Джей Ръсел
Тунел (21)

21.

— Какво ме зяпаш? — попита Рейгън.

Бролин продължи да го наблюдава. Лейтенантът нервно хвърли поглед към детективската стая, докато тя го огледа от горе до долу и после направи обиколка около стола му. Протегна ръка, хвана го за брадичката и завъртя лицето му надясно-наляво. Накрая изсумтя.

— Какво? — попита той.

— Не — каза Бролин и седна на бюрото му, — просто… никога досега не съм виждала толкова голям задник.

— О, я ме остави на мира, Джени.

— Да те оставя на мира ли? Ти да не си си загубил шибания ум? Как можа да пуснеш онова хлапе? Наистина ли си мислиш, че пак ще го видиш?

— Имам признанието му на запис. В него той назовава Карти.

— И какво от това? — попита Бролин. — Божичко, обзалагам се, че вече е напуснал щата. Че е напуснал проклетата страна!

— Джени, той е петнайсетгодишен и живее с баба си. Къде може да иде, по дяволите?

Тя продължи да клати глава.

— Господи! Не зная. Може и да е петнайсетгодишен, но е гангстер и убиец. С теб от едната страна и „Кръвта“ от другата, със сигурност няма да се мотае наоколо и да чака голямата си любов.

— Мисля, че грешиш. Мисля, че говореше искрено за сестра си и че наистина е попаднал на нещо с Карти и „Трей-дюс“. И струва ми се, беше честен, когато каза, че не е искал да застреля онова хлапе.

— Не е искал…? — Бролин като че ли загуби дар слово. — Опукал е десетгодишно хлапе на улицата просто за кеф! На това му се вика хладнокръвен убиец, приятелче. Какво ти става, Денис? Преди не можеше да понасяш това момче. Откъде изведнъж такова невероятно доверие към него? Да не ти е рецитирал Калил Джибран^[1] или нещо подобно?

— Не зная — призна Рейгън. — Предполагам, че наистина всичко се свежда до предчувствия. Продължавам да изпитвам предчувствия за онази каша. Може да е от отчаяние, но вътре в мен пищи аларма и не мога да разбера за какво. Зная, че не съм в състояние да го обясня в официален доклад, но нямам нищо друго, с което да продължа. Освен това, какво щяхме да спечелим, ако го бяхме задържали? Шест месеца в поправителен дом?

Бролин го стрелна със скептичен поглед.

— Виж, знаем, че хора от „Кръвта“ са пречукали сестрата на хлапето в лабораторията. Според него това са „Трей-дюс“. Твърди, че тъкмо затова е отишъл при тях.

— Нима? — рече тя. — Защо тогава Карти толкова скоростно го е приел?

— ’Щото хлапето имало по-голям брат, който бил вътрешен човек. Движил с Карти още когато „Трей-дюс“ все още били част от „Атинските пантери“. Братът загинал по време на улична престрелка преди три години. Това е нещо като колежанско братство, хлапето автоматично получава неговите привилегии.

— Доста плитко, Денис. На тези боклуци хич не им пука за чест и такива работи.

— Ааа, недей да ги подценяваш, Джени. Не си се занимавала с тях чак толкова време. Впечатлението за тъпи негра, което оставят бандите, устройва много хора, понякога включително самите гангстери. Но това е безкрайно далеч от истината. Чувството за чест е много по-дълбоко, отколкото си мислиш. Особено в „Кръвта“.

— Може и да е така, Денис, но все пак си мисля, че си се прецакал с хлапето. И, честно казано, не разбирам как ще си покриеш задника.

— Не се безпокой, задникът ми не е вчерашен. Нали знаеш, от година се опитваме да внедрим някого в „Трей-дюс“, но не бяхме стигнали доникъде. Хлапето вече е вътре и както аз виждам нещата, това е единствената ни възможност да се доберем до Карти. Поправи ме, ако греша, но все още нямаме никакви доказателства. Нали така? Искам да кажа, че наблюдението не ни даде нищо.

— Иска ми се да мисля, че винаги имаме доказателства, Денис.

— Хитра тактика — отвърна той. — Но я виж с какво разполагаме. Първо: убитото момиче е тъпкано догоре с тунел, макар всички, които го познават, да се кълнат, че е било чисто като пролетен дъждец. Второ: благодарение на „Трей-дюс“ в града се изливат купища от тези лайна. Сега се появява моето приятелче Арсенио и не само потвърждава, че „Кръвта“ са ударили лабораторията на „Фидра“, но и ми казва, че „Трей-дюс“ въртят търговията с тунел чрез някакъв тайнствен мъж.

— Господи — каза Бролин, — звучи ми като пълна измислица. Все едно, че е от някой филм на Долф Лундгрен. И кой точно е този тайнствен мъж?

— Хлапето твърди, че няма представа, но ще се опита да разбере. Успяло да подслуша само, че има някакъв адски важен бял пич, който урежда търговията с тунел и че дори лудо копеле като Карти му играе по свирката.

— Хм, така по може. Навярно няма да е зле да разпитаме Дейвид Джифън или Майкъл Айснър. Хей, възможно е даже Хърмън Джуджето да се е върнал в играта.

— А какво ще кажеш за твоя любим Бернули? — подхвърли Рейгън.

— Знаеш ли какво? Прекалено бързо правиш връзката, Денис.

— Той някак си стои в основата на всичко. Тунелът се появи сякаш отникъде преди… колко, една година? Искам да кажа, че сега е залял целия град, но феберейците проследяват произхода му до Лос Анджелис. Добрият доктор очевидно си знае работата, може и той да е забъркал тези говна. Няма начин да ме убедиш, че Бернули не смърди.

— Боже господи, Денис. Може и да се съглася, че от този тип вони, но това изобщо не го прави мозък на търговията с тунел. Просто импровизираш!

— Признавам, но слушай нататък. Защо, по дяволите, „Кръвта“ са ударили точно лабораторията на Бернули? След като са влезли в сградата, те са можели да идат където поискат, но са се насочили право към лабораторията, въпреки всевъзможните ужасни предупреждения за зарази и смъртоносно отровни вещества. Ако ти си гангстер и търсиш бърза печалба или искаш да си прекараш добре, там ли ще идеш? Няма начин, даже да е заради дрога. Имали са друга причина. Може да се отплащат на Бернули за нещо, за което няма откъде да знаем, но въпреки това е свързано с тунел. По дяволите, може да ги е пратил самият Бернули, за да унищожат някакви улики. Той има възможността и парите да стои зад всичко това.

— Ами убитото момиче?

— Случайност — сви рамене Рейгън. — Даже Бернули не е знаел, че ще остане там след работно време. Била е просто допълнителна награда за „Кръвта“.

Бролин продължаваше да клати глава.

— Даже да повярвам на всичко това — въпреки че не вярвам — какви са проклетите мотиви на Бернули, Денис? Хората продават дрога за пари, не за кеф. Самият ти признаваш, че той вече има пари и видя кои бяха на оня прием. Обзалагам се, че тогава е събрал поне милион. Може и повече.

— Значението на мотивите често се надценява. Това е остаряла концепция от деветнайсети век и няма място в постмодерния свят на улични стрелци и бомбаджии.

Бролин вдигна вежди и сбърчи лице.

— Добре де — засмя се Рейгън, — не знам какви са му мотивите. Може да му трябват още пари. Може да… му трябват, за нещо добро, за да открие лекарство за СПИН. Може да са за старата му майка, която има женски проблеми и се нуждае от електролиза на цялото тяло. А може и да е просто алчно, жадно за власт копеле, което иска да е по-богато от Господ. Не че наоколо не е пълно е такива. И не всички правят филми. Просто предлагам правдоподобна… — Бролин изсумтя — … теория, която съответства на наличните, макар и ограничени факти. Мисля, че си струва да загубим хлапето, за да иде там и може би да се върне с нещо, което да сме в състояние да използваме.

Бролин разсеяно прелистваше документите по бюрото на Рейгън. Тя отново понечи да поклати глава и отвори уста да каже нещо, когато телефонът иззвъня.

— Да, Рейгън… Как я караш?… Ъхъ… ъхъ… не, аз не… да… да… да… Какво?

Бролин не слушаше, но лейтенантът неочаквано заби нокти в бедрото й, за да привлече вниманието й. Той я погледна с разширени очи, докато продължаваше да приказва по телефона.

— Сигурен ли си за името? И няма начин да грешиш?… Не, зная, просто… Зная, Джери… зная… да, имаш номера на факса ми, нали?… Веднага щом затвориш… Кой? — Рейгън стрелна Бролин с поглед, после се усмихна и бързо се извърна от нея. — Да, предполагам. По-умна… По-умна… не чак толкова умна… хм… — Той крадешком я погледна и тя видя, че очите му са насочени към гърдите й. — По-малки. По-големи… не чак толкова големи. Позна.

Бролин усети, че се изчервява, но успя да се насили да не извърне глава.

— Добре. Благодаря ти, Джери… да, ще… на куково лято, боклук такъв. Още веднъж ти благодаря.

Рейгън стана сериозен, преди отново да погледне Бролин, чието лице все още беше яркочервено.

— Познавам ли го? — със стиснати зъби попита тя.

— Беше онзи мой приятел от шерифското управление в Алъмейда. Най-после е успял да провери за Греймарч.

— Изглежда проверява всичко много подробно.

— Да — отвърна Рейгън, като сподави усмивката си. — Джери е истински перфекционист.

— Да — кимна Бролин, — а колко големи са неговите цици?

Бе ред на лейтенанта да се изчерви.

— Добре. Както и да е. Открил е много интересна подробност.

— Чакай да се сетя: Греймарч има сестра, която е страхотно парче.

— Греймарч е служил в армията. Бил е ефрейтор в танкова дивизия, участвала във войната в Залива.

— Връзва се. Бернули нали каза, че бил ветеран.

— Е, Джери успял да се добере до медицинския му картон от Управлението за ветераните. Би трябвало да е поверително, но както казах, Джери разбира от тези неща. Греймарч е постъпил в болницата за ветерани в Сан Франциско през ноември 1994-та.

— Със синдром на войната в Залива ли?

— Така изглежда. Управлението за ветераните^[2] официално не го признава, така че не използват това название, но в картона пишело, че имал адски много „неопределени“ вирусни заболявания. Освен това са го подложили на продължително психиатрично лечение. Нещо, свързано с агресивни наклонности.

— Това не ме изненадва. По дяволите, ако аз бях изложена на онова, на което са излагали тези копелета, без да им казват, навярно също щях да съм малко агресивна.

— Съгласен съм — отвърна Рейгън. — Но това не обяснява факта, че е мъртъв.

— Какво? — възкликна Бролин.

— Да. Управлението за ветераните разполага със смъртния му акт. Джери го е потърсил в щатския архив и там също го имало. Калвин Греймарч починал на 10 декември 1994-та от усложнения, предизвикани от пневмония.

— По дяволите!

— А ето и най-интересното: смъртният акт носи подписа на доктор Джеймс Беринджър.

— Е, та?

— Ами, Джери направил още някои проверки и установил, че Беринджър работи в групова компания.

— Хопа.

— Да, това е една от онези медицински корпорации с десетина офиса из целия щат. Отделните кабинети имат различни имена, но са свързани под шапката на компанията майка.

— Само не ми казвай, че…

Рейгън кимна.

— „Самюъл Бернули енд асошиейтс инкорпорейтид“.

— Ха така — със злобна усмивка каза Бролин. — Сега вече шоуто започва.