Лиза Джексън
Шансове (17)

9.

Звъън!

Телефонът иззвъня и изтръгна Маги от дълбокия й сън. Къде се намираше и кой… О, господи, беше с Тейн в хотелския им апартамент и току-що…

Телефонът отново издрънча.

Бека. Или Мери-Тереса.

Все още полузаспала, тя сграби телефонната слушалка. Очакваше лоши новини и сърцето й биеше като обезумяло. Навън беше вече утро. Слънчевата светлина проникваше през пролуката на пердетата, от улицата долиташе шумът на трафика, а в някоя от съседните стаи се чуваше звукът на течаща вода.

— Ало? — изрече тя, седна в леглото и се облегна на таблата, притиснала възглавницата под гърба си. Тейн се надигна и се подпря на лакът. Голата му кожа блестеше на утринната светлина, а устата му бе стисната в сурова, тревожна гримаса.

— Госпожа Макрий? — попита познат мъжки глас.

— Да?

— Обажда се детектив Хендерсън.

Сърцето й едва не спря. Гласът на детектива беше абсолютно безизразен.

— Да?

— Вижте, по-добре седнете, ако сте права. Джипът на сестра ви е бил намерен. Встрани от магистралата близо до каньона Търки. Очевидно става дума за катастрофа, в която не е участвала друга кола.

— Какво? — Очите й се напълниха със сълзи. Съзнанието й отказваше да приеме думите на полицая. — Аз… аз не вярвам. — Тялото й се разтрепери неудържимо.

— Маги, дай на мен… — Тейн протегна ръка към слушалката, но тя не му позволи да я вземе. Стискаше проклетия телефон, сякаш той бе единствената й връзка с Мери-Тереса, единственият начин да запази живота й.

— Още ли сте там? — попита Хендерсън.

— Да — отвърна тя с едва доловим шепот. Бавно започна да осъзнава смисъла на онова, което бе чула току-що. — Но аз не вярвам… Не мога да повярвам, че сестра ми… — Гласът й й изневери напълно.

Тейн свъси вежди и я погледна настойчиво. Голото му тяло бе съвсем близо до нейното, а в очите му напираха безброй въпроси.

— Съжалявам, госпожо Макрий, но информацията е повече от сигурна. Регистрационните номера и описанието на джипа съвпадат напълно — заяви Хендерсън. — Трудно е човек да сбърка регистрационния номер на сестра ви — на него пише „Маркиз“.

— О, господи — прошепна Маги, а пръстите й продължаваха да стискат слушалката. През ума й като в пъстър калейдоскоп се завъртяха безброй образи на сестра й. Спомни си я като русо хлапенце. И като палавница, която, скрита под завивките, разглежда едно списание „Плейбой“, откраднато от по-големия й брат. И като тийнейджърка, която пушеше и се измъкваше крадешком от къщи… Като млада жена, бременна с детето на Тейн и уплашена до смърт… Маги преглътна мъчително. Едва успя да изтръгне глас от гърлото си, за да попита: — Мери-Тереса… тя… Тя жива ли е?

Тейн отново протегна ръка към слушалката, но Маги поклати глава и го отблъсна.

— Все още не знаем. Щатски полицай забелязал джипа, след като снегът започнал да се топи. Колата била скрита под върха на един бор, който вероятно се е пречупил на две от удара, а върху него бил натрупан почти половин метър сняг.

— Мили боже — със свито гърло прошепна Маги. От очите й потекоха сълзи.

— Полицаят се обадил за подкрепление. Вече са разчистили достатъчно, за да видят, че зад кормилото има човек — жена, но ще мине известно време преди да успеят да я извадят и да я идентифицират.

Маги лекичко извика — сякаш в знак на протест срещу чутото. Стомахът й се сви, но тя бе твърдо решена да не позволи на страха й да я завладее напълно.

— Аз ще… ние ще… бъдем при вас след двадесет минути — изрече в слушалката тя. Кръвта й сякаш се смръзна във вените й, сърцето й натежа като буца лед. Трепереше така неудържимо, че едва успя да затвори телефона.

— Обадиха се от полицията.

— И сам се досетих. Добре ли си? — Очите му потъмняха от тревога.

— Да… не… да, ще се оправя. — Опита се да се стегне. — Те… те смятат, че са я намерили — изрече тя с глас, който изобщо не приличаше на нейния — звучеше объркано и малко неадекватно. — И… станала е някаква катастрофа. — Премигна и си пое дъх. — Детектив Хендерсън не го каза, но аз го разбрах по гласа му. Той смята, че Мери-Тереса е мъртва. Мъртва! О, господи, Тейн, не може да е умряла… просто… не може.

— Чакай малко, говори по-бавно. — Опита се да я прегърне, но тя се отдръпна.

— Не разбираш ли? — прошепна безжизнено тя. В душата й бе тъмно като в най-черното ъгълче на ада. — Намерили са колата й, в която има тяло. Женско тяло. Би могло да е нейното, Тейн.

Той се присегна към нея, притегли я в прегръдките си и, независимо от протестите й, я притисна към себе си. От очите й потекоха сълзи; искаше й се да се разпадне на милион парченца. Болка и отчаяние стиснаха сърцето й, разкъсаха душата й. Не можеше да е истина! Не можеше. Мери-Тереса все още беше жива. Трябваше да е жива. И въпреки това Маги продължаваше да ридае, сгушена в Тейн и стиснала ръце в юмруци.

— Шшшт — прошепна той. — Маги, любима, всичко ще се оправи.

— Не! Не! О, господи, не! — проплака тя. — Никога няма да се оправи.

Тейн зарови пръсти в косата й и нежно я залюля, притиснал главата й към рамото си. С другата си ръка продължаваше да я прегръща през кръста и да я притиска към себе си.

— Успокой се малко, Маги. Кажи ми какво ти каза Хендерсън.

Тя се опита. Независимо от непоносимата, заслепяваща болка, успя да повтори по-голямата част от разговора.

— В такъв случай все още не знаем нищо със сигурност. Нищо още не е сигурно. — Гласът му обаче прозвуча безжизнено, все едно че я лъжеше. — Хайде, да действаме.

— Не мога да повярвам — не спираше да шепне Маги. Облече се възможно най-бързо с някакъв чифт дънки и пуловер. Изобщо не си направи труда да слага грим или пък бижута. Набързо надяна на краката си чифт маратонки.

Тейн също нахлузи дънките и омачканата си риза. После и двамата навлякоха якетата си. След пет минути вече бяха на път.

 

 

В полицейското управление беше пълна лудница. От пресата вече бяха научили новината за катастрофата на Маркиз.

— Трябва да се обадя на Кони и да я предупредя преди Бека да пусне телевизора и да види всичко това — рече Маги, ужасена от гъмжилото репортери, които се трупаха в управлението. Изобщо не попита, а направо протегна ръка към клетъчния телефон на Тейн, информира снаха си набързо за случилото се, а след това поговори малко и с Бека.

— Здравей, миличка.

— Намерихте ли леля Маркиз? — веднага попита Бека. — Снощи чух нещо по телевизията.

— Единственото, което зная със сигурност, е, че са открили колата й — избегна директния отговор Маги, разстроена от мисълта, че Бека черпи информация и от други източници. Ще трябва да бъде откровена с дъщеря си и да й съобщи всички факти — веднага щом самата тя ги научи. Стиснала телефона с все сила, тя продължи: — В момента сме в полицейския участък и смятаме да поговорим с детектива, който провежда разследването и ръководи издирването на Мери-Тереса. В момента, в който науча нещо повече, ще ти се обадя.

— Обещаваш ли? — Бека, твърдото и неотстъпчиво хлапе, изглеждаше уплашена.

— Честна скаутска. Вече дадох същото обещание и на леля ти Кони. Опитай се да не се тревожиш.

Последва колебливо мълчание и сърцето на Маги се сгърчи от жал.

— Добре — най-накрая изрече Бека. По несигурното й гласче личеше, че е отстъпила пред неравната битка със сълзите. Маги се почувства ужасно. В този момент искаше дъщеря й да е при нея. Изобщо не биваше да я изпраща в Калифорния. — Виж, миличка, ще ти се обадя веднага щом се прибера в хотела. Ти нали имаш номера там?

— Да.

Сърцето на Маги се сви от непоносима болка. Бека беше толкова далеч от нея… А Мери-Тереса бе изчезнала. Беше се любила с Тейн и сега целият й свят се клатушкаше несигурно, животът й се разпадаше пред очите й.

— Обичам те.

— И аз — смирено отвърна Бека и затвори.

Маги остана неподвижна, стиснала телефона в ръка. Искаше й се да можеше да протегне ръка и да прегърне дъщеря си. Бека беше доста силно и твърдо дете, но ето че тревогите около Маркиз започваха да се отразяват и на нея.

— Да вървим — рече тя, изкашля се, подаде телефона на Тейн и отвори вратата на пикапа.

Двамата заедно тръгнаха към входа на полицейското управление, където се тълпяха повечето репортери. Появата на Маги предизвика раздвижване. Няколко оператори тръгнаха към нея.

— Стегни се. Тази среща може да се окаже много трудна — предупреди я Тейн. Прегърна я през раменете с едната си ръка и я поведе нагоре по стълбите. Трима репортери, стиснали микрофоните си в ръце, ги пресрещнаха, крещейки въпросите си, и ги последваха нагоре по няколкото бетонни стъпала до двойната врата на сградата.

— Маркиз? Вие Маркиз ли сте или нейната близначка?

— Моля ви, кажете само една дума…

— Сестрата…

Маги наведе глава. Тейн, който беше значително по-силен от нея, продължи нагоре по стълбите, като не спираше да крещи през рамо:

— Без коментар. Все още не знаем нищо конкретно. Истински кошмар — прошепна той в мига, в който минаха през втората врата и се насочиха към кабинета на Хендерсън. Обсаденият детектив ги зърна през отворената врата и им махна с ръка да влизат. — Какво, по дяволите, става тук? — веднага попита Тейн.

— Както вече информирах госпожа Макрий, намерихме джипа на Маркиз. Седнете — покани ги той и махна с ръка по посока на овехтелите пластмасови столове, на които бяха седели при последното се посещение. Поръча кафе, но Маги не можеше да отпие и глътка дори. Стомахът й се бунтуваше, вътрешностите й сякаш бяха пълни с вода.

— Ами Мери-Тереса? — попита тя, очаквайки отговора с ужас.

— Още не сме сигурни.

Тейн изпи кафето си. Изглеждаше така, сякаш в този момент би предпочел да е на всяко друго място по света. Дори и през затворената врата се чувстваше възбудата и нетърпението на останалите полицаи. Телефонът на Хендерсън иззвъня на два пъти и той проведе два къси, делови разговора с хората, които го търсеха.

Хана Уилкинс почука на вратата, след което влезе в малката стаичка.

— Съдебният лекар съвсем скоро ще даде разрешение за изваждане на тялото — докладва тя, а сърцето на Маги се обля в кръв. — Ще го откарат в моргата. Всички медии знаят за случилото се. Вече ни се обадиха от всички радио- и телевизионни станции, както и от редакциите на вестниците. — Подаде някакъв списък на Хендерсън. — До този момент официалната ни версия е без коментар.

— Добре.

На Маги всичко това не й изглеждаше добре. Изобщо не й изглеждаше добре.

— Освен това ни звънят всички хора, които някога са я познавали. — Подаде друг списък на Хендерсън.

— Померейниън, Кинг, Джилет… — Хендерсън кимна. — Ще им се обадим по-късно.

— Уейд Померейниън настоява за отговори.

Изражението на Хендерсън изобщо не се промени.

— Ние също. — Извърна поглед към Маги. — Съжалявам, че трябва да чакате…

Един униформен полицай пъхна глава през врата.

— Пристигна факсът, който очаквахте — докладва той.

Хендерсън му даде знак с ръка да влезе. Полицаят му подаде няколко листа хартия. Маги почувства силна увереност, че този факс ще промени живота й завинаги.

Очите на Хендерсън пробягаха по листите. Другият полицай излезе от стаята. Мозъкът на Маги щеше да експлодира от обхваналия я ужас, пулсът й силно отекваше в ушите й. Започна да й се гади. Мълчаливо се помоли за сестра си, докато Тейн продължи да седи мълчаливо на мястото си. Лицето му бе мрачна гримаса. Не сваляше поглед от детектива.

Лицето на Хендерсън, което напомняше лице на хрътка, се издължи още повече, докато четеше факса. Сърцето на Маги продължи да бие с все сила. Тя се хвана за края на стола, усетила, че й се вие свят.

— Все още не разполагаме с окончателна идентификация — тихо изрече Хендерсън, — но дамската чанта на сестра ви е била в джипа и…

Маги си помисли, че всеки момент ще повърне.

— … жената, която е шофирала джипа, е със същия ръст… — Гласът му беше безизразен, а очите му продължаваха да се взират в проклетите листове хартия. — Жертвата е силно обезобразена. Множество срязвания, контузии, а също и счупени зъби, тъй като е била без предпазен колан и е изхвърчала към предното стъкло.

Надигналата се жлъч опари гърлото на Маги. Останала без избор, тя се спусна към кошчето за отпадъци и повърна.

— Госпожо Макрий… — Хендерсън скочи прав.

— Оставете я на мира — нареди Тейн. — Маги… — В следващия миг вече стоеше до нея.

— Недей! — Маги вдигна ръка, уплашена, че някой може да се опита да я докосне и да започне да я утешава. Не искаше ничии съболезнования. Не още.

— Ако… ако мога да отида само за няколко минути до тоалетната…

— Аз ще я заведа. — Детектив Уилкинс помогна на Маги да се изправи и двете заедно тръгнаха през лабиринта от офиси към дамската тоалетна. По бледозелените стени и теракотения плот се забелязваше мръсотия, трупана от много години. Пристъпът вече бе отминал и Маги се приведе над една мивка, където изплакна уста и плисна шепа вода върху лицето си.

Стегни се, каза си тя и погледна отражението си в огледалото. Беше бледа като смъртник, очите й бяха хлътнали дълбоко и заобиколени от тъмни кръгове, устните й белееха, останали без капка кръв, а несресаната й коса падаше безжизнено край лицето й. Не можеш да се сринеш; не и сега. Не и преди да откриеш истината. Дори не и тогава, по дяволите!

— По-добре ли сте? — попита Хана и се усмихна.

— Малко.

— Да ви донеса нещо? Кафе, или чаша вода или… може би цигара?

— Не. — Маги откъсна една хартиена салфетка и избърса ръцете и устните си. — Ще се оправя. Просто всичко това е много плашещо и… ми дойде като шок.

— Зная. — Хана й се усмихна търпеливо. — Двете със сестра ви сте били много близки.

— Сме — поправи я Маги. — Двете сме близки. — Хвърли хартиената салфетка в кошчето и, впрегнала цялото си достойнство и воля, тръгна обратно по коридорите и през големите помещения, натъпкани с бюра, към кабинета на Хендерсън.

— … така че, докато не се извърши окончателната идентификация, не можем да сме сигурни как ще се развие случаят. — Хендерсън енергично дъвчеше дъвка, а очите му, присвити като цепки, гледаха право в Тейн. Вдигна поглед, когато Маги влезе в стаята. — Тялото е било преместено в моргата. Ще можете ли да я идентифицирате?

— Не си длъжна да го правиш — обади се Тейн. — Аз ще отида.

— Не — твърдо заяви Маги. — Тя е моя сестра. — Очите й бяха напълно сухи, когато кимна по посока на Хендерсън. — Ще го направя.

Тейн я погледна така, сякаш се канеше да възрази, но си замълча. За пръв път, откакто го познаваше Маги, той направи точно онова, което му бе казано, спазвайки безпрекословно инструкциите на Хендерсън. С изстинало като лед сърце, с притъпени сетива и съзнание, опитващо се отрече случващото се, Маги също последва детектива.

Само след няколко минути се озоваха в моргата. Застанали зад огромно стъкло, наблюдаваха как някакъв мъж, облечен с лабораторна престилка, повдигна белия чаршаф от голото тяло на жертвата.

Дланите на Маги се свиха в юмруци. Тя ги стисна толкова силно, че ноктите й се забиха в плътта й. Стоеше до Тейн, без да го докосва, но знаеше, че той е наблизо и ще я подкрепи, ако почувства необходимост да се опре на него. Изобщо не можеше да преглътне през свитото си гърло. Взираше се съсредоточено през стъклото и видя как чаршафът откри изпонараненото лице на мъртвата жена. Разрези, натъртвания, обезцветени участъци и отоци деформираха чертите на лицето. Косата на жертвата беше червеникавокафява — също като на Мери-Тереса.

Маги си помисли, че може отново да повърне. Полагаше неимоверни усилия, за да задържи погледа си върху тялото. Беше виждала трупове и преди — по време на предишната си работа неведнъж се бе сблъсквала със смъртта. И макар че в никой от тези случаи не ставаше дума за неин близък и обичан човек, тя така и не можа да свикне да гледа смъртта — особено когато пред нея лежеше жертва на насилие.

Но това… Можеше ли да бъде сестра й?

— Това не е Мери-Тереса — обади се Тейн, който се взираше с острите си като на орел очи през стъклото.

— Той… той има право — съгласи се Маги, обхваната от огромно облекчение при думите на Тейн. Не можеше да го обясни, защото не съществуваше разумно обяснение, но в този момент знаеше със сигурност, че не гледа тялото на сестра си.

— Тази жена е по-пълна от Мери-Тереса — отбеляза Тейн, когато чаршафът откри цялото тяло.

— И Мери-Тереса има… има… лунички по раменете си… Останаха й след едно сериозно слънчево изгаряне, когато двете бяхме около седемнадесетгодишни — додаде Маги. — Постоянно се опитваше да ги избели, но те все се появяваха…

— Това не е Маркиз — отново се обади Тейн. Изражението му беше сурово. — Името на тази жена е Рене Нилсен.

Хендерсън тъкмо бъркаше във вътрешния джоб на сакото си, търсейки несъществуващ пакет цигари. Замръзна неподвижно, когато чу думите на Тейн.

— Познаваш ли я? — Кимна с глава по посока на стъклото и гневно изгледа Тейн. С периферното си зрение Маги видя Хана Уилкинс да вади тефтер и химикалка от джоба си.

— Да — отвърна Тейн. — Познавам я.

Гърлото на Маги пресъхна. Рене Нилсен. Защо това име й се струваше познато?

— Коя е тя? — нетърпеливо попита Хендерсън, а партньорката му започна да пише с бясна скорост.

— Една жена, която работеше за мен. — Устните на Тейн се отваряха едва-едва, докато той се взираше през стъклото в тялото на потрошеното момиче. — Преди години работеше в ранчото ми в Калифорния.

— И е познавала Маркиз?

— Да. — Очите на Тейн се присвиха. — Рене поддържаше къщата в мое отсъствие. Мисля, че няколко пъти се е случвало да попадне на Мери-Тереса. Както вече ви казах, това беше преди години.

— Бяхте ли женени с Мери-Тереса тогава?

— Не, наех я по-късно. Мери-Тереса се премести в Ел Ей, а аз започнах да прекарвам все повече и повече време в Шайен. Всъщност не аз, а моят управител, Том Йейтс, я беше наел.

— Но тя вече не работи за теб?

— Не… Напусна ранчото преди около две години.

— И отиде — къде?

Тейн сви рамене.

— Не си спомням. Струва ми се, че замина някъде на северозапад — Портланд или Сиатъл. Том би трябвало да има настоящия й адрес, номера на социалната осигуровка и всички други данни за нея.

— Дали познава някой неин близък?

— Може би. Струва ми се, че беше разведена. Не зная да е имала деца, не съм напълно сигурен. — Тейн стисна устни. — Исусе — прошепна той. — Какво е правила в джипа на Мери-Тереса?

— Веднага ще позвъним на вашия управител. Какъв е телефонният номер?

Тейн продиктува на Хана номера в ранчото му в Калифорния и погледна часовника си.

— По това време би трябвало да е в ранчото, но може да не е близо до телефона.

Хана Уилкинс надраска набързо номера и се запъти към вратата.

— Ще се обадя и веднага се връщам.

— Опитай се да събереш цялата налична информация за госпожа Нилсен.

Хана му хвърли един унищожителен поглед през рамо и затвори вратата след себе си.

Хендерсън отново насочи вниманието си към стъклото и в продължение на няколко дълги минути остана загледан в тялото. Санитарят стоеше наблизо, готов да покрие мъртвото тяло.

— Защо точно тя… — той натисна палец към стъклото — е шофирала джипа на бившата ти съпруга?

— Убийте ме, не знам. — Тейн бавно поклати глава.

Маги огледа трупа, след което побърза да отклони поглед встрани. Тейн е познавал тази жена? Тя е работила за него? И Мери-Тереса също я е познавала? Маги никога преди не бе виждала Рене, но името, въпреки това, й звучеше познато. Защо? Не виждаше никакъв смисъл във всичко това. Главоболието, с което Маги се бореше вече дни наред, я връхлетя с пълна сила.

— Спомняш ли си дали госпожа Нилсен е имала някакви роднини? — попита Хендерсън.

— Не. — Тейн отрицателно поклати глава. — Но Том може и да знае.

— Да се надяваме.

— Ще имаме нужда от цялата информация, с която разполагате.

Тейн леко присви очи.

— Имате я.

— Сестра ви споменавала ли е някога името на Рене Нилсен пред вас? — Хендерсън погледна към Маги, след което даде знак на санитаря от другата страна на стъклото да покрие тялото.

— Не… не мисля — искрено отвърна тя, макар че името продължаваше да й се струва познато. — Но може и да я е споменавала. Истината е, че не си спомням.

— Но не сте я познавала?

— Не. Никога не съм я виждала. — Маги поклати глава и изпита благодарност, че тялото на мъртвата жена е покрито отново и че обезобразеното й лице е скрито под чаршафа. — Но защо тази жена е била в джипа на Мери-Тереса? — попита тя, повтаряйки въпроса на Хендерсън.

— Точно това смятам да разбера, госпожо Макрий.

Дари Тейн с неразгадаем поглед, след което ги изведе от стаята и загаси осветлението. В стаята изведнъж стана тъмно и Маги потрепери докато пристъпваше навън в ярко осветения коридор.

— Повярвайте ми — увери я Хендерсън, — аз ще намеря сестра ви.

Някой трябва да го направи и то скоро, помисли си Маги. Преди да е станало прекалено късно.

— Аз… аз бих искала отново да се обадя на дъщеря си. Боя се, че… може да е чула или видяла нещо по телевизията. Искам да знае, че намерената мъртва жена не е леля й.

— Можете да използвате някой от телефоните на горния етаж.

— Добре. — Докато вървяха към асансьора, тя се обърна към Тейн: — След това искам да видя мястото на злополуката.

— Само ще се разстроиш допълнително — възрази Тейн.

Детектив Хендерсън натисна бутона за повикване на асансьора.

— Няма да ви позволят да се приближите много — обясни Хендерсън. — На този район се гледа като на местопрестъпление.

Защото смяташ, че Мери-Тереса е мъртва, осъзна Маги, когато асансьорът пристигна и вратите се отвориха. Е, тя пък нямаше намерение да се отказва. Мери-Тереса беше все някъде — трябваше само да бъде намерена. Тогава защо отново не се свърза с теб? Защо не използва онзи свой глас, за да ти каже къде е?

Хендерсън натисна копчето за един от горните етажи. Асансьорът се разклати и с пъшкане пое нагоре. Тейн застана близо до Маги. Челюстите му бяха здраво стиснати, а изражението му беше непримиримо и зло.

За част от секундата Маги изпита неприятното подозрение, че той знае повече, отколкото им казва и че, точно както бе изтъкнала и Мери-Тереса в отчаяния си вопъл от преди няколко дни, Тейн е затънал до гуша в изчезването на бившата си съпруга, а прелъстяването й беше един добре планиран ход, за да я разсее и отклони от следата.

Защо тогава му трябваше да измине целия път до Айдахо и да ме доведе тук? Защо ме допусна толкова близо до себе си?

Маги не знаеше отговорите на тези въпроси, но бе твърдо решена да ги намери.