Лиза Джексън
Шансове (12)

4.

Три дни?

Тейн и Мери-Тереса са били сами в къщата му в продължение на цели три дни преди по-малко от месец?

Непоносима болка прониза сърцето на Маги, макар тя да не разбираше защо. Отново се почувства излъгана и предадена. Не можа да се въздържи и насочи към Тейн поглед, изпълнен с недоумение и изненада. Мери-Тереса е била в Шайен — в онази спартански обзаведена къща… Спала е в малкото легло в спалнята за гости? Или… може би в леглото на Тейн?

— Любовници ли бяхте? — попита Хендерсън.

— Преди много време — отвърна Тейн, без да се поколебае нито за миг.

— Но не и напоследък?

— Не.

— И въпреки това тя ви е посещавала в дома ви? — Детективът не се и опитваше да прикрие подозренията си. Погледна към партньорката си, която надраска още нещо в бележника си.

— Понякога.

Хендерсън разсеяно протегна ръка към бейзболната топка.

— Кого другиго може да е посещавала?

— Нямам представа.

— Е, не може да не е споменавала нищо. — Той хвана топката, намръщи се и я постави обратно на олющената й поставка, излята под формата на ръкавица.

— Нищо повече от онова, което сигурно сте чели по вестниците.

— И вие нямате никаква представа какво се е случило с нея?

Погледът на Тейн беше непоколебим.

— Никаква.

Хендерсън погледна към Маги.

— Предполагам, че ще поостанете в града.

— Да. Все още не зная къде ще отседна, но ще ви се обадя веднага щом се настаня в някой хотел. Бих искала да ме държите в течение на разследването.

— В такъв случай ще поговорим отново.

— Почакайте малко. — Маги не беше свършила. Не беше прокудила своята наранена и отчуждена дъщеря при роднините на Дийн в Калифорния, не беше прекарала последните няколко дни по заледените и засипани със сняг пътища в компанията на един мъж, който почти бе успял да съсипе живота й, не беше нарушила ритъма на спокойното си ежедневие, разтревожена до смърт заради сестра си, само за да се появи в офиса на този полицай, без да получи никакви отговори. — И така, какво смятате да предприемете, за да намерите сестра ми?

— Ще продължим разследването.

— Как? — попита настоятелно Маги. С периферното си зрение сякаш зърна едва доловимата усмивка, появила се на лицето на Тейн.

— Като проследим с усърдно постоянство всяка улика, нишка, следа… Обикновено така постъпваме при всеки подобен случай, госпожо Макрий.

— Усърдно постоянство, значи! — отбеляза Маги. — Вече проверявате разпечатките от кредитните й карти, нали? Сметките за телефон, банковите извлечения, разписките от бензиностанциите? Освен това сте пуснали за издирване не само нея, но и джипа й? Уведомили сте всички радио- и телевизионни станции за изчезването й и сте ги помолили за помощ и съдействие?

— Тя работи за „KRKY“. Повярвайте ми, медията е осведомена. Те първи ни се обадиха, след като сестра ви не се появила за шоуто и не могли да се свържат с нея.

— Държите ли къщата й под наблюдение? Освен това тя притежава и вила… край Аспен, където ходи на ски.

— За всичко сме си погрижили, госпожо Макрий.

— Ами психиатъра й? Тя посещаваше една жена… Кели, доколкото си спомням.

— Доктор Мишел Кели.

— Тя може би има някаква представа за душевното състояние и психично здраве на Мери-Тереса.

Хендерсън се изправи.

— Повярвайте ми, правим всичко възможно, за да намерим сестра ви. Разговаряме с всеки, който я е познавал. И ще я намерим. Доколкото успяхме да разберем, последният човек, който я е видял жива, е господин Тейн. Тя вдигнала шумен скандал, след като записали шоуто в четвъртък, счепкала се яко с другия водещ на програмата, след което изхвърчала, за да се срещне с агента си, долетял чак от Ел Ей само за да разговаря с нея. Но тъй като сестра ви се ползва с репутацията на лекомислен и вятърничав човек, който и друг път е проявял своенравната си непокорност, колегите й от телевизионната станция не изпаднали веднага в паника. Въпреки това се притеснили достатъчно, за да изпратят хора да я търсят в дома й. Когато не я намерили и там, започнали по-сериозно издирване. И тогава се свързаха с нас. По това време по „KRKY“ излъчваха непрекъснато новината за нейното изчезване. Скоро след това се включиха и останалите медии. И аз съм много изненадан, че не са ви потърсили колегите на Маркиз. Или пък секретарката й. — Той погледна към Тейн. — Госпожа Лоурънс се е свързала с вас, нали така?

Тейн кимна.

— А хората от новинарските екипи?

— Тъкмо бяха започнали да душат около мен, когато се срещнах с вас и реших, че някой трябва да отиде при Маги и да я информира лично за случилото се.

Хендерсън се обърна към Маги.

— И на вас никой не ви се обади?

— Не. — Маги отрицателно поклати глава. — Мисля, че не. Но аз отсъствах от къщи през уикенда — двете с дъщеря ми ходихме на пазар, — а телефонният ми секретар не беше включен.

Хендерсън изразително вдигна вежди — по всичко личеше, че сякаш не вярва на ушите си.

— Е, в крайна сметка, Рон Бишъп, шефът на „KRKY“, се разтревожил сериозно, след като не успял да я намери и двамата с продуцента на „Денвър АМ“ се свързаха с нас. Ние помолихме Бишъп да дойде тук и да подаде официален сигнал за изчезването й. След което се заехме с разследването на случая. — Той разрови документите, натрупани пред него. — Последният човек, който като че ли е видял сестра ви, е касиерката на една бензиностанция, откъдето Маркиз заредила пълен резервоар бензин, купила си пакетче „Доритос“ и диетична кола. Всичките тези покупки били заплатени в брой от жена, която прилича на Маркиз. Служителката не е съвсем сигурна, но смята, че в колата може да са пътували двама души — мъж и жена — и освен това мисли, че двамата са напуснали града и са поели на запад. Само че това твърдение не може да бъде доказано по никакъв начин. Някой наистина си е купил изредените стоки, но на разписката не фигурира име. Не е изключено касиерката да си измисля всичко, опитвайки се по този начин да спечели малко популярност както за себе си, така и за бензиностанцията. Натъквал съм се на какви ли не откачалки през годините. По мое мнение не бива да придаваме голямо значение на тези показания. Касиерката може да се заблуждава; възможно е и сестра ви, ако наистина е била тя, да е направила обратен завой на следващата пряка. Въпреки това ние прилежно проверяваме всяка следа.

— Добре.

— За момента работим като по случай на безследно изчезнало лице. Нищо повече.

— Не допускате ли възможността за извършено престъпление?

— Допускаме я, но не разполагаме с достатъчно доказателства, които да подкрепят една такава версия. — Изражението на Хендерсън си оставаше все така сериозно. — Въпреки това не изключваме напълно възможността за убийство или дори самоубийство…

— Самоубийство? — възкликна Маги. — Мери-Тереса никога не би отнела собствения си живот. Как можете дори да допуснете подобна възможност?

— Колко добре познавахте сестра си? — попита я Хендерсън и Маги за пръв път в живота си установи, че не знае как да отговори.

Двете с Мери-Тереса бяха много близки докато растяха, но дори и в онези години двете следваха различни пътеки. А когато пораснаха, сестрите започнаха да се отдалечават все повече и повече една от друга. Между тях се настаниха твърде много тайни, лъжи и предателства. Горчивата истина беше, че Маги не познава Мери-Тереса много добре. Още по-малко пък познаваше Маркиз.

— Исках само да изтъкна, че не вярвам тя да посегне на собствения си живот. Защо изобщо ви е хрумнало подобно нещо? — Маги насочи разтревожените си очи към Тейн.

— Веднъж вече е правила такъв опит — обади се Хана Уилкинс. — Преди година и половина.

— Не… не го вярвам.

Хендерсън сви рамене.

— Направили са й промивка на стомаха в болницата Пайнхърст мемориал. — Отново се разрови из купчината листи върху бюрото му. — Била е погълнала голямо количество сънотворни и антидепресанти — напълно достатъчни, за да не се събуди никога. Само че в последния момент се уплашила и позвънила на 911.

— О, господи… — прошепна Маги и погледна Тейн. — Ти знаеше ли за това.

— Каза ми, след като се възстанови.

— Защо никой не ми е казал? — Беше ужасена. Ставаше дума за нейната сестра-близначка; единствената й жива роднина, освен Бека.

— Тя искаше да го запази в тайна. От всички. И наистина успя. Което не е никак лесно за човек с нейната известност. — Погледна към Хана. — Сигурно е платила на хората в болницата, за да си държат устите затворени.

Маги потрепери. Всичките й близки същества сякаш я бяха напуснали. Мич, родителите и съпругът й бяха мъртви. Сестра й и дъщеря й се бяха отчуждили и отдалечили от нея, а пък Тейн Уокър… е, той също бе изгубен навеки. Тя стисна ръце, опитвайки се да се овладее. Точно в този момент трябваше да направи всичко възможно, за да намери Мери-Тереса. Ако тя все още беше жива, двете имаха шанс да срутят емоционалната стена, която бяха издигнали помежду си. Ако.

— Както вече казах, сестра ви никога не се е ползвала с репутацията на особено рационален и стабилен човек — изтъкна Хендерсън и изгледа изразително Маги, сякаш за да подчертае, че и тя самата също се е подлагала на психиатрично лечение. Не че това, само по себе си, беше някакво престъпление. Освен ако името ти не е Макрий. — Освен това не бива да забравяме и бележката.

Смразяващ ужас сграбчи сърцето на Маги и го стисна със зловещите си пръсти.

— Каква бележка?

— Намерихме я в кошчето за боклук до компютъра й. — Хендерсън извади написана на ръка бележка, прибрана в найлонов плик за улики. Маги веднага разпозна силно наклонения почерк на сестра си.

„Не мога повече да продължавам така. Никой не ме разбира. Никой не го е грижа за мен. Трябва просто да сложа край на всичко това.“

Маги едва не изпусна чашата с кафе, която държеше. Не можеше да повярва на ушите си. Мери-Тереса никога не би направила това. Не и тя! Беше твърде жизнена и енергична. И така обсебена от собствената си личност.

— Всеки би могъл да напише това — дрезгаво прошепна Маги, без да сваля поглед от изобличаващата бележка.

— Почеркът обаче изглежда като нейния.

Маги стъписано кимна. Възможно ли беше? Погледна към Тейн, видя отрицанието в очите му и си спомни отчаяния вопъл за помощ на сестра й. Беше го чула в обора в дома си в Айдахо. Или се заблуждаваше? Главата й започна да пулсира от болка и тя изведнъж се почувства ужасно уморена.

Хендерсън стана, заобиколи бюрото си и Маги си помисли, че детективът се кани да ги придружи учтиво до вратата на кабинета си. Той обаче се поспря, приседна на ъгъла на разхвърляното бюро и я погледна право в очите.

— Нали не вярвате, че всичко това е някакъв долен номер, с който сестра ви цели да си възвърне позагубената напоследък популярност? Нали разбирате за какво говоря — опит да събуди интереса към западащото си шоу, да съсредоточи върху себе си интереса на националните медии и може би дори да подпомогне кариерата си?

В миналото би останала изумена от този въпрос. Но не и в този момент. Само преди час би започнала яростно да отрича всяко подобно обвинение, но пък преди час Маги не знаеше нищо от това, което бе научила за сестра си. Мери-Тереса Рейли. Маркиз. Бившата съпруга на Тейн Уокър. Бивша актриса, надявала се да пробие в Холивуд. Любяща леля. Два пъти омъжвана водеща на токшоу, опитала се веднъж да посегне на собствения си живот.

— Аз… не зная — отвърна честно Маги.

— И преди се е случвало да напусне студиото с гръм и трясък и да се покрие за по няколко дни.

— Зная, но винаги се връщаше.

— Обикновено точно преди полицията да се заеме с издирването й. — Хендерсън взе една папка и прокара пръсти по някакъв напечатан списък. — По време на филмовата й кариера Маркиз спряла заснемането на един от филмите си, защото, вбесена от намеренията на режисьора, се заключила в гримьорната си. И всичко това заради някаква маловажна сцена, която трябвало да отпадне от заснетия материал.

— Това беше преди много години.

— Но тази постъпка й коствала договора с филмовото студио.

— Зная.

— Така че тя се записала в няколко курса, започнала да чете прогнозата за времето в един телевизионен канал, успяла да се изкачи нагоре по стълбата на служебната йерархия в местната телевизионна мрежа и в крайна сметка получила работата в нашия град. По време на кариерата си в Денвър, Маркиз на два пъти не се явила на работа, като и двата пъти се оправдала със здравословни проблеми. Единодушното мнение на колегите й обаче гласи, че и в двата случая се е касаело за възникнал спор по условията на договора й и отсъствията й са целели единствено увеличаване на заплатата й.

— Не зная нищо за тези случаи.

Хендерсън погледна към Тейн, който неохотно кимна.

— Освен това сестра ви е взимала наркотици.

— Какво? — Маги рязко скочи от стола си. Цялата разтреперана, с пулсираща от болка глава, тя заяви: — Не го вярвам.

— Злоупотребявала с лекарства. Болкоуспокояващи за гърба й, различни антидепресанти, а също и приспивателни. Същите, които използвала и при опита си за самоубийство.

— Мили боже…

Той затвори папката и я подхвърли върху купчината с документи на бюрото си.

— Както вече казах, проблемите на сестра ви никак не са били малко.

— Няма човек без проблеми — заяви Маги, отказвайки да бъде сплашена от детектива. — А Маркиз е актриса и…

— Не се хващам на всичките тия глупости за чувствителната душа на актьора, госпожо Макрий. Ако питате мен, веднага бих ви казал, че Маркиз е била просто една своенравна глезла. Красива и разглезена кукла, свикнала всички да й угаждат.

Маги преглътна острия отговор. Искаше й се да спори и да крещи с пълно гърло, да нарече детектива невеж и безчувствен простак, но предпочете да избегне конфронтацията. Пък и, честно казано, в светлината на всичко, което бе научила току-що, мнението му за Мери-Тереса не беше напълно безпочвено.

— Имате ли още въпроси към мен?

— Засега приключихме. — Хендерсън съсредоточи вниманието си върху Тейн само за миг, след това успя да изобрази дежурната си усмивка на студеното си и безизразно лице, изправи се и подаде ръка на Маги. — Но може да се наложи да поговорим отново.

— Добре. Защото аз също бих искала да поговорим отново. Очаквам да ме държите в течение на разследването.

— Не бих си и помислил нещо друго. Уведомете ме къде сте отседнала.

— Непременно — рязко отвърна тя и в този момент си даде сметка, че е започнала да се държи отбранително, макар и без основателна причина. Леко обезпокоена от собственото си поведение, Маги стисна ръката му. — Благодаря за времето, което ни отделихте.

— И аз ви благодаря.

Тейн веднага се изправи, нахлупи шапка на главата си и рязко кимна на двамата детективи.

Маги бързо излезе през вратата, закопча ципа на якето и надяна ръкавиците си. Тейн я следваше по петите. Тя мина през лабиринта от бюра и гъмжилото от униформени ченгета, цивилни детективи, административен и технически персонал, излезе в главния коридор, а от там — навън. Въздухът беше леденостуден, но слънцето грееше ослепително, а небето беше искрящосиньо.

Трима репортери се мотаеха на стълбите пред сградата, пушеха и разговаряха помежду си, а облачетата пара от дъха им се виеха край главите им.

Една жена погледна към тях.

— Ей! Това не е ли Маркиз? — прошепна някой.

Сърцето на Маги подскочи, тя се обърна и погледна през рамо с надеждата да зърне сестра си и едва тогава осъзна, че репортерката гледа право в нея. — Маркиз? Къде бяхте? — Дребничката жена от азиатски произход, навлечена с дебело вълнено палто и загърната с шал, натика микрофон в лицето на Маги. Операторът стоеше точно зад нея, подпрял голямата камера на едното си рамо и насочил обектива точно към Маги.

— Не съм Маркиз.

— Не сте ли? — Репортерката се усмихна и й намигна. — Отново ли смятате да станете Мери-Тереса? Вижте, всички в телевизията се уплашихме до смърт…

— Вие не разбирате — прекъсна я Маги. — Аз не съм Мери-Тереса. — Почувства пръстите на Тейн, който я хвана за лакътя.

— Да се махаме от тук — изръмжа в ухото й той.

Маги обаче остана на мястото си. Почувства, че и останалите репортери се приближават към нея.

— Аз съм сестрата на Мери-Тереса Джилет. Дойдох в Денвър, за да помогна да я открием.

— Искате да кажете Маркиз. И сте нейна сестра? — Жената замълча за момент, сякаш току-що си бе спомнила нещо. — Не сте от тук. — Погледна към оператора. — Тес спомена нещо за някаква сестра-близначка, но никой не можа да я намери. Живяла сте в Калифорния, но след това сте се преместила на север — в Монтана или… Айдахо.

Маги беше смаяна. Бяха изминали едва няколко дни от изчезването на сестра й, но пък медиите разполагаха с неизчерпаеми източници. Бяха отлично информирани и тя трябваше да се възползва от тях, за да намери сестра си.

— Имате ли някаква представа къде би могла да е? — попита я азиатката.

— Не.

— Тя е изчезвала и преди, нали? — Въпросът бе зададен от висок, слаб мъж, облечен с дебело скиорско яке. Под носа на Маги се появи още един микрофон. — Смятате ли, че може би става дума за сериозно престъпление? — додаде той, а в очите му проблесна нетърпение. — Възможно ли е да е била отвлечена?

— Без коментар — високо настоя Тейн, след което прошепна в ухото на Маги: — Моментът не е подходящ за интервюта.

— Вие кой сте? Бодигард? — попита друг репортер, когато Тейн започна да дърпа Маги за ръката. Пешеходците на тротоара започнаха да извръщат глави по посока на шума.

— Бившият съпруг — поясни един от репортерите.

— Тя пълно копие ли е на сестра си? — попита мъжът със скиорското яке.

— Моля ви, бих искала да си уговорим час за интервю — настоя първата жена и пъхна визитната си картичка в ръката на Маги. — Аз съм Джасмин Бел. Работя за „KRKY“ заедно с Маркиз.

— По-късно — отвърна Тейн.

Жената го измери със студен поглед, опитвайки се да му внуши, че не е жена, която може да бъде разигравана.

— Говорех на… как се казвате?

— Маги Макрий.

— Говорех на госпожа Макрий. — Тъмните й очи срещнаха очите на Маги. Другите репортери приближиха още повече. — Обадете ми се.

— Ако ми помогнете да намеря Мери-Тереса.

— С радост ще го сторя. Всички ние в „KRKY“ сме силно загрижени за сестра ви. Сигурна съм, че Рон Бишъп, шефът на телевизията, с удоволствие ще се съгласи да ангажира повече наши хора в разследването и с радост ще ви предостави всяка налична информация.

— Ей, чакайте малко… — Високият репортер се опитваше да се вклини между двете жени.

— Стига толкова! — рязко заяви Тейн и с каменно изражение поведе Маги към пикапа. — Махаме се от тук.

Тя издърпа ръката си, но продължи да крачи редом с него. Подтичваше, но успяваше да следва широките му крачки. Цялата се тресеше от гняв. Беше й писнало от заповедническия му тон, от увереността му, че той най-добре от всички знае кое е най-доброто за нея.

За техен късмет репортерите не ги последваха, а Маги продължи бавно да се навива и да разпалва гнева си. Когато стигнаха до пикапа, вече бе готова да избухне.

— Нека веднъж завинаги двамата с теб да си изясним нещо, Уокър. — Тя размаха пръст под носа му. — Това, че и двамата се опитваме да открием какво се е случило с Маркиз, не ти дава правото да ми казваш постоянно какво да правя, да ме командориш и да ме злепоставяш пред хората. Разбра ли?

Очите му се присвиха, той я погледна изпитателно и за момент тя се зачуди дали се кани да я разтърси с все сила, за да налее малко здрав разум в главата й, или пък възнамерява да я целуне. За част от секундата градът около тях сякаш се смали и изчезна. Той се наведе напред. Маги спря да диша. Преглътна мъчително и се съсредоточи върху устните му. Той леко докосна рамото й с ръка докато се навеждаше да отключи вратата на пикапа.

Магията изчезна.

— Не си прави илюзии, че ще отговоря на това с покорното „Да, принцесо“. Според мен двамата с теб сме въвлечени в тази бъркотия по един и същ начин. И сме равнопоставени. Аз също не възнамерявам да следвам ничии заповеди, ясно?

— Равнопоставени, значи? — смаяно възкликна тя. — Искаш да кажеш, че, според теб, се отнесе с мен като с равна, когато започна да ме дърпаш като неандерталец по стълбите на полицейското управление? — Маги го изгледа вбесено. — Е, нека ти кажа нещо, каубой. Навикът ти да командориш жените може и да минава в ранчото ти, или пък на някое друго забутано място в забравения от бога Уайоминг, но не и пред мен. — Забоде показалец в гърдите му. — Не се опитвай да се разпореждаш с мен. — Качи се в колата и додаде: — Не съм от жените, които искат да бъдат въздигани на пиедестал, нито пък от другите, които безропотно понасят господството на мъжете. Не съм била и няма да бъда. Разбра ли, Уокър? Не позволявам на когото и да било да ми казва кое е най-доброто за мен, защото съм сигурна, че аз самата зная това по-добре от всеки друг.

— Точно така, сестричке — присмехулно изрече Тейн и тя едва не скочи от мястото си. — Е, госпожо Макрий, свършихте ли? — Изражението му беше непримиримо и зло, а сиво-сините му очи бяха забулени от облаци и напомняха на разпенен океан през зимата.

— Засега.

— Слава тебе, господи! — Той силно затръшна вратата, заобиколи пикапа, настани се зад волана, завъртя ключа и настъпи педала на газта. Колата запали и той бавно излезе от паркинга. — Къде да карам?

— Към къщата на Маркиз.

— Не мислиш ли, че достъпът до там е ограничен?

— Може би, но детективът не каза нищо по въпроса, а пък аз случайно имам ключ. — Тя измъкна връзка ключове и я размаха пред очите му.

— Ти изобщо не го попита.

— Защото не исках да ми откаже. В края на краищата случаят не е такъв, че да моля за разрешение. И ако Хендерсън се разяри от своеволието ми, аз с чиста съвест ще мога да се оправдая с незнание или невежество. — Тя изтри запотеното предно стъкло с ръкавицата си. — Освен това сестра ми ми даде този ключ, за да мога да си отворя при извънредни и критични обстоятелства. Струва ми се, че случаят е точно такъв.

Тейн насочи пикапа по посока на моста, изграден над Чери Крийк.

— Знаете ли, госпожо — проговори той, докато пътуваха по моста, — вие приличате на сестра си повече отколкото смятах.

И тя изпита разочарование — силно и напълно неочаквано. Колкото повече неща научеше за Мери-Тереса, толкова по-малко свързана се чувстваше с жената, нарекла себе си Маркиз.

— Изречени от теб, тези думи звучат като комплимент — излъга Маги.

— Точно такова бе намерението ми.

— Да бе, вярно! — Неспособна да прикрие сарказма си, тя отвори дамската си чанта, намери слънчевите си очила и ги намести на носа си. Не му повярва нито за миг.

По нейна преценка Тейн криеше нещо. Нещо голямо. И тя бе твърдо решена да разбере какво е то.

 

 

Застанал пред прозореца на кабинета си, детектив Хендерсън отпиваше от кафето си и продължаваше да предъвква дъвката, която вече напълно бе изгубила вкуса си. Присви очи и зърна черния пикап на Тейн Уокър да се влива в потока от коли. Няколко секунди по-късно забеляза и полицейската кола без обозначения, която последва пикапа, и се почувства по-спокоен. Нямаше доверие на Уокър и, освен ако не го лъжеше инстинктът, беше сигурен, че близначката на Маркиз крие от него някаква съществена информация.

Но пък това се отнасяше и за всички останали, свързани по някакъв начин с Маркиз — като се почне от Сид Джилет, вторият съпруг, и се стигне до Уейд Померейниън, последният любовник — всички те като че ли криеха някаква тайна. Дори и Ивлин Лоурънс, секретарката на Маркиз, която изглеждаше искрено загрижена, не проявеше особено желание да разговаря с хората от полицията. Същото важеше с пълна сила и за Крейг Бумон, другият водещ на „Денвър АМ“, който очевидно хранеше силна неприязън към колежката си.

Хендерсън обаче знаеше, че рано или късно истината ще излезе наяве. Винаги ставаше така. Нужни бяха само малко повече упоритост, много търпение и постоянство.

От всички хора, въвлечени в разследването, Тейн Уокър го безпокоеше най-много. Може би защото този мъж не за пръв път имаше неприятности със закона. Пък и не можеше да забрави онази домашна кавга, за която им бе съобщила съседката на Маркиз, Джейн Стантън. Жалко, че жената бе успяла да долови само някои откъслечни фрази, но, според нея, Уокър бе отправил заплахи към Маркиз. Ако това е още една от тъпите ти лъжи, Мери-Тереса, кълна се, че ще те убия. Така поне свидетелстваше жената, която живееше съвсем сама с шестте си котки. Но за какво беше всичко това? И защо този мъж беше така дяволски потаен? Безцеремонното му и пренебрежително отношение не даваше мира на Хендерсън.

— Но защо му е да убива бившата си съпруга? — тихичко измърмори той.

— Добър въпрос. Всъщност той просто няма основателен мотив, нали така? — Хана, привършила с бележките си, прибра тефтера в огромната дамска чанта, която постоянно мъкнеше със себе си.

— Тя му дължи пари.

— Колко? — Хана рязко вдигна глава.

Той току-що бе получил тази информация от градския архив и все още не я бе споделил с партньорката си.

— Над двеста хиляди. Почти двеста и петдесет хиляди.

Хана тихичко подсвирна.

— Заемът гарантиран ли е по някакъв начин?

Той кимна.

— Издала му е пълномощно като втори собственик на двете й къщи. Единствената гаранция, която е могла да му даде. И без друго е била затънала до гуша в дългове. Ако Маркиз бъде обявена за мъртва, той би могъл да продаде собствеността и да си получи парите. — Уверил се, че опашката се движи дискретно зад черния пикап, той се обърна към Хана и пъхна ръце в джобовете.

— Не би ли могъл да го направи, ако е жива?

— Да, разбира се. Но тя би могла да му се противопостави и да се вдигне голям шум. Съдебни дела, шум в медиите, адвокатски хонорари.

— А той има ли нужда от тези пари?

— Не мисля. По всичко личи, че този тип умее да инвестира. Сам е спечелил богатството си. Работил упорито, заделял пари, извадил късмет при няколко сделки с недвижимо имущество. Закупил много земя в Калифорния, когато пазарът се срина преди няколко години. Според всички стандарти в момента той е един богат човек. Но кой знае?

— И ти смяташ, че той ще посегне на живота й заради двеста хиляди долара? — скептично попита Хана. — Не ми изглежда такъв тип.

— Уокър крие нещо. И ако се окаже, че касиерката на бензиностанцията не е видяла Маркиз, а друга жена, Тейн Уокър е последният човек, който я е видял жива. Затова смятам отново да поговоря със съседката на Маркиз, за да видя дали няма да си спомни още някои подробности от спора, който е чула.

— Ще трябва да почакаш. Джейн Стантън заминала на посещение при дъщеря си за няколко дни.

— Какво?

— Дъщеря й претърпяла злополука докато карала ски, или нещо подобно — поясни Хана и отново разлисти страниците на бележника си. — Джейн искаше да се увери, че момичето е добре. Ще се върне до края на седмицата.

— Страхотно… — Понякога му се струваше, че нищо не върви както трябва.

Хана щракна с химикалката си.

— И какво, според теб, крие Уокър?

— Това вече е въпрос за четвърт милион долара, нали така? — Хендерсън изплю дъвката в кошчето за боклук. Все още копнееше за цигара. — Сега поне вече знаем, че има мотив.

— Все още не сме намерили труп.

Това беше добрата новина. Възможно беше Маркиз да е жива и здрава и да се спотайва някъде.

— Да, току-виж сме извадили късмет. Тя може да се появи изневиделица в цветущо здраве. — С всеки изминал ден обаче тази възможност му се струваше все по-малко вероятна. — Би могло да се окаже, че е скроила този номер, за да си спечели нова популярност. Или пък поради някаква неизвестна причина е решила да се скрие някъде, за да ближе раните си насаме. Нищо чудно да е изпитала непреодолима потребност да се махне за малко. Или пък да е изпаднала в амнезия.

— Джипът поне би трябвало да се появи отнякъде.

— Ммм… — Освен ако не е бил разглобен за части. Той разтри мускулите на врата си, които при всеки по-силен стрес се схващаха и предизвикваха силно главоболие. — Какво е мнението ти за сестрата?

— Хареса ми. — Хана кимна и отново щракна химикалката. Сякаш изразяваше съгласие с думите си.

— Защо?

— Защото е умна. Честна. Земна. Загрижена за Маркиз. Държа се доста добре.

— Сигурна ли си? — Той обикновено уважаваше мнението на Хана, дори и в случаите, в които не съвпадаше с неговото собствено.

— Да. Виж, за него не съм толкова сигурна.

— Нито пък аз, но кажи ми като жена какво мислиш за този тип.

— О, значи искаш да чуеш гледната точка на една жена.

— Точно така. Давай. — Хендерсън взе отново чашата с вече изстиналото кафе.

По устните на Хана заигра лека усмивка и тя замислено подръпна ухото си.

— Е, най-отличителната му черта е дяволският му сексапил. Невероятно привлекателен мъжкар, което не е добре за него самия. Разбираш ли, този мъж е като клише — висок, заякнал от работата в ранчото, с изсечено мъжествено лице и крайно непочтително държание. Каубой с лично мнение. Тайничката мечта на всяка американска жена.

Хендерсън изсумтя презрително.

— Дори и забележката ти, че той крие нещо, му придава допълнително очарование; жените са любопитни същества, те обичат мъжете, които имат и своята тъмна страна. Не ме питай защо. Предполагам, че това придава някакъв допълнителен трепет. Елемент на неизвестност. Стаена опасност. — Тя очевидно очакваше някаква реакция от негова страна. Хендерсън обаче изобщо не реагира.

Хана наклони глава на една страна, както правеше винаги, когато размишляваше.

— Според мен Уокър е свикнал жените да си падат по него. Вероятно Маркиз все още не може да се откаже от чувствата си към този мъж.

— Това ли е причината, поради която тича при него в ранчото всеки път щом се забърка в някакви неприятности?

— Напълно основателно предположение.

— А какво ще кажеш за сестра й, Маги? Как се вписва тя в тази схема?

— Ето това е интересен въпрос — отбеляза Хана замислено и почука с нокът по предните си зъби. — Женската интуиция ми подсказва, че е влюбена в него.

— В Уокър? — Той също го бе почувствал и това допълнително усложнение в този и без друго заплетен случай никак не му хареса. Винаги бе предпочитал по-простичките и ясни положения. Проблемът обаче беше в това, че те никога не бяха такива. Господи, как му се пушеше!

Хана кимна и сбърчи вежди.

— Да. Освен ако интуицията не ме лъже, госпожа Макрий е влюбена. Силно влюбена. В бившия съпруг на близначката си.