Лиза Джексън
Шансове (11)

3.

— Значи не можа да й устоиш? — Маги се бе разположила удобно на седалката, отпуснала глава назад. Пред тях вече проблясваха светлините на Денвър. Градът бе построен в подножието на Скалистите планини, а високите му небостъргачи от бетон и стъкло се съревновава с планинските върхове, опрели заснежените си шапки високо в небесата. Тейн смръщи сърдито вежди.

— Не можах да устоя на теб — възрази той и кабината на пикапа сякаш изведнъж отесня. — Никога не съм можел да ти устоя, не помниш ли?

Помня. Прекалено ясно дори. Сърцето й се сви от познатата болка, която така и не можа да надживее.

— Мери-Тереса и аз не сме една и съща жена.

— Казах ти вече, че допуснах грешка. — Той намали скоростта, когато наближиха града и натовареното му улично движение. — И ако това може да ти донесе някаква утеха, уверявам те, че си платих за грешката. — Погледна към Маги и додаде: — Бракът със сестра ти не беше от най-приятните изживявания.

Очите му помръкнаха и Маги реши, че той вероятно си мисли за детето, което Мери-Тереса така и не му роди. Мрачните спомени се настаниха като призраци между тях като тъмни сенки, които изпълваха колата с недоверие и подозрения.

— Не зная защо през онази нощ тя реши да се прави на теб — призна й Тейн и зави по една странична улица. — Питал съм я, разбира се. И то неведнъж. Но тя винаги отговаряше с двусмислено свиване на раменете и допълваше, че това е нещо, която и тя самата не разбира напълно, и че вероятно го е направила само защото е искала да провери дали ще може да ме измами. — Светофарът пред тях светна червено, той превключи скоростите и намали. Пешеходци, увити в дебели палта, шалове и шапки, забързано прекосиха улицата. — Аз обаче винаги съм предполагал, че има и още нещо… нещо по-дълбоко.

Маги потрепери.

— Никой не разбира защо Мери-Тереса върши разни неща — прошепна тя, предпочела да не обръща внимание на ужаса, който, обхванал я постепенно, стягаше тялото й в ледените си пипала. Отново я обзеха мрачни и зловещи предчувствия, свързани с един нов образ на Мери-Тереса, с който тя, като нейна сестра, не се бе сблъсквала, но Тейн, нейният бивш съпруг, очевидно познаваше доста добре. Обвила ръце около себе си, Маги додаде: — Много ми е неприятно да го призная, но смятам, че Мери-Тереса най-малко от всички останали е в състояние да проумее мотивите, подтикнали я да направи това или онова.

Светофарът се смени и Тейн стъпи на газта.

— Това всъщност е без значение — с равен глас продължи той. — Тогава тя се появи в дома ми, съблече се, легна в леглото при мене и аз реших, че това всъщност си ти. На сутринта си дадох сметка, че съм бил изигран, само че вече беше прекалено късно — грешката не можеше да бъде поправена. Злото беше сторено. След няколко седмици тя ми се обади отново и ми каза, че е бременна. Информира ме, че възможностите са две — или ще се оженя за нея, или тя ще направи аборт. Избрах първата. Смятах обаче, че ти дължа някакво обяснение. И поради това се появих в дома ти през онази вечер. Спомняш ли си?

О, да! Спомняше си и още как! С най-големи подробности. Тя насочи поглед през предното стъкло, но остана сляпа за заснежените улици и оживените площади, за уличното движение и забързаните пешеходци. Не, погледът й бе насочен не навън, а навътре към нея самата. Спомни си онази нощ толкова ясно — все едно, че всичко това се бе случило едва миналата седмица.

 

 

Тя плуваше в басейна. Пореше водата със силни и уверени движения. Беше един от най-горещите дни в самия край на лятото. Маги стигна до края на басейна, забави темпо, изправи се, пое дълбоко въздух и отмахна косата от лицето си. Докато се опитваше да нормализира дишането си, тя долови отличителния рев на стария двигател и пукота на пробитото гърне. Сърцето й подскочи. Тейн! Камионът му пъплеше нагоре по алеята. Мили боже, какво прави той тук? Баща й ще го убие!

Веднага изхвърча от басейна.

Двигателят угасна.

Грабнала една хавлия, Маги хукна край олеандровия плет, без да обръща внимание на камъчетата, които се забиваха в босите й крака. Когато зави зад ъгъла и излезе пред входа на къщата, изведнъж осъзна, че е закъсняла. Тейн вече бе влязъл.

Стомахът й се сви.

Мина напреко през гаража, заобиколи мерцедеса и влетя през вратата на кухнята.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — чу тя сърдития глас на баща си.

О, господи! Нима Тейн бе влязъл в къщата със сила?

— Къде е Маги? — Гласът на Тейн. Твърд. Нетърпящ възражения.

Сърцето й се разпиля на хиляди частици. Прекоси кухнята като стрела.

— Тейн?

— Махай се, Уокър — изкомандва баща й. Стояха един срещу друг в широкото фоайе от другата страна на всекидневната и се гледаха яростно. Близо до входната врата бяха струпани саксии с филодендрони с лъскави листа и бодливи кактуси, които трябваше поне отчасти да смекчат студеното излъчване на неприветливите голи стени и застлания с плочки под. В този момент обаче цялото помещение беше като наелектризирано, а във въздуха витаеха омраза и враждебност.

Франк, облечен с идеално изгладен костюм на ситно райе, колосана бяла риза и стилна вратовръзка, едва сдържаше яростта си. Тялото му бе напрегнато до крайност, ръцете го сърбяха и той беше готов да замахне и да удари младия си опонент.

— Искам само да поговоря с дъщеря ви. — Тейн погледна над рамото на по-възрастния мъж и видя Маги, която тъкмо влизаше във всекидневната. Изглеждаше така, сякаш се връщаше от ада. Лицето му, обрасло с тридневна брада, беше уморено и изпито. А очите му — прекрасните му сиво-сини очи — сякаш бяха обсебени от самия дявол.

Сърцето й се сви от непоносима болка и тя една не се препъна, приковала поглед върху него. Нещо не беше наред. Случило се бе нещо ужасно и непоправимо. За част от секундата си даде сметка, че не иска да узнае какво се е променило и какви демони измъчват изтерзаната душа на Тейн.

— Ти… добре ли си? — попита тя с разтревожен глас, който сякаш не беше нейният. Стомахът й се бунтуваше, цялото й тяло трепереше неудържимо.

Той леко отпусна челюсти и кимна утвърдително, но болката в очите му, отказът му от нея, бяха повече от очевидни. Маги се уплаши, че ще повърне.

— Трябва да поговорим.

— За какво? — Сърцето й биеше оглушително, дланите й овлажняха от пот, умът й отказваше да приеме случващото се. — Какво има? — Косата й беше мокра, на лицето й нямаше никакъв грим, от тялото й се стичаше вода. Уплашена както никога преди през живота си, Маги тръгна през всекидневната към него.

— Мисля, че е най-разумно да се качиш в стаята си. — Франк издаде едното си рамо напред. Елегантно се наклони на една страна и започна да се поклаща на пети и пръсти. Тънките му, но силни и енергични ръце се свиха в юмруци. Неотстъпно следваше всяко движение на Тейн, движеше се като негова сянка, препречваше пътя му. — А на теб, Уокър, предлагам да си тръгнеш преди нещата да са загрубели наистина.

— Разговорът ни ще отнеме само минута.

— Не разполагам със свободна минута, за да си говоря с теб.

— Но аз разполагам — обади се Маги, преборила се със страха си.

— Добре. Ще се видим в камиона. — Тейн я погледна право в очите. Стисна юмруци и ставите на пръстите му побеляха. На лицето му бе застинала неотстъпчива решителност, макар че Маги като че ли долавяше някакво поражение в очите му, нещо, което не разбираше, но то я плашеше до смърт.

— Няма да правиш нищо подобно, Маргарет — намеси се баща й, който продължаваше да се взира в Тейн и да го премерва с поглед, сякаш се готвеше за бой. Маги бе виждала същото това напрегнато изражение на лицето му при всеки по-сериозен скандал с Мич.

— Важно е. — Тейн стисна зъби толкова силно, че кожата сякаш се опъна върху костите и подчерта хлътналите му бузи. Останалите му без кръв устни се движеха едва-едва. — Искам да разговарям с теб насаме.

— Остави я на мира, Уокър — нареди Франк. — Събери нищожния си багаж и напусни града още тази вечер. Престани да се навърташ около дъщеря ми. Маги, прибирай се в стаята си.

— Няма!

Баща й рязко извърна глава и я погледна. Лицето му беше червено като домат, очите му се превърнаха в две злобни цепки.

— Недей да ми противоречиш!

Маги обаче бе твърдо решена да не отстъпва.

— Ще говоря с Тейн, татко. Можеш да ме заплашваш както си искаш — можеш да се заканиш, че ще ме изхвърлиш от дома, или пък че ще ме накажеш да не излизам до края на живота си… все ми е едно. Искам да чуя какво има да ми казва Тейн. — Тя вирна брадичка и изгледа Тейн. Отчаянието в очите му я предупреди, че въпросът, който бе дошъл да обсъди с нея, бе станал причина да загуби частица от душата си.

— Този мъж е престъпник, Маги. Помолих да го проучат.

— Не ти вярвам. — Тя изведнъж се вледени до мозъка на костите си. Престана да забелязва слънчевите лъчи, които проникваха през прозореца на всекидневната, не чу бръмченето на устройството, отключващо вратата на гаража.

— Преди няколко години едва не убил баща си. Старият човек бил приет в болницата със сериозни наранявания, нали така, Уокър?

Тейн не отговори.

— Така че стой далеч от дъщеря ми, защото в противен случай ще насъскам полицията толкова бързо срещу теб, че чак свят ще ти се завие.

— Франк? — Бърнис влезе в къщата откъм гаража. В едната си ръка носеше торба с покупки, а в другата стискаше дамската си чанта. — Отвън е спрял някакъв камион. Мери-Тереса твърди, че той принадлежи на… О! — Тя млъкна внезапно. — Разбирам.

Мери-Тереса вървеше на две крачки зад майка си. Лицето й беше мъртвешко бяло, но в очите й проблясваха триумфални пламъчета. Погледът й се плъзна край Маги и се прикова върху Тейн.

И в този миг Маги разбра.

Сърцето й натежа като олово.

Всичката кръв сякаш изведнъж се качи в главата й. Не, не, не, безмълвно изкрещя тя, забелязала интимния, страстен поглед, които си размениха Мери-Тереса и Тейн — поглед, запазен само за любовници. Стомахът й се преобърна, краката й омекнаха.

— Какво става? — попита Бърнис.

— За бога! — Лицето на Франк отново придоби пепеляв цвят.

В главата на Маги отекваше глух грохот — все едно, че мощна вълна преминаваше през тясна пещера, преди да стигне до брега и да се разбие с трясък. Беше й топло и студено едновременно, а устните й започнаха да отричат истината още преди да е чула признанието на Тейн.

— Не…

— Има нещо, което трябва да ти кажа.

— Аз… аз не желая да го чуя. — Понечи да излезе от стаята, но Тейн, бърз като змия, нападаща плячката си, отскочи назад от баща й, заобиколи го и се спусна към нея. Силните му, тласкани от гняв ръце стиснаха ръката й. Завъртя я към себе си и я принуди да се изправи лице в лице с мъчителната агония, изписана в бръчиците край очите му.

— Само ме изслушай, Маги.

— Не, остави ме на мира…

— Чу я, Уокър! Това беше, Бърнис извикай ченгетата.

— Не — прошепна Мери-Тереса. — Мамо, недей…

Лицето на майка им се отпусна и в очите й проблесна болезнено прозрение.

— Ще ми каже ли някой какво точно става тук?

— Мери-Тереса и аз ще се женим — отвърна Тейн.

— Какво? — невярващо възкликна Бърнис. Гласът й беше нисък и преливащ от болка.

— Преди това ще трябва да ме убиете! — Франк пристъпи напред, но, видял заплашителния поглед на Тейн, който би възпрял цяла настъпваща армия, се закова на мястото си.

Ще се женят? Маги поклати глава. Правилно ли беше чула? Ще се женят? Всичките й глупави фантазии за това как винаги ще обича Тейн, как ще се омъжи за него и ще роди децата му… всичките й мечти бяха разбити на пух и прах. Гърлото й пареше от болка, очите й се напълниха със сълзи, а тя, събрала всичките си сили, продължаваше да се извива и да дърпа ръка, за да се освободи от здравата му хватка.

— Аз… аз не желая да слушам това. Не ти вярвам!

— Повярвай!

— Аз… не мога.

Пръстите му я стиснаха още по-силно, причинявайки й силна болка — болка, която можеше да се сравни единствено със страданието, изписано в очите му.

— Остави ме на мира.

— Чу я какво каза — обади се Франк, но дори и той изглеждаше смазан и пречупен от чутото. Раменете му се прегърбиха и той сякаш за пръв път осъзна истинските измерения на случващото се.

— Тя чака дете, Маги — призна й Тейн. — Моето дете.

Агонизиращ, нечовешки писък разцепи тишината в мрачната къща и едва когато краката й се огънаха под тежестта й, Маги си даде сметка, че ужасяващият вопъл се бе изтръгнал от нейното гърло. Тейн я хвана и я притисна към себе си. Лицето й се окъпа в сълзи.

— Съжалявам, Маги — заяви той в присъствието на сестра й и родителите й. — Исусе Христе, не можеш да си представиш колко съжалявам…

— Пусни ме! — Започна отново да се бори, отвратена от самата себе си, от глупавото си сърце, което продължаваше да се къса от любов по този мъж.

— Само ме изслушай…

— Върви по дяволите! — Дръпна се рязко и се изтръгна от пръстите му. Чувстваше се като глупачка, застанала там само по бански. Гърдите й се повдигаха и спускаха с бясно темпо, хавлията висеше преметната през врата й, но тя съумя да вирне гордо брадичка и да го изгледа с пламнали от ярост очи. — Никога повече… не ме докосвай. Никога!

С натежали и несигурни крака, като се спъваше и олюляваше, Маги излезе от стаята. За миг погледна към Мери-Тереса и й се стори, че долавя неподправено задоволство, прозиращо под разкаянието, изпълнило разплаканите й очи.

Съумяла да събере жалките остатъци от съсипаното си достойнство, изправила гръб и вирнала глава, Маги измина разстоянието по коридора до стаята си и бавно затвори вратата след себе си. Влезе в банята, заключи и двете врати и някак си успя да наплиска лицето си със студена вода. И тогава започнаха стомашните болки.

Силни конвулсии разтърсиха тялото й. Маги се преви на две. Стана й толкова лошо, че веднага повърна. Спазмите продължиха. Маги седеше там, на пода на банята, повръщаше, давеше се и плачеше. Имаше чувството, че всеки момент ще умре. Само че изобщо не й пукаше.

Тейн и Мери-Тереса? О, господи! Позволи ми да умра още сега и да сложа край на тази агония, мълчаливо се помоли тя. Бебе? Мери-Тереса ще има дете от Тейн?

Чу виковете, разнесли се от всекидневната, а после някой се приближи тичешком до стаята на Мери-Тереса. По всяка вероятност беше самата тя. Само след миг някой започна да блъска силно по вратата на банята.

Дум! Дум! Дум!

— Отвори ми, Маги — примоли се Мери-Тереса. — О, господи, допуснах грешка. Ужасна, непростима грешка. — Отново стовари юмрук върху вратата. — Отвори ми да вляза. Моля те…

Маги не й обърна никакво внимание. Не я интересуваше нищо, свързано със сестра й. Скоро щеше да напусне Рио Верде завинаги и си обеща, че никога повече няма да се върне тук.

— Ако можех да върна времето назад, кълна се, че това никога нямаше да се случи! — Продължи да удря по вратата. Силните удари отекваха в главата на Маги, раздираха сърцето й. — Маги, моля те, пусни ме да вляза.

Никога, помисли си Маги и пусна водата в тоалетната. Празният й стомах отново се преобърна. Този път в гърлото й се надигнаха единствено стомашни сокове и жлъч.

— Махай се! — изкрещя тя.

Тейн и сестра й. О, господи…

Съжалявам! Та аз дори не го обичам, проплака Мери-Тереса и Маги за пръв път долови разликата между думите, изречени от сестра й на глас, и гласа, който единствено тя чуваше. Маги, моля те, аз те обичам! О, господи, толкова съжалявам. Обичам те! От другата страна на вратата се разнесе жалостив плач, ударите по вратата станаха по-колебливи.

Маги се отпусна на студения под на банята, свита като зародиш, затвори очи, запуши уши. Светът сякаш се завъртя около нея, а в главата й зазвучаха думите на една стара песен на Бийтълс.

„Вчера любовта беше толкова лесна игра.

А днес имам нужда от място,

където да се скрия.

О, аз вярвам само във вчерашния ден.“

Това беше последната среща на Маги с Тейн. Той и Мери-Тереса се ожениха само ден след като Маги и сестра й навършиха осемнадесет години. Сключиха брак в Рино, Невада. Никой от семейството не присъства на церемонията.

 

 

И сега, след толкова много години, докато си проправяха път по централните улици на Денвър, Маги се замисли върху странните прищевки на съдбата, която отново ги бе събрала с Тейн, за да се опитат да намерят жената, която и двамата бяха обичали на времето, жената, разделила ги навеки.

— Съдейки по думите на Мери-Тереса, бях останала с впечатлението, че вие двамата изобщо не сте се срещали след развода.

— Срещаме се. Но не често. Всъщност, последната ни среща изобщо не беше от приятните. — Свил устни, той изпревари една кола, която се опитваше да паркира на Ларимър скуеър. Площадът бе заобиколен от тухлени складове и други постройки, построени в началото на века, които умело се съчетаваха с модерните магазини, галерии и ресторанти около тях. Маги обаче изобщо не ги забелязваше.

— Защо?

— Скарахме се.

— Скарахте се. И защо? — попита тя. Не вярваше на ушите си.

— Най-вече за пари. Но скандалът набра скорост и излезе извън контрол. Бяхме в нейната къща. Един съсед чул виковете ни. Затова ченгетата смятат, че имам нещо общо с изчезването й.

— Ти… заплашва ли я? — попита Маги, все още изпълнена с недоверие.

— Възможно е.

— Възможно е? Да не си се побъркал? Възможно било! — Тя поклати глава. — Слушай, Тейн, искам да си напълно откровен с мен. За какво, по дяволите, сте се скарали?

Той се поколеба за част от секундата, заобиколи един миниван, който бе спрял в зоната за зареждане на търговски обекти.

— Мери-Тереса ми поиска пари на заем. Не беше нещо важно.

— Ако ченгетата те смятат за заподозрян в изчезването й, аз лично бих сметнала, че въпросът е дяволски важен.

— Ти никога ли не си се карала със съпруга си? — внезапно попита той. — Двамата сте се разделили, имала си намерение да се разведеш с него, нали така? — Тя кимна, изгубила част от разпалената си настоятелност. — Е, точно така стояха нещата между Мери-Тереса и мен.

— Но ти си продължил да се срещаш с нея.

— Нещата не стояха точно така. В повечето случаи Мери-Тереса най-неочаквано се появяваше на прага ми. Без дори да звънне по телефона, за да ме предупреди. Просто идваше. Най-често посещаваше ранчото ми в Калифорния — криеше се там всеки път щом решеше, че иска да се махне за малко. В някои от случаите ме заварваше там, но невинаги. Няколко пъти е идвала и в Шайен, но това се случваше много рядко. — Погледна към Маги и додаде: — Връзката между Мери-Тереса и мен никога не е била романтична, Маги. Никога! Дори и когато бяхме женени. Вярно, в началото имаше страст. Страст и чувство на вина. А когато страстта изстина, остана единствено съжалението. И угризенията. Двамата с нея нямахме много общи интереси. И все още нямаме.

— И въпреки това тя продължава да поддържа връзка с теб. Не разбирам.

Ъгълчето на устата му леко отскочи нагоре, разтегнато в цинична усмивка. Очите му потъмняха.

— Значи ставаме двама. Сестра ти е една много комплицирана и объркана жена, Маг. Тя… — Той поклати глава. — Винаги се е стремяла да насъсква хората един срещу друг, за да може след това да се възползва от ситуацията. — Тейн се поколеба, сякаш за да се вгледа в тъмната си душа. — Трудно ми е да го обясня, но има моменти, в които тя изпитва отчаяна потребност от нещо, от място да се скрие някъде. Това се случва, след като се е скарала с поредния си приятел, или пък когато има проблеми в работата. И тя просто решава, че трябва да се махне. И го прави.

— И в тези случаи тича при теб! — невярващо попита Маги. Как е могла да я заблуждава толкова години? Вярно, че Мери-Тереса беше актриса, но защо е предпочела да държи Маги в неведение?

— Не при мен. Обикновено отпрашваше директно към ранчото ми край Сонома. — Сви рамене. — Не зная защо, но тя винаги го е възприемала като свое убежище.

— Не знаех. — Не разбираше толкова много неща, свързани с близначката й. И вероятно никога нямаше да ги разбере.

— Тя си има стая там — призна Тейн. — Същата, в която спеше и докато бяхме женени.

— Докато сте били женени? — повтори тя, питайки се защо Тейн полага такива усилия да я заблуди. Присъщата й избухливост веднага взе връх. — Наистина ли очакваш да ти повярвам, че не си спал с жена си?

— Не и след като изгуби бебето. По онова време все още живеехме в ранчото под наем, но вече бях събрал достатъчно пари, за да го купя на изплащане. Мери-Тереса се изнесе от спалнята ни и започна да се заключва. Понякога… променяше решението си. Не зная поради какви причини — вероятно, за да ме държи изкъсо. По дяволите, кой би могъл да разгадае мотивите на тази жена! Понякога обаче тя заставаше пред вратата на спалнята ми, чукаше и аз винаги й отварях. — Челюстта му се стегна, той леко присви очи, сякаш бе отвратен от собствената си слабост и безгръбначност. — Интимността помежду ни — ако тази дума въобще е приложима за сестра ти — изцяло зависеше от настроенията й; любехме се само по нейно желание и при нейните условия. — Той въпросително повдигна едната си вежда. — Доколкото схващам, тя не ти е споменавала нищо по въпроса?

— Не. — Но пък и аз не съм я питала. Изобщо не желаех да слушам за живота ти с нея. Маги скръсти ръце пред гърдите си и се загледа гневно през прозореца. Отказваше да скърби и да се натъжава заради неща, случили се преди толкова много години.

— Повярвай ми, вероятно има много други неща от живота й, за които не знаеш нищо. Не те е допускала до тази част от живота си, защото е знаела, че може да не ти хареса. Тя си имаше и своята тъмна страна, Маги.

— Като Люк Скайуокър^[1]? — тросна му се тя, неспособна да се въздържи.

— Не се шегувам. И искам да се подготвиш психически, защото може би ти предстои да научиш за сестра си неща, които не би искала да знаеш.

— Вече съм се подготвила.

Сградата на полицията се възправи пред тях и Тейн с мрачна физиономия и суров поглед в очите паркира пикапа на почистения от снега паркинг. Погледна към Маги, след което се присегна за шапката си.

— Сега или никога.

— Да вървим. — Не искаше да губят нито миг повече.

Тръгнаха един до друг по заснежената улица. Край тях минаваха хора, облечени в пъстра смесица от дрехи — като се почне от делови костюми и се мине през дънкови якета, та чак до скиорските якета и апрески. Един новинарски ван спря на улицата тъкмо когото двамата тръгнаха нагоре по стълбите.

Тейн отвори вратата на сградата, пропусна Маги пред себе си и само след няколко минути вече се намираха в кабинета на детектив Рийд Хендерсън. Обвили ръце около пластмасовите чашки с горещо кафе, двамата се настаниха срещу очуканото метално бюро на детектива, отрупано цялото с папки, документи и всевъзможни хвърчащи листчета. Ако имаше някакъв порядък или пък система в начина, по който този човек си вършеше работата, то Маги не би могла да ги разбере.

Детективът ги посрещна любезно, като истински джентълмен. Подаде й ръка, предложи й стол и дори изпрати един от подчинените си за кафе. През цялото време обаче студените му като на хрътка очи не омекнаха нито за миг.

— Значи сестра ви все още не се е обадила? — попита той.

В този момент Маги, обвила студените си пръсти около чашата с кафе, забеляза снимка на Мери-Тереса, забодена на дъската за обяви над бюрото му. Гърлото й се сви. Въпреки болката, която й бе причинила, Мери-Тереса си оставаше нейна близначка, нейна кръв и плът. И така, къде е сестра й? Какво се е случило с дръзката и непокорна Маркиз?

Тя облиза внезапно пресъхналите си устни.

— Не е. Нямам никаква вест от нея. — Е, като се изключи онзи отчаян зов за помощ. Но Маги не го спомена. Нямаше да го направи и за в бъдеще. Защото, ако го стореше, Хендерсън по всяка вероятност щеше да я подложи на психологическа експертиза, извършена от специалист тук, в полицията. Отбягвайки погледа на детектива, тя отпи от слабото кафе.

— А вие? — Повдигнал едната си вежда, Хендерсън погледна към Тейн.

— И аз. На път за насам спряхме в ранчото. И там няма съобщения от нея.

Хендерсън кимна с глава сякаш не бе и очаквал друго, преплете ръце върху бюрото си и изгледа Тейн.

— Значи вие пропътувахте целия път до Айдахо, само за да вземете със себе си бившата си снаха?

— Точно така. — Тейн сви рамене. — Никак не ми се щеше да я оставя да се разправя с вас съвсем сама.

— Някаква друга причина?

— Няма — провлечено отвърна той. — Тук съм, за да й окажа морална подкрепа.

— О, значи сте от хората, които обичат да правят добрини, а, Уокър? — скептично подхвърли Хендерсън. Изражението му разкриваше по категоричен начин измъчващите го съмнения.

— Точно.

— Никога не бих си го помислил.

Маги почувства напрежението във въздуха, усети силния антагонизъм между двамата мъже. Очевидно никой от тях не се доверяваше на другия. Което с пълна сила важеше и за нея самата.

— Да разбирам ли, че днес знаете точно толкова, колкото и в деня, в който ми се обадихте? — потиснато попита Маги. До този момент не си бе дала сметка, че се е надявала да я посрещнат с добри новини в Денвър. Надявала се бе, че Мери-Тереса все пак се е появила — уморена от набързо планираното пътуване господ знае до къде, но доволна и развеселена от бъркотията, която бе предизвикала. Само че нямаше този късмет.

— Точно така — призна детективът. — Все още не знаем нищо за нея и за една от колите й — джип „Вранглер“ — и поради тази причина смятаме, че е заминала някъде. Предполагам, че предприетото издирване може да се окаже грешка, но самият факт, че Маркиз не се е появила за записа на собственото си шоу, пропуснала е срещата си с Амброуз Кинг, агентът й, пристигнал чак от Ел Ей, за да обсъждат кариерата й, и от миналия петък е в пълна неизвестност, предполага, че нещо не е наред.

— Какво? — попита тя, внезапно обхваната от раздразнение. Беше уморена, гладна и ядосана. Надявала се бе, че полицаите вече ще разполагат с повече информация по случая.

— Точно това възнамеряваме да открием.

— Разговаряхте ли с приятелите й? С нейния… любовник? С шефа й? С фризьорката, личния й треньор, с… — Гласът й бавно заглъхна.

— Срещнахме се с всеки човек от обкръжението й — поне с тези, за които знаем. Надявахме се вие да ни кажете имената на други хора, с които може да е поддържала връзка. — Погледна над рамото на Маги и даде знак на някой, който очевидно стоеше пред вратата, да се приближи. Маги се обърна и видя дребна жена с платиненоруса коса и чипо носле да влиза в стаята. — Това е моята партньорка Хана Уилкинс. Маги Макрий. Струва ми се, че вече се познаваш с господин Уокър.

Тейн наклони глава и понечи да се изправи, но Хана с жест му даде да разбере, че това не е необходимо. През цялото това време не свали поглед от Маги.

— Значи вие сте близначката. Предполагах нещо подобно. — Хана стисна ръката на Маги, погледна към снимката на дъската на Хендерсън и поклати глава. — Вие сте абсолютно нейно копие.

— Не съвсем — отвърна Маги, почувствала се малко неудобно от прекомерния интерес на полицайката.

— Съмнявам се, че са много хората, които успяват да ви различат.

Не са. Не ни различава дори и мъжът, когото обичах. За част от секундата Маги усети погледа на Тейн върху себе си, но той веднага извърна очи и отпи от кафето си.

— Донеси си един стол — предложи Хендерсън, но Хана поклати глава.

— И така съм добре. Цяла сутрин не съм ставала от мястото си. — Сякаш предугадила намерението на Тейн да й отстъпи стола си, тя го изгледа твърдо. — Наистина. Благодаря. — После се подпря на шкафа с документите. — Идеално.

— Както решиш. — Хендерсън започна да рови из материалите, разхвърляни безразборно по бюрото му. — Надявахме се, че ще можете да запълните някои празноти в разследването ни, госпожо Макрий.

Маги се облегна на неудобния стол.

— Разбира се… искам да кажа… питайте… — Не виждаше причина да се бори с тези хора. Поне за момента. Хендерсън по всяка вероятност не се тревожеше колкото нея самата за безопасността на Мери-Тереса, но човекът изглеждаше съвестен и задълбочен и макар по всяка вероятност да беше преуморен от работа циник, той разполагаше с достатъчно информация и ресурс, за да си върши работата както трябва. А това че бюрото му бе разхвърляно като на тригодишно хлапе, вероятно нямаше абсолютно никакво значение.

— Добре. Ами като за начало, разкажете ми за сестра си и за взаимоотношенията ви с нея. — Едва доловима усмивка заигра по устните му. — Струва ми се, че вече установихме по безспорен начин факта, че двете сте близначки.

Тя погледна към снимката на Мери-Тереса, забодена на дъската за съобщения. Да, наистина бяха близначки, но тя беше по-бледото и скучно копие на преливащата от енергия жена, усмихваща се от лъскавата рекламна снимка. Главата на Маги пулсираше от болка. Беше уморена и съсипана от тревога.

— Да, близначки сме. Еднакви сме, но не съвсем — всяка една е огледален образ на другата. Мери-Тереса… да де, Маркиз… е леворъка, а аз използвам дясната си ръка. Има и още няколко разлики, които не са така очевидни. Но както и да е… като деца двете с нея живеехме заедно с родителите си в Рио Верде, Калифорния — намира се на около час път северно от Сан Франциско, недалеч от Сонома.

Маги им разказа за детството и юношеството си — нейното и на Мери-Тереса. Разказа им за смъртта на родителите си и за кончината на Мич. От време на време детектив Хендерсън се намесваше с някой въпрос или коментар. Детектив Уилкинс също я прекъсна на няколко пъти, опитвайки се да изясни някоя и друга подробност.

Не я попитаха за връзката й с Тейн. Тя също не я спомена. Не виждаше причина да засяга тази болезнена тема. Не каза нищо и за безмълвния начин на комуникация със сестра й. Хендерсън и Уилкинс нямаше да й повярват, в резултат на което щяха да приемат с голяма доза скептицизъм всичко, което им бе разказала до момента.

Хендерсън я слушаше внимателно, без да сваля поглед от нея и Тейн. От време на време протягаше ръка към една бейзболна топка, затисната под голям жълт плик, но веднага след това я оставяше на мястото й. Хана Уилкинс си водеше бележки в един бележник, който измъкна от джоба си. Двете малки бръчици, появили се между идеално оформените й вежди, свидетелстваха за пълната й концентрация. От време навреме вдигаше ръка и подръпваше едната си обеца. През цялото това време Тейн не произнесе и дума — просто си седеше на стола, преметнал крак връз крак и разкопчал дебелото си яке. Шапката му лежеше на пода до него, ръцете му бяха кротко скръстени пред гърдите. На лицето му бе изписано изражение на търпелива досада, но гневните пламъчета, които проблясваха в очите му, говореха красноречиво за емоционалното му състояние. В душата на Тейн Уокър тлееше гняв, който рано или късно щеше да избухне като буре с барут.

— Значи след като Мери-Тереса се омъжи за господин Уокър, който в момента е сред нас, двете със сестра ви поехте по различни пътища?

Сърцето на Маги се сви болезнено. Тя се опита да избегне изпитателния поглед на детектива.

— Точно така.

— Вие сте продължила образованието си в университета на Калифорния „Дейвис“.

— Да — кимна Маги. — Преди това учих две години в колеж. Специализирах литература и журналистика.

— И там се запознахте с мъж, който по-късно става ваш съпруг… Дийн Макрий?

— Да. Запознах се с Дийн още в колежа. После и двамата се записахме в университета. — Не разбираше защо всичките тези въпроси я караха да се чувства неловко. Вдигна очи и въздъхна. — Аз завърших с бакалавърска степен, а Дийн продължи в юридическия факултет. Започнах работа при един частен детектив и останах при него известно време.

— Преди да започнете да пишете криминални романи?

— Да.

— Едно дете?

Маги кимна и се зачуди какво ли прави Бека в този момент.

— Дъщеря. Ребека. Родена е през април 1985 година. — Маги изреждаше всичките тези подробности с ясното съзнание, че те вече сигурно са вкарани в компютърните файлове на детектива или пък са заровени някъде под бъркотията от листове и папки по бюрото му.

Хендерсън погледна бележките си.

— Съпругът ви е загинал в автомобилна катастрофа преди около девет месеца, нали?

Тя кимна. Сърцето й се изпълни с тъга.

— Да.

— Бил е сам в колата? Свил рязко, за да не удари някакво куче, изхвърчал от пътя, колата се претърколила надолу по хълма и се ударила в голяма водопроводна тръба.

Маги почувства как кожата й настръхна при спомена за катастрофата. Изпоти се от напрежение. Не можеше да понесе спомена за зловещите дни около смъртта на Дийн, не можеше да се пребори с вината, която я измъчваше от тогава насам.

— Да.

— По това време сте живеели в Южна Калифорния.

— Да, в Лагуна Нигел — призна тя и се изкашля. — Преместихме се там веднага щом Дийн завърши юридическия факултет.

— Не виждам каква връзка има всичко това със случая, по който работите — най-накрая се намеси Тейн. Дълбоки бръчки се спускаха от двете страни на устата му и той вече едва прикриваше нетърпението и обхваналото го раздразнение.

Хендерсън не го удостои с отговор.

— След смъртта на съпруга си сте посещавала психиатър.

— Да — призна Маги и изведнъж се почувства ужасно неспокойна.

Макар че беше съвсем в реда на нещата след подобна трагедия човек да се обърне за помощ към психиатър, семейството на Дийн посрещна постъпката й с неодобрение. Кони побърза да изтъкне, че Маги е започнала да посещава лекаря преди смъртта на Дийн, че битката й с депресията продължава вече месеци, а може би дори години; заяви, че състоянието й е доста сериозно и по всяка вероятност става дума за някаква коварна форма на латентно психично заболяване. Джим пък съвсем открито демонстрираше съмненията си както по отношение на душевното здраве, така и по отношение на морала на Маги. Той за нищо на света не можеше да си обясни коя нормална жена ще се откаже доброволно от брака си с Дийн, независимо от всичките му слабости. Никой от двамата не сподели тези си опасения с нея, но мълчаливото им неодобрение и завоалираните намеци идваха да покажат, че според тях психически нестабилната Маги може да окаже травмиращо влияние върху дъщеря си — твърдение, което, само по себе си, звучеше абсолютно налудничаво. Маги подозираше, че тяхната загриженост за благосъстоянието на Бека бе породена от друга, по-сериозна тревога, свързана с наследството й — попечителския фонд, в който се трупаше едно малко богатство на името на дъщеря й.

— Значи сте боледувала от…

— В един период от живота си страдах от лека депресия, това е всичко.

— Всичко? — уточни скептично Хендерсън.

— Чакайте малко. Какво е това? — Тежките ботуши на Тейн изтрополиха по пода, а престорената му незаинтересованост изчезна като прогонена с магическа пръчка.

— Опитваме се да получим по-пълна картина.

— Каква е връзката между брака на Маги и случая, заради който сме тук? — С опънати до скъсване нерви Тейн се изправи бавно, опря двете си ръце на бюрото на Хендерсън, наведе се напред и почти опря нос в лицето му. — Слушай, детектив, Мери-Тереса я няма. С Маги дойдохме тук, за да ви предоставим информация. За нея. И да ви помогнем да я намерите. Но това не означава, че ще приемем да разнищвате целия живот на Маги без основателна причина.

Хендерсън се усмихна. Студено.

— Седни си на мястото, Уокър.

Тейн се поколеба, изскърца със зъби и бавно се върна на стола си. Присвил очи, погледна към Хендерсън. Стисна устни толкова силно, че те се превърнаха в тънка линия. Цялото му поведение беше непримиримо враждебно.

— Просто си върша работата. — Хендерсън се разтършува из листите върху бюрото си. — Но не се безпокой. Ще намерим бившата ти жена. А вие разговаряла ли сте наскоро със сестра си?

Вратът и целият гръб на Маги се сковаха от напрежение.

— Не и през последните седмици. Пет или шест — отвърна тя, отказвайки да мисли за онзи агонизиращ вопъл за помощ, който единствено тя можеше да чуе.

— По време на разговорите си с вас споменавала ли е нещо необичайно?

— При нея винаги имаше нещо необичайно — отвърна Маги. — Точно затова беше Маркиз.

— Но не забелязахте ли нещо по-различно? Беше ли потисната? Ядосана или обезпокоена от нещо?

— Мисля, че я притесняваше единствено рейтингът на шоуто й. В повечето случаи двете разговаряме предимно за дъщеря ми. Мери-Тереса и тя бяха — са — много близки.

— Кога за последен път се е виждала с дъщеря ви?

Маги се замисли само за миг.

— Миналото лято. В началото на юли. Тогава дойде за пръв и последен път в дома ми в Айдахо.

— Защо?

— Вижте, детектив, ако наистина сте си направили труда да проучите сестра ми, би трябвало вече да знаете, че една дървена къщичка в горите на Айдахо не се връзва никак със стила й на живот. Мери-Тереса никога не си е падала по… селската работа. Тя си беше градско момиче.

— Но е била омъжена за теб? — Той насочи поглед към Тейн и Маги си помисли, че любопитството на детектива е повече от оправдано. Каубойски ботуши, износено дебело яке от необработена кожа, дънки, дебела риза… Тейн не беше от мъжете, за които Маркиз би благоволила да се омъжи.

— Тогава бяхме много млади — обясни Тейн.

— Привличане на противоположностите?

— Нещо такова.

Маги почувства, че бузите й пламнаха. Прехапа език. Не виждаше смисъл да обсъждат неща, случили се толкова отдавна. Всичко беше приключило. И останало далеч в миналото. Но дали наистина беше така? Защо тогава Мери-Тереса е продължила да поддържа връзка с бившия си съпруг? Защо ще го прави, ако наистина не ги свързва вече нищо? Защо са се карали? И защо Тейн се държи така, сякаш крие нещо — тайна, която не смееше да й довери? Вече й беше ясно, че детектив Хендерсън ще изкопчи истината от него — по един или друг начин. Макар да знаеше, че тя самата не е заподозряна — е, поне тя смяташе, че не е — разговорът й с детектива бе протекъл по-скоро като разпит. Хендерсън не беше убеден, че те двамата с Тейн казват истината.

— Кога за последен път се видя с Маркиз… ъ, с Мери-Тереса? — Той погледна Тейн и се зае да бърника из най-горното чекмедже на бюрото си.

— Обсъдихме този въпрос при предишното ми посещение тук. — Очите на Тейн проблясваха заплашително.

— Зная за скандала в дома й — информира го Хендерсън. — След минутка ще стигнем и до него. Но тя ви е посетила в дома ви преди това, нали?

Едно мускулче потрепери на лицето му.

— Преди около три или четири седмици. Дойде в ранчото ми в Уайоминг.

— Недалеч от Шайен?

— Да.

Маги замръзна на мястото си.

— Имаше ли някаква по-специална причина за това посещение? — попита Хендерсън. Извади пакетче дъвки и се взе едно драже.

Тейн се поколеба и почеса брадата си.

— Беше необичайно, дори и за нея. Мисля, че вече ви споменах, че понякога тя се отбиваше в ранчото ми в Калифорния. Този път обаче дойде, за да се види с мен. Имаше проблеми в работата си. Рейтингът на предаването падаше, а тя имаше разногласия с другия водещ на шоуто.

— Крейг Бумон?

— Същия.

— Нещо друго? — Хендерсън разви дъвката и я пъхна в устата си.

— Не — отвърна Тейн и Маги отново изпита усещането, че той крие нещо от нея. И от детектива. Нещо жизненоважно. Не можеше да си представи какво е то, но бе твърдо решена да разбере.

— И така — подхвърли Хендерсън, като въртеше един молив из ръцете си и се мръщеше, — колко остана в ранчото бившата ви съпруга при последното си посещение?

Ноздрите на Тейн се разшириха от гняв.

— Известно време.

— И колко по-точно?

Маги почувства, че предстои да чуе нещо важно. Тейн вдигна ръка и започна да разтрива врата си.

— Три дни — най-накрая рече той. Лицето му беше необичайно сериозно. — Тя остана три дни.