Джей Ръсел
Тунел (13)

13.

Моргън облиза капчицата кръв между пръстите си и пусна празната спринцовка под стола. Затвори очи, като леко потръпваше, докато тунелът се стичаше по вените му. Както винаги наркотикът сякаш се насочи право към кура му, който се втвърди и ташаците му се стегнаха. Моргън пое енергията обратно и я изтегли в мускулите на гърдите и ръцете си, после я насочи към главата си, където тя избухна в златни фойерверки на сребристия екран на затворените му клепачи. Тунелът профуча през мозъка му с рева и яростта на експресен влак. Той закрещя заедно с него.

К’тома само хвърли поглед към него, но Арсенио панически подскочи. Лютис и другите се изхилиха и Джу Джу игриво го шляпна, когато момчето седна обратно на дивана.

— Спокойно — каза му той, — това е от златото. Понякога човек го прави вътре в себе си.

Арсенио кимна и се опита да си придаде спокоен вид, макар че сърцето му продължаваше да тупти. За първи път идваше в бърлогата на Моргън и не можеше да си позволи да изглежда тъпо. Другите се държаха достатъчно добронамерено, но той знаеше, че е под наблюдение. Особено К’тома постоянно го държеше под око. Арсенио разбираше, че няма място за грешки и че дори най-незначителното подхлъзване може да означава нож в корема или дупка между очите. Моргън не беше направил каквато и да е връзка между него и Даян и момчето си мислеше — молеше се — нещата да си останат така. Едрият негър го познаваше само като амбициозното малко братче на мъртвия Нелсън — известен на „Кръвта“ като „Стоманената врата“ — без да знае, че Даян им е половин сестра. И това го устройваше. Той отново се обърна към широкоекранния телевизор. Предаваха „Колелото на късмета“.

— Чукам тая Вана Уайт от вторник — каза Лютис. — Леле, чукам я толкова навътре, че й се празня в обувките.

— Уф, мамицата ти, лъжец такъв — изпъшка Джу Джу. — Всеки път щом не успееш да решиш проклетата загадка, трябва да слушам как оправяш Вана по-дълбоко от кладенец. Първо, тя е адски стара. Обзалагам се, че има онуй нещо… целулит. Второ, Вана няма да легне под мръсния ти гъз. Чух, че си наела телохранители само за да застрелват тъпи копелета като тебе.

— Заеби тея говна. Хич даже не е стара за мен. И само да ми погледне маркуча, ще реши мойта загадка и туй не са глупости.

— Толкова си пълен с лайна, че трябва да си духаш носа с тоалетна хартия.

— А стига бе. Ти пък си толкоз тъп, че още си бършеш гъза с тоалетна хартия.

— А стига бе. Ти пък…

— Стига! — извика Тамара. — И двамата сте толкова глупави, че ми се повръща от вас. Никой от двама ви не може да реши загадката, кретени такива.

Те намръщено се обърнаха към екрана и млъкнаха.

— „Пожарът следващия път“ — каза Арсенио и сам се изненада от думите си.

— Какво е това? — попита Джу Джу.

— Той е прав — рече Тамара и посочи към екрана. — Това е отговорът.

— Какво трябва да означава това „Пожарът следващия път“, мамка му? — попита Лютис.

— Това е старо телевизионно предаване, нали? — каза Джу Джу. — С оня пич от „Хаваи петдесет“.

Всички погледнаха към Арсенио, който мъчително преглътна и продължи да се взира в телевизора.

— Така се казва… хм, една книга — поясни той. — От известния чернокож писател Болдуин.

— Откъде знаеш? — попита Джу Джу.

— Хм, трябваше да я четем в училище. Искам да кажа, че ни караха, нали разбираш? Аз не съм я чел.

— И защо?

Арсенио се завъртя. Моргън втренчено го наблюдаваше иззад дивана. Изглеждаше по-висок отпреди и много по-силен. Очите му бяха разширени и лицето му бе налято с кръв.

— И защо? — повтори той.

— Ами, не… това са някакви глупости, нали знаеш?

— Не се принизявай до равнището на тея глупаци, ако не си като тях. И не се срамувай от себе си, защото ще предизвикаш гнева ми. Разбираш ли?

— Аха. Да. Разбирам — каза Арсенио.

— Добре. Тогава е време да тръгваме. Време е да заслужиш честта да си от „Кръвта“. Или да умреш.

Арсенио си помисли, че Моргън преиграва, но видът на „Глок“-а в ръката му го накара да се усъмни. Лютис и Джу Джу се изправиха, но Моргън даде знак на Лютис да остане. Жилестият гангстер сви рамене, пльосна се обратно на дивана и протегна ръка към дистанционното управление.

— Хей, миличък — рече Тамара, — донеси ми някакъв сладкиш. Чу ли ме?

— Имаме да вършим работа, кучко.

— Тогава си свърши работата и после ми донеси сладкиш. И внимавай с това „кучко“.

Моргън се опита да я прониже с поглед, но Тамара не поддаде.

— Какъв сладкиш искаш? — накрая попита той.

— „Ентънман“. Нали се сещаш, шоколадовите пурички.

Моргън й махна с ръка, докато излизаха през вратата. Както винаги К’тома вървеше отпред.

— Или с бананов крем, ако нямат шоколадови пурички — извика отвътре Тамара.

— Шоколадови пурички или с бананов крем — измърмори Моргън, като клатеше глава. — Още довечера ще смуче бананов крем от моята шоколадова пуричка.

Джу Джу се разхили и Арсенио направи полуискрен опит да се присъедини към него. К’тома дори не се усмихна, само оглеждаше улицата. Когато се увери, че е безопасно, той даде знак на другите да влязат в колата.

Джу Джу седна зад волана на черния форд. К’тома се намести на предната дясна седалка. Моргън посочи на Арсенио да влезе отзад и го последва. Джу Джу потегли, без да чака нареждане от шефа си.

— Евангелието — каза Моргън.

К’тома извади от кутия на пода някакъв компактдиск и го пъхна в плейъра. Колата се изпълни с гръмовния рев на „Пъблик енъми“. Моргън трябваше да извика, за да го чуят.

— Екипиран ли си?

— Както ми каза — отвърна Арсенио и се потупа отдясно.

— Дай да видя — заповяда Моргън и протегна ръка.

Момчето повдигна износената си тениска с лицето на Малкълм Екс, издърпа от пояса си двайсет и два калибровия пистолет и го постави върху отворената длан на другия. Моргън погледна към оръжието и се разсмя.

— Откъде изкопа тая антика?

— Бил е на дядо ми — каза Арсенио. Беше го задигнал от шкафа на баба си, където събираше прах от години. Знаеше, че неговото бабче изобщо няма да забележи изчезването му.

— А пък аз вече бях готов да си помисля, че не си глупак. По какво ще стреляш с това? По комарите ли? Трябва ти нещо мощно, момче, разбираш ли?

Моргън потупа К’тома по рамото с цевта на пистолета. Телохранителят му погледна през рамо към оръжието, кимна и почти се усмихна. Това бе най-бурното чувство, което Арсенио го беше виждал да проявява.

Моргън пусна пистолета на пода и дръпна малка халка, която стърчеше от задната облегалка. Отдели се цяла част от нея и той я подаде на момчето да я сложи в скута си. После пъхна ръка в отвора, който водеше до багажника, извади голямо черно дипломатическо куфарче и отвори капака. Вътре имаше два пистолета, автомат, три кутии патрони и пълнители. До няколко смачкани стодоларови банкноти се търкаляха и четири ампули тунел. Моргън взе по-малкия от пистолетите и го подаде на Арсенио.

— Деветмилиметров „Браунинг“ — поясни той. — Прост, ефикасен и мощен. Добра изработка е и няма да ти засече. Деветката е чудесен за първи пистолет. Няма да ти свърши работа срещу „Глок“ или „Узи“, но пък ми се струва, че още ти е рано да носиш автомати. И е чист.

Арсенио взе оръжието и го претегли в ръка. Тежеше поне два пъти колкото онзи на дядо му, но матовият метал удобно лягаше в дланта му. Опита се да си даде вид, че знае какво прави и успя да извади пълнителя едва на третия опит. Пъхна го обратно и зареди патрон в цевта, като се целеше в минувачите през тъмното стъкло. После се престори, че натиска спусъка.

— Супер — каза той.

Моргън кимна и върна куфарчето обратно в багажника. Понечи да затвори облегалката, но забеляза стария пистолет на пода и го хвърли отзад.

— Ще ти го удържа от заплатата за първата седмица. Като приспадна малко за тоя боклук на дядо ти — прибави той и натисна облегалката, докато не се затвори докрай.

Арсенио не беше обърнал внимание на посоката, в която се отправят, но когато Джу Джу зави на запад, видя, че са само на пет-шест пресечки от къщата на баба му. Дори позна една от партньорките й по бинго, която излизаше от бакалията с пълна количка.

— Гледай напред, приятел — каза Моргън.

Движеха се покрай опожарени магазини, които не бяха ремонтирани след бунтовете, избухнали след случая Родни Кинг. Празните лавици бяха любимо свърталище на местните хлапета и кандидат-гангстери. Група от девет-десет годишни играеха сред овъглените останки на стар магазин за алкохол. Джу Джу поддържаше постоянна скорост в рамките на позволеното. Хлапетата бяха прекалено заети да се боричкат, за да обърнат внимание на автомобила. Когато минаваха покрай тях, Моргън присви очи и силно стисна бедрото на Арсенио.

— Червената шапка — изръмжа той.

Арсенио се вгледа в момчето с яркочервена бейзболна шапка, поставена странично на главата му. Беше по-високо от тримата си приятели, имаше много черна кожа и късо подстригана коса. Когато плесна едно от другите хлапета отстрани по главата и се засмя, Арсенио видя, че му липсват два предни зъба. Носеше тениска „Найки“, торбести зелени панталони и чисто бели кецове. Когато го подминаха, той се завъртя, за да продължи да го наблюдава през задното стъкло.

— Ще направим още една обиколка, този път от юг. Тогава ще го очистиш.

— Хлапето ли? — едва не заекна Арсенио.

— Такова е упражнението. Приготви ли си патлака?

На Арсенио ужасно му се пикаеше и сърцето му отново бясно туптеше. Зави му се свят и стомахът му се сви на топка. Знаеше, че цената на посвещаването ще е висока, но не бе очаквал това.

— Съвсем малко хлапе — без да иска каза той.

— Оспорваш заповедите ми ли? — рече Моргън и го погледна право в очите.

К’тома се завъртя и се втренчи в Арсенио. Джу Джу продължи да шофира, но го наблюдаваше в огледалото.

— Ъхъ — отвърна Арсенио. — Не.

— Добре — каза Моргън и отново се обърна към прозореца.

— Просто…

Моргън рязко завъртя глава и Арсенио видя в очите му ярост. К’тома изглеждаше почти смаян, а Джу Джу дори леко излезе от платното.

— Просто какво? — прошепна Моргън.

Арсенио едва не загуби дар слово.

— Нали разбираш, просто тук хората ме познават. Искам да кажа, че спокойно може да ме разпознаят.

— Нима? — усмихна се Моргън.

И Арсенио го разбра.

Джу Джу даде ляв мигач, за да завие обратно.

Три пресечки до мястото на убийството.

— Стреляй бързо и изпразни пистолета. Наваксай с количество онова, което ти липсва като качества — каза му Моргън.

Електрическият прозорец на Арсенио се отвори сам. Той погледна напред и видя, че Джу Джу е натиснал бутона. Движението в обратната посока оредя. Джу Джу бавно продължи нататък по улицата.

Арсенио прехвърли „Браунинга“ в лявата си ръка и изтри потната си дясна длан във фланелката си. Сви пръсти и кокалчетата му изпукаха.

Две пресечки.

Отново хвана автоматичния пистолет в дясната си ръка и постави показалец на спусъка. Понечи да зареди, но си спомни, че вече го е направил. Облегна десния си лакът на отворения прозорец, така че пистолетът да не се вижда отвън. После няколко пъти бързо и плитко си пое дъх.

Една пресечка.

Празните витрини вече се виждаха от ъгъла. Арсенио забеляза четирите момчета, които стояха в неправилен кръг и бъркаха с пръчки и метални лостове в малък огън. Високото хлапе с червената шапка беше обърнато с гръб към форда.

Когато стигнаха на половин пресечка, Джу Джу намали скоростта и звука на музиката. Тежкият басов екот все още кънтеше в ушите на Арсенио и сърцето му като че ли биеше също толкова силно. Приближиха се към момчетата и той вдигна пистолета. Опря китка на прозореца и стисна дясната си ръка с лявата.

Вече почти пълзяха, когато едно от момчетата забеляза оръжието. То посочи към черната кола и се затича, но се спъна в някаква огъната стоманена греда. Другите двама също се втурнаха да бягат, но хлапето с червената шапка само се завъртя и се втренчи в Арсенио.

За миг времето спря, докато двамата се гледаха един друг като каубои на прашна улица в Дивия Запад. Арсенио чу до себе си глас, но не разбра думите. Беше вцепенен и не можеше да натисне спусъка.

Не можеше да помръдне.

От унеса му го изтръгна бръмчене. Арсенио разбра, че е от прозореца на К’тома. Видя, че високото момче се затича и затвори очи. Чу пукот, усети, че ръцете му подскачат нагоре от отката и се блъскат в рамката на прозореца. Отвори очи и се приготви за втори изстрел, но момчето бавно се свлече на земята като разрушаваща се къщичка от карти. Червената шапка вече не бе на главата му и от черепа му извираше тъмночервен фонтан. Арсенио видя, че момчето тежко се строполява на паважа и после Джу Джу настъпи газта, оставяйки зад тях следи от гуми, валма бял дим и мъртво дете.

Стъклото под ръцете му забръмча и той рязко се отдръпна назад в колата. Моргън взе пистолета от него и внимателно го постави върху седалката помежду им. Джу Джу бавно обикаляше из страничните улици, но се усмихваше и от време на време поглеждаше към Арсенио в огледалото.

Момчето седеше зашеметено. Все още усещаше вибрациите от отката в ръката си, все още виждаше свличащата се фигура на десетгодишното хлапе.

Напуснаха района без инциденти.

— Просто за твоя информация — малко по-късно каза Моргън, като го потупа по бедрото, — той досаждаше на малката ми сестра. Опитал се да й обара циците в двора на училището.

Арсенио енергично кимна, сякаш това някак си осмисляше стореното.

— Хей! — вече неспособен да се сдържа, рече Джу Джу. — Видя ли това? Видя ли това, К’тома? Право в окото. Един изстрел право в шибаното око. Тоя приятел тука е Точния мерник.

Арсенио вдигна очи. Моргън зяпаше през страничния прозорец, но К’тома погледна през рамо и почти усмихнат леко му кимна.

— Мамка му — каза Моргън, — още не сме купили скапаните сладкиши.

— Точния мерник — повтори Джу Джу.