Джей Ръсел
Тунел (37)

37.

— Да вървим! Ставай!

Рейгън отвори очи, но му трябваше известно време, докато мъглата пред погледа му се разсее. Видя застаналия до него Греймарч, който пъхаше револвера си в пояса. И изведнъж си спомни всичко. Ужасно! Рейгън се приповдигна, седна на леглото и издаде грозно сумтене.

— А колко приятно би било човек да се събужда до теб — каза Греймарч.

— Не си моят тип — прозя се детективът и понечи да се протегне, но ранената му ръка се сгърчи от пронизваща болка.

Джуди не се виждаше наоколо. Той притисна ръката към гърдите си и внимателно я разтри със здравата си длан. Отново погледна към пистолета, но Греймарч не се опита да го скрие.

— Познавах един тип в полицията, който си носеше патлака така — каза Рейгън. — Видял да го правят по телевизията. Един ден си прострелял топките, когато се спънал на някакво стълбище. В крайна сметка лапнал собствения си пистолет. Затворен ковчег. С много цветя.

— Отбелязвам си загрижеността ти — отвърна Греймарч. — А сега ставай. Местим се.

Рейгън разгледа превръзката на ръката си и докосна мястото, което му се стори малко жълто.

— Какво? Къде отиваме?

— Изнасяме се. Джуди каза, че можеш да ходиш, а тук вече не е безопасно.

— Никъде няма да ходя — каза Рейгън и легна обратно, като приглади завивката си.

Греймарч изглеждаше изненадан. Детективът забеляза изражението му с известна радост, докато другият не извади пистолета си.

— Ти нямаш думата — каза той.

— Ами тогава ме застреляй, мамка ти — отвърна Рейгън. — Мисля, че няма да го направиш. Ако искаше да ме убиеш, вече отдавна да съм мъртъв. Търсиш нещо, но не зная какво. Честно казано, не мога да те разбера. Искам да кажа, че предишната вечер, без да ти мигне окото, очисти онези копелета и после взе, че спаси мен. Най-малкото си съучастник в убийството на две ченгета. Да не споменавам за ония педали, дето ги очисти преди това. Не че ще ми липсват. От вас двама ви с гаджето ти научих някаква непълна, абсурдна история, в която има повече дупки, отколкото в магазин за преоценени стоки. Така че ако ще ме застрелваш, давай. Иначе, ако искаш да ти помагам по някакъв начин, първо ми кажи какво правя тук, мамка му, и къде отиваме.

Рейгън сам се изненада от яростта на кратката си реч. Греймарч дори не мигна и за миг детективът се зачуди дали ще стреля. После другият завъртя пистолета около пръста си. Аз вече никога няма да мога да го правя, помисли си Рейгън. Греймарч пъхна пистолета обратно в пояса си и подаде на детектива пазарска торбичка от „Бродуей“. Вътре имаше чифт черни дънки, тъмносиня риза и бельо на Калвин Клайн.

— Леле. Ами че това е по-качествено от дрехите, които нося обикновено — каза Рейгън, като разгледа слиповете.

— Обличай се — отвърна Греймарч. — Междувременно ще ти разкажа.

Той му помогна да иде до банята. Не му позволи да затвори вратата, но се обърна с гръб, докато Рейгън си вършеше работата. В паузите между изсумтяванията детективът накратко обясни какво е научил от Джуди по време на отсъствието на Греймарч.

— Да, лекарството на Бернули подейства — започна Калвин, след като детективът пусна водата, — но не така, както се предполагаше. Джуди може да ти даде медицинското обяснение — поне доколкото е успяла да го разбере — но основното е, че органелите на Бернули имаха свой собствен живот. Веднага стана ясно, че към тунела се привиква, но след като унищожи вируса, всички бяха толкова зашеметени, че Бернули реши да остави за после проблема с детоксикацията. Когато ми инжектира новата версия на оная гадост, другите вече бяха умрели и аз бях толкова отслабнал от пневмонията, че не можех да си повдигна задника от леглото, за да ми пъхнат подлогата. Само след седмица вече танцувах из стаята.

— Вълшебен еликсир, а? — изхриптя Рейгън.

Той се мъчеше да си намъкне краката в слиповете с една ръка. Греймарч не нарани достойнството му и не му предложи помощ.

— Така изглеждаше. А Бернули толкова се ентусиазира, че продължи и започна лечението на друга група пациенти. Всички не умираха и той каза, че ако чакат повече, лекарството може изобщо да не подейства.

Рейгън успя да си обуе слиповете и реши, че трябва малко да си почине, преди да започне с панталоните.

— Проблемът беше — продължи Греймарч, — че победата над вируса не продължи дълго. След около седмица отново бях на легло. Органелата правеше с тялото ми нещо много странно. Бернули твърдеше, че продължавала да търси нови вируси и ако не откриела, започвала да преследва други неща. Струваше ми се, че не разбираше какво точно е създал.

— И казваш, че тая органела те е излекувала за седмица, така ли?

— Така изглеждаше, но не бяха сигурни. Бернули искаше да направи експеримент и да я извади.

— И?

— Но се оказа, че органелата се е развила в тялото ми. Беше се увила около други органи. Като гъби по дърво, каза Бернули. И от нея бяха поникнали тези странни външни израстъци. — Греймарч разкопча ризата си и показа на Рейгън вече познатите пустули по гърдите си. — Нямаше начин да ми ги махнат, без да ме убият. Той обаче измисли друго решение.

Детективът се бореше с дънките, които му бяха с един номер по-малки. Той вдигна очи, когато Греймарч замълча и зарея празен поглед в пространството, като търкаше с показалец пустулите.

— И какво направи Бернули? — попита Рейгън. Той всмука корема си, доколкото можеше и закопча копчето на дънките.

— Отново ме зарази с вируса.

— Какво направи? — смая се полицаят.

— Да — кимна Греймарч. — Каза ми какво е направил едва по-късно, но го направи. Решил, че органелата се нуждае от постоянен приток на вируси, за да действа. Затова ме натъпка със заразена кръв.

— Господи! — промълви Рейгън.

— Той няма нищо общо с това. Но вече трябва да си се досетил за резултата.

Рейгън дълбоко си пое дъх, но не успя да го изпусне, докато не си разкопча дънките. Греймарч напрегнато го наблюдаваше, наклонил глава като папагалче. На детектива му трябваше около минута, за да загрее.

— Получило се е — каза той.

Греймарч се усмихна.

— Какво прозрение.

— Господи боже мой — удиви се Рейгън.

— Нали ти казах, че той няма нищо общо — отвърна другият мъж. — Разбираш ли, органелата контролираше вируса, но само докато в системата има вируси, които да я подхранват. Докато бях заразен, лекарството действаше. Терапия в стил „Параграф 22“. Когато Бернули най-после го разбра, другите вече бяха подложени на лечението. Органелите растяха като глухарчета в полето. Нямаше начин да се избавим от тях. Но докато бяха подхранвани с постоянен приток на вирус и тунел, ние бяхме здрави. Много здрави.

— Какво искаш да кажеш?

— Органелите имаха някои неочаквани странични ефекти. Както го обяснява Джуди, Бернули ги предвидил, за да подкрепи отслабналите системи. Въздействието им обаче се оказа двойно по-силно. Страхотна сила и издръжливост. Бързина. И удивителни способности за възстановяване. Като турбоимунна система. Докато се поддържаме по този начин, ние сме нещо като нов вид, едно стъпало по-високо по еволюционната стълба. И точно това заинтригува Тайтъс.

— Какво искаш да кажеш?

— Вече ти споменах: Тайтъс има шесто чувство за тези неща. Предполагам, че го е интересувало още от самото начало. Наблюдавал е проекта, но същевременно е въртял всевъзможни други гадости. Аллах знае колко пари е направил от наркотици и порнография в Саудитска Арабия. Но когато видя страничните ефекти от лекарството на Бернули — силата, новия имунитет — реши, че го иска. И накара Бернули да го инжектира.

— Съзнателно се е заразил, така ли? — попита Рейгън.

— Той е лудо копеле. Да не би да ти казвам нещо ново, левако?

— Още колко други има? — каза детективът.

— Отначало бяхме двайсет и пет, включително ние с Джуди. Четирима почти незабавно умряха от усложнения. После аз се направих на доктор Кеворкян и очистих азиатеца в къщата на Бернули, а миналата седмица и още едно от приятелчетата на Тайтъс.

— Онзи от кея! — ахна Рейгън.

— А?

— Онзи, когото си убил. Не беше ли на кея в Санта Моника?

Греймарч кимна.

— Подло копеленце. Постоянно обикаляше около въртележката, за да си търси малки момчета. Повече не можех да понасям това.

— Мамка му! Случаят е решен — рече лейтенантът.

— Проблемът е, че Тайтъс започна да провежда самостоятелни експерименти. Раздаваше лекарството като бонбони на група свои любимци. Онази сочна блондинка, която изкормих в дома на Бернули, не беше от първоначалните пациенти. Не зная още колко други има сега. Очевидно Тайтъс е решил, че вече не се нуждае от Бернули. Макар че ние продължавахме да очакваме от него да открие някакво решение на проблема ни.

— Ами онази млада жена, Съмърс? В лабораторията. Тя е имала тунел в системата си. И всевъзможни други странни гадости. Значи е била… една от вас?

— Не. Не беше от първоначалната група, а ако беше получила лекарството от Тайтъс, той нямаше да я очисти така. Предполагам, че просто е била наркоманка. И определено любовница на Бернули. Той беше… ненаситен.

— Тогава защо са я убили?

— Не зная. Трябва да питаш Тайтъс. Най-вероятно, просто за кеф.

— Тайтъс ли я е убил?

— Да. Само че непряко. Сигурен съм, че са я очистили „Кръвта“, но по негова заповед. Тайтъс винаги гледа на нещата под свой ъгъл.

— Тунелът — рече Рейгън.

Греймарч кимна и изправи детектива на крака, като го хвана за здравата ръка.

— Това беше златна мина, която чакаше някой да я разработи. Производството е евтино, привиква се невероятно силно и действа много по-мощно от кокаина. Тайтъс хвана подарения кон за устата и му извади всички зъби.

— Моля?

— Казах ти, даваше лекарството на избрана група приятели. Изведнъж стана лидер на тази група от… свръхчовеци с лиценз за следващия голям човешки порок. Вече си изкарваше джобни пари с кокаин и хероин чрез „Кръвта“, така че разполагаше с разпространителска мрежа, която само очакваше продукта. Бернули беше в толкова рисковано положение, че напълно зависеше от Тайтъс. Нямаше друг избор, освен да изкиха формулата на тунела. И какво можеше да направи? Да иде при господарите си и да си признае за Тайтъс ли? Щяха да го очистят на място.

— Но целият тунел, който открихме, беше заразен — каза Рейгън. — С… изобщо не разбрахме с какво. Странна гадост.

— Отначало не беше. Идеята хрумна на Тайтъс едва по-късно.

Детективът объркано поклати глава.

— Не разбираш ли, че Тайтъс буквално убива с един куршум два заека? Търсенето на тунел е невероятно голямо. В крайна сметка, това е сериозна дрога. И единствено той знае как да произвежда чист тунел. Особено след като Бернули вече го няма. Като заразява тунела с вируси, Тайтъс гарантира постоянен, огромен източник за своята… за нашата пристрастеност. Джуди работи по нещо по-добро и е страхотна, обаче не е Бернули. Но така поне имаме начин да получаваме вируси от заразена кръв наред с чист тунел. Тайтъс измисли свое собствено решение. Трябва ти нова доза? Взимаш всеки боклук от улицата и го изцеждаш. Вирус и тунел в една опаковка, плюс солидна, необлагаема печалба от продажбите. Две удоволствия едновременно.

— Мили боже — рече Рейгън. Краката му леко се олюляха. Греймарч понечи да го подхване, но детективът рязко се отдръпна назад. — Вампири — изхриптя той. — Вие сте шайка шибани… вие сте вампири!

Греймарч продължаваше да държи ръката си протегната към него. По лицето му плъзна тъга и той се отдръпна. Не извърна очи, само леко и мъчително кимна с глава.

— Време е — каза той.