Лиза Джексън
Шансове (18)

10.

— Никой не би могъл да оцелее при такъв удар — промълви Маги, загледана през голите и изпочупени клони на дивите череши и трепетликите, с които бе обрасъл склонът. Стомахът й се сви от ужас. Червеният джип на Маркиз — сплескана, безформена маса от намачкан метал и изпочупени стъкла, почти не се виждаше, затрупан от топящия се сняг. Натрошената кола лежеше притисната към червените скали и дебелия дънер на един бор, пречупен на две от удара. Част от предницата на джипа бе измъкната от снега и Маги видя регистрационния му номер. Макар и изкривена от удара, табелата бе запазена достатъчно, за да се прочетат първите три букви на регистрацията. МАР. Болезнено напомняне за собственика на смачканото превозно средство.

Няколко детективи претърсваха джипа и околностите, опитвайки се да намерят някакви улики. Техни колеги мереха спирачния път на колата. Целият район бе отцепен и обграден с жълта лента. Въпреки това няколко пътници бяха спрели колите си и, тласкани от непреодолимото си любопитство, стояха край пътя и не сваляха очи от жестоко потрошения джип.

— Никой не би могъл да оцелее. — Тейн огледа внимателно целия район. Оскъдна растителност, дълбоки каньони, червени каменни блокове, острите ръбове на които надничаха през снега, започнал да се топи под ярките лъчи на слънцето.

— Защо Рене е карала джипа на Мери-Тереса?

— Кой знае? — Тейн сви рамене и замислено разтърка брадичката си. Още една кола спря край пътя и той намръщено изгледа мъжа и жената, които очевидно бяха решили да се поразтъпчат и да погледат полицаите, които се суетяха около катастрофиралия джип.

Маги носеше слънчеви очила, бейзболна шапка и дебело яке с вдигната яка. Надяваше се, че по този начин няма да привлече ничие внимание. Възбудата, обхванала я докато съзнателно се опитваше да влезе под кожата на Маркиз и да си представи последните дни от живота й, започваше да я напуска. Беше от хората, които се радваха на собственото си уединение и напълно разбираше какво значи човек да копнее да се смеси с тълпата, за да запази правото си на личен живот. Маги Макрий започваше да се чувства уморена от опитите да се престори на Маркиз — вече искаше само час по-скоро да намери сестра си.

Денят беше ясен и слънчев, но духаше силно и Маги трябваше непрекъснато да придържа шапката си с ръка, за да не й позволи да литне, отнесена от пристъпите на вятъра. Детектив Хендерсън, надянал високи ботуши и дебело яке, газеше из снега и раздаваше заповеди на хората си, които внимателно претърсваха района. Водачите на кучетата едва успяваха да ги удържат на едно място — животните лаеха неистово и се дърпаха нетърпеливо в очакване да се втурнат по следата. Маги стискаше палци и се молеше да не намерят тялото на Мери-Тереса, затиснато под снега в зловещия каньон.

— Моля те, нека тя да е жива и здрава — тихичко промълви Маги, потрепери и вдигна очи към небето.

— Моля? — Тейн стоеше до нея. Очите му бяха скрити зад авиаторски очила с огледални стъкла. Беше гологлав, а косата му се ветрееше на вятъра.

— Нищо. — Маги пъхна ръце в джобовете на якето си и се заслуша в гласовете на непознатите зяпачи, които преливаха от любопитство, но не и от отчаяние, тъга или пък страх.

— Питам се защо е целият този шум — обади се нечий женски глас, предрезгавял от дългогодишно пушене.

— Някой е загинал при тази катастрофа. Жена. — Спътникът й, вероятно неин съпруг, очевидно бе по-наясно с положението. — Ако съдя по регистрационния номер, жертвата може да е онази жена от телевизията.

— Сигурно затова има толкова много полицаи наоколо… Оле, ето че и лешоядите пристигат! Проклети журналисти!

Маги изви врат и зърна бял микробус, на вратата на който с големи сини букви пишеше „KRKY“. На покрива му имаше сателитна антена. Виждаше се и друго телевизионно оборудване. Микробусът спря и от него слязоха един оператор, придружен от Джасмин Бел, загърната в дълго до земята синьо палто. Вятърът веднага подхвана лъскавата й коса и от безупречната прическа на журналистката не остана и следа. Тя огледа тълпата, забеляза Маги и й махна с ръка.

— Мисля, че трябва да се махаме — заяви Тейн, забелязал новинарския екип.

— Но това са хора от новините.

— И веднага ще поискат интервю.

— Значи ще им дадем едно — отвърна Маги и, без да дочака отговора му, започна да се промъква през навалицата, за да стигне до Джасмин.

Репортерката се усмихна широко.

— Предположих, че може да сте тук. Какво става?

Операторът стоеше до тях, готов да започне да снима. Маги се намръщи.

— Не още, Фил — инструктира го Джасмин.

Маги я информира накратко за последните събития, а Джасмин я увери, че за „KRKY“ това автоматично се превръща във водещата новина за деня.

— Както знаете, всички ние сме много разтревожени — обясни тя. — Освен това се говори, че от „KRKY“ предлагат награда за всеки, обадил се с някаква полезна информация относно местопребиваването на Маркиз. Анонимността на тези хора е абсолютно гарантирана. Когато сестра ви бъде намерена, човекът, насочил нас, или полицията, по вярната следа, ще получи десет хиляди долара.

— Чия е идеята? — попита Маги, като мислено зачеркна Крейг Бумон от списъка.

— На Рон Бишъп и Тес О’Шонеси.

— Готови са на всичко, за да повдигнат рейтинга си — промърмори Тейн.

Джасмин предпочете да не се занимава с него и насочи цялото си внимание към Маги.

— Ще възразите ли, ако ви задам няколко въпроса?

— Не, разбира се. Всъщност, смятам лично да отправя апел към всички, които може би имат някаква информация относно сестра ми.

— Това би било страхотно. Ами вие? — попита Джасмин и изгледа Тейн с тъмните си очи. — Бихте ли желал да направите изявление? Като бивш съпруг и като човек, познавал добре Маркиз.

— Не. — Тейн здраво стисна зъби. — Не ме разбирайте погрешно. Аз също искам да намерим Мери-Тереса, но не желая да ставам участник в поредния медиен цирк.

— Медийният шум може да се окаже от полза. Интервюто ще се излъчи по нашата телевизия и, по всяка вероятност, местните кабелни оператори също ще го покажат в новините си. И това само в рамките на час-два.

— Маги може да постъпи както сметне за правилно, но мен не ме бройте — категорично заяви той. Устните му бяха стиснати в недоволна гримаса и Джасмин, усетила интуитивно непоколебимата му съпротива, предпочете да не настоява повече.

Фил засне сцената на катастрофата, спря камерата за миг върху лицето на Джасмин и я насочи към Маги, която свали очилата си, отговори на няколко въпроса, след което погледна право в обектива.

— Накрая бих искала да се обърна с молба към всички, които може би знаят нещо за сестра ми. Моля ви, обадете се в полицията и съобщете информацията, с която разполагате.

— Само я погледни! — Някъде зад Маги се чу дрезгавият глас на жената пушачка. — Ако я гримират малко, напълно ще заприлича на изчезналата жена… на онази, чиято кола лежи долу в каньона.

— Шшт… не е тя.

— Но…

— Просто млъкни, Сали.

Маги отново скри очите си зад слънчевите очила, пренебрегнала напълно любопитните погледи, който я сподиряха навсякъде. На пътя спряха още няколко коли. Пристигна втори новинарски екип. Появи се и влекач. Хендерсън, със съдействието на останалите полицаи, настоятелно помоли зяпачите да отстъпят назад и да оставят длъжностните лица да си гледат работата. Настоя всички да продължат пътя си и отново попита дали случайно някой от хората наоколо не разполага с информация, която би могла да подпомогне разследването. Независимо че телефонът му звънеше постоянно, а подчинените му често го прекъсваха, Хендерсън действаше с изключителен професионализъм и успяваше да държи ситуацията под контрол. След известно време махна с ръка на Тейн и Маги и им даде знак да се приближат до колата му, за да поговорят.

— Все още не сме намерили нищо — призна им той, примижал срещу яркото слънце. Неизменната дъвка отново подскачаше из устата му. — Разполагаме обаче не само с кучета, но и с най-добрите следотърсачи в този щат, които ще помогнат да претърсим района. Ако сестра ви е някъде наоколо, непременно ще я намерим.

— От „KRKY“ предлагат десет хиляди долара награда — информира го Маги.

— Вече чух за това.

— Дали ще помогне?

Хендерсън изплю дъвката на банкета.

— Ще ми се да можех да кажа, че поне няма да навреди. Зная обаче, че сега всеки откачалник в страната, който има нужда от малко допълнителни пари в брой, ще започне да звъни, предлагайки всевъзможни налудничави историйки. — На устните му се появи сардонична усмивка. — Нека просто да кажем, че ще имаме нужда от много хора, за да преровим всичките лайна, които ще ни залеят, за да отсеем обажданията, които може би заслужават вниманието ни. — Той сви рамене. — От друга страна пък, тази награда може да се окаже стимула, от който се нуждае някой алчен негодник, за да поосвежи паметта си. — Намръщи се, загледан в шофьора на влекача, който спря камиона край пътя и спусна дълго въже надолу по склона. — Остава ни единствено да се надяваме.

— … и така, мистерията си остава неразгадана — заяви репортерката, жена от азиатски произход, която предаваше от Денвър.

Новините се предаваха чрез сателит до Ел Ей, където Бека ги гледаше, излегнала се в надуваемия фотьойл, поставен в средата на стаята на братовчедка й. Приковала очи върху екрана, Бека, очарована, но и ужасена, се взираше в снимката на леля си, показана за малко и заменена с кадри на един смачкан джип, очукан около стволовете на няколко дървета в дъното на дълбок каньон.

— Мери-Тереса Джилет, известна под името Маркиз, която беше една от водещите на популярното сутрешно шоу „Денвър АМ“, все още е в неизвестност. Все още не е известна самоличността на жената, шофирала джипа на Маркиз. Името ще остане в тайна докато не бъдат информирани близките й. Все още никой не знае какво точно се е случило с денвърската знаменитост, но разследването продължава…

Шум от стъпки предизвести появата на Кони, завърнала се от минералните извори наблизо. Тя влезе в стаята, грабна дистанционното от нощното шкафче и го насочи към телевизора.

— От „KRKY“ предлагат награда в размер на десет хиляди долара за всеки, който може да предостави информация относно местопребиваването на…

Щрак. Екранът мигновено угасна.

— Не мисля, че трябва да гледаш това.

— Чакай! — Бека скочи от фотьойла и отново пусна телевизора. Видя майка си да разговаря с журналистката от азиатски произход.

— Моля ви, обадете се в полицията, ако разполагате с информация за сестра ми…

— Това е Маги! — смаяно възкликна Кони. — Какво си мисли, че прави?

— Тихо! Опитва се да помогне да намерят Маркиз! — отвърна Бека, уморена до смърт от надменното държание на леля си.

— Не ми говори…

— Шшт! — Бека нямаше време за учтивости. Искаше да разбере какво ще каже майка й, само че не можа. Кони отново насочи дистанционното към телевизора и екранът изгасна.

— Защо го направи? — възмутено попита Бека.

— Не желая да се разстройваш като гледаш това.

— Но аз гледах собствената си майка!

— Но нали тя вече се обади и ти обясни всичко за злополуката. Не е нужно да…

— Маркиз е моя леля! Също като теб. И аз искам да зная какво се е случило с нея! — Беше й писнало да се отнасят с нея като с малко момиченце.

— Всички го искаме — увери я Кони. На лицето й се появи онази захаросана усмивка, която Бека бе започнала да презира. — Ще те информирам веднага щом Маги се обади с нови подробности по случая.

— Но аз искам да разговарям с нея сега. — Бека усещаше, че става нещо и се чувстваше уплашена както никога преди през живота си. Една жена беше мъртва. И макар че майка й се бе обадила, за да й съобщи подробностите по случая, Бека не беше напълно удовлетворена от разговора им.

— Ще разговаряш. Аз ще й позвъня по-късно. — Леля Кони започваше да се ядосва.

Бека обаче нямаше никакво намерение да чака. Рязко се изправи и премигна от болката във все още незаздравелия си глезен. Със скована походка се приближи до леглото на Джени и взе слушалката на безжичния й телефон. Само че не избра номера. Нямаше смисъл. Преди малко бе разговаряла с майка си. И въпреки това продължаваше да се страхува. Изплашена беше до смърт. В гърлото й сякаш заседна огромна буца и тя се опита да се пребори със сълзите, опарили очите й.

— Но нали една жена вече е мъртва. Мъртва. А те все още не могат да намерят Маркиз. — Бека пусна слушалката.

— Зная, Бека, но всички полагат усилия, за да я намерят. — Кони въздъхна дълбоко, приседна на ръба на леглото на Джени и поклати глава. Постави ръка на рамото на Бека, която едва се въздържа да не се отдръпне. — Опитай се да не се притесняваш толкова. Сигурна съм, че майка ти ще се обади в мига, в който научи нещо. Точно в този момент тя вероятно дори не е в хотелската си стая и… — Кони погледна красноречиво към часовника на Джени — дървеният Елвис, чиито бедра се люлееха като махало — … виж колко е часът. Нали си спомняш, че след час имаш уговорено посещение при лекаря.

— Няма да отида.

— Разбира се, че ще отидеш, скъпа. Глезенът ти още не е оздравял, а доктор Орем е най-добрият ортопед в Бевърли Хилс.

— Нищо му няма на глезена ми. — На Бека й бе писнало от превземките на леля й и от начина, по който се отнасяше с нея като с глупаво деветгодишно дете.

— Не желая да спорим по въпроса, ясно? — Лицето на Кони, макар и изобразяващо престорена доброта и загриженост, бе твърдо като гранит, а през изминалите няколко дни Бека вече бе осъзнала, че тази жена управлява къщата си с железен юмрук, скрит под копринена ръкавица. Макар че бе пристигнала с огромно желание в Ел Ей, Бека започваше да мечтае за завръщането си у дома. Основната причина за това беше леля й Кони… а също и чичо й Джим, който се беше оказал неописуемо мрънкало. Той постоянно повтаряше: Да, скъпа! Естествено, миличка. Беше от хората, които като че ли никога нямат собствено мнение. Дори и Джени, въпреки независимия й и непокорен характер, трябваше да спазва правилата и да се подчинява безпрекословно на майка си. И най-малкото своеволие биваше наказвано жестоко от Кони, която с часове наред обикаляше къщата с наранено изражение и попиваше с кърпичка очите си, сякаш неспособна да повярва, че дъщеря й е могла да се отнесе толкова зле с нея. Страхотна подлярка! Цяло чудо бе, че Джени се осмеляваше да се измъква от къщата без нейно знание.

— Приготви се докато аз се преоблека. И се постарай да си облечеш нещо прилично. — Погледна отрязаните до коленете дънки на Бека с такова отвращение, все едно че бяха отровни. — Сложи си някакъв костюм или пола. Ако не си си донесла подходящи дрехи, сигурна съм, че Джени ще ти предложи нещо. — Кони се усмихна покровителствено и Бека изведнъж си даде сметка, че загрижеността, демонстрирана от нея само преди няколко минути, е била престорена и неискрена. — Двете с теб ще отидем първо при лекаря, а след това ще те заведа на посещение при дядо ти.

— Но…

— Той е настанен в един дом за възрастни хора, скъпа, и много ще се радва да те види.

Бека кимна с глава, макар да знаеше, че никога не е била особено близка с дядо си по бащина линия. С примирение си даде сметка, че няма да може да се измъкне от този ангажимент.

— След като го видим, ще се отбием и в кантората на адвоката.

Раменете на Бека се вцепениха и тя мигновено застана нащрек.

— Защо?

— Заради едни юридически документи… Ще ти обясня по-късно.

— Не можеш ли да ми обясниш сега? — попита Бека, преизпълнена с подозрения.

— Много е сложно.

— Което означава, че не желаеш да ми кажеш нищо.

— О, миличка! — Кони въздъхна драматично.

Бека скръсти ръце пред гърдите си и се стовари върху леглото.

— Е, вече си на тринадесет и предполагам, че вероятно ще е най-добре да ти кажа всичко. Зная, че ти си ужасно нещастна в Айдахо. Чичо ти Джим и аз сме силно загрижени за теб.

На Бека това никак не й хареса.

— Училищата там сигурно са отвратителни.

— Много са си хубави даже.

— Но всичките ти приятели и роднини са тук и… ами, чичо ти Джим и аз бихме искали да дойдеш да живееш при нас за постоянно. Готова съм да се откажа от собствения си кабинет в тази къща и да се преместя в кабинета на Джим, за да ти освободя стая за живеене. — Кони се усмихна лъчезарно. — Ще си живеем заедно като едно голямо щастливо семейство.

— Ами мама?

— О! — Леля Кони се поизкашля. — Е, цялата тази процедура трябва да е одобрена от нея, разбира се, и… ами… тя би могла да се върне в Ел Ей винаги когато си пожелае. Така даже ще стане още по-добре. Тя… тя ще бъде по-близо до баба и дядо, а и тук има добри лекари, които могат да й помогнат.

— Лекари? — Сърцето на Бека ускори ритъма си. — Мама да не би да е болна?

Може би майка й не й беше казала истината, може би дори и в момента тя се бореше с някаква смъртоносна болест. В края на краищата, тя наистина беше стара. На тридесет и седем години. Спомни си как я завари в обора в деня, в който научиха за изчезването на Маркиз. Майка й стоеше на колене, пребледняла като привидение.

Бека преглътна мъчително, опитвайки се да се освободи от буцата, заседнала изведнъж в гърлото й.

Кони прекоси стаята и успокоително постави ръка на слабото рамо на Бека.

— Майка ти не е съвсем добре от деня, в който почина татко ти, миличка. И това е напълно разбираемо. Случилото се с него беше огромен шок за всички нас. Но стига за това. Мисля, че е време да тръгваме.

— И защо все пак ще ходим при онзи адвокат? — Бека не разбираше нищо.

— Просто в случай, че решиш да останеш при нас. Ще трябва да се подпишат някои документи. За попечителство.

Бека сведе поглед и съсредоточено се загледа в килима.

— Мисля, че ще е най-добре, ако първо обсъдя този въпрос с мама.

— О, непременно ще го направим. Всички ние. — Кони цялата се изчерви, а когато Бека вдигна очи към нея, тя погледна встрани и се заигра с деколтето на дрехата си.

— Искам първо да се видя с нея.

— Е, не можеш… не и сега…

— Мисля, че трябва да замина за Денвър.

— О, миличка, но това просто не е възможно! — На лицето й отново се появи познатата фалшива усмивка. И в този момент Бека осъзна, че леля Кони я лъже. Опитва се да я измами. Също като Джейсън Пеникът, едно момче от нейния клас, което се опитваше да я принуди да му напише домашната, или пък да замени нещо вкусно от обяда си — шоколадова бисквитка или поничка — за увехнал морков или пък противен сандвич с фъстъчено масло и желе, които неговата майка му бе приготвила за обяд. — Нали знаеш, че Маги е доста нестабилна в момента.

— Нестабилна? — повтори Бека, изпълнена с ужасното подозрение, че зад думите на леля Кони се крие нещо по-сериозно от онова, което чуваше в момента. — Мама не е нестабилна.

Усмивката на леля й беше убийствено търпелива. Тя въздъхна — същата онази въздишка, която обикновено означаваше: Ти си само едно малко момиченце, Бека, и не би могла да разбереш. Само че тя разбираше. Повече, отколкото Кони можеше да предположи. Да, леля й се опитваше да я преметне. Само че Бека знаеше как да се справи с нея.

— Добре — покорно се съгласи тя и повдигна едното си рамо, като че ли напълно бе повярвала на лъжите на леля си. — Ще й се обадя по-късно.

— Чудесна идея. — Облекчението на Кони се изписа на лицето й. Очевидно бе достатъчно глупава, за да повярва, че е победила. Как ли пък не! — А сега — по-възрастната жена насочи към племенницата си пръст, увенчан с безупречно оформен маникюр — постарай се да си облечеш нещо прилично. — Любезната фасада на Кони изведнъж се пропука, на лицето й се изписа нещо средно между жал и отвращение. — Ще се обадим на майка ти по-късно. Обещавам. Само че не бива да я разстройваме. А сега, миличка, наистина трябва да се размърдаме. — Кони почука с пръст по стъклото на ръчния си часовник. — Побързай.

Бека изчака леля си да излезе, след което побърза да позвъни на авиокомпанията, с която бе летяла до Ел Ей. Само след няколко минути вече си бе резервирала билет за вечерния полет до Денвър. За да приспи подозренията на Кони, Бека се облече съвсем прилично. Отвори най-горното чекмедже на скрина на Джени и, изпитвайки остро чувство на вина, взе няколко банкноти от тайния фонд на братовчедка си. Не разполагаше с достатъчно пари за самолетен билет и такси. Изчисли колко не й достигат и взе сто и петдесет долара от парите на Джени. Потрепери от срам, но натъпка парите в раницата си. По-късно щеше да се издължи на братовчедка си. Знаеше обаче, че в момента не може да й се довери — Джени или щеше да я издаде, или пък щеше да си навлече сериозни неприятности с майка си.

— Готова ли си? — извика леля й и Бека рязко затвори чекмеджето. Кони отвори вратата и изгледа Бека с раздразнение. — Хайде, Бека. Закъсняваме. Кълна се, че си по-бавна дори и от Джени. Още не си се сресала дори. — Тя ядно грабна четката за коса на Джени и я подаде на Бека. — Ще се срешеш в колата.

Бека последва леля си. Опита се да прикрие усмивката си. Високите токчета на Кони забързано потропваха по алеята към гаража. Двамата с Джими възнамеряваха да излязат тази вечер. А Бека път смяташе да отпътува за Колорадо.

 

 

Разтърсена от гледката на смачкания джип, Маги се сгуши на седалката и се подпря на стъклото, докато двамата с Тейн пътуваха на юг към дома на Джилет. Чувстваше се вледенена от ужас. Усещаше огромна празнота в душата си. А сърцето й се свиваше от страх за съдбата на сестра й. Къде ли е Мери-Тереса? Жива ли е? Какво я свързва с Рене Нилсен и защо тази жена бе карала колата й? Съществуваше някаква връзка… сигурно имаше нещо, което трябваше да знае за Рене Нилсен, само че Маги не можеше да се сети какво е то, не можеше да си спомни от кого бе чувала името й. Във всеки случай не и от Мери-Тереса.

От клетъчния телефон на Тейн се обадиха на Том Йейтс, който обеща да изпрати по факса цялата информация, с която разполага. Щеше да изпрати два факса — един до денвърското полицейско управление и един до хотела, в който бяха отседнали с Тейн.

— И той не знае много — призна Тейн. — Единственото, което знае със сигурност, е, че преди няколко години Рене се преместила в Бийвъртън, предградие на Портланд, Орегон. Нямала много роднини или приятели в района. Въпреки това ще ни изпрати цялата налична информация за бившата ни работничка.

Не беше кой знае колко, но в момента не можеха да се надяват на повече. Докато се взираше навън през прозореца, Маги трябваше да се задоволи с надеждата, че сестра й е все още жива. Снегът навън продължаваше да се топи и кафявата земя, обрасла със суха трева и буренаци, тъмнееше покрай пътя, по който пътуваха.

— Кажи ми какво точно знаеш за Рене Нилсен — изведнъж рече тя, надяна ръкавиците си и се опита да се отърси от мрачните предчувствия, които не й даваха мира.

— Няма много за казване — отвърна Тейн. Пръстите му стиснаха волана още по-силно и Маги изведнъж си спомни загадъчното послание, което бе получила от сестра си. — Познавам Рене от много години, макар че за мен тя бе просто една жена, която от време на време работеше в ранчото. Рене се занимаваше с най-различни неща — работеше като сервитьорка в местното ресторантче, гледаше деца, грижеше се за домашни любимци докато стопаните им отсъстват от града, почистваше домовете им. Том я нае, за да се грижи за къщата. Виждах я единствено по време на посещенията си в Калифорния. Тя беше дружелюбна, дискретна и доста затворена. Не мога дори да си представя какво би могло да ги свързва с Мери-Тереса.

Маги беше решена повече от всякога да намери сестра си и нямаше да спре да се интересува от хората, които се бяха срещали с нея през последните няколко седмици.

— Изобщо не я познавах добре. Струва ми се, че беше омъжена, но живееше отделно от съпруга си. Аз поне не зная да са се развели. Но пък не знаех и че е близка с Мери-Тереса.

— Може да не са били близки — отбеляза Маги, която замислено предъвкваше долната си устна. — Може просто да се е възползвала от отворилата се пред нея възможност. — Погледна към Тейн и челото й се набръчка от безпокойство, когато той насочи пикапа към портата на богаташки квартал с огромно игрище за голф. Пазачът на входа ги спря, попита ги кого смятат да посетят, проведе един бърз телефонен разговор и им даде знак с ръка да влизат.

— По всичко личи, че видният хотелиер е благоволил да ни приеме — промърмори Тейн и мина с пикапа по мостчето над един ленив поток. Снегът все още покриваше добре поддържаните морави на къщите, които бяха не по-малко скъпи и елегантни от тази на Маркиз. Тейн отби по една алея, която водеше към гараж за пет коли. — Хайде да влезем и да чуем какво има да ни каже вторият господин Маркиз — мрачно подхвърли Тейн.

Маги остави забележката без коментар.

Когато наближиха входната врата, тя изведнъж се отвори пред тях. И то не от слуга, както бе предположила Маги, а лично от втория съпруг на Маркиз. Цялата осанка на Сид Джилет говореше за доволство и успех. Наближаваше седемдесетте и бе започнал да пуска коремче въпреки усилените занимания с голф и тенис. Тъмната му преди години коса бе започнала да посребрява. Беше едър като мечок мъж — загорял, пременен с риза за голф и спортни панталони. Очите му подозрително изгледаха Тейн.

— Маги — поздрави той. Гласът му бе напълно лишен от сърдечност и топлота. — Не сме се виждали отдавна. Заповядайте, влезте. Тъкмо гледах новините. — Поведе ги по застлания с мрамор коридор към задната част на къщата и ги покани в личния си атриум с изглед към игрището за голф. — Случилото се с Маркиз е наистина ужасно. Господи, чудя се какво ли може да й се е случило. Ани, ще ни донесеш ли нещо за пиене? Какво предпочитате? — Той се обърна към гостите си.

— Чай, ако е възможно — отговори Маги.

— Чист скоч. — Тейн изобщо не се усмихна. Подпря рамо на една от стените, докато Маги, по настояване на Сид, се настани на ръба на изплетения от ракита диван, поставен точно под прозореца на покрива. В средата на помещението имаше фонтан, заобиколен от огромни растения с широки листа.

Прислужницата донесе топла вода и чай. Сид се приближи до бара в ъгъла и приготви питиетата.

Най-накрая всички се настаниха. Маги отпиваше от чая си, подпряла се удобно на меките възглавнички. Тейн държеше питието си в ръка и се взираше през прозореца към заснеженото игрище. Сид най-накрая се настани в един от фотьойлите и попита:

— Какво знаете за изчезването на Маркиз?

— Надявахме се вие да хвърлите някаква светлина върху случая.

Сид се намръщи.

— Не зная как бих могъл. Двата с нея не бяхме в особено добри отношения и не се виждахме често. — Той хвърли многозначителен поглед към Тейн. — Вие би трябвало да знаете как стават тези неща.

— Не, не зная. Просветете ни. — Тейн очевидно не възнамеряваше да се церемони с домакина им. Обърна се към Джилет и прикова върху него орловия си поглед.

— Тя и аз се държахме цивилизовано.

Защо този човек говореше в минало време? Сякаш Мери-Тереса вече бе мъртва?

— Но нищо повече. Срещнах сестра ви в период, в който се опитвах да преодолея мъката си по Ели. Сега, като се връщам назад във времето, си давам сметка, че вероятно се влюбих в нея, за да превъзмогна предишните се чувства. Пък и кой би устоял на такава жена, по дяволите! — Той хвърли към Тейн един изпълнен с разбиране поглед.

Тейн не каза нищо в отговор, само отпи от питието си. Маги скръцна със зъби от яд. Но Джилет беше прав, разбира се. Никой мъж, в това число и Тейн, не можеше да устои на чара на Ем-Ти.

— Както и да е — продължи той — двамата се оженихме, само че Маркиз едва бе изрекла да, когато започна с не-тата. — Отпи голяма глътка от своя джин с тоник. По лицето му пробяга сянка. — Не се разбирахме добре, а имаше и някои други… недоразумения.

— Започнала е връзка с вашия зет.

Джилет замръзна. На лицето му се изписа буреносно изражение.

— Не знаех, че това е общоизвестен факт, но трябва да призная, че е самата истина. Започна да се среща с Роби. — Погледна в чашата си и се намръщи. — Съсипа брака на дъщеря ми. — Дебелите му вежди подскочиха нагоре. — Е, всичко това вече е минало и макар да не изпитвам любов към Маркиз, аз не й желая злото. Просто не съм човек, който непрекъснато се рови в миналото.

— Ами дъщеря ви? — намеси се Маги.

— Таня? И тя ще го преодолее. След време. — Ъгълчетата на устните му обаче потрепнаха, той стисна зъби и лицевите мускули се стегнаха от гняв.

— Тя е родила дете.

Джилет изруга едва чуто.

— Момче. Чад. Който расте без баща. Благодарение на Маркиз. Исусе Христе, каква бъркотия… — Сид изпи питието си на един дъх и прокара ръка по лицето си. Гладко избръснат и загорял, той младееше за възрастта си. — Разводът се отрази много тежко на дъщеря ми и тя вероятно няма да се съвземе още дълго време. Таня обичаше Роби и сигурно продължава да го обича. А той се оказа такъв негодник! Маркиз просто си играеше със зет ми. Пет пари не даваше за него. — Сид въздъхна.

— Вие смятате, че тя се е захванала с него, за да нарани вас? — попита Тейн, който очевидно разбираше добре мотивацията на бившата си съпруга.

— Определено. Зная, че звучи прекалено егоцентрично, но съм сигурен, че Маркиз се опитваше да ми даде урок.

— Защо? — попита Маги.

— Заради предбрачния договор, който я накарах да подпише. От първия ден на брака ни се опитваше да го промени. — Ледените кубчета изтракаха в празната му чаша. — Е, надявам се, че с времето всичко ще се оправи. Двамата с Таня ще надживеем случилото се. А Чад… е, на децата, които растат без баща, никак не им е лесно. — Сид отново прокара ръка по лицето си. — Зная го от собствен опит. Никога не съм виждал баща си.

Тейн се намръщи, нетърпеливо забарабани с пръсти по страничната облегалка на стола, в който седеше, но не каза нищо.

— Вашият син обаче има баща — осмели се да възрази Маги.

— Така ли мислите? — Джилет я дари с поглед, който красноречиво я охарактеризираше като пълна наивница. — Това е същият тип, който се опита да убеди съпругата си — обърнете внимание, че става дума за собствената му съпруга — да направи аборт, защото той не искал деца. Роби не желаеше да му досаждат с хлапетии, защото вече въртеше любов със съпругата на тъст си. — Джилет се приближи до бара и си сипа още едно питие. — Така че, надявам се разбирате защо не се виждам често с бившата си съпруга.

— Край на историята? — попита Тейн с изражение, което говореше, че не вярва на нито една негова дума.

— Край на историята. Двамата с Маркиз се срещахме случайно от време на време, тъй като и двамата сме част от светския елит в този град. — Той завъртя чашата си и се загледа в бистрата течност. — В повечето случаи обаче старателно се отбягвахме. Оставихме адвокатите да се пазарят помежду си, а ние продължихме всеки по пътя си. Аз се ожених за Ивон, а Маркиз… е, тя започна да се среща с по-млади мъже. Роби беше само един от многото. — Отново гаврътна питието си наведнъж. — Маркиз не харесва мъже с деца — за нея децата бяха допълнително бреме. Изобщо не остана доволна, когато научи, че Таня е бременна. Но пък Роби също не беше доволен.

Лицевите мускули на Тейн видимо потрепериха. Той остави питието, което почти не бе докоснал, върху стъклената повърхност на масата.

— Какво смятате, че може да й се е случило? — попита Тейн. — Според информацията, с която разполага полицията, двамата сте имали сериозен спор помежду си.

— Всеки наш разговор завършваше с кавга. Това едва ли представлява новина за някого.

— И за какво точно се скарахте? — попита Маги.

— За това, за което се карахме винаги. За пари. Искаше още пари. Смяташе, че е останала прекарана при развода, защото не успя да получи нито един от хотелите ми. Така че постоянно ме преследваше и настояваше да й заема пари. Последния път обаче отказах категорично и отношенията ни рязко се влошиха.

Маги искаше по-конкретна информация и зададе още няколко въпроса, на които Сид отговори твърде уклончиво. Да, карали са се, но това можело да се очаква. В края на краищата били разведени, а Маркиз не се славела с особено уравновесен характер.

Докато ги изпращаше към входната врата, направи една последна забележка:

— Какво мога да кажа? Вие познавате сестра си. Маркиз си е Маркиз. — Последното изрече с такъв тон, сякаш това обясняваше всичко.

— Не мисля така — отвърна Маги. — Така както аз виждам нещата, Маркиз всъщност е Мери-Тереса.

 

 

— Какво предпочиташ да чуеш най-напред? — попита Хана и се вмъкна в малкия кабинет на Хендерсън. Той току-що се бе завърнал от мястото на катастрофата и се чувстваше дяволски изморен. Този случай или щеше да доведе до ранното му пенсиониране, или щеше да го накара отново да пропуши любимите си цигари „Кемъл“. А може би и двете заедно. Точно в този момент обаче изобщо не го бе грижа за последствията. — Добрата новина, или лошата?

— Не знаех, че имало и добри новини… — Хендерсън протегна ръка към бейзболната топка. — Дай да чуем първо лошата.

— Познай кой ще бъде следващият гост в „Денвър АМ“?

Той бързо подхвърли топката нагоре, хвана я, а след това, успокоил се малко, я остави обратно в поставката й.

— Добре, ще се хвана на въдицата ти. Кой?

— Уейд Померейниън. — Тя се усмихна самодоволно — като прословутата котка, уловила току-що не по-малко известното канарче.

— Вярно?

— Аха. Не е тайна, че той от доста време насам искал да се появи в шоуто. Един ден дори връхлетял в телевизията и се скарал по този повод с Маркиз пред цял куп свидетели, сред които бил и Крейг Бумон.

— И ето че сега е поканен за участие в шоуто.

— Точно така. Но има и още нещо. Бумон и изпълнителният продуцент винаги са били против гостуването на Померейниън. Не им допадала връзката му с Маркиз. Не го допуснали дори и в шоуто си, посветено на модата през април, макар че Уейд е манекен. Крейг Бумон категорично отхвърлил идеята именно той да представи мъжката модна линия. Възраженията му срещу Померейниън били непреклонни, но сега, когато Маркиз е в неизвестност… voila: Бумон и изпълнителният продуцент колективно променили решението си.

— И поканили Уейд да им гостува.

— За да го интервюират като приятел на Маркиз.

— Исусе Христе!

— Рон Бишъп не приема обвинението, че това е начин да се възползват от създалата се ситуация и настоява, че правят всичко възможно, за да подпомогнат издирването на Маркиз.

— Може и така да е.

— Може. Те обаче не възнамеряват да се ограничат само с Померейниън. Продуцентът възнамерява да покани и други хора, които са я познавали добре — смятат да посветят поне една от рубриките си изцяло на Маркиз и да напомнят на зрителите си, че има обявена награда за всеки, който предостави информация, която би подпомогнала издирването на Маркиз.

Хендерсън се облегна назад на стола си.

— И кого другиго са поканили като гост на Бумон?

— На първо място искат да поканят Маги. Настояват тя да се облече и да се държи като Маркиз.

— Мамка му! Не ми казвай, че искат да поканят и бившия съпруг.

— Възможно е. Но не съм сигурна дали ще приеме.

Хендерсън поклати глава.

— Това не ми харесва.

— Може пък да помогне.

Не би могъл да предостави по-убедителни възражения, пък и на този етап от разследването се чувстваше напълно безсилен. До този момент не бе попаднал на никаква следа, която да го насочи към местопребиваването на изчезналата знаменитост. Нямаше труп, нито пък бележка за откуп. Само едно писмо, което можеше да се окаже фалшиво. Една друга жена вече бе мъртва, а сестрата и бившият съпруг на Маркиз обикаляха наоколо, опитвайки се да вършат работата на Хендерсън. Медиите му дишаха във врата, а окръжният прокурор настояваше за бързи действия. Рейд Хендерсън съзнаваше, че евентуалните следи, водещи към Маркиз, пресъхваха по-бързо и от река Колорадо по пътя й към Ел Ей. Готов беше да убие човек за една цигара.

— Има и още.

— Хайде, давай. — Даде знак с ръка, насърчавайки я да продължи и да му каже всичко.

— По всичко личи, че джипът на Маркиз не е единствената кола, участвала в катастрофата. Току-що получихме някои от докладите. Момчетата, работили върху местопрестъплението, смятат, че е имало и още едно превозно средство. Другата кола е ударила джипа и е избягала. На задната броня на джипа има черна боя и по всичко личи, че той е бил насилствено избутан от пътя.

Тялото на Хендерсън се скова от напрежение и пулсът му леко се ускори — същото ставаше и по време на лов, когато изведнъж забележеше елен, скрит в горския гъсталак.

— Уокър има черен пикап — високо изрече той, докато мислено изреждаше различните възможности. Мислите му препуснаха напред. Информацията, че джипът на Маркиз може да е бил изтласкан от пътя, беше абсолютно неочаквана. И даваше съвсем нова насока на разследването. Това беше следа, която можеше да доведе до поврат в шибаното разследване.

— По пикапа на Уокър няма и драскотина. Вече проверихме. Днес колата му беше на мястото на катастрофата.

— Мамка му!

— Ти наистина мразиш този човек, нали?

— Просто не му вярвам — призна Хендерсън. — Той преследва някаква своя цел. И лъже. А от всички хора на този свят най-много мразя лъжците.

— И нищо не би ти доставило по-голямо удоволствие от възможността да приковеш един към стената.

— Амин! — Хендерсън успя да се усмихне едва-едва. — С какво още разполагаш?

— Немного. Ще знаем марката на другата кола веднага щом приключат с тестванията на боята. В момента се извършва и анализ на стъклата, за да се установи дали част от счупените стъкла не са от фаровете на другата кола.

— Остава ни само да се надяваме.

— Ти си болен, детективе!

— Не, просто съм практичен. Малко отдих ще ни дойде добре. Трябва да разрешим този случай, ако искаме да се отървем от окръжния прокурор и медиите. — Хендерсън бръкна в чекмеджето за пакетче дъвка, но се отказа. Стисна силно зъби, завъртя се със стола и се замисли. Дълбоко. — И така, трябва да решим дали става дума за случаен шофьор, който просто е изгубил контрол върху колата си, ударил е джипа, а след това се е уплашил и избягал? Или…

— Или катастрофата е била внимателно планирана — довърши Хана. — Предполагам, че това е, което трябва да разберем. — Влезе по-навътре в стаята и се подпря на бюрото. — Този случай става все по-интересен, нали?

— Щом така смяташ… — Хендерсън преплете пръсти зад врата си и се облегна назад. — Щом това бяха лошите новини, каква е добрата?

Устните на Хана потрепнаха в полуусмивка.

— Нали искаше да разговаряш с Джейн Стантън, съседката, чула скандала между Маркиз и Тейн Уокър?

— Вече се обаждах у тях. Все още е извън града.

— Е, добрата новина е, че дъщеря и се възстановява бързо от нараняванията си и Джейн се е върнала. — Уилкинс има дързостта да му намигне закачливо.

Хендерсън изхвърча от стола си като ракета и се присегна за якето си.

— И какво още чакаме? Да вървим.

 

 

Офисът на психиатъра на Маркиз се намираше на последния етаж на една реставрирана величествена сграда, строена в началото на века, която беше преустроена и разделена на бизнес кантори и офиси. Кабинетът на доктор Кели бе осветен от меката светлина на лампите, които блестяха примамливо на фона на сгъстяващия се мрак.

Доктор Мишел Кели покани Тейн и Маги в уютната стая, усмихна се, предложи им билков чай и ги настани на дългата кожена кушетка, запазена за пациентите й. Помещението бе обзаведено така, че да накара хората да се отпуснат и да предразположи дори и най-сдържаните и затворени пациенти да говорят свободно за проблемите си. Във въздуха се носеше ухание на билки и тамян. В единия ъгъл на стаята имаше незапалена камина, заобиколена от избуяли папрати и други зелени растения, посадени в лъскави керамични саксии. Стените бяха отрупани с книги. Обстановката определено цели да внуши доверие, саркастично си помисли Тейн.

Лекарката, слабичка и деликатна жена на не повече от тридесет години, огледа Тейн с любознателните си златисти очи, уголемени от стъклата на очилата й. И макар че поведението й целеше да успокои и предразположи хората, Тейн реши, че едва ли нещо би могло да убегне от погледа на тази дребничка жена, облечена с широк пуловер, дълга пола и обувки с дебели подметки.

Тя, естествено, бе заинтригувана от тях. Тейн можеше само да предполага какви нелепи и извратени лъжи й бе сервирала Мери-Тереса по отношение на сестра си и бившия си съпруг. Ако пожелаеше, доктор Кели вероятно би могла да изпише цели томове, посветени на личността и душевното състояние на Маркиз.

И при все това тази лекарка имаше един фатален недостатък. Доколкото Тейн можеше да прецени, същата тази доктор Кели, независимо от бляскавата си репутация, не бе успяла да подобри душевното здраве на бившата му съпруга, макар че Мери-Тереса бе нейна пациентка от три години и половина.

Но пък, от друга страна, Мери-Тереса сигурно беше най-лабилната сред лабилните.

Маги задаваше въпроси, а доктор Кели умело заобикаляше повечето от тях.

— Бих искала да ви кажа нещо повече — заяви Мишел Кели, която, седнала удобно в един люлеещ се стол, постоянно отпиваше от ужасния си миризлив чай, — но наистина не мога да го направя, защото разговорите между лекар и пациент са поверителни.

— Смятате ли, че Мери-Тереса проявява склонност към самоубийство? — попита Маги.

— Тя страда от тежки депресии. Някои са по-тежки и мъчителни от другите, но… не… не бих класифицирала сестра ви като склонна към самоубийство. — Остави чашата си чай на една малка масичка до стола си, свали очилата си и внимателно изтри стъклата им с единия ъгъл на плетения си пуловер.

Маги, която очевидно бе посрещнала думите й с облекчение, възнамеряваше да приключи разговора, но Тейн имаше свои въпроси, които държеше да зададе.

— Маркиз споменавала ли е някога пред вас, че притежава способността да разговаря с хората чрез мисловна телепатия?

Маги замръзна от изненада, а лекарката спря да бърше стъклата на очилата си.

— Искате да кажете, че е осъществявала общуване, без да говори?

— Точно така. Говоря за способността й да съобщава мислите си на друг човек.

Доктор Кели сбърчи гладкото си чело.

— Не, не мисля. Сигурна съм, че щях да запомня, ако беше споменала нещо по въпроса. Защо?

— Просто си спомних нещо, което бе споделила с мен веднъж. Преди много години — излъга той, забелязал с периферното си зрение как Маги пребледня като платно. — По всяка вероятност думите й тогава не са означавали нищо. Тя постоянно си измисляше разни неща. Аз обаче го запомних.

Доктор Кели отново нагласи очилата на носа си и попита:

— Виждал ли сте я някога да го прави? Чувал ли сте я да ви съобщава нещо по този начин?

— Никога. Пък и тя наистина имаше навика да скандализира хората — призна той и сложи край на разговора.

 

 

Пътят до хотела им отне половин час, през който Маги не пророни и дума.

— Не мога да повярвам, че спомена за телепатията — избухна тя в мига, в който влязоха в хотелския апартамент. Захвърли чантата си на дивана и се обърна към него. Очите й блестяха от гняв. Сви ръцете си в юмруци и ги подиря на кръста си. — Всичко, което ти казах по въпроса, беше поверително.

— Не искаш ли да намериш сестра си?

— Разбира се, че искам. Знаеш го!

— В такъв случай не смяташ ли, че ще е най-добре, ако се възползваме от всички налични средства и възможности?

— Не виждам как това би могло да ни бъде от помощ.

— Всичко може да е от помощ.

— Не съм сигурна. Освен това ти не си напълно откровен с мен.

Почувства как мускулите на гърба му се схващат.

— Така ли?

— Точно така. Има нещо, което все още не си ми казал. Нещо, свързано с Маркиз. Предпочете да не ми казваш, че съвсем наскоро е прекарала три дни в дома ти. Никога не бе споменавал, че двамата продължавате да се виждате сравнително често. Криеш и още нещо. Какво е то, Уокър?

Тейн отвори уста, за да възрази, но погледът в очите й му даде да разбере, че не бива да се опитва да я мами повече.

— Искам да ме уважаваш достатъчно, за да ми кажеш истината, Тейн. Предвид обстоятелствата, мисля, че ми го дължиш.

Той се замисли дълбоко. Доколко можеше да се довери на Маги? Как щеше да реагира тя на истината? По дяволите, изобщо не искаше да й казва това. Само че истината щеше да излезе наяве. Рано или късно. Той бавно разкопча якето си, бръкна във вътрешния джоб, извади от там смачкания пакет цигари и един още по-смачкан кибрит.

— Мислех, че си отказал цигарите.

— Отказах ги. — Извади последната цигара от пакета и бързо я запали. Вдиша дълбоко дима, съблече якето си и го метна върху нейното, което лежеше захвърлено на един стол. Смачка празния пакет „Марлборо“ и се приближи до камината. — Добре — започна той, докато се питаше дали не е път да допусне най-ужасната грешка в живота си. Почувства въздействието на никотина и видя как Маги се стегна в очакване на признанието му.

— Все още си влюбен в сестра ми — прошепна тя. Говореше толкова тихо, че Тейн едва успя да различи думите. Лицето й беше пепелявосиво, а очите — измъчени и тъжни. Цялото й лице изразяваше неописуема мъка и страдание.

— О, не, Маги! Изобщо не е толкова просто. — Прокара схванатите си пръсти през косата си и отново дръпна от цигарата.

— Какво тогава?

— При последната ни среща с Мери-Тереса тя хвърли истинска бомба в лицето ми.

— Каква бомба? — попита Маги.

Сега или никога, сърдито си помисли той и се вгледа в измъченото лице на единствената жена, която някога беше обичал.

— Мери-Тереса ми каза, че двамата с нея имаме син.