Джей Ръсел
Тунел (40)

40.

Макар че нощем затворническото отделение беше тихо като морга, Арсенио не можеше да спи. Бе се възстановил достатъчно и сега глезенът му беше заключен с железни белезници за рамката на леглото, която от своя страна бе завинтена за пода. Въпреки че вътрешният ръб на белезниците беше облицован с гума, все пак го дразнеше. Той обичаше да спи по корем, но сега трябваше да лежи по гръб.

През деня на няколко пъти му бяха помогнали да се изправи и да се поразходи наоколо и трябваше да признае, че се чувстваше изненадващо добре. Гърдите и ръката го сърбяха и все още не бе в състояние дълбоко да си поема дъх, но като цяло не можеше да се оплаква. Следобед дори успя сам да отиде до тоалетната — дотогава трябваше да търпи унижението да използва подлога — и ето че отново го налегна униние. Един от другите арестанти — едноок културист от „Крипс“ с прякор Големия мускул, грамаден и гаден — го подразни, че „Кръвта“ били обявили награда за главата му. Арсенио не знаеше откъде го е научил, но знаеше, че е много вероятно. Уплаши се, че Големия мускул може да го нападне, но в този момент в стаята влезе един от пазачите и предотврати сблъсъка. На Арсенио му се струваше, че пазачът също го гледа злобно, но поне не го заплашваше.

Макар че през нощта всички затворници бяха заключени с белезници, той прекалено се страхуваше, за да може да заспи. През годините по-големият му брат и други гангстери му бяха разказвали колко е лесно да очистиш някого в панделата. Смяташе, че в затворническото отделение навярно е в безопасност, но не бе чак толкова сигурен. Нощем пазачите ги налягаше мързелът и понякога се измъкваха да пийнат нещо, да изпушат по цигара или да изчукат някоя от сестрите — поне така твърдяха, когато сестрите не бяха наоколо.

От онова, което му беше казал докторът, Арсенио знаеше, че най-много след два дни ще го изпишат и ще го преместят в редовен затвор. Момчето смяташе, че това е и времето, което му остава да живее.

Докато лежеше в полумрака и се измъчваше от страх обаче, най-много мислеше за Даян. Всичко бе станало толкова невероятно, толкова бързо се беше изплъзнало от контрол, че почти не си спомняше как е започнало. Отначало имаше намерение да отмъсти на убиеца й — като имаше предвид сегашното положение, това му се струваше направо смешно — но въпреки желанието си, бе увлечен във вихрения живот на „Кръвта“. Не искаше да си го признае, но в него имаше тръпка, сексуална възбуда и вълнение, каквито никога по-рано не беше изпитвал.

Преди не се бе интересувал от бандите, дори не мислеше за тях като „секси“ и „вълнуващи“, въпреки че почти всички, които познаваше — от мъртвия му брат чак до навярно невинната му, но също толкова мъртва сестра — по един или друг начин бяха свързани с тях. Заради съдбата на брат му, баба му беше непреклонна, че Арсенио на всяка цена трябва да ги избягва. В детството и юношеството му твърдата й ръка го бе опазила. Поне досега.

А като награда беше получила, самоизмъчваше се той, разбито сърце и без съмнение скоро още един мъртъв внук.

Когато си помисли какво е извършил, той усети, че очите му се навлажняват. Но когато си спомни за Моргън, мъката му се превърна в гняв и Арсенио отказа да приеме отговорността за всичко, което се бе случило. Знаеше, че за големите момчета той е само средство. Също като брат му преди много години. И като Даян. Използвани от другите като Моргън и неговия бял господар. И от ченгета като Рейгън, които се отнасяха с хора като Арсенио, сякаш разиграват карти. Е, предполагаше, че ченгето си е получило своето.

Не можеше да си спомни точно какво се е случило с Рейгън по време на мелето у Бернули. Предполагаше, че ченгето просто е било убито от автоматичния огън. Искаше му се да може да му се надсмее, но неохотно започваше да изпитва към него топло чувство. Бог знаеше, че това е тъпо, но не можеше да го отрече.

Звукът от превъртане на ключ откъм вратата на затворническото отделение привлече вниманието му. Единствените други шумове бяха хъркане и пърдене. Усети, че стомахът му се свива, когато видя пазача да излиза навън, като вадеше пакет цигари от джоба си. Той се измъкна, без да заключва вратата зад себе си.

Арсенио внимателно огледа стаята и затаи дъх, за да долови някакво движение. Момчето уплашено подскочи при звука на дрънчаща верига и рязко си пое дъх, когато разбра, че е от белезниците на друг пациент, който се мяташе на сън.

Усети облекчение, когато чу вратата на отделението да се отваря. Но облекчението му бързо се стопи, когато видя, че това не е пазачът. Страхът му се усили, когато фигурата закрачи по пътеката между леглата към него. Беше жена в зелени болнични дрехи и Арсенио отново се отпусна. Не я бе виждал преди, но уверената й, спокойна походка и провесеният на врата й стетоскоп показваха, че е лекарка. Докторите обикновено не идваха през нощта, особено когато пазачите ги нямаше, но този следобед бяха постъпили няколко нови пациенти и навярно някой от тях се нуждаеше от специално лечение.

Арсенио притвори очи, за да се престори, че спи, в случай че лекарката погледне към него. Леглото му беше предпоследно в редицата. Докато жената минаваше покрай другите легла, усещането му за опасност отново започна да се надига. Стори му се, че тя гледа право към него. А после видя, че в лявата си ръка носи малка чанта. Искаше му се да стисне клепачи и да се престори, че спи, но откри, че очите му се разширяват, когато тревогата му прерасна в истински ужас.

Лекарката — той се молеше наистина да е лекарка — спря до леглото му и за миг повдигна закачения на таблата картон. Тя погледна към Арсенио и изглежда изобщо не се изненада, че е буден. Въпреки страха си, той не можеше да не забележи колко е хубава. Очите й сякаш светеха в полумрака, а устните й като че ли имаха вкус на мед. За него тя бе като една от онези жени по телевизията, които Джу Джу и Лютис винаги си въобразяваха, че ще чукат, тъй като знаеха, че такава възможност никога няма да им се удаде.

Жената застана до леглото и бръкна в чантата. Арсенио беше готов да извика. Знаеше какви връзки има Моргън и не се съмняваше, че е в състояние да намери лекар, който да го убие. По дяволите, какво по-чисто от малка смъртоносна инжекция точно тук, в болницата. Нямаше голяма вероятност да се задълбочат в разследването на смъртта на гангстер, убиец на ченгета.

Арсенио успя да прочете името й на закачената на гърдите й табелка: Юинг, Джуди. Когато ръката й — имаше тънки пръсти — се появи от чантата, момчето рязко си пое въздух, готово да закрещи, ако тя държи спринцовка или пистолет. Но жената извади връзка ключове. Страхът му се превърна в озадаченост. Тъкмо се канеше да каже нещо, когато лекарката докосна отворената му уста с мекия си, тънък пръст, за да го накара да замълчи. После го притисна до собствените си устни.

Арсенио бе напълно объркан, но не каза нищо, когато тя седна на леглото и се наведе над него да отключи белезниците му. Тихото металическо изщракване сякаш отекна като изстрел в отделението. Той огледа редиците спящи арестанти, но никой не се размърда.

Лекарката отново бръкна в чантата. Арсенио почти очакваше да види спринцовка. Вместо това тя извади върху леглото синя санитарна униформа и му даде знак да я облече. Той се поколеба за миг и срещна погледа й. Накрая реши, че каквото и да става, по дяволите, нямаше какво да направи, освен да й се довери.

Момчето се изправи, но му беше трудно да съблече болничната нощница с гипсираната си ръка. Лекарката поклати глава и хвърли поглед към вратата, после се зае да му помага.

Макар че бе доста тъмно и обстановката беше всичко друго, но не и романтична, Арсенио леко се изчерви, когато застана гол пред тази красива жена. Голотата му обаче изглежда не й направи никакво впечатление. Всъщност, тя гледаше към вратата дори в момента, в който му държеше широките панталони, за да си напъха краката в крачолите. Той успя да се обуе сам, но му трябваше още помощ, за да намъкне ръкава. После седна на леглото. Чувстваше главата си малко замаяна. Лекарката му подаде меки болнични пантофи. Той започна да разтрива разранената кожа около глезена си, но жената тихо му щракна с пръсти да побърза. Още не се беше изправил съвсем, когато тя го задърпа към изхода на отделението.

Раната на гърдите му се опъна и запулсира, но страхът му заглуши всичко.

Когато стигнаха до вратата, Джуди рязко спря. Тя се поколеба и едновременно за ужас и удоволствие на Арсенио извади от чантата си пистолет. Лекарката свали предпазителя и после леко открехна едното крило, за да надникне в коридора. После бързо затвори вратата и го издърпа настрани, като притисна оръжието до бузата си. Момчето усети, че сърцето й се разтуптява до ръката му, докато навън се приближаваше шляпането на нечии стъпки. Двамата едновременно дълбоко си поеха дъх, когато стъпките отминаха отделението и се отдалечиха.

Джуди притисна ухо до вратата и кимна, когато ехото окончателно заглъхна. Тя отново открехна едното крило и надзърна навън. После отвори и второто, за да погледне в другата посока.

Докато лекарката разузнаваше, Арсенио случайно погледна навътре към стаята. Той рязко си пое въздух, когато видя, че от едно от съседните легла го зяпа Големия мускул. Гангстерът се усмихна — не особено приятна гледка. Нощем не носеше превръзката на окото си и обезобразената дупка на лицето му зееше като набръчкан анус.

Арсенио не можеше да помръдне от мястото си, дори за да дръпне спасителката си за ръкава и да я предупреди.

Големия мускул седна на леглото, като вдигна шум с веригата на белезниците си. Той се наведе напред и плъзна тъмен език по дебелите си кафяви устни.

На Арсенио му се стори, че ще се напикае.

Гангстерът му показа знак с палец нагоре и някак си му намигна с липсващото си око. После отново си легна и се обърна с гръб към Арсенио и жената.

Джуди го издърпа навън от отделението и двамата се затичаха по пустия коридор. Чуха зад тях да изтраква метален поднос и още по-бързо се насочиха към най-близкото стълбище. Когато се заспускаха надолу, гърдите сериозно започнаха да го болят, но кой знае защо това изобщо не го безпокоеше.

Чудеше се какво ли си е помислил Големия мускул — дали че го водят към свободата, или към гибелта му.

Самият той се чудеше кое от двете е вярно.

Чудеше се колко странна е човешката природа.