Марго Макинтош
Рейнолд (15)

XV

Следващата вечер близначките бяха толкова нетърпеливи и възбудени, че Ана едва успя да ги накара да се преоблекат, преди да дойде гостът.

Когато се позвъни, те се спряха нерешително в коридора, побутвайки се една друга към вратата, защото никоя от тях нямаше смелостта да отвори.

— Мисис Маккензи — прошепна възбудено Трейси. — Не може ли вие да отворите?

Но все пак Мегън събра кураж и отвори. Пред тях стоеше сенатор Бърнс, с два букета карамфили в ръка.

— Тези са за вас — каза той и подаде на всяка по един. — Нещо като предложение за мир и благодарност за обаждането ви.

Близначките се бяха изчервили.

— Ние сме тези, които трябва да се извинят — измърмори Мегън полугласно.

— Няма ли да поканите сенатор Бърнс да влезе? — дойде им на помощ икономката, поздрави го учтиво и го поведе към гостната.

Рейнолд заразказва за предизборната си борба и така успя да разсее появилото се напрежение.

— Утре са изборите — уточни той и седна на креслото до прозореца. — Затова трябва още днес в полунощ да летя обратно.

След като икономката донесе лимонада за близначките и едно питие за Рейнолд, Трейси събра смелост и разказа за техния план с Джордж.

Сенаторът се стараеше да облекчи положението им. Слушаше ги усмихнат и показваше разбиране към първоначалната им враждебност.

Като привършиха с признанията, Трейси и Мегън с удоволствие смениха темата и разказаха на Рейнолд за предстоящото театрално представление в училище.

— Това е чудесно! Дали не бих могъл и аз да получа билет?

— Искате да кажете, че желаете да дойдете на представлението? — попита удивено Мегън.

— Да, винаги съм обичал театъра.

— Но ние не сме истински артисти.

— Това не пречи — в крайна сметка никой не се ражда научен.

Смехът заглъхна изведнъж, когато вратата се отвори и влезе Ким.

Трейси се окопити първа.

— Мамо, сенатор Бърнс ни е дошъл на гости и той… тоест…

— Трейси, остави, по-добре аз да обясня — прекъсна я Мегън, — ти само заекваш.

— А какво ще кажете да оставите това на мен? — попита Рейнолд и стана. — Ким, съжалявам, че не ти се обадих толкова време. Виновна е проклетата ми гордост. Но това е дълга история.

Ким се приближи бавно. За първи път от много седмици на лицето й просветна усмивка. Подаде ръка на Рейнолд, а той я задържа в своята.

— Радвам се, че си дошъл — поздрави го тя тихо. — Но как така точно в навечерието на изборите? Нямаше ли срещи за днес?

— Предизборната кампания премина добре — отговори той. — Направих всичко, което беше необходимо и когато вчера дойде поканата по телефона, си помислих, че това е една добра възможност да си почина от стреса поне за няколко часа. Към дванадесет трябва да се връщам обратно.

Ким погледна изненадано дъщерите си.

— Не знам нищо за подобна покана.

— Мегън, разкажи на мама за обаждането — настоя Трейси.

— Защо винаги аз? Това си беше твоя идея.

Рейнолд пусна ръката на Ким, постави длани върху раменете на двете момичета и се опита да обясни всичко. Близначките кимаха утвърдително през цялото време и когато Рейнолд свърши, Мегън рече:

— Не се сърди, мамо, но няма да вечеряме с вас. Уговорихме се с Рейчъл да репетираме ролите си за театралното представление.

С нищо не показаха, че искат да оставят майка си и Рейнолд насаме.

По време на вечерята и двамата избягваха темата, която най-много ги вълнуваше. Едва когато Рейнолд сгъна салфетката си и я остави до чинията, той се реши и каза сериозно:

— Колко маловажни бяха нашите проблеми в началото на познанството ни, не смяташ ли? Имам предвид всички тези дискусии за закона за болниците. Просто само се въртяхме в кръг.

Ким се съгласи.

— Да, имаш право. В сравнение с това, което стана после, наистина бе незначително.

— Сега, когато решихме този проблем, не мислиш ли, че бихме могли да приключим и с останалото?

— Как така сме решили проблема със закона? — попита изненадано Ким. — Да не би да смяташ, че последиците от него ще бъдат заличени от изборите?

Ана почука и влезе, за да се сбогува, а Рейнолд и Ким й благодариха за превъзходната вечеря и й пожелаха лека нощ.

— Би било по-лесно да се промени закона — каза Рейнолд, след като икономката излезе, — отколкото да се води предизборната кампания. — Той се пресегна през масата и взе ръцете на Ким в своите. — Трябва да поговорим за нашите проблеми — каза тихо. — Знам, че не постъпих правилно, но ако не изясним това, никога няма да стигнем до някакво решение.

Ким издърпа ръцете си и стана.

— Нека идем в дневната. Ще ти налея бренди, докато разговаряме на спокойствие за всичко.

— Или най-малкото докато тръгна за летището.

Като затвори вратата на дневната, тя се обърна и се озова съвсем близо до Рейнолд. За миг те се гледаха в очите, после той обви ръце около нея и я притегли към себе си.

— Толкова ми липсваше — каза тихо и я целуна.

Седнаха един до друг на канапето и Рейнолд затвори за миг очи, като притисна с две ръце слепоочията си.

— Изтощен си — каза загрижено Ким и й се прииска да може да му помогне. — Едва ли ти е било лесно през последните дни.

— Не, не беше лесно. Но работата най-малкото ми помогна да издържа раздялата с теб. Не ми е приятно да го призная, но онази последна вечер те ревнувах от Джордж Карлсън. Знам, че е глупаво, но не мога да го променя.

— Не те упреквам, Рейнолд. Нямаше как да знаеш, че Джордж е женен мъж и го смятам за нещо като брат. — Ким видя, как той въздъхна с облекчение. — Близначките искаха да те оставят с погрешни впечатления и наистина успяха.

— Не им се сърди повече, Ким. Те разбраха грешката си и направиха всичко възможно да я поправят.

— Изобщо не мислех, че някога пак ще те видя.

— А аз през цялото време не можех да мисля за нищо друго, освен за теб — призна Рейнолд.

— И при мен беше така.

Той я погали по косите.

— И? Добри или лоши бяха мислите? — попита той усмихнато. — Проклинаше ли ме или копнееше за мен?

Ким се засмя.

— Наистина ли искаш да ти кажа?

Тя усещаше пръстите му и по гърба й премина лека тръпка.

— Имам да наваксам толкова много — каза Рейнолд тихо и я привлече още по-близо. — Най-добре ще е да започна веднага.

Устните му докосваха нежно лицето й и Ким отвърна на целувката… Ръцете й се плъзнаха нагоре към врата и тя притегли главата му по-близо. Той отново я целуна и Ким се сгуши в него. С нежелание отвори очи, когато той отдръпна устните си. Погледът му бе пълен с любов.

— Обичам те, Ким — произнесе Рейнолд много сериозно. — Обичам те от първия миг.

Ким искаше да отговори, но гласът й изневери. Не желаеше никога повече да се разделя с него, но не можеше и да забрави въпросите, които трябваше да разрешат заедно.

— Рейнолд — гласът й прозвуча дрезгаво. — Няма истинска любов без доверие. Трябва да си вярваме един на друг.

— Искаш да кажеш, че аз трябва да ти вярвам, нали? — Той опря чело в нейното и въздъхна. — Имаш право, бях пълен идиот. Може би причината е в това, че като политик аз съм и скептик. Освен това като видях как се разпадна бракът на брат ми, песимизмът у мен се засили още повече. Но аз те обичам, Ким, никога не го забравяй.

Към десет часа близначките се прибраха и отново се оттеглиха под някакъв предлог, за да не пречат на майка си и сенатора.

Ким обви шията му с ръце и устните им се сляха в целувка. Тя усещаше колко бурно реагира тялото й на неговата близост след дългите самотни седмици.

— Не ми се тръгва тази нощ — каза Рейнолд и я целуна по върха на носа. — Ние сме създадени един за друг, Ким, усещам това.

— Аз също — съгласи се тя. — Но има още едно важно нещо, което стои между нас. Не само голямото разстояние.

— Не мисля, че съществува нещо, което би могло да ни раздели. Но, моля те, скъпа, да ми се довериш.

Тя се поколеба за момент. Обичаше този мъж. И въпреки че досега не бе разкрила никому тайната си, искаше й се да вярва, че Рейнолд ще я разбере.

Ким пое дълбоко въздух и заговори за първи път за обстоятелствата, при които се бяха родили нейните близначки. Докато разказваше, забеляза, че очите му ставаха все по-тъжни и изпълнени със съчувствие.

— Няма нужда да ме съжаляваш — каза Ким и го погали нежно по бузата.

— Напротив, не мога да не го правя, мила. Просто не ми се мисли за всичко, което е трябвало да преживееш. С какво удоволствие бих видял сметката на този мъж.

— Той вече не живее в тази страна, Рейнолд, и освен това беше много отдавна. С помощта на това, което родителите ми бяха оставили, успях да задържа и трите ни над водата. А и близначките от самото начало ми носеха много радост. Рейнолд, кажи ми, моля те, съвсем искрено. Това променя ли нещо между нас?

— Не, разбира се, че не — отговори той веднага. — Аз те обичам и искам да се оженя за теб, Ким, тоест, ако дъщерите ти са съгласни.

Тя се засмя.

— Двете те харесват, не се съмнявай. Най-вероятно са те харесвали още отначало, но сами не са си го признавали, защото ревнуваха.

Когато часовникът в коридора удари единадесет, Рейнолд се изправи и я прегърна силно.

— Ще ми липсваш, скъпа. След една седмица ще се върна и тогава ще обсъдим бъдещето ни.