Лиза Джексън
Шансове (21)

13.

— В къщата на Маркиз има някой — обяви Хана, която посред нощ връхлетя с такова спокойствие в кабинета на Хендерсън, сякаш това бе най-естественото нещо на света. Всъщност, наистина й се случваше често. Червилото й бе избледняло, очите й сълзяха от умора, но тя продължаваше да изглежда добре. И беше изключително делова. — Джейн Стантън, съседката на Маркиз, се обади, за да каже, че на алеята има спряна кола. Джейн е сигурна, че няколко лампи в къщата светели по-рано вечерта, когато излязла, за да прибере една от котките си.

— Да вървим. — Хендерсън очакваше да му се обадят във връзка с намерения блейзър, но въпреки това веднага скочи от стола си. — Къде е Уокър?

— Според доклада на хората, които го следят, Уокър прекарал няколко часа на летището, но не отпътувал.

— Значи все още е в града?

— Така изглежда. — Хана тръгна редом с него.

— Знаеш ли, вероятно трябваше да сложим под наблюдение къщата на Маркиз, вместо да вървим по петите на Уокър.

— Не мисля, че това щеше да реши въпроса. — Двамата заедно излязоха от сградата и тръгнаха към паркинга. — Имаш ли оръжие? — попита той Хана, когато се качиха в една от служебните коли.

Тя потупа нарамения си кобур.

— Никога не излизам от къщи без кредитната си карта „Американ експрес“ и без пистолета си — заяви без следа от усмивка.

— Слушам те. — Маги погледна сестра си. — Или ще ми разкажеш всичко с най-големи подробности, или ще се обадя на Тейн…

— Тейн? — Мери-Тереса рязко са завъртя и поклати глава. — Няма да му се обаждаме. Никога вече.

— И защо?

— Защото… защото не искам да го виждам.

— Мисля, че ще ти се наложи. В края на краищата имаш син от него.

Мери-Тереса тъкмо протягаше ръка към чантата си. Чу последната реплика на сестра си и замръзна неподвижно на мястото си.

— Значи ти е казал.

— Да.

— О! — Тя изпусна дълга въздишка. — Виж, в момента нямаме време за това.

Маги съзнаваше, че сестра й има право, но не можеше да не я попита отново:

— Защо се опита да обвиниш него? Когато се свърза с мен… защо ми каза, че той ти е причинил това?

— Много е сложно за обяснение.

— Опитай все пак.

— Защото той не пожела да ме измъкне от блатото, в което съм затънала, по дяволите! Имах нужда от помощ, но на него не му пукаше.

— За пари ли говориш?

— Да! Всичко е заради парите! Събуди се, Маги! Ти може и да си доволна от съществуването си в онова западнало ранчо насред пустошта, но останалите хора по света имат нужда от повече удобства и комфорт. А удобствата струват пари. Много пари…

— Опита се да обвиниш Тейн за изчезването си, само защото си искала да му отмъстиш? — попита Маги, неспособна повече да контролира гнева си. — Скрила си от него истината за сина му, лъгала си го в продължение на толкова много години, а когато той отказал да ти заеме пари, си решила да се свържеш с мен и да намекнеш, че той, по някакъв начин, е замесен в изчезването ти? — Маги беше ужасена. Коя беше тази непозната жена, която толкова много приличаше на нея, но беше и толкова различна?

Ем-Ти леко вирна брадичка.

— Аз те доведох тук, нали? Предположих, че веднага ще хукнеш да го спасяваш и, със самото си присъствие, ще окажеш допълнителен натиск върху полицията. Надявах се, че ако и ти участваш в сценария, всичко ще се развие значително по-бързо и аз спокойно ще се прибера у дома.

— Но това е нечувано! — прошепна Маги и се облегна на едно високо столче пред бара.

Мери-Тереса, осветена единствено от светещия часовник на микровълновата фурна, се заигра с ципа на якето си.

— Знаех си, че никога няма да преодолееш чувствата си към него. — Прехапа долната си устна и отклони поглед встрани. После преглътна мъчително. — Предполагам, че ти дължа някакво обяснение.

— Какво искаш да кажеш? — Маги обаче се досети какво предстои и си даде сметка, че в действителност не желае да слуша за мотивите, подтикнали сестра й да я предаде по начина, по който го стори преди толкова много години.

— Знаеш защо го направих, нали?

— Защо направи какво!

— Знаеш какво. — Тя сви рамене и облиза устни. — Когато отидох при Тейн първия път… в неговото жилище.

— Искаш да кажеш — когато преспа с него — поясни Маги. Сърцето й биеше учестено, болката, потискана в продължение на толкова много години, изведнъж я връхлетя отново — силна и мъчителна. Хвана се здраво до кухненския плот и зачака.

— Да. Ами… направих го заради Мич. — Лицето на Мери-Тереса се изкриви от болка.

— Мич?

Мери-Тереса отклони поглед встрани и погледна през прозореца към мастиленочерната нощ.

— Бях бременна. Онази нощ в басейна… тогава не ни беше за пръв път. Мич и аз… ами, той ми помогна една вечер, когато бях излязла на среща с Карл Джанович… той беше по-голям от мен и аз… аз започнах да го дразня и играта изведнъж загрубя. Бяхме на някакво парти и Мич се появи тъкмо навреме. Карл бе започнал да ме удря, да ме нарича уличница, курва и какво ли още не. — Мери-Тереса преглътна и очите й заблестяха от сълзите, насъбрали се в тях. — Както и да е… — продължи тя с предрезгавял и несигурен глас. — Мич ме измъкна от там и започна да ми чете конско… И тогава аз… аз се сринах. Започнах да плача. Бях ужасно разстроена и той… той просто ме прегърна. Аз се притиснах към него, той ме целуна по косата и… едното нещо доведе до друго и… — Тя затвори очи. — Преди да осъзная какво точно става, двамата вече се любехме. След това се любихме отново в нощта на абитуриентския ни бал. И…

Горчива жлъч се надигна в гърлото на Маги.

— И двамата се опитвахме да сложим край, но не можехме. — И тогава ти ни хвана в басейна и това беше краят. — Тя обви ръце около тялото си. — Само че аз бях бременна. Това е причината, поради която Мич се самоуби, Маги. Аз бях бременна от него. Носех неговото дете.

— Неговото? — изумено повтори Маги.

— Да. Аз… ами, имах нужда от баща за детето си и затова се облякох като теб и отидох в дома на Тейн. Той беше пиян и изобщо не ми беше трудно да го измамя.

— О, господи! — Стомахът на Маги се разтърси от неконтролируеми спазми. — Но защо? Защо Тейн?

— Защото той се оказа под ръка. Освен това исках да ти отмъстя, защото дълбоко в себе си обвинявах теб за смъртта на Мич. Знаех, че връзката ни с него е грешна, но тя вече беше факт. Опитах се да сложа край, но тогава ти ни излови в басейна и нещата се усложниха още повече. Мич бе обхванат от параноя. Сигурен беше, че ще кажеш на майка и татко. Започна да говори и да се държи като откачен и тогава… тогава ми каза, че ще се самоубие. Не му повярвах… — Гласът й постепенно заглъхна.

— И той наистина се удави — рече Маги, която дълбоко в себе си изпитваше нежелание да чуе до края разказа на Мери-Тереса, но въпреки това продължаваше да я слуша, изпаднала в болезнено вцепенение.

— Да. — Сестра й подсмръкна. — Аз… тогава си помислих, че го е направил, защото се е уплашил. От теб. И реших, че трябва да ти отмъстя.

— О, Мери-Тереса…

Маги вдигна ръка, за да сложи край на целия този ужас. Не желаеше да слуша повече.

— Недей. Беше грешка. Обърках всичко и го зная. — Покри лицето си с ръце и зарови върховете на пръстите си в косата си. — Само че тогава просто не можех да се спра… А после забременях отново. О, господи, каква бъркотия! Никога не съм обичала Тейн. Никога. Но ревнувах от теб.

— От мен? О, Мери, защо? Ти беше по-популярната от двете ни, при теб всичко ставаше лесно и бързо.

— Но Тейн обичаше теб. Наистина те обичаше. Личеше си от начина, по който те гледаше и флиртуваше с теб. Постоянно се въртеше около теб, а мен изобщо не поглеждаше. Каквото и да правех, изобщо не ми обръщаше внимание. Той беше първото момче в живота ми, което не проявяваше интерес към мен. — Вдигна глава и срещна невярващия поглед на Маги. — Никой никога не ме е обичал така, както Тейн обичаше теб. Никой. — Тя преглътна мъчително. — И никога няма да ме обича.

— Достатъчно! Не желая да слушам повече. Трябва да се махнем от тук и, независимо дали това ти харесва или не, ще трябва да се обадим в полицията.

— Няма начин.

Маги бе чула достатъчно. Само с две крачки прекоси стаята и почти притисна нос в този на сестра си.

— Хайде, стига, Мери! Всичко свърши. — Искаше й се да я напляска и да влее малко здрав разум в главата й, да я накара да разбере, че трябва да престане да се опитва да си играе на Маркиз. — Та ти имаш син! Син!

— Това беше огромна изненада.

— Момчето на Тейн. А ти да не му кажеш! Просто не мога да повярвам, че си постъпила по този начин!

— Аз… аз не знаех какво да правя… Не исках да се окажа вързана с дете, особено пък след като бях загубила бебето на Мич. Освен това исках да се отърва от брака с Тейн. Не е нужно да ти обяснявам колко самотен се чувства човек, когато живее с неподходящ човек.

Маги не би могла да оспори това твърдение; беше изпитвала същата самота по време на брака си с Дийн Макрий.

— Хайде, да вървим. — Взе чантата на Мери-Тереса и в този момент някъде в далечината се чу жалният вой на полицейска сирена.

Мери-Тереса избърса сълзите си с ръка и изтръгна чантата си от пръстите на Маги. Двете се запътиха към входната врата.

— Защо просто не ми се обади и не ми каза, че имаш финансови затруднения?

— Не можех. Аз бях тази, която имаше блестяща кариера, много мъже и купища пари. Не можех да призная, че съм се провалила, Маг. Не и пред теб. Затова когато преди няколко седмици нещата наистина станаха много сериозни, Ивлин измисли този номер с изчезването ми, целящ да ме направи отново популярна и да повиши рейтинга на предаването ми. Ако успеех по някакъв начин да засиля зрителския интерес, тогава щях да съм в състояние да наложа собствените си условия пред шефовете и да ги накарам да се съобразяват с мен. Благодарение на възвърнатата си популярност щях да съм в състояние да се преместя на работа в друг телевизионен канал. Или пък да започна отново филмовата си кариера. Бих могла дори да напиша книга. Даже си мислех, че ти би могла да ми помогнеш в това отношение. Само че бях много ядосана на Тейн. Ужасно му бях сърдита. И исках ти да дойдеш тук, за да присъстваш на триумфалното ми завръщане.

— Но аз се уплаших до смърт. — Двете стигнаха до входната врата. — Мислех си, че си мъртва!

— Зная, зная, но ако пък изобщо не се бях свързала с теб, тогава щеше да си сигурна, че съм умряла. А така си изпитвала известни съмнения.

— Защо тогава не се свърза отново с мен? — сърдито попита Маги. — Защо ме остави да изживея целия този ад?

— Трябваше да поддържам измислената и внимателно подготвена легенда.

— Не знаех, че можеш да използваш телепатична връзка всеки път, когато си пожелаеш.

— Не мога. Просто извадих късмет. Струва ми се, че успявам да ти предам мислите си само в моменти, в които се чувствам уплашена и когато адреналинът бушува в кръвта ми. Господи, не зная… Хайде! Изгубихме достатъчно време в приказки.

Маги беше съгласна. Искаше час по-скоро да се махне от къщата на Мери-Тереса. Бързо излязоха навън и се качиха в колата.

— Ще трябва да се видиш с Тейн, независимо дали го искаш или не — заяви Маги и се настани зад волана.

Беше останала вцепенена и потресена от разказа на Мери-Тереса. Сестра й беше изключително пресметлива, себична и егоцентрична жена! И въпреки това двете бяха близначки. Отвън си приличаха като две капки вода; душите им обаче се различаваха като деня от нощта.

Тя завъртя ключа. Нищо.

— Какво, по дяволите…

— Какво става? — попита Мери-Тереса и огледа тъмния квартал с големите му, потънали в мрак и тишина къщи.

— Не зная. — Маги опита отново. Двигателят не реагира.

— Но това е нелепо.

— Хайде, хайде…

— Опитвам се!

Отново завъртя ключа, но двигателят не издаде никакъв звук.

— Нямам време за това. Ще рискуваме и ще вземем една от моите коли — настоя Мери-Тереса, но Маги почувства, че това е някакъв капан. Използваше тази кола вече няколко дни и до този момент не бе имала никакви проблеми с нея.

— Мисля, че трябва да отидем у съседите…

Мери-Тереса обаче не я слушаше. Грабна чантата си, спусна се към къщата, отвори незаключената врата и влетя вътре. Маги я последва въпреки предупредителни камбанки, които отекваха в главата й.

— Почакай, Ем-Ти…

Тичешком влезе в къщата и видя, че Мери-Тереса е запалила осветлението в кухнята.

— Само за минутка — обясни тя, забелязала, че Маги премигва срещу светлината. — Никой няма да забележи, че в къщата свети. А дори и да забележат, ние ще изчезнем от тук веднага. — Отвори един шкаф, за да вземе ключовете, които обикновено висяха, закачени на вратата. — Ето, тръгваме… о, мамка му, ключовете ги няма.

— Какво искаш да кажеш? Как така ги няма?

— В този шкаф държах всички резервни ключове. — Тя набръчка чело, чертите й се разкривиха от страх. — О, господи, обзалагам се, че Уейд ги е взел!

— А къде са твоите… — започна Маги, но след това си спомни, че дамската чанта на Мери-Тереса бе намерена в джипа.

— Хайде да вървим! Аз ще повикам такси. — Посегна към телефона, но в този момент Маги чу шум зад себе си. Рязко се обърна и видя Ивлин Лоурънс да стои в коридора, който водеше към гаража.

— О, боже…

— Ивлин! — Гласът на Мери-Тереса беше тих и приглушен.

— Предположих, че ще се върнеш тук. — Ивлин изобщо не се усмихваше. Очите й бяха сериозни и тъжни. Тя цъкна с език и поклати глава. — Остави слушалката, Маги. — Въздъхна и заяви: — Надявах се, че няма да се стигне до тук.

Маги пристъпи напред, но веднага забеляза малкия пистолет, който Ивлин стискаше в облечената си с ръкавица ръка.

— Трябваше да си останеш там, където те изпратих, Маркиз.

— Ти ме остави там, за да умра. — Мери-Тереса също се раздвижи.

— Щях да се върна.

— Сигурно.

Ивлин въздъхна.

— Трябваше да изпиеш повече хапчета, Маркиз. В противен случай самоубийството ти нямаше да изглежда убедително.

— И без друго нямаше да е убедително. Там… там имаше доказателства, че и други хора са идвали при мен. Нямаше да можеш да се измъкнеш.

— Никой не би могъл да те свърже с мен. — Тя се намръщи замислено. — Щеше да се получи. Особено ако Рене беше запазила самообладание.

— Ти я уби — заяви Мери-Тереса.

— Нямах друг избор.

— Но защо? — попита Маги. — Убила си жена за пари…

— За пари? Така ли смяташ? — Вече не гледаше към Маги, а към Мери-Тереса.

— А за какво друго? — попита Ем-Ти, но в очите й проблесна безпокойство.

— Сама се сети.

Мери-Тереса шумно преглътна.

— Тейн не е единственият мъж, когото си откраднала от друга жена, нали, Мери-Тереса? — Ивлин пристъпи крачка напред.

— О, Ивлин, недей… — Лицето на Мери стана бяло като тебешир.

— О, не, а и Роби Инман не е единственият мъж, изгубил си ума по тебе. Спомняш си за него, нали, Маги? Не си забравила за зетя на Сид Джилет, за когото ти разказах, нали? — Гласът на Ивлин се извиси с една октава, очите й блеснаха от сълзите, насъбрали се в тях.

Сърцето на Маги сякаш спря. И тя изведнъж проумя всичко. Ивлин кимна.

— Вторият ми съпруг, Скот. — Въздъхна и насочи пистолета към Мери-Тереса. — Скот ме обожаваше. Смяташе ме за дар от бога. Докато не срещна сестра ти. — Ивлин пристъпи в ярко осветената кухня. Маги забеляза, че жената изглежда по-възрастна отколкото беше в действителност. Лицето й изразяваше умора от живота и света. Без да отклонява пистолета от Маркиз, тя се подпря на кухненския плот и погледна към Маги. — Най-лошото от всичко е, че тази връзка не означаваше нищо за теб. Скот беше просто поредната ти играчка, поредното завоевание, което измъкваш изпод носа на друга жена. Тогава трябваше да напусна работата си при теб, но не можах. Ти беше единствената ми клиентка по онова време. Освен това беше звезда. Знаеш ли от колко години се мразя заради слабостта, която проявих тогава, заради готовността, с която продължих да ти се кланям, и то след като открадна съпруга ми, само за да го разкараш веднага след това?

Маги почувства, че започва да й се гади. Мери-Тереса просто стоеше там с уголемени от уплаха очи, а лицето й беше бяло като платно.

— Не я слушай, Маг — изхриптя тя.

— А след това създаде компанията „МЕР“, само защото искаше по някакъв начин да успокоиш гузната си съвест — заяви Ивлин, после сякаш се замисли дълбоко. — Знаеш ли, струва ми се, че имам идея как да сложим край на всичко това.

— Каква? — нервно попита Мери-Тереса.

— Струва ми се, че измислих начин да оправим бъркотията, която двете с Рене сътворихте.

— Не… — Маги, трябва да направим нещо. Тя ще убие и двете. Грабни ножовете! — Ивлин, това е глупаво. Ще трябва да измислим нещо. Хайде… — Докато Маркиз се опитваше да влее малко здрав разум в главата на Ивлин, тя за миг отклони поглед встрани. Поставката с ножовете се намираше съвсем наблизо. С разтуптяно от уплаха сърце Маги пристъпи по-близо до плота.

Само че мислите на Ивлин следваха собствения си ход.

— Аз вече съм го измислила. Ще го направим по моя начин.

Тя вдигна пистолета.

Спри я! Сега!

Маги се втурна напред.

Ивлин обърна пистолета и го насочи към лявата си ръка. Бум! Малкото оръжие гръмна. Ивлин изпищя от болка.

— Ти оставаш тук — разпореди се Тейн и спря пикапа пред къщата на Маркиз.

— Няма начин. — Бека бе твърдо решена да не отстъпва.

— Недей да спориш; вътре може да се окаже опасно.

— И? — Изобщо не изглеждаше уплашена, но Тейн можеше да я разбере. Това дете бе излъгало, откраднало и пътувало на стоп, за да дойде при майка си от Калифорния и параноята на Тейн по никакъв начин не можеше да й попречи да направи това, заради което бе дошла.

— Не зная какво е положението в къщата. Остани тук. Ще проверя и ще се върна да те взема.

— Лъжец.

— Направи го, Бека — нареди й той и слезе от пикапа. Искаше му се да можеше да я заключи вътре, за да е сигурен, че ще е в безопасност. По всичко личеше, че лекцията му за зрелостта, отговорностите и послушанието не й бе оказала никакво въздействие.

Тръгна по пътеката, но след няколко крачки се спря, обърна се назад към пикапа и властно размаха пръст.

В този момент се чу пистолетен изстрел. Някаква жена изпищя пронизително.

Маги!

Той връхлетя през вратата и хукна по коридора. Неописуем страх раздираше душата му. Беше я изгубил. Изминал бе целия този път, за да я изгуби отново. Ужас и ярост разяждаха сърцето му.

— Маги! Мили божи, Маги, обади се! — свирепо извика той. Продължи да тича напред, тласкан от бесните удари на сърцето си, от неописуем страх и заслепяваща ярост.

— Тейн, стой настрана! — От кухнята долетя изпълненият с ужас глас на Маги.

Жива беше.

— Махай се от тук! — провикна се друг, непознат глас. Тейн продължи да тича.

Чу стъпки зад гърба си. И полицейска сирена, която като че ли спря пред къщата.

— Мамо? — обади се едно изплашено детско гласче.

— Бека? О, господи, не! — изкрещя Маги. — Махни се от тук! В името на бога, Тейн, изведи я от тука! Веднага!

— Млъквай! — Отново онзи глас.

Трополейки с тежките се ботуши, Тейн зави зад ъгъла и видя някаква жена, която стискаше пистолет в едната си ръка. Другата й ръка, очевидно ранена, бе обляна в кръв. Тя се обърна с посивяло като пепел лице и насочи пистолета към него.

— Не!

— Мамо! — Бека дотича в стаята и се опита да избута Тейн, но той я сграбчи и я задържа зад себе си.

— Бека, махни се от тук! — изпищя Маги и се спусна към окървавената жена, която се отдръпна назад. Ранената й ръка трепереше от болка. Когато Маги стигна до нея, оръжието бе насочена към Бека и Тейн.

— О, господи, не! — Мери-Тереса се хвърли между Тейн и Ивлин точно в момента, в който отекна изстрелът.

Бум!

Мери-Тереса нададе агонизиращ писък и се строполи на пода. Тейн натика Бека в един стол.

Жената отново се прицели.

Тейн подскочи и се хвърли напред.

Бум! Отекна поредният изстрел.

Силна, нажежена до бяло болка, разкъса вътрешностите на Тейн. Той събори жената на земята, опитвайки се да се пребори с черната пелена, която се спускаше пред очите му.

— Тейн! Не! Не! — проплака Маги.

Стаята се завъртя пред очите му, но той продължаваше да притиска към пода жената, която не спираше да се бори с него, да го дере с нокти и да се опитва да го простреля отново с проклетия си пистолет. Тейн премигна и до слуха му достигнаха стъпки. Силни мъжки гласове. Някой издаваше заповеди.

— Спрете! Полиция!

Издърпаха го от жената, но тя успя да насочи оръжието към себе си. Бум!

Бека изпищя. Маги се хвърли към дъщеря си. Лицето й беше бяло като платно, тя се тресеше цялата и плачеше неудържимо.

— Всичко е наред, миличка. Всичко ще се оправи. — Притисна я силно към себе си и я залюля. Пред погледа й се спусна пелена; едва успя да различи лицето на детектив Хендерсън. Главата й пулсираше от болка. В стаята миришеше на кръв и нагорещен метал.

— Мамка му, тази стая прилича на бойно поле — възкликна Хендерсън. — Извикайте медиците — нареди той, обърнал се към един от униформените полицаи.

— Вече са тук.

В този момент в кухнята нахлуха десетки въоръжени мъже и жени с насочени напред оръжия. Те моментално се заеха да окажат помощ на ранените и на Маги, която се раздираше между желанието си да успокои детето си и едновременно с това да се погрижи за любовника и сестра си. Лицето й бе окъпано в сълзи, цялото й тяло трепереше неудържимо.

Моля те, Господи, спаси живота им. Спаси живота и на тримата.

— Имам нужда от кислород.

— Тази тук е все още жива. Коя, по дяволите, е тя?

— Ивлин Лоурънс — сковано поясни Маги, загледана в окървавеното тяло на Ивлин и в очите й, които гледаха безжизнено през счупените стъкла на очилата й. — Тя… тя е организирала всичко. Дори се простреля… предполагам, че го направи, защото искаше да ви накара да повярвате, че ние сме го сторили. — Възможно ли беше това? Толкова отчаяна ли беше Ивлин, че да нарани себе си, а след това да ги убие двете с Маркиз?

— Тя спаси живота ми — рече Бека, загледана в Маркиз, която лежеше на пода, а от гърдите й бликаше кръв. Подът под нея беше лепкав и подгизнал от кръвта й. Медиците трескаво работеха около нея. Опитваха се да спрат кръвотечението, правеха й изкуствено дишане, подаваха кислород. Цялата стая бе пълна с полицаи. Маги, хванала здраво Бека, пристъпи по-близо до Тейн.

— Изведете детето навън — излая Хендерсън.

— Аз ще се погрижа — обади се партньорката му, усмихна се колебливо и прегърна Бека през раменцата. — Аз съм Хана. А ти трябва да си Бека.

— Мамо…

— Всичко е наред, миличка.

— Хайде да отидем в другата стая. — Хана отведе Бека встрани от сцената на престъплението и двете заедно се насочиха към входната врата.

— Веднага идвам — обеща й Маги.

Маги! Обичам те. Знаеш го, нали?

Медиците тъкмо поставяха Мери-Тереса на носилката.

— Господи, но това е онази жена от телевизията!

— Трябва да поговоря с нея — настоя Маги.

— Не може да ви чуе. Носете я към линейката!

Довиждане, Маги…

— Не!

Толкова съм уморена… аз…

— Губим я — извика единият от парамедиците.

— Не! Не! — изпищя Маги и се хвърли върху носилката. Нечии силни ръце я хванаха и я дръпнаха назад. — Ще се оправиш, Мери-Тереса, чуваш ли ме? Дръж се! Не си отивай! — Маги цялата се тресеше от ридания, давеше се от сълзи, осъзнала, че Мери-Тереса умира. Остра болка пронизваше сърцето й, имаше чувството, че някой насилствено бе откъснал една част от душата й. — О, господи, не!

— Мамка му, отива си! — Двамата мъже понесоха на бегом носилката към линейката, която чакаше отвън. Но Маги дълбоко в сърцето си знаеше, че бе изгубила сестра си завинаги.

— Махнете я от тук — разпореди се Хендерсън.

— Заведете я в болницата, за да я прегледат за наранявания и да й дадат нещо срещу преживяния шок…

— Говореше за нея!

— Никъде няма да ходя!

— Госпожо, моля ви…

— Чакайте малко. Тейн? — Тя се отпусна на колене до Тейн. Един от парамедиците се суетеше около него.

— Изгуби съзнание.

— Занесете го до линейката.

Страх, леден като смъртта, сграбчи сърцето й с безмилостните си пипала.

— Трябва да бъда до него.

— Той няма да разбере, че сте с него.

— Няма значение. Позволете ми да се кача с него в линейката. Тейн, чуваш ли ме, любов моя? Тейн… обичам те… — Стори й се, че устните му лекичко потрепнаха, но не можеше да е сигурна… беше толкова блед и кървеше и…

 

 

Почувства, че някой наметна едно одеяло на раменете й. Намери Бека и започна да се моли така, както не го бе правила никога преди в живота си.

Не можеше да изгуби Тейн отново. Никога вече. Съдбата му обаче този път не зависеше от нея.

Някъде отдалеч в обгърналия го мрак, той чу гласа й:

— Тейн, чуваш ли ме, любов моя?

Любов моя? Това гласът на Маги ли беше? Цялото му тяло се раздираше от болка, но той се опита да отвори едното си око. Ярката бяла светлина изведнъж го заслепи.

— Тейн? Той се опитва да отвори очи! Бека, виж. О, господи, Тейн, помислихме си… искам да кажа… — Тя плачеше, а гласът й трепереше неудържимо. — Мери-Тереса е мъртва… но ти… О, моля те!

Той отново си наложи да отвори очи и този път зърна лицето й — неясно и като в мъгла. Тя се усмихваше и плачеше едновременно, а горещите й сълзи капеха по тялото му.

— Уплаши ме до смърт — изрече тя, като продължаваше да подсмърча, да плаче и да се смее. — Помислих си, че съм те изгубила. Отново. Нямаше да мога да го понеса.

Почувства топлата й ръка — толкова различна от хладната стомана на болничното легло. Опита се да каже нещо, но гласът му изневери.

— Маги — немощно изграчи той.

— Да, любов моя.

— Би ли… би ли…

— Бих ли какво?

— Би ли… спряла… да плачеш…?

— Не мога.

— … Би ли спряла за малко… колкото да ми кажеш… да ми кажеш… че ще се омъжиш за мен?

— Какво? — Тя яхна от изненада и се разрева още по-силно. — Да се омъжа за теб? Луд ли си, че ме питаш. Няма да мръдна от тази болница докато не го направя. — Изсмя се звучно и подсмръкна. — Така, както виждам нещата, мисля, че мога да съм сигурна, че този път няма да можеш да ми избягаш.

— Няма да бягам. Обичам те — изрече той и отново се унесе, но преди това чу клетвата й за вечна любов.

— И аз те обичам, каубой. Така че да не си посмял да умреш точно сега, чу ли? Обичам те!