Джей Ръсел
Тунел (14)

14.

Бернули се усмихна, кимна на напудрената старица и внимателно се помъчи да измъкне ръка от лакираните й нокти. Тя носеше смущаващо отворена червена вечерна рокля, каквато не би облякла никоя разумна жена наполовина на нейната възраст. Докторът откри, че се опитва да не зяпа изпъстрената с петна плът на хлътналите й гърди. Кожата на лицето й беше опъната като барабан. Има отвратителния вид, помисли си той, на пациент в последен стадий на рак. Но холивудският могул, който й бе съпруг, се готвеше да дари шестцифрена сума на бъдещата фондация на Бернули, затова той продължаваше да се усмихва и любезно да кима с глава.

Жената дуднеше ли дуднеше за някакъв неин познат, който загинал във Виетнам. Бернули нямаше представа защо и можеше само да предполага, че старата вещица не знае разликата между войните във Виетнам и Залива. Накрая забеляза, че в залата влиза още по-важна птица и най-после успя да издърпа ръката си. После се извини, като знаеше, че старицата няма да се обиди. Първото правило на холивудския протокол гласеше, че спокойно можеш да отрежеш някого, за да се подмажеш на друг, който стои по-високо в хранителната верига.

Той бързо поздрави новодошлия, строителен предприемач от Долината на средна възраст, който влачеше специално избраната си за случая блондинка. За щастие, магнатът много повече се интересуваше от бара, отколкото от мазните приказки на Бернули. Ученият си проби път през навалицата, като се ръкуваше, потупваше гърбове и целуваше изкуствени бузи. Смееше се на тъпи вицове и престорено сърдечно се съгласяваше с всички открито расистки, сексистки и хомофобски забележки и блудкави мнения. До съвършенство владееше изкуството светкавично да променя изражението си — от широка усмивка до дълбока загриженост. И всичко това като част от задълженията му на домакин на благотворителна вечеря с билети за по хиляда долара.

Освободил се за кратко, преди да дойде време да се обърне към тълпата, Бернули се измъкна от балната зала и се втурна по хотелския коридор към най-близката мъжка тоалетна. С радост откри, че е празна. Винаги беше имал проблеми с пикаенето на публични места и се чувстваше най-спокоен, когато можеше да се облекчи без наоколо да има никой.

Той застана до ъгловия писоар и си свали ципа. Едва когато го извади от панталона си, чу, че вратата зад него се отваря. Мислено изруга, но не обърна внимание на новодошлия и се съсредоточи върху непосредствената си задача. Когато струята потече, някой се изправи пред писоара до него, което го накара да прекъсне. Бернули не се обърна, а продължи да гледа надолу.

Тишината започваше да става очевидна. Бернули стоеше пред писоара с надут мехур и затворено кранче. Но и от съседния писоар не се чуваше плисък и макар че докторът нямаше намерение да завърти глава, изпитваше чувството, че мъжът до него го наблюдава. И естествено, когато се опита да зърне нещо с периферното си зрение, той видя, че човекът не е обърнат към писоара, а се е облегнал със скръстени на гърдите ръце и го зяпа.

Бернули припряно се опита да си вдигне ципа и в същото време гневно се завъртя, за да погледне мъжа, но остана толкова шокиран, че се прищипа и извика от болка.

— Срамежлив мехур, а, Сам? — каза Греймарч.

 

 

Бролин сияеше зад волана, докато Рейгън се цупеше на предната дясна седалка. Той се опитваше да извлече максимално удоволствие от цигарата си и нарочно издухваше дима към Бролин, но тя просто усили климатика и мислено му се присмя.

Окончателният съдебномедицински доклад показваше, че кръвният състав на трупа от кея е от друга планета. Патоанатомът отбелязваше, че кръвните и тъканните му проби показват много отклонения, повечето от които не можа да си обясни. Изглежда този тип беше нещо като самоходен химически склад. Освен това се наблюдаваше изключително висока концентрация на тунел. Единственото, което лекарят бе в състояние да предположи на основата на предварителния анализ, беше, че този странен химичен състав може да е резултат от прилагането на някой от многобройните незаконни методи за лечение на рак или СПИН, макар че тестът за HIV беше отрицателен.

Фактът, че някакъв убит наркоман е бил друсан не означаваше нищо. Но онова, което накара Рейгън скорострелно да се върне при Бролин, беше докладът за Съмърс. Той показваше, че момичето също има в кръвта си странни и неизвестни елементи. Елементи, които изглежда съответстваха на откритото в трупа от кея.

И което бе още по-изненадващо, като се вземеше предвид онова, което знаеха или си мислеха, че знаят за Съмърс — убитото момиче беше използвало тунел.

„В предградията има осем милиона съдби“ — обичаше да казва за Лос Анджелис Рейгън и навярно това бе просто съвпадение, но еднаквите резултати бяха толкова обезпокоителни, че двамата детективи решиха, преди да се разделят, да направят изненадващо посещение на Бернули.

Всъщност Рейгън смяташе, че Бролин може да се справи и без него, но не искаше да се откаже от случая. А и тъй като Маклиъд отсъстваше, тя сама му предложи заедно да идат при Бернули на благотворителната вечеря и да се опитат този път да извадят него от равновесие. Този подход не отговаряше точно на политиката на управлението, особено като се имаше предвид предупреждението на Бернули да действат внимателно, но Рейгън бе съгласен, че си струва да го направят. За последствията щяха да мислят по-късно.

— Ходил ли си някога там? — попита Бролин.

Рейгън изхвърли фаса през прозореца и намали климатика.

— Два-три пъти. Обеди с гумени пилета, политически сборища, такива неща. Хубав хотел. С първокласни проститутки във фоайето.

— Забравих. Ти наистина разбираш от това, нали?

— От какво? От проститутки ли?

— Не. Е, за това не зная. И недей да ми казваш. Имах предвид политиката.

— Ако искаш да играеш играта, трябва да си носиш топка. Мрежата, мрежата е важна. А да си бял мъж със значка вече не е същото като някога. Сега в лосанджелиското е пълно с жени, черни, кафяви, жълти и смесени, които нямат търпение да се покатерят по стълбата.

— Майната ти, Денис. Искаш да кажеш, че не си заслужавам значката ли?

— Да съм казал такова нещо? Някога изобщо оспорвал ли съм качествата ти? Освен онези зад волана, разбира се. Просто искам да кажа следното: колко служба имаше, когато получи значката си?

— Три години и няколко месеца.

— А колко време остана младши детектив?

— Осем месеца — измърмори Бролин.

— Благодаря. Ти самата се срамуваш от това. Аз останах младши детектив три години, преди да получа голямата значка, а пък знам как да се подмазвам и имам страхотен талант. Не твърдя, че не си добро ченге, че не си заслужаваш мястото, че в миналото не е имало неравенство и така нататък. Но сега става така, че бял мъж като мен започва да се пита за мястото си. Разбираш ли какво искам да кажа? И сега завий надясно.

Бролин зави в отбивката на хотела и спря на забранено за паркиране място точно пред главния вход. После остана зад волана, без да изключва двигателя.

— Ако очакваш да изпитвам състрадание към всички бедни бели момченца в управлението, не си познал, Денис. Това управление години наред е било управлявано от бели мъже, които са го направили на нищо. Забрави ли вече онова добро старо момче Дарил Гейтс? Още бях съвсем нова, когато се случи онази история с Родни Кинг, но когато гледах записа на бедното черно копеле, заобиколено от бели ченгета, които му изкарват ангелите, се запитах къде, по дяволите, съм попаднала. Помня — а зная, че и ти помниш — какво беше да си ченге в този град след онази гадост. Или след кашата с Марк Фърман и О. Джей. Как значката и униформата се обърнаха наопаки и внезапно започнаха да означават точно обратното на онова, което би трябвало. Да, жените, чернокожите, латиноамериканците и всички други бои се издигат в йерархията и може би това наистина става за сметка на неколцина увиснали бели хуйове. Но ми се струва, че в резултат управлението и градът са много по-добре. И ако не можеш да го разбереш, навярно не си точно онзи детектив, за когото се мислиш.

Бролин излезе от колата, преди Рейгън да успее да отговори. Той я последва точно в момента, в който млад латиноамериканец с червена сатенена жилетка се затича към тях, като викаше: „Паркирането забранено, паркирането забранено!“. Бролин му показа значката си и се усмихна. Хлапето се закова на място, но тя го повика с пръст.

— По служба сме — каза Бролин.

Хлапето цъкна с език и понечи да се отдалечи.

— Хей! — извика тя. — Само да се върна и да намеря дори една драскотина по тази кола, ще ти пратя имиграционната служба, преди да успееш да изречеш „зелена карта“? Comprende?^[1]

— По-полека — каза хлапето, — аз живея в Шърман Оукс. Роден съм в Сидърс.

— Просто пази колата.

— Да, добре.

Хлапето се втурна към друг автомобил и Рейгън застана до Бролин, като палеше цигара.

— Разбирам те — каза той. — Пелената падна от очите ми. Предполагам, че тъп бял мъж като мен никога няма да успее да схване този вид културна чувствителност.

Тя с въздишка го последва в хотела.

 

 

Бернули се опитваше да изглежда спокоен, но откри, че му е трудно да го направи с пенис, увиснал от полуотворения дюкян. Греймарч се пресегна, хвана органа му и неособено нежно опипа главичката му. Бернули го сграбчи за китката точно когато вратата на тоалетната се отвори и вътре влезе възрастен мъж в смокинг. Ученият го разпозна като един от близките приятели на кмета и леко простена. Дребният сивокос мъж ги видя и замръзна. Греймарч го погледна през рамо.

— Съвсем скоро ще свършим — намигна той. — Нали разбираш.

Мъжът кимна. Лицевите му мускули се изкривиха и той изобрази всички възможни изражения, завършвайки с дяволита усмивка. После бързо излезе от тоалетната.

Греймарч се разсмя и отпусна члена на Бернули. Докторът се освободи и си го прибра обратно в панталоните, забравил за страха, обладан от внезапен пристъп на ярост.

— Какво искаш?

Греймарч се обърна към него. Усмивката изчезна от лицето му. Изгледа го така, сякаш е стара кола. Не каза нищо. Просто продължи да го гледа, докато гневът на учения стихна и на негово място отново се върна страхът.

— Какво искаш? — промълви той.

Греймарч вдигна палец пред носа му. Бернули леко дръпна тялото си и фокусира неравната жълтеникава кожа в основата на нокътя му.

— Имам проблем, докторе!

Греймарч нави нагоре левия си ръкав и притисна жълтия нокът на палеца си към предлакътя си. После го прокара надолу към китката си. По бледата кожа остана тънка тъмна линия. От разранената плът бавно започна да сълзи червено-черна лимфна течност. Греймарч вдигна нагоре ръката си и се видя как по кожата се образуват сталактити от гъстата течност. По пода неравномерно закапаха тежки капки.

— Докторе, боли ме, когато правя така.

 

 

Докато обикаляха из официалната бална зала, Рейгън и Бролин се опитваха да не изглеждат прекалено не на място, но постоянно трябваше да показват значките си на охраната и истинските гости им отправиха не един презрителен поглед. Бролин очевидно не се притесняваше и с удоволствие си взимаше пълни шепи топки от раци и хайвер, но Рейгън, който винаги внимаваше за вида си, с всеки намръщен поглед поправяше вратовръзката и спортното си вълнено сако.

— Адски забавно — каза между две хапки Бролин.

— По дяволите. Тук е като в някой от онези сънища, в които си гол пред много хора и не можеш да се скриеш. Казах ти, че първо трябва да се преоблечем.

— Не — отвърна тя, като взе от минаващия покрай нея сервитьор две чаши шампанско. — Така ще покажем на Бернули, че макар да сме на негова територия, играем по собствените си правила.

— Все още не мога да го видя. Но затова пък виждам тук големи пари. Индустриалци, политици, играчи от всички части на града. По дяволите, колко грозни били богаташите! Някога забелязвала ли си, че винаги приличат на собствените си карикатури? Виж носа на онзи тип с пръстена на кутрето.

— Ай де бе — сопна се Бролин. — Да не би бедняците да са красиви? Напоследък да си минавал през парка „Макартър“? Опомни се, Денис.

— Е, твоят прекрасен доктор определено си играе с големите момчета. Божичко, Донатели ще получи удар, ако разбере, че сме тук.

— И какво от това? Какъв е проблемът?

Рейгън стегна вратовръзката си още по-силно и огледа залата.

— Не зная. Цял ден се чувствам напрегнат. Като че ли някой ни преследва, наблюдава или нещо подобно.

— Аз нямам такова чувство.

— Наречи го интуиция на бял мъж.

— Да го духаш, Денис. И току-що си окапа вратовръзката.

— Мамка му! — възкликна той. — Знаеш ли колко струва? Трябва да ида до тоалетната.

— Спомени и моето име — каза Бролин и си взе нова чаша.

 

 

— Виж, Калвин, аз… нали знаеш, че тук не е подходящо. Има хора.

Греймарч пъхна ръката си под крана и изми тъмната кръв. Сълзенето вече беше престанало и кожата започваше да заздравява. Той попи раната с няколко хартиени кърпи и я разгледа.

— Вършиш чудесна работа, Сам — каза Греймарч и вдигна ръка с дланта нагоре. — Но само наполовина. Джуд чакаше да й се обадиш, но мина доста време. А и аз. Да не си забравил старите си приятели?

— Господи, Калвин? Мислиш ли, че минава и час, в който да не си спомня за теб? Че не сънувам кошмари? Правя каквото мога, но не е толкова просто. А имаше и някои усложнения. Проблеми в лабораторията.

— Да, чух за това. Разиграла се е истинска трагедия. Жалко и за момичето. Кого ебеш сега? Искам да кажа, освен мен, Джуд и другите?

— Калвин… беше унищожен огромен труд. Ще трябва да започна всичко наново. Трябва да се коригира проектът… е, ти знаеш.

Греймарч хвана Бернули за ръката и силно го стисна.

— Пълен си с говна, Сам. Вървях след теб, наблюдавах и слушах. Ближеш хуя на Тайтъс. Отново. И вече ме вбесяваш. Пътуваш с тунел експреса и си живееш царски, докато останалите от нас все още сме затънали в лайната.

— Аз… боли ме, Калвин.

Греймарч го стисна още по-силно и го дръпна към себе си. Бернули се съпротивляваше, но той му изви китката и го притисна към земята. Като се гърчеше и пъшкаше, докторът коленичи в кръвта на Греймарч.

— Не разбираш от болка, Сам. Дори не й знаеш миризмата. Но ние научихме много за болката и ми се струва, че навярно е време да ти покажа нещичко от онова, което зная. Някога мислиш ли си за когото и да е от нас или за онова, което трябваше да изтърпим?

Греймарч рязко го изправи на крака и приближи потното му лице на сантиметри от своето.

— Не знаеш какво е, когато започва пристъпът и болката разкъсва корема ти, и става все по-силна. Не разбираш нуждата. И мисля, че вече не ти пука. Ако изобщо някога ти е пукало. Така че навярно е време да получиш съвсем друг вид мотивация.

— Калвин…

Вратата на тоалетната отново се отвори и Греймарч отблъсна Бернули настрани. Докторът тежко се стовари обратно на пода.

— Да, пичове — каза Тайтъс. Той се усмихна и погледът му няколко пъти пробяга между Греймарч и Бернули. — Не е ли малък този шибан свят, а?