Джей Ръсел
Тунел (36)

36.

Тайтъс разбираше, че е загубил авторитета си. Виждаше го в очите на Моргън, в промяната на поведението му. Докато преди в негово присъствие гангстерският главатар винаги изглеждаше малко неспокоен, винаги се стремеше да стои на максимално разстояние, сега не се страхуваше да го гледа в лицето. На Тайтъс не му харесваше, знаеше, че все някога ще трябва грубо да реши този проблем, но в момента не можеше да си позволи да се тревожи за това. Пък и макар още да не беше взел окончателно решение, смяташе, че Моргън няма дълго да се задържи начело на организацията.

Напоследък „Глок“-ът изобщо не напускаше ръцете на негъра. В миналото дори не би си и помислил да го показва пред Тайтъс, но след смъртта на К’тома вече не вярваше на никой друг, освен на самия себе си. Бе смятал Блейн за неуязвим и въпреки че Тайтъс беше очистил ченгетата по достатъчно внушителен начин, все пак бе оставил едно от тях да се изплъзне и плановете му бяха провалени, както изглеждаше, от един-единствен човек. Преди Моргън не би повярвал, че някой може да е равен на Тайтъс, но нападението, при което бяха убити К’тома и другите, доказваше точно обратното. Той не знаеше точно кой или какъв е Блейн, нито пък откъде, по дяволите, идва, и изобщо не се беше замислял, че е възможно да има и други като него. Но типът, направил на пух и прах „Кръвта“, бе повече от достатъчен, за да го накара да се замисли.

След фойерверките в Шевиът Хилс Тайтъс настоя Моргън да опразни бърлогата си. След като разпознаеха убитите гангстери, имаше прекалено голяма вероятност ченгетата да стигнат до главатаря им. Той от своя страна заяви, че полицията никога няма да успее да се добере до свърталището на „Кръвта“, но Тайтъс само се изсмя.

Сега Моргън и хората му живееха в лабораторията за тунел, в каквато бяха превърнали стара фабрична сграда точно под Болдуин Хилс. Районът се състоеше от складове, фабрики и малки автосервизи, които всеки ден затваряха точно в шест. Наблизо нямаше жилищни сгради, уличното движение нощем беше съвсем слабо и почти нямаше минувачи или любопитни очи. Високите прозорци на фабриката бяха боядисани и вътрешното пространство бе разделено на отделни сектори за обработка и пакетиране. В дъното имаше огромна товарна рампа. Галерията на горния етаж беше превърната от офиси в изненадващо комфортни жилища, от които се разкриваше гледка към цялата вътрешност на сградата. Жилищната площ обаче бе лично владение на Тайтъс и Моргън неохотно трябваше да се примири със спането върху разтегателен диван в малък склад на първия етаж. Това не му беше приятно, но Тайтъс обеща, че е временно. Страхът му от Блейн оставаше достатъчно силен, за да няма желание да спори. И все пак. Поне имаше място за телевизора и електронната му игра, докато другите гангстери спяха на надуваеми дюшеци по студения бетонен под. И се хранеха поред в различни заведения на самообслужване.

Тайтъс наблюдаваше неколцина мъже, които товареха бус с кашони тунел, предназначен за Сан Бернардино. Моргън ги надзираваше, като сочеше с пръст и си чешеше топките с цевта на пистолета. Когато колата потегли и спуснаха и заключиха вратата на товарната рампа, Блейн натисна бутона на интеркома си и прошепна:

— Трябваш ми.

Моргън вдигна поглед към неговия прозорец и прокара цевта на „Глок“-а под брадичката си. Един от другите гангстери каза нещо, засмя се и плесна ръце с друг захилен младеж, но киселото изражение на Моргън не се промени и лицата им бързо станаха каменни. Отгоре Тайтъс видя, че след като главатарят им обръща гръб, те отново разменят усмивки и единият се хваща за чатала.

Моргън се заизкачва по металната стълба и влезе в стаята, без да чука, което направи силно впечатление на Блейн. Не седна, докато той не го покани с жест, но дързостта на негъра като че ли с всеки ден ставаше все по-голяма.

— Трябва да се погрижим за нещо — каза Тайтъс.

— Последната доставка… — Моргън забрави за какво говори в мига, в който случайно погледна през отворената врата към съседната стая.

Малкото пространство бе заето от огромно легло. Моргън постоянно си представяше как се промъква и хубаво си поспива, когато Тайтъс го няма, но не беше успял да събере кураж да го направи. Проснато по гръб напреки на леглото лежеше гъвкаво и много младо наглед момиче с най-светлата кожа, която гангстерът някога бе виждал. Не можеше да зърне лицето му, обърнато в три четвърти профил на другата страна. Би предположил, че не е повече от тринайсетгодишно, само че имаше невероятно огромни цици, които тежко висяха от тялото му. Под кръста му бяха пъхнати няколко дебели възглавници. Едната й цица падаше назад и изглеждаше така, сякаш месестата тъкан израства от рамото. Очите на момичето бяха отворени, но не премигваше и не мърдаше. Моргън не беше сигурен дали е будно или спи, дали е живо или мъртво.

— Та какво казваше? — попита Тайтъс.

— А?

— За доставката.

В момичето имаше нещо ужасяващо, нещо гротескно в пропорциите му, но така или иначе то приковаваше вниманието на Моргън.

— Хей, пич? — засмя се Тайтъс.

Моргън най-после се върна обратно при шефа си. Устата му зееше.

— К’во?

— Земята вика Моргън. Доставка. Дрога. Пари.

— Да — каза другият и поклати глава, като крадешком хвърли още един поглед към неподвижното момиче. — Химикът вика, че последната пратка не била толкоз добра. Вика, че не била чиста.

— Ау — рече Тайтъс. — Бедните наркоманчета.

— Само ти казвам — сви рамене Моргън.

— Заеби ги. Остави ги да пукнат. Пък и за известно време това ще е последната доставка.

— К’во каза?

— Засега забавяме производството — кимна Тайтъс. — Ще накараме всички наркоманчета да запълзят.

— За к’во приказваш бе, мамка ти? — Моргън беше толкова смаян, че забрави за момичето и дори не съзнаваше какъв тон държи на Тайтъс.

Блейн забеляза, но не каза нищо.

— Някога чувал ли си за снабдяване и търсене? Кратък курс по икономика, гангстерче.

Моргън само поклати глава. Не знаеше какво да каже.

— Виж — продължи Тайтъс, — от шест месеца наводняваме пазара с тунел, за да го зарибим, като държим цените ниски. Имаме конкуренция, която продава всичко — от метедрин до какво ли не — и го нарича „тунел“, но не е истински. Сега доставките ще пресъхнат, цените ще скочат и ние ще се върнем на пазара с двойна печалба.

— Хей, забравяш нещо. Мрежата ни ще се разпадне. Имаме си работа с адски продажни копелета.

— Няма къде да се дянат — възрази Тайтъс.

— Откъде знаеш?

— Защото ти и твоята „Кръв“ ще ги държите на линия. Ако се налага да дадете един-два урока на неколцина опърничави типове, направете го. Искам да кажа, ще го направите, нали?

— Ще се разхвърчат големи лайна — поклати глава Моргън.

Тайтъс сви рамене и сгърчи уста в разбираща усмивка.

— Това ли искаш? — попита другият.

— Това искаме ние — поправи го Блейн. — В крайна сметка, ние сме един екип. Нали?

Моргън имаше чувството, че Тайтъс го унижава, но го преглътна. Той хвърли нов поглед към момичето на леглото. „Дали е жива?“

— Номер две в дневния ред — продължи Блейн. — Онова твое скапано приятелче.

— А?

— Оня предател, дето го доведе у Бернули.

— Аха — тихо рече Моргън. — Точния мерник.

— Не ми пука как му викате. Знам само, че още е жив.

— Не — възрази гангстерът, — няма начин. Убиха го.

— Той е в затворническото отделение на окръжната болница.

— Откъде знаеш? — Тайтъс започна да се мръщи и Моргън продължи: — Да. Та какво искаш да направя?

— Ти как мислиш?

— Ще се погрижа за него.

— Сигурен ли си, че можеш да се справиш?

Блейн видя, че Моргън стисва по-силно дръжката на „Глок“-а и очакваше да се разнесе изстрел, но другият се овладя.

— Казах, че ще се погрижа — повтори той, затаи дъх и продължи да зяпа голото момиче.

— Най-добре го направи бързо — каза Тайтъс.

Той отново се завъртя към прозореца, който гледаше към фабриката, и Моргън разбра, че е свободен да си върви.

Но не си тръгна.

— Нещо друго? — без да се обръща, попита Блейн.

— Ами ченгето? — рече Моргън. — И онзи, дето очисти хората ми?

— Това не е твой проблем — студено отвърна Тайтъс.

— Хей, те бяха мои момчета, нали разбираш какво ти говоря? К’тома ми беше като брат. Става дума за справедливост.

Тайтъс бавно се завъртя и скръсти ръце на гърдите си.

— Казах, че не е твоя грижа.

Каза го тихо, но Моргън видя, че тази тема разпалва в Блейн огън. Изпитваше силно желание да се изправи и да си тръгне, но се овладя.

— Те бяха мои момчета — повтори той.

Очите на Тайтъс се разшириха и за миг Моргън бе сигурен, че ще се нахвърли отгоре му. Едва не вдигна пистолета, но моментът отмина. В ъгълчето на устните на Блейн се мерна усмивка и гангстерът изпита усещането, че белият мъж е впечатлен от дързостта му.

— Ще има справедливост — отвърна той. — Можеш да разчиташ на това.

Моргън не настоя повече. Скочи на крака и на излизане направи крачка към спалнята, като проточи шия, за да погледне по-отблизо към момичето.

— Искаш ли да я опиташ? — попита Тайтъс и показа връхчето на езика си. Изглеждаше малко по-червен от нормалното.

Моргън го погледна през рамо. Не бе сигурен дали говори сериозно. Той за пореден път плъзна поглед по щедрите цици и се опита да открие и най-лекото движение, някакъв признак, че диша. Очите й бяха отворени и малко изцъклени, но можеше просто да пътува през тунела.

— Жива ли е? — накрая попита негърът.

— Ти как мислиш? — подразни го Тайтъс.

Честно казано, Моргън не знаеше.