Лиза Джексън
Шансове (14)

6.

— Аз не съм Мери-Тереса.

— О, я стига, миличка, да не би пак да си се надрусала? — Тъмните очи на Уейд внезапно станаха сериозни. Тропна с крак, обърна едната си ръка с дланта нагоре и я размаха по посока на тавана. — Казах ти да престанеш да се тъпчеш с тия шибани хапчета.

— Както вече казах, аз не съм Мери-Тереса. Аз съм сестра й. Маги Макрий.

В първия момент той не каза нито дума — просто замръзна на мястото си и я погледна втренчено. И най-накрая проумя какво му казват, забеляза очевидните разлики между двете сестри.

— О, мамка му! — Отстъпи крачка назад. Местеше поглед от Маги към Тейн и обратно към Маги.

— Мамка му. Вие… вие сте абсолютно копие на Маркиз!

— Какво правиш тук? — попита го Тейн.

— Дойдох да си взема някои неща. Видях пикапа ти отвън, а след това зърнах Маркиз… да де, Маги… о, мамка му! — Тръсна глава и дългите къдрици, които стигаха чак до раменете му, заблестяха на светлината. — Исусе! Толкова много приличате на нея, че… това е като някакво космическо чудо! Уха! — Бавно започна да идва на себе си и очевидно си даде сметка, че няма никаква работа в дома на Маркиз. Вдигна нагоре и двете си ръце, сякаш се предаваше. — Вижте, само ще се кача горе, за да прибера набързо нещата си.

— Чакайте малко. — Маги кимна с глава по посока на кухнята. — Бих искала да поговоря с вас.

— С мен? — Мигновено застана нащрек. — Защо?

— Защото искам да разбера какво се е случило със сестра ми.

— Аз също — с готовност се съгласи той. — Но нямам и най-малка представа къде може да е. Наистина.

— Оставете ме аз да преценя това. Хайде, елате да поговорим.

Тя влезе в кухнята и щракна ключа за осветлението, който се намираше до вратата. През прозорците се виждаше настъпващият вечерен мрак, който обгръщаше града. Небето бавно притъмняваше, обагрено в лилавите отблясъци на залязлото слънце, а земята, покрита със снежното си одеяло, просветваше с млечносивкав оттенък в полумрака.

Макар и неохотно, Уейд се настани на един стол около кръглата маса със стъклен плот. Маги не обърна никакво внимание на тънкия пласт прах, натрупал се по мебелите, и седна точно срещу последния любовник на Маркиз. Премести настрани кристалната ваза, пълна с изсъхнали вече ириси и рози, от които се посипаха изсушени листенца и цветен прашец.

— Защо сте двамата? — Померейниън посочи към кухненския бокс, където стоеше Тейн, подпрял се на един от плотовете за хранене. — Искам да кажа… защо заедно?

— Двамата се познаваме от много години. — Маги не смяташе да отговаря на въпросите му — много повече я интересуваха отговорите, които той можеше да й даде. — Вижте, искам да ми разкажете за Мери-Тереса. От полицията смятат, че тя е склонна към самоубийство… — Едната му тъмна вежда леко подскочи нагоре, а той се смъкна надолу на стола, почти се излегна назад, изпънал пред себе си дългите си крака и кръстосал ръце пред гърдите си. Ноктите на ръцете му бяха безупречно оформени, косата му блестеше, а кожата му, макар и твърде смугла, беше съвършена. Без никакви недостатъци. В сравнение с Тейн изглеждаше слаб като вейка, но на снимките вероятно излизаше добре.

— Не мисля, че Маркиз се е самоубила, ако това е, което ме питате.

— Какво смяташ, че й се е случило? — попита Тейн.

— Мамка му, човече, не зная! Не смяташ ли, че и аз много искам да я намеря?

— Наистина ли?

— Разбира се! — Гладкото лице на Уейд се сгърчи. Изглеждаше разстроен и безпомощен. — Аз я обичам.

— На това обич ли му викаш? — Тейн очевидно не беше убеден.

Маги му хвърли един поглед, приканвайки го да млъкне.

— Кога я видяхте за последен път.

— В сряда вечерта, преди да замине. — Той въздъхна и погледна през прозореца. — Скарахме се. За някаква глупост. Аз исках да бъда поканен и интервюиран в шоуто й — винаги съм го искал, но тя ми отказа за пореден път. — Стисна устни. — Аз се вбесих… наистина много се ядосах и й казах, че това е краят на връзката ни. — Той изсумтя и нервно раздвижи палците на ръцете си, които продължаваше да държи кръстосани пред гърдите си. — Тъй че… тя почти ме изхвърли от дома си. Тръгнах си. Предполагам, че е било около десет. Върнах се в апартамента си и се почувствах като лайно. Не можах да заспя. Обадих й се около шест и половина на следващата сутрин, но тя не вдигна телефона и аз си казах: „Майната й, ако иска, да ми се обади, знае номера ми…“. Не се и опитах да й звънна отново през следващите два дни. През онзи ден имах снимки в Солт Лейк. Не бях мигнал през цялата нощ и изглеждах отвратително. Все пак успях да се справя, но останах в Юта до неделя.

— И през това време изобщо не се чухте с нея?

— Не.

— Не се ли опитахте да й се обадите отново?

— Топката беше в нейното игрище. Реших, че трябва да й дам малко време, за да се поохлади и да реши какво точно желае.

— Но иначе я обичаш — иронично подхвърли Тейн.

Той кимна и къдриците му се залюляха.

— Да, така е.

— Остави ме аз да говоря. — Маги прикова Тейн с гневния си поглед, който със сигурност би накарал някой по-слабохарактерен мъж да се разтрепери. Само че Тейн, този непочтителен кучи син, посрещна гнева й с усмивка, посочи с ръка Уейд Померейниън и вдигна изразително вежди, сякаш се опитваше да й каже: Свидетелят е ваш, госпожо адвокат.

Уейд погледна часовника си.

— Вече закъснявам.

— Добре, добре, ще побързаме — с раздразнение заяви Маги. Започваше бързо да се съгласява с мнението на Тейн за последния любовник на Маркиз. Този тип наистина не беше стока. — И така, какво смятате, че се е случило с Маркиз?

— Не зная, по дяволите…

— Както вече ви казах, от полицията смятат, че тя може би е решила да се самоубие.

Той избухна в смях.

— Точно така, а пък аз ви казах какво мисля по въпроса. Маркиз? Няма начин! Тя обичаше живота. И искаше да вземе от него възможно най-много. Постоянно кроеше планове как да спечели повече пари, как да се издигне в кариерата. Но да сложи край на живота си? Не и тя.

— В такъв случай мислите, че може да е била отвлечена?

— Откъде да зная, по дяволите… — Той сви слабичките си раменна. — Не мога да си обясня защо някой би решил за я отвлече.

— За пари — обади се Тейн.

— Или за реклама и медийно внимание — додаде Маги.

— Възможно е да е била отвлечена от някой психопат. Наоколо е пълно с откачалки. Идея си нямам откъде се взимат. — Изглеждаше абсолютно искрен. Е, доколкото това бе възможно, предвид черното му облекло и професионално накъдрената коса.

— Вижте, трябва да тръгвам. Вече съм закъснял. — Усмихна се с убийствената си усмивка — онази, с която изкарваше прехраната си като манекен. Бутна стола назад, пусна крака на пода, плесна се по бедрата и, без да каже нито дума повече, бързо излезе от стаята. Разкопчаното палто се ветрееше след него. Маги си помисли, че й прилича на пелерината на Батман.

— От колко време са заедно с Мери-Тереса — попита.

— От шест или може би от осем месеца. — Тейн сви рамене. — Прекалено дълго.

Маги чу Уейд да се движи из втория етаж, след което долови и забързаните му стъпки надолу по стълбите. Не си направи труда да влезе отново в кухнята, макар че Маги, от мястото си до масата, го видя да изхвърча през вратата към гаража. Палтото му продължаваше да се вее след него. В гаража бе спряно лъскаво тъмносиньо беемве и Уейд понесе към него дрехите, които бе взел от горе. Маги не видя нищо повече, но чу, че вратата на гаража се отваря. Слабо пиукане на деактивирана аларма, рев на мощен двигател, музика, усилена до дупка… спортната кола на Уейд се отдалечи и всичките тези звуци постепенно утихнаха.

— Е, как ти се стори? — попита Тейн, все още загледан във вратата.

— Различен — отвърна тя, но си даде сметка, че по отношение на мъжете Мери-Тереса нямаше определен тип. Нито един от мъжете в живота й не можеше да бъде поставен в определена категория. Включително и Тейн.

— Хайде да вървим. Ще те черпя една вечеря — предложи Тейн.

— Няма да ти откажа. Но най-напред трябва да се настаня в хотел и да си взема кола под наем. — Тя взе чантата си и се запъти към килера. Сръчно активира охранителната система. Чу се тихо пиукане и двамата с Тейн бързо излязоха от къщата. Въздухът беше мразовит, звездите ярко блестяха, а няколко улични лампи осветяваха с бледата си светлина заснежената улица.

— Защо ти е кола под наем? — попита той. — Ще те карам навсякъде, където пожелаеш да отидеш.

— Ти нямаше ли ранчо да ръководиш? При това не едно, а две.

— Имам управители, които могат да се справят с всичко.

Маги се осмели да го погледне докато вървяха обратно по пътеката, която сами бяха проправили в снега на идване. Мястото му не беше в този квартал с неговите величествени къщи и добре поддържани морави. Изглеждаше толкова не на място, колкото би изглеждал един мустанг, затворен заедно със стадо чистокръвни коне. Този мъж принадлежеше на ветровитите поля на Уайоминг — там, където беше роден. Каза си, че трябва да стои настрани от него, че той е опасен, поне в емоционален план, ако не и въобще. И въпреки това в него имаше нещо… дискретно сексуално излъчване, което по някакъв начин смекчаваше грубоватите му обноски… нещо, което я бе пленило преди много години и продължаваше да я привлича и до днес. Орловият му нос, дълбоко разположените очи и неподдържаната коса й се струваха по-очарователни от всякога. Достатъчно бе да си спомни целувката в кабинета на Маркиз, целувката, за която тя така отчаяно бе копняла, за да си даде сметка, че не би могла да му устои.

— Мисля, че имам нужда от собствено превозно средство, Тейн.

Посегна да отвори вратата на пикапа, но той постави ръка върху нейната и вратата остана затворена.

— Така ли? И защо?

— Искам да бъда независима.

Въпросително повдигната вежда.

— И защо?

— Защото не желая да завися от теб.

— Но аз съм дяволски надежден човек.

— Но не си почтен — заяви тя. Обърна се и се облегна на мръсния калник на пикапа.

— Не говориш сериозно.

— Наречи го, ако искаш, женска интуиция, или пък шесто чувство… обясни си недоверието ми дори със старата поговорка, че парен каша духа, но истината е следната: Мисля, че… не, точната дума е подозирам, че има нещо, което все още не си ми казал, Тейн. Нещо важно. И то е свързано със сестра ми. Сигурна съм, че не би зарязал ранчото си в Уайоминг, не би пропътувал цялото разстояние до Айдахо и не би ме помъкнал със себе си в Денвър, ако нямаш основателна причина за това. И тази причина няма нищо общо с молбата ти да гарантирам за теб пред властите.

— Така ли? — Не се и опита да отрече.

— Хайде, изплюй камъчето.

— Не искаш да повярваш, че дойдох при теб, защото исках да те видя отново?

Сърцето й спря. Но само за миг.

— Изобщо не започвай с тези номера, ясно? — Вдигна ръце край главата си — като че ли искаше да се предаде. — Разведен си от доста години. Ако наистина си искал да ме видиш, можеше да ми се обадиш.

— Ти беше омъжена.

Тя поклати глава. Нямаше да му позволи да я прави на глупачка, да я омайва с приказки или, да не дава господ, да я умилостиви дотолкова, че да повярва на лъжите му.

— Не съм аз причината. Има нещо друго. С теб става нещо — избъбри забързано Маги и се вгледа настоятелно в изсеченото му лице. — Нещо важно.

— Твоят скептицизъм е прекален. Станала си като Тома Неверни.

— И защо ли? — не му остана длъжна тя.

В следващия миг ръцете му я обгърнаха отново, а устните му се впиха в нейните. Горещи. Влажни. Търсещи.

Трябваше да предвиди тази яростна атака, трябваше да се досети, че ще я целуне… но дори и да го бе сторила, пак нямаше да го отблъсне. Езикът му се плъзна навътре и тя жадно разтвори устни. Възбудата от докосването му, тайнствената загадъчност, с която бе обвит, фактът, че отново я желае, й подействаха така опияняващо, че тя не можа да се възпре. Отвърна на целувката му и обви ръце около врата му. Сърцето й биеше като обезумяло, кожата й пламтеше, езикът й се наслаждаваше на вкуса му.

Реагираш така, защото от много време не си имала мъж в живота си. От много време никой не те е докосвал така, никой не те е прегръщал до забрава, настоятелно си повтаряше тя, но, макар наистина да не се бе любила с мъж повече от година — и то само защото Дийн бе толкова настоятелен последния път, Маги съзнаваше, че реакцията й едва ли се дължи единствено на обикновена физическа страст.

Този мъж, който я държеше, беше Тейн. Тейн я целуваше и се държеше така, сякаш не може да й устои. Пламналото му лице се притискаше към нейното, устните му сластно изучаваха нейните.

Тя потрепери.

Тейн простена и се намести между леко разтворените й крака. Бедрата му, стегнати от прилепналите дънки, се вклиниха между нейните, твърдата му ерекция я притисна в основата на стомаха.

Господи, как го желаеше… Тук, на студа, опряла гръб на вратата на пикапа, притиснала гърди към силното му тяло. Желаеше го!

Той плъзна ръка под якето и докосна гърдите й. Вътрешностите й пламнаха като ожарени, кръвта й кипна. Зърната на гърдите й се втвърдиха под пуловера, коленете й омекнаха. Ако не се подпираше на пикапа, сигурно щеше да се свлече на снега и да го повлече със себе си. В този момент копнееше само за едно — да почувства допира на голото му тяло, да го усети дълбоко в себе си.

— Това е лудост — промърмори Маги и думите отекнаха в отворената му уста.

Той вдигна глава и тя го погледна в очите — тъмни като нощта около тях.

— С теб винаги е било така, Маги. Винаги!

— О, точно така. — Главата й започваше да се върти. — Дори и когато беше с Мери-Тереса ли? Знаеш ли, Тейн, тя винаги е стояла между теб и мен.

— Не е вярно — възрази той и отново прикова поглед върху устните й. — Всъщност, тя твърдеше същото за теб.

— Какво? Че аз съм стояла между вас двамата?

Той отново я погледна и тя видя страстта, пламнала в среднощно сините дълбини на очите му. Гърлото й пресъхна, дъхът й спря.

— Не само това. Обвиняваше ме, че всеки път си представям, че си на нейното място.

— Не! Не го казвай дори! — Не му вярваше. Не можеше.

Тейн стисна устни, бавно я освободи от прегръдката си и отстъпи назад.

— И знаеш ли кое беше най-ужасното в цялата тая шибана история? Сестра ти беше права. Всеки път, когато се любехме, аз си мислех за теб, Маги. — Вдигна очи към осеяното със звезди небе и поклати глава, сякаш слисан от собствената си глупост. — Всяка шибана нощ.

— Аз… аз не мисля, че е редно да говорим за това. Не и тук. Не и сега. — Не смееше да повярва на думите му.

— Добре, няма да говорим. Нито сега, нито по-късно — съгласи се той, присегна се край нея и отвори вратата. Стиснатите му устни бяха побелели от обхваналото го раздразнение. — Качвай се в пикапа. Отиваме да хапнем нещо. — Маги понечи да възрази, но той я прекъсна. — Да, да, зная. Най-напред ще се настаниш в хотел и ще си осигуриш кола под наем.

— И ще се обадя на Бека.

— Както кажеш.

Маги се качи в пикапа, той затръшна вратата и заобиколи колата, за да седне на шофьорското място. През цялото време не спираше да си мърмори нещо за тази упорита като муле и инатлива жена. Запали двигателя, включи на задна и пусна радиото. Всичкото това само с едно плавно движение. Пикапът излезе на улицата, Тейн превключи скоростите, а Маги установи, че най-после е успяла да нормализира дишането си.

Тейн погледна в огледалото за обратно виждане.

— Сигурно си забелязала, че ни следят, нали?

Не беше забелязала, но изобщо не бе изненадана. Един поглед през рамо потвърди подозренията й.

— От полицията?

— Вероятно. — Той излезе от скъпия квартал; джипът без никакви опознавателни знаци ги последва. — Забелязах колата още на идване. Но тогава не бях сигурен.

— Ако не са хора на полицията, би могъл да е някой, замесен в изчезването на Мери-Тереса.

— Или пък човек от пресата. — Погледна я и устните му се разтегнаха в присмехулната му, дяволита усмивка. — Искаш ли да се отървем от тях?

Тя се разсмя.

— С този пикап?

Той потупа с ръка таблото.

— Спомняш ли какво казваше Хан Соло за Милейниъм Фолкън в „Междузвездни войни“?

— Страх ме е да си представя дори. — Маги изразително завъртя очи.

— Нещо от рода на това, че корабът може и да не е голям красавец, но пък спокойно преминава през хиперпространството… О, не си спомням точно цитата. Няма значение. Важното е, че и моят пикап е способен на това-онова.

— Да бе, сигурно… — Не можа да сдържи усмивката си, макар че вътрешно се тресеше от нерви. Близостта на Тейн я смущаваше, целувките му, макар и много блазнещи, бяха опасни, а мисълта, че на всичкото отгоре някой ги следи, я тревожеше. Не можеше обаче да си позволи да се поддаде на страховете си. Не и преди да разбере какво се е случило със сестра й. Хвърли един поглед към огледалото. Джипът, изостанал няколко коли зад тях, продължаваше да ги следва. — Остави ги да се влачат след нас — реши тя. — Може и да научим нещо от тях.

В усмивката на Тейн нямаше и следа от присмех. Не си направи труда да мине на жълто — прилежно спря и остави джипа да ги приближи.

— И аз си мислех същото.

 

 

— Обикновено отсядам тук, когато съм в града — каза й Тейн и вкара пикапа в оградения паркинг на „Брас Трий“ — хотел, разположен недалеч от центъра. — Смешното е, че хотелът е собственост на нашия приятел Сид Джилет.

— Последният съпруг на Маркиз.

— Точно така. Аз лично виждам някаква ирония в това — изкоментира Тейн, но лицето му остана сериозно.

Маги знаеше, че Джилет притежава няколко хотела, но никога не се бе заинтересувала кои от няколкото независими и елегантни хотели са негова собственост, макар че Мери-Тереса бе споменавала имената им по време на краткия си брак с него.

Тейн остави ключовете на пикапа на един служител, който трябваше да се погрижи за паркирането. Появиха се пикола, облечени с ливреи, за да им помогнат за багажа.

Построена преди началото на века, очарователната тухлена сграда на Брас Трий бе висока осем етажа и в първите години на съществуването си се издигала високо над околните постройки. Широкото стълбище с ръчно изработен и излъскан до блясък парапет от черешово дърво започваше от просторното фоайе, застлано с мрамор. Стъклата наоколо бяха от цветно стъкло, а цялото помещение се осветяваше от скъп кристален полилей. Встрани от рецепцията бе разположена стаята за отдих на гостите — около триетажната камина бяха подредени антични столове и красиви настолни лампи.

В началото на века от прозорците на Брас Трий се виждали непристъпните зъбери на Скалистите планини; сега от повечето стаи на хотела можеха да бъдат видени единствено високите небостъргачи, изградени от бетон и стъкло. Вътрешното обзавеждане обаче беше все така елегантно, а цените — прилични.

Маги бе благодарна, че ще има къде да се приюти за през нощта. Двамата с Тейн се споразумяха да наемат един просторен апартамент с две спални, разположени от двете страни на всекидневна, в която имаше камина, диван и кът за сядане. Върху масичката с мраморен плот бяха сервирани бренди и шоколадови бонбони — подарък от управата на хотела.

Маги остави чантата си на края на леглото, взе телефона и набра номера на снаха си в Калифорния. Кони се държа учтиво, но хладно. Информира Маги, че момичета са излезли за малко. Обеща да каже на Бека да се обади на майка си веднага щом се прибере. А когато Маги допусна грешката да попита как се чувства Бека, снаха й високомерно заяви, че дъщеря й си прекарва страхотно. После гласът на Кони изведнъж загуби малко от сарказма си и тя заговорнически додаде:

— Знаеш ли, Маги, решението ти да я изтръгнеш от познатата среда и да я заведеш да живее на края на света никак не й се отрази добре. Заблуждаваш се, ако си мислиш, че уединението ви там е за нейно добро.

— Независимо от мнението ти по въпроса, Кони, трябва да те информирам, че Сетлърс Ридж не е един от седемте кръга на ада. Всъщност, животът там е доста очарователен, необичаен и здравословен. На мен ми харесва. Много при това.

— На теб може и да ти харесва. Ти си си самотница по природа, Маги, не се опитвай да го отричаш. Но помисли и за Бека. Та тя е само тринадесетгодишна, за бога! И мястото й е тук. При приятелите й.

— Точно затова я пратих да ви погостува.

Кони се поколеба за момент и Маги проумя, че зад този разговор се крие нещо по-сериозно.

— Аз… ами смятам да я заведа на специалист заради глезена й.

— Защо? Да не би да са настъпили някакви усложнения? — Маги почувства смазващо чувство на вина.

— Не, всичко изглежда наред, но човек никога не знае. Искам да я види ортопед. А също и педиатърът на Джени. Детето е болезнено слабо. Само кожа и кости.

— Кони, не преувеличавай.

— Просто съм загрижена. Тя е единственото дете на Дийн. Последната частица от него.

— Зная. — О, господи, как добре го зная.

— Двамата с Джим се безпокоим за нея. Това е всичко. А и родителите му също се тревожат.

Пак се почувства виновна. Родителите на Дийн бяха доста възрастни. Баща му наскоро бе приет в специален дом, а майка му живееше близо до Кони и Джим. Единственият член на фамилията Макрий, застанал между Джим и богатството на семейството, беше Бека.

— Но ако не желаеш да се консултираме със специалист… — Нямаше как да отмине прикритата нападка в думите на снаха си. Кони за пореден път бе успяла да намекне, че Маги поставя своите потребности пред нуждите на детето си. И това, без да каже дори и думичка в този смисъл.

— Просто кажи на Бека да ми се обади, става ли? — Маги искаше час по-скоро да приключи този разговор. Продиктува на Кони номера на хотела и затвори слушалката. Беше изтърпяла достатъчно страдания от роднините на Дийн в миналото; нямаше никакво желание да продължава да слуша нападките им. Действията на Кони може би бяха продиктувани от добри намерения, но въпреки това бяха плод на лоша преценка и неискреност. Трябваше час по-скоро да открие Мери-Тереса и да остави цялата тази бъркотия зад гърба си. Колкото по-скоро се прибереше в дома си в Айдахо, толкова по-добре.

Ами ако не успееш? Ако не намериш Мери-Тереса? Какво ще стане, ако тя наистина е мъртва? Или отвлечена от някой лунатик? Такива неща се случват постоянно. Особено с известни и популярни жени.

Сърцето й се сви, депресията отново заплашваше да я завладее. Изведнъж всичко започна да й изглежда невъзможно.

Тейн почука по вратата, разделяща нейната спалня от всекидневната на апартамента, след което надникна вътре.

— Не зная за теб, но аз умирам от глад.

— Аз също — призна Маги, почувствала отчаяна потребност да прочисти главата си от паяжината на мрачните си мисли. — Ще бъда готова след десет минути.

— Чудесно.

Тя се мобилизира и бързо облече черен спортен панталон, поизмачкан от стоенето в чантата, и кремав пуловер от ангорска вълна. Сложи си черен колан и обувки. Нямаше време за гримиране и затова си сложи само червило, туш на миглите и малко руж. Не беше взела със себе си никакви бижута, непокорната й коса се нуждаеше от намесата на специалист, но на Маги изобщо не й пукаше. Не беше дошла в Денвър, за да вечеря по ресторанти с Тейн, или с когото и да било друг; пребиваването й тук беше с друга цел.

— Толкова стига — каза на отражението си тя и пренебрегна тревожните бръчици, образували се край очите й. Грабна чантата си, бързо влезе във всекидневната, където завари Тейн, пременен с тъмен спортен панталон и риза с дълги ръкави, да кръстосва напред-назад пред канапето. Вдигна поглед при появата й и на лицето му се появи познатата крива усмивка.

— Добре изглеждате, госпожо Макрий — промърмори той.

— Ти също.

Двамата излязоха през вратата, слязоха с асансьора и се настаниха на една ъглова маса в ресторанта, стените на който бяха облицовани с тъмно дърво. Стъклата на прозорците бяха оформени като ъгловати геометрични фигури, а помещението се осветяваше от безброй свещи.

Тейн й препоръча пълнени ребърца, но Маги си поръча планинска пъстърва. Пийнаха вино докато чакаха да им сервират. Отделиха известно време, за да огледат останалите посетители, като се питаха дали сред тях са и хората, които ги следяха през целия ден.

— Всичко е толкова неестествено и странно — призна Маги, почувствала приятно затопляне след втората чаша шардоне.

— Кое по-точно?

— Целият този случай, или както там предпочиташ да го наричаш. Мери-Тереса изчезва безследно, а аз вечерям с теб. Никога не съм си и помисляла, че може да се случи нещо подобно. — Погледна го за част от секундата, но веднага отклони поглед, уплашена, че може да се изгуби в дълбините на очите му. — Наистина е неестествено.

— Може просто да е съдба.

Тя едва не се разсмя. Тейн Уокър да вярва в съдбата! Това вече беше върхът…

— Сигурно. — Маги отпи глътка вино и му намигна закачливо. — Това ще да е. — Забеляза, че няколко от посетителите на близките маси се обръщат и я разглеждат озадачено и тихо коментират нещо със съседите си.

— Мислят те за Маркиз — отбеляза Тейн, който сякаш четеше мислите й. — Но не са напълно сигурни. Не могат да си обяснят защо вестниците и телевизията не са съобщили, че си се появила жива и здрава. И защо не водиш „Денвър АМ“ заедно с Крейг Бумон.

— Зная — кимна Маги и изведнъж в главата й започна да се оформя план, идеята за който се бе зародила още в дома на Мери-Тереса. — И защо да не съм?

— Какво?

— Защо да не съм Мери-Тереса?

Изражението на Тейн се промени. Усмивката му помръкна.

— Не те разбирам.

Планът постепенно се избистряше и Маги започна да вижда възможностите, които той предлага. Тя се наведе над масата.

— Защо да не вляза в кожата на Мери-Тереса? В буквален и преносен смисъл. Ако проуча живота й, стъпка по стъпка, така да се каже… е, ще трябва да се огранича до последните няколко седмици, може би ще успея да разбера какво се е случило с нея.

— Чакай малко, не разбирам за какво ми говориш — възрази той, остави чашата си на масата и бутна чинията си настрана.

— Естествено, че разбираш. Какво според теб ще стане, ако се престоря на Мери-Тереса? Не, исках да кажа на Маркиз. Нали разбираш… ще живея в къщата й, ще правя онова, което е правила тя, ще възстановя живота й от последните седмици, за да придобия реална, или поне приблизителна, представа за онова, което е преживявала, преди да изчезне.

— Не говориш сериозно! — Изглеждаше поразен от предложението й.

— Никога не съм била по-сериозна. — Идеята все повече й харесваше. Но очевидно не и на Тейн.

— Може би ще успея да разбера какво се е случило с нея, а нали точно това е целта на посещението ни тук? Ти искаш да я намерим.

— Всички искат това.

— Но при теб има и още нещо — отбеляза тя, забелязала буреносните облаци, забулили очите му.

— Загрижен съм.

— Разбира се, че искаш да я намерим. Както и всички останали. — Позамаяна от виното и възбудена от страстното желание, което бе видяла в очите на Тейн, Маги едва не си позволи да повярва, че би могла да му има доверие. Вълнението, породено от близостта му, почти взе превес над здравия разум.

— Знаеш ли какво, Уокър? Ще го направя. Ще се престоря на Маркиз.

Сервитьорката, наперено момиче с къса червеникава коса и непринудени маниери, отнесе чиниите и им предложи десерт и кафе.

— Няма нужда, благодаря — отпрати я Тейн и веднага щом тя се отдалечи от масата им, той прикова Маги под гневния си поглед. — Не те довлякох чак тук, за да предизвикваш съдбата. По дяволите, Маги, това е чиста лудост. Играеш си с огъня.

— Защо тогава ме довлече чак тук?

— Вече обсъждахме този въпрос.

— Само че аз не ти повярвах. Кажи ми истината, Тейн.

— Казах ти я.

— Не цялата.

Сервитьорката се върна и им подаде сметката, която Тейн подписа, за да бъде прибавена към сметката за апартамента. Маги понечи да протестира и се присегна към чантата си, но той вдигна ръка, за да я възпре.

— Ще си оправяме сметките по-късно. Разбра ли?

— Само не се опитвай да ме командваш.

— Не бих си го и помислил.

Върнаха се в апартамента и Маги измъкна сгънатите страници, на които бе разпечатала дневното разписание на Маркиз, както и адресите и телефонните номера на най-близките й хора.

— Ще бъде лесно — заяви тя докато Тейн палеше камината. Изрита обувките си и се настани на канапето. — Ще се обадя на всички, с които е имала уговорена среща, и ще ги интервюирам.

— Ще ги интервюираш? — скептично повтори Тейн и се изправи, когато газовата камина започна тихичко да съска и пламъците обхванаха изкуствените пънове. — Значи вече започваш да се изживяваш като истински професионалист, така ли?

— Предвид опита, който имам, в определен смисъл съм точно такава.

— И не изпитваш никакви угризения при мисълта, че ще си присвоиш личността и живота на Маркиз? — Изобщо не му беше весело.

— Не. Някой от хората в този списък — тя се изправи и размаха листите под носа му — знае нещо. Дори и да не може да каже къде е в момента Мери-Тереса, вероятно ще знае какво точно се е случило в живота й напоследък. Не можеш да ме убедиш, че психиатърът й няма никаква представа за душевното й състояние. От полицията смятат, че може да е посегнала на живота си. Но как? Не зная. Може да се е хвърлила с колата си в някоя пропаст, може да се е скрила някъде, за да погълне смъртоносна доза лекарства. Но ако тя наистина е проявявала подобна склонност, ако се е намирала в дълбока депресия, нима психиатърът й не би го разбрал? Ами хората, с които е работила? Ами личният й треньор — Лаело… Лаело… — Тя разлисти страниците. — Лаело Ролф. Нима не му е доверила нещо? Или пък на секретарката си? Или на някой от колегите, с които е работила всеки ден? — Вълнението й нарастваше с всяка изминала минута, планът й придобиваше все по-завършен вид. Маги кръстосваше пред камината и внимателно изучаваше страниците от разписанието на сестра си. — Така че, да отговоря на въпроса ти — нямам нищо против да се превърна в Маркиз за известно време. И не изпитвам угризения. Правя го единствено за да помогна.

— На твое място бих внимавал много при разговора с психиатъра. Особено ако наистина си решила да се престориш на сестра си. Психиатърът може да си помисли, че го правиш по друга причина — подтиквана от потребността да бъдеш като Маркиз. За един външен и напълно непознат човек това би изглеждало почти като кръвосмешение.

Маги замръзна като чу последната дума. Мич. Мери-Тереса. Тейн. Спомените за онзи кошмарен период от живота й преминаха като огнен вихър през съзнанието й. Същите болезнени и мъчителни образи, които я преследваха от години, и които бяха станали причина да потърси психиатрична помощ още като младо момиче.

— Предлагам да не намесваме и кръвосмешението в цялата тази каша — предложи тя.

— Това са неща, които отдавна сме оставили зад гърба си.

Никога, помисли си тя със същата горчива увереност, която я преследваше вече почти две десетилетия. Никога няма да ги оставим зад гърба си.

— Знаеш ли, Тейн, не си длъжен да се обвързваш с това.

— Разбира се, че съм длъжен. — Той сърдито разтърка брадата си. — Просто нямам избор.

— От полицията няма…

— Не говоря за полицията и ти го знаеш, Маги. — Протегна ръка и я сграбчи за китката. Силните му пръсти се обвиха собственически около крехките и тънки кости на ръката й. Придърпа я толкова близо до себе си, че тя долови чисто мъжкото му ухание, видя порите по кожата му, забеляза как зениците му се разширяват дотолкова, че сините му очи станаха почти черни. — Винаги съм бил обвързан — дрезгаво промълви той. — С теб.

О, господи… Тя преглътна мъчително. Срещна очите му, преливащи от въпроси — също като нейните. Толкова много време бе изминало. Толкова много гняв бяха натрупали в душите си. Толкова мъка. Маги облиза внезапно пресъхналите си устни. Той я стисна по-силно. Топлите му пръсти сякаш изгаряха нежната кожа на китката й — там, където пулсът отмерваше безумно силните удари на сърцето й.

Внимавай, Маги, не се заблуждавай от думите му! Беше чувала лъжите му и преди.

— Не е нужно да казваш…

— Зная. Не трябва да казвам нищо. Но сега сме само ти и аз, Маги. Сами. Както трябваше да бъде от самото начало.

Сърцето й крещеше, че трябва да му се довери, да повярва в думите, които така отчаяно бе копняла да чуе. Само че не бе прекарала последните осемнадесет години, лекувайки раните си, само за да му позволи да ги отвори отново.

— Не ми причинявай това, Тейн! Не сега…

— Защо? — Сведе поглед към устните й и тя трябваше да положи неимоверни усилия, за да не се поддаде на желанието да погледне неговите. Не можеше да не се пита какво ли би станало, ако се осмели да го целуне тук, в тази уютна хотелска стая, далеч от света, в който живееха.

— Аз… дойдох тук, защото ти ме помоли, но… сигурно щях да дойда и сама, без теб. Така че… нека не влагаме кой знае какъв смисъл в това, искаш ли? Вярно, че се наложи да се срещнем отново, но мисля, че трябва да запазим реална представа за нещата. Не е нужно да си мислиш, че си ми длъжник, само защото се съгласих да дойда тук и да ти помогна да изчистиш името си.

— Не съм си и помислял нещо подобно. — Вгледа се в очите й и тя забеляза облаците, помрачили сиво-синия му взор, зърна мъката, която единствено тя можеше да разбере. — Изобщо не става дума за задължения.

— А за какво тогава? — попита Маги, отказвайки да се концентрира върху устните му, които бяха толкова близо до нейните.

— За желания.

Маги преглътна тежко и си помисли, че трябва да се отдръпне, но не го направи. Пулсът й биеше учестено под пръстите му, в мислите й се въртяха еротични образи, които бяха опасно съблазнителни и мамещи. Огънят зад тях хвърляше весели отблясъци по тавана и отсрещната стена.

Маги отново облиза устните си и това движение не остана незабелязано от Тейн.

— И какво желаеш, Тейн?

— Онова, което винаги съм желал. — Хвана и другата й ръка и страниците от календара на Маркиз се посипаха по пода. — Желая теб, Маги. Мисля, че съм ти го казвал и преди.

— И… — О, господи, усети, че пропада, покорена от неразгадаемия му поглед. Той беше самият дявол. Демон, превърнал се в нейно проклятие и наказание. Мъж, на когото не вярваше и въпреки това не можеше да му устои. Винаги й бе носил само страдания; причинявал й бе единствено болка и въпреки това, когато той сведе глава и устните му намериха нейните, тя, както и преди, не се отдръпна, не направи опит да го отблъсне.

Не, не се опълчи на опитите му да я привлече към себе си. Продължаваше да стиска китката й с едната си ръка, а другата бе обвил около раменете й. Запленена от магията на докосването му, омаяна от вкуса на езика му, опиянена от вкуса и мъжкия му аромат, тя отстъпи веднага — все едно че през целия си живот бе планирала и обмисляла този план за съблазняването му.

— Позволи ми да те обичам, Маги — прошепна той, допрял устни до лицето й. Дъхът му галеше ухото й, кожата й настръхна от нетърпеливо очакване.

Думите му трябваше да я отрезвят, да я накарат да дойде на себе си. Той никога не я бе обичал и никога нямаше да я обикне. Онова, което ги свързваше на времето, бе страстта — груба и първична; секс в най-чист и животински вид. Когато го чу да изрича тези думи, трябваше да се отдръпне. Но не го направи. Вместо това го целуна с цялата пламенна жар на кипналата си кръв, вложи в тази целувка първичната и гибелна потребност, спотаена в най-съкровените кътчета на душата й.

Стаята сякаш потъна в полумрак, всичко около тях избледня и изчезна. Ръцете му се плъзнаха под пуловера й и тя не възрази. Той започна да целува лицето, шията, очите й… Тя простена от удоволствие и почувства, че пуловерът се изхлузва през главата й. Усети хладния въздух, погалил голата й кожа. Тейн хвърли ненужната дреха по посока на вратата. Коленете на Маги омекнаха. Устните му бяха навсякъде — целуваха я, докосваха я, жадно задоволяваха желанието, което бе потискала толкова години. Пръстите й намериха копчетата на ризата му, откопчаха ги, после се плъзнаха по гърдите, покрай белега на рамото му и надолу по силните му и жилави ръце, смъквайки със себе си ненужната дреха.

Не прави това, крещеше умът й. Маги, това ще ти донесе само още страдания. Прояви малко здрав разум! Помисли за Бека! Спомни си за Мери-Тереса! Спомни си колко силно те нарани този мъж.

Разумът обаче я напусна. Толкова дълго не се бе любила с него, а спомените за жарката страст, която винаги бяха споделяли, прогаряха огнена пътека в главата й.

Устните му се спуснаха по извивката на шията й, слязоха още надолу, в самата основа на гърлото й. Пръстите му проникнаха под тънката материя на сутиена, погалиха гърдите й, заиграха се със зърната, а дълбоко в душата й изригна остра, пареща, неутолима жажда за този мъж.

„Недей! Недей! Недей!“, мислено си повтаряше тя, но отказваше да се вслуша в гласа на разума. Не спираше да проучва тялото му с нетърпеливите си пръсти. Докосваше твърдите мускули на гърдите му, скрити под гъстите косми, които не си спомняше от онези дни преди толкова много години.

Той рязко си пое дъх, когато пръстите й докоснаха зърната на гърдите му и Маги почувства как се напрегнаха коремните му мускули — твърди, стегнати, железни.

Той разкопча сутиена й и ефирното парче плат се свлече на земята. Дългият му пръст ласкаво проследи извивката на гръбнака й. Устните му продължиха да галят кожата й — помилваха гърдите, спуснаха се още по-надолу докато езикът му намери едното й зърно, устните му се обвиха около него и го засмукаха във влудяващ ритъм. Коленете на Маги се подкосиха и Тейн я подхвана, за да не падне. Вдигна я лекичко, като перце, занесе я в стаята си и я положи на леглото. Хладните копринени чаршафи погалиха голата й кожа. Той се отпусна до нея и без да спира да гали гърдите й я целуна така, сякаш никога преди не бе любил друга жена. Прегръщаше я и я целуваше така, сякаш бе забравил за всички останали жени в живота си, сякаш тя бе единствената жена на планетата.

Панталонът и чорапогащникът бързо бяха свалени; грубите му, нетърпеливи пръсти побързаха да я оставят без дрехи. Тейн притисна лице към корема й и вътрешностите й сякаш се разтопиха. Езикът му погали пъпчето, а пръстите на ръцете му не спираха да милват и дразнят зърната на гърдите й. Тялото й се окъпа в пот.

Маги затвори очи, стаята се завъртя и тя ахна от наслада, когато устните му се спуснаха надолу и намериха най-съкровената част на женската й същност. Неспособна да овладее собственото си тяло, тя започна да се извива, тласкана от болезнено желание. Беше толкова отдавна… беше зажадняла за мъжка ласка… а този мъж до нея беше Тейн… единствения мъж, когото бе обичала истински. Единственият мъж, когото бе пожелавала някога.

— Довери ми се, Маги — прошепна той, хвана малките й ръце и нежно ги постави с дланите надолу върху собствените й гърди. Премести се, заровил глава между бедрата й. Тя се опита да отдръпне ръцете си, но той преплете пръсти с нейните и принуди ръцете й да започнат да очертават бавни кръгови движения по цялото й тяло. Зърната й се втвърдиха, дишането й стана повърхностно и неравно, тялото й се гънеше, разкъсвано от диво желание. — Хайде — прошепна той. Започна да я гали с пръсти, да я докосва, да я милва, да си играе със зърната й, окуражавайки я да направи същото.

— Но…

— Всичко е наред, Маги. Докосвай се. Почувствай се добре. — След това пъхна едната си ръка под тялото й, а с другата проникна дълбоко в нея. Не спираше да я гали и Маги си помисли, че ще полудее. Искаше още. Искаше повече.

Искаше много повече.

Топлият му дъх опари нежната й плът, а езикът му намери онова специално местенце, което само влюбените познаваха. Започна да я докосва и да се опива от вкуса й — бавно в началото, а после с все повече жар. Дишането му стана неравно, тялото му започна да се разкъсва от болката на безумно желание. Стаята сякаш избледня и изчезна напълно; Маги остана сама с него — движеше се с неговия ритъм, сляпа и безчувствена за света около себе си. Чувстваше единствено допира на тялото му и копнееше за всичко, което можеше да й даде.

— Тейн… о, не… о, господи… Тейн…

Първата вълна разтресе тялото й.

Тя подскочи нагоре, извила гръб.

Очакваше, че ще го задоволи по начина, по който той бе задоволил нея, защото съзнаваше, че и Тейн болезнено копнее за преживяната от нея наслада. Посегна към ципа на панталона му, но той хвана ръката й и я възпря.

— По-късно — прошепна в косата й Тейн.

— Но…

— Шшт. Това беше само за теб.

— Не се дръж покровителствено, Уокър — опита се да протестира Маги. Стаята все още се въртеше пред очите й.

— Не бих си го и помислил. Повярвай ми, очаквам, че ще ми се отплатиш по подобаващ начин. — Целуна разрошената й коса. — Скоро.

— Ами ако откажа? — подразни го тя.

— Няма.

— Наистина ли вярваш, че си толкова неустоим?

— Сигурен съм, госпожо Макрий — с усмивка я увери той. — Сигурен съм.

— От всички арогантни, самонадеяни…

Тейн повдигна едната си вежда, предизвиквайки я да продължи, а тя само се изчерви при спомена за случилото се преди малко и за всичките ласки, с които я бе обсипал, без да пожелае нищо за себе си.

— Аз… ами оттеглям думите си.

— Добре. — Тейн я целуна по слепоочието и се прозина. — А сега заспивай, Маги. Ако наистина си твърдо решена да задействаш онзи свой план, срещу който аз категорично възразявам…

— Жалко.

Той въздъхна и нави кичур от косата й около пръста си.

— Жалко, нали? Както и да е… Утре, госпожо Макрий, ще ти се наложи да играеш много сложна роля и аз не смятам да се отделям от теб нито за миг.

Маги се опита да възрази, но той запуши устата й с целувка.

— Достатъчно — заяви. — Преди да променя решението си и да ти дам да се разбереш.

— Обещания, обещания…

— Внимавай!

— Никога не внимавам, Уокър.

— Зная. И точно тук е проблемът, любима.

Не, помисли си Маги с безпощадно откровение. Проблемът, Тейн Уокър, е в това, че започвам да се влюбвам в теб. О, господи, не! Не! Не би могла да се влюби в Тейн. Та тя дори не му вярваше!

Разтърка ръце, опитвайки се да пропъди хладния полъх на лошото предчувствие, натежало като олово в душата й. Но не можа. Знаеше, че от тази нощ насетне животът й щеше да се промени завинаги.

Нищо вече нямаше да е същото.