Джей Ръсел
Тунел (11)

11.

Моргън попи потта от челото си с хартиена кърпичка и поръча на клоуна зад тезгяха нов портокалов коктейл. Хлапето беше смъртнобледо с лилаво-червена коса и топка на носа. Моргън никога не можа да разбере защо белите хора правят такива неща със себе си.

Обедното слънце напичаше уличната настилка и по гърба му се стичаше пот. Мразеше срещите в Уестууд, знаеше, че мъжът знае, че ги мрази и предполагаше, че мъжът знае, че той знае, че знае. Моргън се чувстваше отчаяно не на място и в неизгодна позиция в този предимно бял университетски район. Уестууд не беше като едно време, главно заради растящите проблеми с бандитизма. Много от някога свръхмодерните магазини сега бяха празни и през ваканцията мястото пустееше. И все пак за Моргън това бе чужда територия, особено когато го нямаше К’тома. Но не беше възможно да го вземе със себе си на срещата с мъжа.

Пречеше му и твърдата материя на синята риза и консервативната раирана вратовръзка, които трябваше да носи. Черните вълнени панталони бяха най-добрите, които имаше, но изобщо не подхождаха на сезона. Черните обувки му убиваха. Той пъхна потен показалец в яката си, за да облекчи натиска върху адамовата си ябълка и отпи голяма глътка от студената течност. Умираше да си навие ръкавите поне до лактите, но пък тогава щяха да се покажат гангстерските му татуировки, които нямаше да са в тон с грижливо натъкмения му външен вид.

Моргън отхапа от чилибургера си, но му бе прекалено горещо и неудобно, за да му се наслади. Всеки път щом го вдигнеше към устата си, от подмишниците му се стичаха нови ручейчета пот и го караха още повече да се измъчва. Той размърда крака, което само му напомни колко ужасно го болят ходилата.

В целия свят нямаше никой друг, заради когото Моргън би изтърпял такова унижение. И макар че дори сега чувстваше гордостта си наранена, от собствен опит се беше научил колко опасно е да не прави онова, което му нарежда Тайтъс. Мислеше си, че е твърд — твърд, студен и луд — но мъжът му бе показал, че не е така. И за да не забравя, можеше да докосва белезите, които го доказваха.

Две студентки ядяха в отсрещния край на тезгяха, постоянно поглеждаха към Моргън и се кикотеха. И двете имаха дълги руси коси и загоряла кожа, максимално разкрита от късите им панталонки и фланелки. Едно от момичетата гледаше към него с крайчеца на окото си, докато притискаше към гърдите си изпотена кутия диетична кола и я търкаляше по бронзовата си кожа. Той видя как зърната й под тънката материя на фланелката се втвърдяват и се замисли какво би направил с нея, ако се намираше в някоя друга част на града.

— Имаш ли много бели путки, пич?

Моргън се завъртя и блъсна чашата си с лакът. Това предизвика нов взрив от кикот зад гърба му. Тайтъс застана до него и се намръщи към локвата портокалов сок на пода. Моргън проследи погледа му и се отдръпна на сухо.

— По дяволите — каза той. Нито беше видял, нито бе чул едрия мъж да се приближава.

Тайтъс го наблюдаваше без каквато и да е следа от емоция. Черните му като въглен очи проследяваха всяко негово движение като снайперистки мерник. С шития си по поръчка перленосив костюм и червена копринена вратовръзка той приличаше на реклама на Армани. И Моргън не забеляза по лицето му нито капчица пот.

— Предполагам — продължи Тайтъс, — че нямаш.

— А? — рече Моргън.

— Бели путки. Като онези там. Нали знаеш: добрата стока. — Тайтъс с похотлива усмивка изгледа студентките.

Моргън видя, че момичетата полагат всички усилия да не гледат към мъжа.

— Нищо не може да се сравнява с бялото парче, пич. А, известно ми е какво дрънкат братлетата за чудесата на кафявата захар, но това са пълни глупости. Ходил съм на планината и знам какво говоря. Бил съм и в джунглата. Гангстерчетата просто подсвиркват покрай гробището на собствените си ограничения.

Както обикновено в присъствието на Тайтъс на Моргън му беше трудно да отговори.

— От друга страна — продължи едрият мъж, — предполагам, че в последно време можеш да си позволиш да си купуваш колкото путки си искаш и от каквато и да е боя. Бизнесът си е бизнес. Но и двамата знаем, че не е същото, нали?

— Оправям се — рече Моргън.

— Да бе, да. Ама онези гадни черни кучки са далеч от хубавото бяло парче.

— Отвътре всички са розови.

— Знаеш ли кой говори така? — засмя се Тайтъс. — Неграта и грозните бели жени. Аре, пич, да се поразходим.

Докато излизаха от закусвалнята, Тайтъс спря при момичетата. Наведе се над една от блондинките и зашепна в ухото й. След това леко докосна с ръка нежната кожа на кръста й и плъзна длан надолу по дупето й. Очите на момичето се разшириха, устата му зяпна и после Тайтъс вървеше до Моргън, като го теглеше за лакътя. Зад тях се разнесоха два високи писъка, но когато погледна назад, Моргън видя, че студентките замечтано проследяват отдалечаването на Тайтъс.

— Какво им каза? — попита той.

— Казах им, че хуят ми е по-голям от твоя, който е трийсет и пет сантима.

Като продължаваше да го държи под ръка, Тайтъс бавно вървеше покрай полупразните витрини.

— Как е работата? — попита той.

— Вършим си я — отвърна Моргън. — Вършим каквото ти кажеш.

— Обичам да чувам тези думи. Какво става с външните хора?

— Всичките ми момчета имат патлаци. Знаят какво да правят. Стрелят по всеки лайнар, който не е от „Кръвта“.

— Правилно — рече Тайтъс. — Сега ми разкажи за лабораторията.

Моргън не искаше да обсъжда въпроса на публично място, но Тайтъс не проявяваше особена загриженост, че могат да ги подслушат.

— Отидохме там — започна Моргън. — Както ти каза, охраната беше пълен майтап. Разпердушинихме лабораторията и изпотрошихме всичко, което успяхме да намерим. После си тръгнахме.

— Ами момичето?

— Да бе! Нали разбираш, импровизирахме. — Моргън не можеше да разбере какво иска да чуе Тайтъс, затова му каза истината: — Ти нареди да се погрижим за бизнеса, да направим, каквото трябва. Но не спомена за никакво момиче.

— Животът е пълен с изненади.

— Както кажеш. Всеки случай си направихме купона с путката и после я утрепахме. Може и да не беше хубаво бяло парче, ама ставаше. Казвам ти, братчед, хем се накефихме, хем си свършихме работата.

Тайтъс рязко го завъртя и го блъсна до една от витрините.

— Първо не съм ти „братчед“ и никога недей да се обръщаш към мен така, мамка ти. Аз не съм от твоите гангстерчета, разбра ли ме? Гадните негра като теб са милиони. Само трябва да кимна и ще ми поднесат главата ти на тепсия. Аз ти задавам въпросите, а ти ми отговаряш веднага и на чист английски. Правиш каквото ти кажа, когато ти го кажа и както ти го кажа. Ясно ли ти е, гангстерче?

— Аха. Да.

— Така ще е най-добре за теб.

С всяка дума Тайтъс блъскаше Моргън във витрината. Млад продавач с гъсто акне и рекламна тениска подаде глава от вратата.

— Хей, пичове, само да счупите стъклото! После ще го плащате цялото.

Тайтъс намръщено погледна хлапето, което се скри обратно в магазина. Миг по-късно навън се появи едър пазач. Тайтъс поправи вратовръзката на Моргън и го дръпна. По стъклото останаха петна от потта на негъра.

Двамата мълчаливо и бързо се отдалечиха. Моргън бе уплашен от непредсказуемото поведение на Тайтъс и от спомените за предишни уроци. Накрая Тайтъс неочаквано спря пред магазин за кисело мляко и го издърпа вътре.

— Какво искаш? — попита го той.

Моргън искаше само да се махне и не му трябваше никакво мляко, но се страхуваше да каже нещо, което още повече да вбеси другия.

— С в-ванилия — заекна той.

— Винаги правилен избор — отбеляза Тайтъс.

Той плати и подаде на Моргън голяма чаша. Двамата седнаха в тих ъгъл на магазина и Тайтъс продължи така, сякаш не се бе случило нищо. Беше си взел фунийка с шоколадови пръчици и започна да ги облизва от дъното.

— Случайно да си взимал нещо от лабораторията?

— Ъхъ… Не. Изпотрошихме всичко, както ми каза, но нищо не е излизало навън.

— Сигурен ли си? Може би някое от твоите момчета?

— Ъхъ… Не.

— Добре. Съвсем скоро ще имам още работа за теб. Време е да вдигнем още повече градуса. Момчетата ти ще трябва да си заслужат парите. Готов ли си?

— Ще сме… Да. Готови сме. Ами златото?

— Свършва ли?

— Почти.

Тайтъс кимна и довърши фунийката на една голяма хапка. Моргън бъркаше млякото си с пластмасова лъжичка.

— Не ти ли харесва? — попита Тайтъс.

— А? Аха. Искам да кажа, да.

Тайтъс хвана потната му ръка и разгледа кожата между пръстите му.

— По колко пъти се боцкаш?

Моргън сви рамене.

— Всичко е под контрол.

Тайтъс изсумтя, но не каза нищо. Пусна ръката му и избърса собствената си длан със салфетка. После отиде на щанда и си купи нова фунийка.

— Утре ще ти се обадят за пратката. — Тайтъс се насочи към вратата. — Само не забравяй какво ти казах, пич, и всичко ще е наред. Може даже да ти пратя някоя малка бяла путка. За да опиташ как живеят по-добрите осемдесет процента от американците.

Моргън се насили да се усмихне и кимна. Избърса потни длани в панталона си и бутна млякото настрани.

— Още нещо.

Моргън вдигна очи. Тайтъс ближеше фунийката с дългия си червен език.

— Много се потиш — каза едрият мъж. — Слагай си дезодорант, гангстерче.