Джей Ръсел
Тунел (12)

12.

Рейгън завари Бролин да седи в участъка заедно с двама униформени и да гледа по телевизията бейзболен мач на „Доджърс“. Тя дъвчеше бонбони с фъстъци от голям половинкилограмов пакет и си чистеше патлака, служебен „Смит енд Уесън“ трийсет и осми калибър.

— Хей… — започна той, но Бролин му изшътка и му даде знак да седне. Рейгън се намръщи, но се подчини и заедно с нея проследи изпълнението на най-новия феноменален играч на „Доджърс“.

— Скапаняк — изръмжа тя и се плесна с длан по бедрото. — За парите, които взима тоя, и аз мога да върша същата работа.

— Как можеш да гледаш такива гадости? Господи, та това е най-тъпият спорт на света. А и на всички тях им плащат прекалено много.

Бролин присви очи и го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път.

— Сигурно нещо ти има, а? Искаш да кажеш, че не обичаш бейзбол ли?

Рейгън изсумтя и се засмя.

— Падам си по студентския баскетбол. По „Троуджънс“ от Калифорнийския университет, моята алма матер. Бог да благослови златночервените. Известни също като кървавопикняните, когато пропуснат точка. — Той посочи към телевизора. — Не можеш да залагаш на тази гадост.

— Студентски баскетбол ли? — извика Бролин. — Ти нямаш ли душа бе, Денис? Не знаеш ли, че бейзболът е Америка? Това е съвършената игра. Истинска поезия в зелено. И не трябва да си висок два и половина метра и да тежиш сто и трийсет килограма, за да го играеш, мамка му. За бейзбола са нужни умение, ловкост и добра координация.

— Искаш да кажеш, че си падаш по оня скапаняк там ли?

— Изключението потвърждава правилото. Какъв е проблемът, никога ли не си играл с баща си на бейзбол? Никога ли не си гледал „Полето на мечтите“?

— Баща ми беше пиянде. Замеряше ме с празни бутилки, но никога не съм се опитвал да ги хвана. А последния филм, който гледах, беше… хм, „Апокалипсис сега“. Поне така ми се струва.

— Уф — въздъхна Бролин и отново насочи вниманието си към мача.

Рейгън проследи заедно с нея как новакът прави четири последователни пропуска, преди треньорът да го смени.

— Това умение ли беше, или ловкост? — подсмихна се той.

— Да го духаш, боклук — автоматично отвърна Бролин. Когато започна рекламата, тя се завъртя към него. — Е, къде е днес момчето чудо?

— Уидърспун ли? Пратих го във Върховния съд да търси някакви досиета.

— Защо? — попита Бролин. — Ларю или Уошингтън можеха да го направят по телефона от тук.

— Зная — усмихна се той.

Бролин се изкиска.

— Мамка му, май че в крайна сметка не си чак толкова тъп.

— Господи, откъде си взела тая уста?

— За к’во говориш бе, мамицата ти?

— Просто отбелязвам, че езикът ти не подхожда особено много на дама.

— Ами, извинявай, не знаех, че девствените ти уши са толкова дяволски чувствителни.

— Аз нямам нищо против — каза той. — Просто се чудех какво мисли по въпроса мъжът ти.

— Предполагам, че ще трябва да питаш гаджето му — отвърна Бролин и отново се завъртя към телевизора.

— О, извинявай.

— Моля. А сега можеш просто да помълчиш.

Известно време двамата седяха в мълчание и гледаха как „Доджърс“ губят точка след точка.

— Това единственият ти патлак ли е? — попита Рейгън.

— Вкъщи имам „Глок 20“. Подариха ми го за миналата Коледа. Но винаги съм си падала по „Смит енд Уесън“. — Тя прехвърли револвера в ръце. — В него има някаква простота. Почти като в дзен.

— Заеби това! — изрева Рейгън. — Опитай тези дзенбудистки говна с някой бандюга с „Узи“ или „Тек-9“. И ще ти направят чудесна дзенбудистка погребална служба с двайсет и един салюта.

— А ти какво носиш? — попита тя. — Не! Чакай да се сетя: трябва да е четирийсет и пети калибър, но не „Смит енд Уесън“. Прекалено масово се използва. Тип, който не обича бейзбол? Навярно, хм, обзалагам се, че носиш нещо смешно, например „Уайоминг армс“ или „Спрингфийлд“.

Рейгън се усмихна и извади пистолета от кобура подмишницата си.

— „Ругер П89“. Солидна работа. Не засича като вашите „Глок“-ове и е достатъчно мощен. Особено с патрони с кухи върхове.

— О, господи. Не мога да повярвам, че управлението допуска това. Кухите върхове би трябвало да са забранени извън военните зони.

— А ти къде си мислиш, че живеем? Хайде пак да си поговорим, след като поостанеш там навън малко повече време. Ако ми позволяваха, щях да нося базука с петнайсет заряда.

— Хм, Денис — рече Бролин, — не смяташ ли, че дръжката от кост идва малко множко, а?

— Подарък ми е от почитателка — с усмивка отвърна Рейгън.

Тя не се хвана и се обърна към телевизора.

— Женен ли си, Денис? — след малко попита Бролин. Той енергично поклати глава. — Живееш ли с някоя?

— Не.

— Педал?

— Нещо такова — усмихна се той.

— Толкова по-добре за теб. Човек не трябва да се обвързва. Особено в тая наша отвратителна работа.

— Така казват.

Отново мълчание.

— От колко време си сама? — попита Рейгън.

— От около два месеца. Бих ти дала точното време в часове, минути и секунди, но не искам да си мислиш, че се оплаквам.

— Толкова ли е зле?

— Животът е отврат — отвърна тя, — останалото го знаеш. Но вече не е чак толкова тежко.

В стаята влязоха двама униформени полицаи и отидоха при автоматите за напитки. Единият попита Бролин за резултата и високо изпъшка, когато му каза.

— Жалки скапаняци — рече той и излезе.

— Виж, Бролин — каза Рейгън, — всъщност, дойдох тук, за да ти кажа, че се каня да помоля Донатели изцяло да ти прехвърли случая. Не разполагаме с никакви доказателства, които да свързват Съмърс с моя труп, и е ясно, че няма да научим нищо повече за него. Във всеки случай, предполага се, че би трябвало да работим заедно с Маклиъд, а не ми се иска да си пречим. Ти нямаш нужда от мен.

— Странно — изсумтя Бролин, — почти същото ми каза и бившият ми мъж.

— Освен че, струва ми се, няма да ти е толкова мъчно, че си отивам. Макар че зная колко много ще ти липсва Уидърспун. Навярно ще успея да убедя Донатели да го прехвърли при теб. Какво ще кажеш?

Двама от „Доджърс“ бяха стигнали до базата и Бролин отново насочи вниманието си към телевизора. Тя му показа среден пръст, без да извръща поглед от екрана.

— Добре де — каза Рейгън и се изправи. — Всичко хубаво. И внимавай с тази твоя голяма уста. Давайте, „Доджърс“.

Почти беше излязъл от стаята, когато Бролин извика през рамо:

— Доскоро, Денис.

Той вдигна палци нагоре и се насочи обратно към детективската стая. Мина покрай кабинета на капитана, но Донатели имаше среща, затова Рейгън седна на бюрото си и започна да преглежда някакви стари доклади.

— Задачата не е изпълнена, докато не свършиш с писмената работа — гласно каза той, успешно имитирайки някогашния си сержант.

Някой се изкиска на бюрото зад него.

— Детектив Рейгън?

— Тук! — отвърна той. Към него гледаше дребен мъж с уморен вид и няколко плика в ръце. — С какво мога да ви помогна?

— Нося ви съдебномедицинските доклади по случаите Съмърс, Д. и Неизвестен номер сто и седемнайсет. Искате ли ги?

— Всъщност докладът за Съмърс трябва да бъде предаден на детектив Бролин.

— Къде е той? — недоволно попита мъжът.

— Той има цици, добре де. Ще взема и двата.

Куриерът му протегна два дебели плика, отново погледна надписите и в последния момент ги отдръпна. После започна да рови из купчината, като въздишаше с обръщането на всеки плик.

— Нещо интересно? — попита Рейгън.

Дребният мъж го погледна, премигна, огледа се наоколо и отново премигна.

— Интересно ли? — рече той. — Интересно? Интересно ще е да ме видите в Санта Анита с понито ми на осем дължини пред следващия. Интересно ще е да спечеля от лотарията и на гърба ми да не висят жена с три хлапета. Интересно ще е да не разнасям скапаните доклади. Ето.

Куриерът пусна пликовете върху бюрото и с тътрене се отдалечи.

— Божичко! — Рейгън поклати глава.

Той чу гласа на Донатели в отсрещната част на стаята и видя, че срещата му е приключила. Махна му с ръка и капитанът вдигна два пръста, после се отправи към тоалетната. Рейгън кимна и отвори плика с доклада за убития от кея. В кръвната проба имаше няколко интересни неща, но нищо, което да изглежда особено полезно за идентифициране на трупа.

Вече облекченият Донатели излезе от тоалетната и се насочи обратно към кабинета си. Рейгън държеше в ръка запечатания доклад за Съмърс и тъкмо понечи да се изправи, когато видя, че капитанът вдига слушалката на телефона си. Рейгън се отпусна на бюрото и отвори втория доклад.

Когато стигна до четвъртата страница, той отблъсна стола назад. Затича се към стълбището, но се сети, че е забравил първия доклад и се втурна обратно. Донатели се приближи с въпросително изражение.

— Искаше да разговаряш с мен, нали? — попита той.

— Вече не — усмихна се Рейгън и с двата доклада в ръка бързо закрачи към общата стая.

Влетя през вратата и едва не събори едра секретарка, която носеше две чаши с шоколадово мляко. Бролин все още гледаше мача и си играеше с пистолета.

— За бога, Рейгън. Да не би вече да ти е домъчняло за мен?

— Зная нещо, което ти не знаеш — подразни я той и започна да си вее с докладите.

— Хайде, казвай.

— Ъхъ.

— Остави това. „Доджърс“ водят с три точки.

— Ами — започна Рейгън и млъкна. Взе кутията безалкохолно от която пиеше Бролин: диетична кола. — Нагъваш бонбони и ги промиваш с диетична кола, а? Все едно да разреждаш бърбъна си със светла бира.

— Хей, това пак си е жив дзенбудизъм, нали? Всичко се върти около равновесието. И какво? Сега да не ми се правиш на някакъв шибан диетолог?

Рейгън поклати глава и остави колата обратно на масата. После подхвърли докладите пред Бролин. Двамата погледнаха към телевизора, когато феновете на „Доджърс“ избухнаха в овации.

— Няма значение. Получих съдебномедицинските експертизи. За Съмърс и онзи от кея. Обичайните глупости, но я хвърли един поглед на кръвните им проби.

Бролин първо прехвърли доклада за неидентифицирания. Когато прочете анализа на кръвта, тя кимна и измърмори нещо под нос. После отвори доклада за Съмърс и направо започна с кръвната проба. Прочете я два пъти и вдигна поглед към Рейгън, който й отправи разбираща усмивка.

— Скапаняк — каза тя.

От телевизора се разнесе силен удар с бухалка, последван от шумните аплодисменти на феновете на „Доджърс“. Бролин кимна с глава към екрана и се засмя.

Тя отново се обърна към Рейгън. Изражението й издаваше почти сексуално задоволство.

— Новият е страхотен. „Доджърс“ бият.