Джей Ръсел
Тунел (4)

4.

Кърмин Донатели имаше могъщи челюсти. Носът му беше широк, объл и с огненочервени спукани капиляри. От ноздрите и огромните му като слънчогледи уши стърчаха грозни снопчета сиви косми. Темето му бе плешиво, имаше огромно шкембе и като че ли излизаше направо от анимационен филм на Текс Ейвъри. И повече от всичко на света мразеше да го измъкват от удобното му кожено кресло.

Но имаше проницателни очи, остър ум и не вярваше на ушите си.

— Не, съжалявам, но не мога да приема, че инцидентите не са свързани помежду си. За цяла година не се случват два такива, какво остава за един ден. Даже и по време на гангстерските войни.

Рейгън и Бролин се спогледаха. Аутопсията и лабораторните анализи още не бяха направени — от патоанатомията щяха да пратят доклада си най-малко след два дни — но предварителните проучвания не показваха очевидна връзка между случаите и разследванията на Рейгън за плаващия труп, и не говореха за участие на гангстери.

Бролин скръсти ръце и извърна поглед. Беше убедена, че обезобразяванията са само съвпадение. Рейгън бе склонен да се съгласи с нея, но не искаше да го признае. Разбираше, че Бролин е пипнала голямото разследване и не му се щеше да отваря каквито и да е врати, които можеха да го изведат от сцената и да го скрият от погледите на медиите.

— Не казваме категорично „не“ — рече той, — а само, че няма конкретни доказателства за връзка. Раните определено са нанесени с различни оръжия. Няма данни за сходство в начина на действие или в раните, и не ни е известно неидентифицираният труп под кея да е свързан с гангстерите. Искам да кажа, че това си е гангстерски район, но засега не разполагаме с нищо. Продължаваме да търсим други възможни връзки.

— Можете ли да го идентифицирате по някакъв начин? — попита Донатели.

Рейгън поклати глава.

— Отпечатъци?

— Няма пръсти.

— Зъби?

— Няма и зъби.

— Господи! Изчезнали хора?

— Мамка му, капитане. Този тип навярно отговаря на милиони общи описания, но няма начин да го идентифицираме. Искам да кажа, че копелето е било завързано, одрано, кастрирано и изкормено. После отгоре на всичко някой е изстрелял сигнална ракета в гърлото му. Казвам ти: този тип сериозно е ядосал някого.

— Смайващо заключение, Шерлок. Продължаваш ли разследването?

— Да, естествено. Но нали знаеш как е там. Предимно скитници, курви и гангстери. А това не беше ли песен на Шер? Както и да е, известно време ще продължим да ходим там всеки ден и ще се опитаме да изловим всички рибари на кея, но играта ти е известна. Три четвърти от тях са нелегални имигранти и хич не са разговорливи, даже да знаят английски.

Донатели бавно поклати глава. Приличаше на хрътка.

— Свърза ли се с феберейците?

— Не още. Ти искаш ли да се свържа? — попита Рейгън. Отговорът вече му беше известен.

— Зная, че са хуйове и се съмнявам, че ще направят нещо повече, но може да успеят да открият случаи с идентичен метод на действие. Предполага се, че тези неща са по тяхната специалност, поне според онези чистички романчета на Томас Харис. И на мен не ми се ще да ги включвам в разследването, но засега не виждам какво друго ни остава да направим. Ами ти?

— Можеш да вдигнеш врява в пресата. И да видиш дали някой няма да ни подскаже нещо.

— Няма начин. Достатъчно работа си имаме с гангстерите.

Рейгън поклати глава.

— Е, ще пратя факс на феберейците, но не бих заложил девствеността на щерка си, че ще се получи нещо.

Бролин изсумтя, но не вдигна поглед. Въпреки това Рейгън реши, че реакцията й е насочена към него.

Донатели затвори тънката папка и отвори друга.

— Ами ти? — обърна се той към Бролин.

Тя го погледна.

— Разследването продължава.

— Къде е Маклиъд?

— Все още взима писмени показания в лабораторията. Божичко, адски е муден.

— Чудя се на кого ли се е метнал такъв — подметна Рейгън.

— Оооо, много ти щракало пипето бе!

— По-спокойно, хлапета — намеси се Донатели. — Какво знаеш за жертвата?

Продължителна въздишка.

— Засега изглежда чиста. Поне няма досие. Два пъти са я глобявали за неправилно паркиране. Живяла е сама в Лос Фелис. Съседите казват, че била кротка, но симпатична. Шокирани са. — Бролин имитира повръщане. — Имала магистърска степен по органична химия от Калифорнийския университет „Дейвис“. Хората от „Фидра“ казват, че била добра служителка, много отдадена на работата и шефа си. Според мен просто не е имала късмет. Очевидно от време на време се е чукала с шефа си.

— Тоест с Бернули.

Бролин кимна и хвърли поглед към часовника си.

— Какво знаеш за него?

— Ами той е нещо като цар на вирусите. Световен авторитет и любимец на „Фидра“. Участвал в проучванията на СПИН, открил онази гадост ДПЗ, за която постоянно слушате. Донесъл е на компанията адски много мангизи. Сега се занимава с нещо съвсем различно, някакви проучвания на синдрома на войната в Залива. В общи линии, разбрах само за вирусите. Пък и всеки случай той има желязно алиби.

— Как прие новината за момичето?

Бролин се засмя.

— Сърцето му е от лед, мамка му.

Очите на Донатели леко изсветляха.

— Какво искаш да кажеш?

— Изглеждаше по-ядосан заради кашата в лабораторията, отколкото заради момичето. Каза, че престъпниците били прецакали някакъв важен експеримент. По-голямо откритие от ДПЗ. Поне така твърди той.

— А ти какво мислиш за него?

— Че е задник. Очевидно се интересува само от себе си. По дяволите, пък може и да е прав. Какво знам аз? Не останах с каквото и да е впечатление, че му пука за момичето. Може да е била добра помощничка и пристан в бурята. Мисля, че я е чукал, ’щото му е била под ръка и толкова. Пак ще поговоря с него, когато успее да ме „смести“ в графика си. Това бяха неговите думи.

Донатели отново кимна. Челюстите му комично се поклатиха нагоре-надолу. Той печално погледна към високата купчина папки върху бюрото.

— А сега какво?

— Ще разговарям със семейството на момичето. Обзалагам се, че ти се иска да си на мое място, а?

Донатели посочи с дебелото си кутре Рейгън.

— Вземи него.

— О… — понечи да възрази Бролин.

Капитанът я прекъсна:

— Докато не се уверя, че между случаите няма връзка, вие двамата ще координирате всички аспекти на разследването. И ще се държите както трябва.

Бролин изглеждаше вбесена. Рейгън вътрешно се усмихна, после си спомни.

— Ами племенничето? — попита той.

— Какво за племенничето?

— Не можеш да ме прекараш така, капитане.

— Заеби него — каза Бролин. — Не можеш да прекараш така мен.

Донатели просто се усмихна с широките си челюсти.

— Часът свърши, ученици.

Двамата детективи яростно се изгледаха, докато излизаха от кабинета. Донатели се облегна назад в стола си и ги проследи с поглед. Знаеше, че Бролин е ядосана, а Рейгън доволен, въпреки Уидърспун. Отнасяше се много предпазливо към страстта на Рейгън към славата, но също знаеше, че нещо тук смърди адски гадно. И макар да подозираше, че навярно просто е стар сексист, смяташе, че дори с Маклиъд Бролин не притежава опита, за да се справи сама. Всичко това го изпълваше с неприятно усещане.

Донатели се отпусна назад, но дори меката кожа на любимото му кресло не успя да успокои тревогите му.