Лиза Джексън
Шансове (16)

8.

— Добре де, признавам — съгласи се Крейг Бумон и пресуши втория си коктейл „Блъди Мери“. — Сестра ти и аз имахме разногласие по отношение на бъдещото развитие на нашата програма. — Разбърка питието си със стрък целина и сякаш напълно забрави за супата от фасул и ориз, която беше поръчал.

Малкото ресторантче бе издържано в западно южняшки стил. Стените бяха покрити с ласа, шпори и рога; имаше дори и чифт стари каубойски панталони. Сепаретата бяха изработени от избелен дъб и изкуствени плоскости. По стените над тях висяха фенери, а самите сепарета бяха отрупани с меки възглавнички в бледозлатисти, розови и лилави цветове — багрите на залеза.

Храната беше тексаско-мексиканска, атмосферата — спокойна, а сервитьорките изглеждаха дискретни.

— Двамата сте се карали в деня на изчезването й.

Той кимна и махна с ръка.

— Спретнахме страхотна сцена в присъствието на асистент-продуцента и останалите членове от екипа. Голяма грешка от наша страна.

— Разкажете ми за тази кавга.

— Сега всичко ми изглежда толкова глупаво — призна той и поклати невярващо глава. — Маркиз неотстъпчиво настояваше, че трябва да включим в шоуто рубрика, посветена на местните знаменитости — хора от планинските щати, постигнали славата и популярността на звезди. Тя искаше да придаде повече блясък на нашето шоу. Държеше да го преобрази — мисля, че това е думата, която използва. Маркиз мечтаеше шоуто да заприлича на програмите, които човек би очаквал да види в Ел Ей — по-елегантни, по-комерсиални и изтънчени.

— А вие не бяхте съгласен.

— Демографските проучвания сочат, че нашият средностатистически зрител е домошар с няколко дечурлига, който работи на половин работен ден. Може да има и колежанско образование. Средна възраст — от двадесет и пет до тридесет и осем години. Поради тази причина шоуто ни винаги и имало такава насоченост. В една от рубриките местен готвач приготвя някакво ястие, а домакините у дома могат да ни изпратят писмо или пък имейл, за да получат рецептата. В другите рубрики ни гостуват градинари, декоратори, местни писатели и гимназиални спортни величия. Имаме рубрика за здравословни съвети и курс за изработване на разни дребни предмети, с които домакините биха могли да украсят къщата си. От време на време каним и знаменитости от национален мащаб, които гостуват в града — някои от тях идват тук да снимат филми, други представят новата си биографична книга и т.н. Маркиз обаче настояваше цялото шоу да поеме в нова посока и срещите с известни хора да се превърнат в гръбнака на новото предаване.

Той пресуши питието си.

— И ако трябва да съм честен до край, трябва да отбележа, че тя искаше да ме изгони от екипа.

Маги не беше изненадана. Побутна такото, което си бе поръчала, и попита:

— Защо?

— Защото искаше сама да ръководи това шоу. Не е спирала да го прави от момента, в който бях включен в екипа. Маркиз беше много засегната от факта, че съм бил назначен зад гърба й. Никой не бе счел за нужно да се консултира с нея. От този момент нататък тя реши, че съм напълно безполезен и по никакъв начин не мога да допринеса за успеха на предаването. И когато рейтингът ни тръгна надолу, тя, естествено, реши, че вината е моя. — Дари Маги с фалшива усмивка и посегна за филийка хляб. Понечи да я намаже с масло, но се отказа. — Напоследък упорито се заговори, че шоуто ще бъде свалено от екран. Или пък че ще продължи да се излъчва, но със съвършено нова концепция и оформление. Това беше добър повод Маркиз да се опита да наложи своите виждания и да поеме всичко в свои ръце. — Запредъвква залък хляб и се замисли за момент. — Както сигурно знаете, вашата сестра се изживяваше като примадона. Гледаше на себе си като на кралицата майка.

— А вие как я възприемахте?

— Като истинска напаст. Досадна и непоносимо арогантна.

— Тя твърдеше същото за вас.

Той изсумтя.

— Сигурен съм, че е така.

— Значи нямате и най-бегла представа какво може да й се е случило?

— Никаква. — Загреба лъжица супа и започна да духа, за да я охлади. — Надявам се, разбирате, че не й мисля злото, но пък изобщо не съжалявам, че вече я няма в студиото. Позволявам си да ви го кажа, защото зная, че това е преобладаващото мнение в студиото. Когото и да попитате, вероятно ще ви каже същото.

— И защо никой не я харесва?

— Защото, Маги, Маркиз не се държи като професионалист. Постоянно закъсняваше за работа, налагаше мненията си и изискваше всички да се съобразяват единствено с нея, вдигаше най-долните скандали, които съм виждал през живота си, и на всичкото отгоре никога, ама никога, не беше в час с онова, което се прави в компанията. Знаете ли, думата професионализъм като че ли не е част от речника на никоя жена. — Хапна още две хапки. — Обвиняваше всички нас за възникналите проблеми, но изобщо не допускаше, че и тя може да носи известна вина. Не, не ме разбирайте погрешно. Аз най-искрено се надявам, че тя е добре — Маркиз не е лоша жена, но е ужасно объркана и разглезена. А аз наистина нямам никаква представа какво може да й се е случило.

Независимо дали й харесваше или не, но Маги започна да изпитва известна симпатия към Крейг. Човекът беше ужасно самовлюбен и суетен, но пък иначе изглеждаше достатъчно искрен и откровен. Изобщо не се опита да прикрие факта, че никога не бе харесвал Маркиз, и Маги, която изпитваше желание да защити сестра си и да се изправи срещу всеки, дръзнал да изрече и една непочтителна дума по неин адрес, установи, че ако не друго, поне започва да разбира мотивите на Крейг.

Когато излезе от ресторанта, Маги се отправи към покрайнините на града, където в една ненатрапчива сграда се помещаваше „Лоурънсис екзекютив опшънс“ — компания, оглавявана от Ивлин Лоурънс. Тя беше президент на компанията и ръководеше десетина-дванадесет души с опит в административните и счетоводни услуги, които със съвместни усилия движеха документацията на няколко дребни предприятия в Денвър и едновременно с това се занимаваха със счетоводството на Маркиз, с кореспонденцията и феновете й.

Ивлин беше изключително рационална, упорита и здравомислеща жена. Когато Маги застана пред нея, тя само поклати глава.

— Зная, че сигурно сте го чувала безброй пъти, но приликата ви с Маркиз е направо потресаваща. Плашеща. Искам да кажа, че нея в момента я няма, а вие идвате тук като неин призрачен двойник… Зная, че двете сте били доста близки, защото съм виждала ваши снимки, но до този момент не си давах сметка за изумяващата прилика между вас. Мили боже, и ти, света Богородице! Не мисля, че определението огледален образ изразява достатъчно точно онова, което виждам в момента. Но както и да е…

Тя скръсти ръце пред себе си и Маги забеляза, че носи пръстени на почти всеки пръст. Гримът й беше съвършен, червената й коса бе прибрана в елегантна прическа. Пръстите й завършваха с идеално оформен маникюр, лакиран в тъмночервен цвят. Облечена беше с тъмносин костюм и меки обувки в същия цвят. Ивлин Лоурънс беше самото олицетворение на съвременната делова жена.

— Хайде да се захващаме за работа. Какво мога да направя, за да ви помогна да я намерите? — Придружи Маги до заседателната зала на компанията и седна срещу нея от другата страна на масата. Една секретарка им донесе кафе и няколко папки, претъпкани с документи.

— Това са последните документи — обясни Ивлин, след като момичето излезе от залата и затвори вратата след себе си. Сипа сметана в кафето си и се загледа в пухкавата пяна, която се образува по повърхността на напитката. — Ако искате копия, с удоволствие ще ви предоставя такива — е, с изключение на поверителните неща… Става дума за данъчни декларации, финансови извлечения и други такива документи.

След мъчителния си развод Ивлин бе последвала Маркиз от Ел Ей в Денвър. С времето бе осъзнала, че може да обслужва повече от един клиент и сама бе създала настоящата компания. Маркиз й бе предоставила препоръки и бе разговаряла от името на Ивлин с евентуалните й бъдещи клиенти. А Ивлин Лоурънс, от своя страна, се отплащаше на Маркиз с изключителен респект и доверие. По думите й, между нея и Маркиз се бяха утвърдили почти перфектни взаимоотношения. Единственият проблем идвал от факта, че компанията на Ивлин изпитвала затруднения, а в работата й с Маркиз възникнали някои спънки.

— … Ако трябва да го кажа по-точно, и държа това да си остане между нас — довери й Ивлин докато отпиваше от кафето, — вашата сестра е изправена пред пълно разорение. По никакъв начин не можеше да контролира разходите си. Не би трябвало да говоря за това, но тази информация ще се появи в публичното пространство, защото ще бъде подведена под съдебна отговорност заради големите суми, които дължи. — Ивлин цъкна с език и сви устни в неодобрителна гримаса. — Опитах се да я предупредя, но тя не ме послуша.

— Мери-Тереса винаги е играла по собствените си правила.

— Само че данъчните си имат техни правила и държат те да се спазват.

— Да, така е.

— На всичкото отгоре сестра ви има ужасен вкус по отношение на мъжете. — Тя вдигна ръка, сякаш опитвайки се да изпревари възраженията на Маги. — Зная. Зная, че не би трябвало да коментирам този аспект от живота й. И аз самата не се справям особено добре в тази област, пък и се старая да стоя встрани от личния й живот. И въпреки това не мога да не отбележа, че грешките й не са една и две. Познавате ли първия й съпруг? Тейн Уокър? — Сърцето на Маги замръзна. Ивлин изразително завъртя очи.

— На външен вид изглежда добре — типичен каубой, както знаете, но в него има още нещо, което ме кара да бъда особено предпазлива. Просто не мога да му имам доверие. Прекалено е потаен за моя вкус. А поради някаква неизвестна причина — само господ знае каква е тя — Маркиз така и не успя да прекъсне напълно връзката си с него. — Ивлин въздъхна.

— Наистина ли? — попита Маги, почувствала как страхът бавно завладява душата й.

— Не мога да се отърся от чувството, че той като че ли искаше нещо от нея. Не зная… може би така и не можа да престане да я обича. — Гърлото на Маги се стегна и тя се опита да не обръща внимание на болезненото „Нали ти казвах!“, което отекна в главата й. — А след това се появи Сид, съпруг номер две. Стана още по-лошо. Не искам да си помислите, че съм мъжемразка. Не съм такава, наистина. Но мъжете около Мери-Тереса бяха или потайни, или пък прекалено слаби. Сид е умен и богат, но се отнасяше към Мери-Тереса като към скъпоценно бижу. За него тя беше онова, което хората наричат съпруга трофей — от нея се очакваше да излезе на светло, когато съпругът й пожелае това, а през останалото време да си седи затворена в кутийката, която той й е отредил, и да се държи като добро момиче. Е, мога да ви кажа, че на сестра ви това никак не й хареса. Сид прекали с опитите си да я превъзпита по свой вкус и тя му показа пътя. — Очите й заблестяха сякаш бе на път да сподели нещо много лично. — Нанесе му удар там, където знаеше, че ще го заболи най-много и го пусна да си върви.

Маги отпиваше от кафето си и слушаше Ивлин, която без никакви задръжки клюкарстваше за мъжете в живота на Мери-Тереса.

— Тя като че ли просто не можеше да се спре. Имаше няколко гаджета в промеждутъка между Тейн и Сид, а след развода със Сид любовниците й станаха цяла върволица. Но нито един от тях не ставаше за работа. Всички те ужасно си приличаха — безмозъчни хубавки момченца. Имам чувството, че се опитваше да докаже на Сид, че може да излиза с по-млади и красиви мъже… — Ивлин размаха пръст пред лицето на Маги. — … включително и с бившия му зет… О, господи, това наистина го вбеси.

— Как се казва той?

— Чакайте да видим… — Ивлин щракна с пръсти и замислено сбърчи вежди. — О, боже… — Тя се облегна назад и въздъхна. На лицето й се появи съсредоточено изражение. — Ето, спомних си. Точно така. Казва се Инман. Робърт Инман. Още няма тридесет години. Двамата със стария Сид обичали да играят голф заедно. Но това продължило до деня, в който той зарязал дъщерята на Сид заради друга жена.

— Мери-Тереса? — с отвращение попита Маги.

— Ммм… — Очите на Ивлин заблестяха така, сякаш болката и нещастията на семейство Джилет й доставяха някакво лично удовлетворение. Отпи глътка кафе. — Зная, че Маркиз не биваше да го прави, но Роби — тя го наричаше така — беше истинска отрепка и задиряше всички жени около себе си. Ако питате мен, мисля, че Маркиз направи голяма услуга на бившата му съпруга, Таня.

— Не мисля, че Таня би споделила мнението ви.

— Разбира се, че не. По онова време тя беше бременна. Забежката му с Маркиз съсипа брака им. — Усмивката на Ивлин стана почти горчива. — А Сид трябваше да си търси нов партньор за голф.

Кафето сякаш се вкисна в стомаха на Маги. Тя остави чашата си на масата.

— Но както и да е… В края на краищата Мери-Тереса заряза и Роби и се захвана със следващия. Последният й любовник, онова хлапе Померейниън, иска единствено да се държи за полата й, надявайки се, че тя, благодарение на връзките си, ще му отвори пътя към участие във филми и телевизионни предавания. Но няма да му се отвори парашутът. Защото този нов неин агент, Амброуз Кинг, поне според моето скромно мнение, непрекъснато я насочва в погрешна посока. И кой остана? А, онзи подлизурко от шоуто. Според моите стандарти Крейг Бумон е една коварна змия. — Тя се намръщи, изцъка с език и поклати глава. Осъзнала най-после, че до този момент бе засипвала Маги единствено с клюки, тя разпери ръце, сякаш се опитваше да отхвърли останалите подробности, които би могла да сподели по темата. — Е, аз съм от хората, които наричат нещата с истинските им имена и в момента съм много загрижена за сестра ви, Маги. Това не й е присъщо… е, не че не го е правила, но скоро не бе изчезвала по този начин. А и никога не бе отсъствала толкова дълго. И това ме притеснява. — Ивлин допи кафето си и попи устни с малка салфетка. — Само се моля да се върне жива и здрава.

— Аз също — отвърна Маги, макар че с всеки изминал ден се чувстваше все по-неспокойна. — Как смятате, имала ли е някаква по-специална причина за тревоги и безпокойства?

— Освен объркания й живот? — Ивлин се изсмя с горчивина. — Не, не мисля. — Тя размаха пръст по посока на Маги. — И сега, преди да ме попитате дали е имала склонност към самоубийствени пориви, ще побързам да ви отговоря ясно и категорично. Не! От полицията като че ли вярват, че Маркиз може да се е свряла някъде, за да свърши със себе си, но аз се съмнявам в тази версия. — Погледна Маги право в очите. — Това не би било в неин стил.

Поговориха още малко, но Маги не научи почти нищо ново. Почувства безсилие при мисълта, че по никакъв начин не бе успяла да напредне в опитите си да открие какво точно се бе случило със сестра й. Снегът беше започнал да се топи под лъчите на яркото слънце, въздухът беше чист и свеж, но Маги все не можеше да се отърси от лошото предчувствие, което бе надвиснало над нея като тъмна сянка.

 

 

— Сигурен ли си? — Тейн притисна слушалката към ухото си, пренебрегнал напълно кънтри музиката и шумните разговори, които долитаха от бара.

— Напълно — отвърна Рой.

Гласът му се чуваше толкова ясно, сякаш той се намираше в съседната стая, а не в някакво малко градче в Калифорния.

— Наложи се доста да поровя, но извадих късмет. По всичко личи, че бившата ти съпруга е прекарала известно време в малка частна болница, която носи името на Богородица и се намира недалеч от мексиканската граница. Най-близкият град е на мили от нея. Болницата е предназначена за душевноболни пациенти. Посещавана е от много знаменитости, които се крият там, за да преодолеят проблемите си, породени от нервното напрежение, алкохола и наркотиците. Мери-Тереса постъпила там около шест месеца след като разводът ви бе официално обявен, приятел.

Стомахът на Тейн се сви. Ако сега Мери-Тереса се намираше близо до него, сигурно щеше да я стисне за гърлото и да я удуши заради тази измама.

— По дяволите — изруга той.

— Предполагам, че сега е редно да те поздравя. — Рой продължаваше да се смее, но смехът му не звучеше весело. — Не се случва всеки ден човек да разбере, че има седемнадесетгодишен син.

Душата на Тейн кървеше от болката на това предателство. Той си спомни как Мери-Тереса бе хвърлила тази новина в лицето му само преди седмица. Позвъни му в Шайен и, ридаейки, се закле, че ще се самоубие заради последните си емоционални терзания и проблеми. Започна да го умолява да отиде при нея в Денвър. Той се качи на пикапа и тръгна. През целия път кара с превишена скорост, сечеше завоите и изпреварваше останалите коли по пътя.

Когато пристигна в къщата й, я завари в кухнята. Беше облечена с черна копринена роба. Покани го да влезе и му предложи питие. Изобщо не трябваше да влиза в онази кухня. Мери-Тереса вече беше пияна и когато той отказа предложения му бърбън, тя веднага мина към въпроса и му поиска пари на заем. Той й отказа, а тя изведнъж изгуби самообладание и сякаш се разпадна пред очите му. Първо се опита да го съблазни, а след това се разплака.

Пусна в ход всичките си трикове. Целуна го с широко отворена уста, близна го по ухото, каза му, че той е единственият мъж, успял да я задоволи в леглото.

— Откажи се — посъветва я той и я отблъсна. Тя се олюля, спъна се и падна върху кухненския плот. Очите й се напълниха със сълзи и тя отново се разрида сърцераздирателно.

Това, естествено, се оказа преструвка. Подобно на другите маски, които Маркиз сменяше с лекота.

— Дори не си го и помисляй, Мери — каза й Тейн, когато тя го хвана за реверите и обърна лице нагоре към него. Очите й блестяха от сълзите. Носът и бузите й бяха почервенели от алкохола, сълзите и усилието да изиграе представлението си. Той не отстъпи. — Номерът няма да мине, госпожо. — Хвана ръцете й и бавно ги свали от реверите на якето си.

И тогава тя изпадна в неконтролируема ярост. Красивите й очи хвърляха зелени искри.

— Длъжен си да ми помогнеш.

— Не, Мери-Тереса, не ти дължа абсолютно нищо.

— Но ти… ние…

— Между нас няма нищо. Двама бивши съпрузи, които никога не са се обичали.

— Копеле!

— Такъв съм.

— Господи, как може да си толкова студен и бездушен!

— Учил съм се от най-добрата учителка.

— Как може да си толкова жесток и безсърдечен? — проплака тя и си направи нов коктейл от водка и портокалов сок. Сипа го във висока стъклена чаша. В очите й проблясваха сълзи, гримът се стичаше по лицето й и тя изглеждаше ужасно. — Знаеш ли, Тейн, аз ти дадох всичко. Бях едва седемнадесетгодишна, когато ти ме съблазни…

— Това също няма да мине — информира той. — Изобщо не се чувствам виновен.

— Но…

— И, за да бъдем точни, трябва да отбележим, че ти съблазни мен. Престори се на Маги.

Устните й се сгърчиха в презрителна гримаса. Остави питието си на плота.

— За теб винаги е съществувала само Маги. Дори когато носех детето ти, ти се преструваше, че тя е на мое място. Ти си болен, Уокър.

— Може би.

Тя подсмръкна високо, провеси глава и зае позата на дълбоко наранен човек. Поредната маска. Загледана в пода, Маркиз промълви:

— Имам нужда от помощта ти, Тейн. Ти си единственият човек, на когото мога да разчитам, единственият, който… — Тя изведнъж млъкна, прехапа устни и една сълза тихо капна на пода.

В този момент Тейн едва не се поддаде, но все пак устоя.

— Забрави, Мери! Аз приключих с тази част от живота си. И с теб. Агонията ни продължи достатъчно дълго. Не желая повече.

— Не можеш да ми причиниш това! — Гласът й беше едва доловим шепот. Тя прокара пръст по плочките на кухненския плот.

— Ти сама си причиняваш всичко.

— О, сега пък ще ме поучаваш…

— Махам се от тук.

— Просто ме изслушай, Тейн. Моля те, помогни ми! Ще ти се издължа. Трябва да внасям данъци и… О, господи, в студиото се говори за спиране на шоуто и… О, какво ще правя, по дяволите? Тейн…

— Няма начин.

— Но аз имам нужда…

— Престани да разчиташ на мен. Обаждаш ми се всеки път, щом имаш някакъв проблем. Крайно време е да си стъпиш на краката. Ако пък не можеш, опри се на онова хубавко момче, което ти е любовник в момента.

— Уейд? — попита тя, сбръчка малкото си носле и преглътна. — Той е напълно безполезен.

— Тогава си намери някой друг, по дяволите. Това поне правиш добре. Но ние с теб вече приключихме.

В гърлото й забълбука смях.

— Колко си глупавичък — възкликна тя. Сълзите продължаваха да се стичат от очите й. Тя избърса нос с ръкава на робата си. Леко сведе клепачи и на физиономията й се изписа изражението, което той винаги бе намирал за дяволски съблазнително. — Никога няма да приключим. Не го ли знаеш?

— Напротив, зная, че всичко най-после свърши. — Той отвори френската врата, която водеше към вътрешния двор. В стаята нахлу студен въздух, който вещаеше сняг.

— Не мисля така. — Тя вдигна чашата си и я пресуши на един дъх. После бавно, без да сваля поглед от него, започна бавно да дъвче леда с прекрасните си зъби.

— Както вече ти казах, мисля да си тръгвам. — Излезе през задната врата и жадно вдиша студения въздух. Вятърът носеше сухи листа и ги блъскаше в тухлените стени на къщата, а езерото, заобиколено от голите дървета, застанали като стражи по брега му, приличаше на тъмно огледало.

— Не искаш ли да разбереш защо никога няма да свърши? — Беше го последвала отвън и бързаше да го догони. Вечерният въздух щипеше от студ, а първите звезди вече бяха изплували по наситенолилавия небосклон. Подгъвът на черната й роба се влачеше по пожълтялата и осланена трева, но тя изобщо не забелязваше.

— Не.

— Разбира се, че искаш…

Тейн стигна до портата и я отключи. Чу да се затръшва врата в някоя от съседните къщи.

— Забрави за това, Мери.

— Не мога да забравя. И ти не би трябвало да го правиш.

Той не я слушаше. Тръгна да заобиколи къщата, но тя го настигна и го сграбчи за ризата.

— Аз имам една тайна — подигравателно заяви тя, макар че лицето й, осветено от бледата лунна светлина, беше призрачно бяло.

— Обзалагам се, че тайните ти са повече от една.

— Но тази специално е свързана с теб.

— Не ме интересува.

— А би трябвало. — Гласът й започна да звучи напевно. Тейн стигна до ъгъла на гаража и понечи да завие, за да излезе пред къщата. — Нали толкова много искаше да бъдеш татко преди години.

— Какво общо има това със… — Той рязко се завъртя и я сграбчи за китката. Бавно започна да проумява какво се опитва да му каже. Сърцето му биеше като обезумяло. — Какво искаш да кажеш? — заплашително попита той. С периферното си зрение зърна някаква котка, която се прокрадваше в сенките.

— Не се ли сещаш? — Тя се разсмя победоносно. И този път някак си бе успяла да спечели.

— Да се сетя какво?

— Че двамата с теб имаме дете, Тейн. Момче.

— Няма начин. Ти ми каза, че си пометнала.

— След онова първото… Открих, че съм бременна горе-долу по времето, когато се разделихме.

— Лъжеш. — Главата му щеше да се пръсне от болка.

— Щом предпочиташ да вярваш в това…

И малкото останало му търпение го напусна.

— Не се шегувам, Мери.

— О, но ти вече заяви, че не проявяваш интерес.

Той я хвана за раменете и я блъсна в стената на гаража.

— Не си играй игрички с мен.

— Не си играя, Тейн. Казах ти самата истина. Ти имаш седемнадесетгодишен син.

— Ти си пияна.

— Но не достатъчно.

— Ако това е поредната ти тъпа лъжа, Мери-Тереса, кълна се, че ще те убия. — Пръстите му се впиха в раменете й и той приближи лице толкова близо до нейното, че почувства парфюма в косата й и почти незабележимия мирис на водка в дъха й.

— Не ти стиска да го направиш. — В този момент Тейн си даде сметка, че без никакви усилия би могъл да прекърши гръбнака й или… да я вземе в прегръдките си и да я люби докато… О, Исусе, не! Отпусна ръце и отстъпи назад, като едва не се препъна в глупавата котка. Тя измяука пронизително, изсъска и избяга през оградата.

— Къде е той?

— Не зная.

— Лъжеш.

— Нищо подобно. Оставих го за осиновяване.

— Къде? — продължи да настоява Тейн. — Къде го роди?

— Напиши ми чек. След това ще говорим.

— Ти си една долна, себична кучка!

— Имаше време, когато не мислеше така.

— Имаше време, когато бях хванат в капан — поправи я той, макар да почувства, че примката, свързваща го с Маркиз, започна да се затяга отново. — Само че няма да го допусна пак. Никога вече!

— Тогава дано изгориш в ада, Тейн Уокър!

Но аз вече съм в ада, помисли си той докато се отдалечаваше от дома й.

А сега, докато затваряше телефона с ясното съзнание, че е пропуснал седемнадесет години от живота на сина си и никога всъщност не е преставал да обича Маги Макрий, сестрата на бившата му съпруга, Тейн разбираше по-ясно от всякога, че клетвата на Маркиз наистина го бе застигнала. Беше се оказала права. Той никога нямаше да успее да се отърве от нея.

 

 

Маги шофираше по окъпаните от слънце улици на Денвър, град, който бе посещавала само един-два пъти, и се чувстваше ужасно самотна и изолирана от света.

Имаше години, когато в живота й имаше много близки хора. Само че след това родителите й починаха, родителите на Дийн й обърнаха гръб, когато реши да се разведе с него, дъщеря й престана да й се доверява, а ето че сега изчезна и сестра й. Консултира се с картата, която лежеше разтворена на седалката до нея, и бавно насочи взетата под наем кола към хотела. Остави ключовете на служителя на паркинга, а тя взе асансьора и се качи в апартамента, в който бяха отседнали заедно с Тейн.

— Дом, роден дом… — промърмори тя и остави чантата си на един стол. Изрита обувките си и надникна в стаята на Тейн. Беше празна, а леглото — идеално оправено. Маги въздъхна и се облегна на вратата, замислена за предишната нощ, когато бе заспала в прегръдките му. Спомни си колко сигурна и защитена се бе почувствала… — Стегни се, Маги — сгълча се тя, припомнила си, че онова, което ги свързваше с Тейн, не беше любов, а най-обикновена страст.

Поръча разговор с агента на Маркиз в Лос Анджелис, но от офиса му я информираха с леденостудена учтивост, че господин Кинг ще отсъства от града до края на седмицата. Маги беше принудена да остави името си. Обещаха й, че господин Кели ще й звънне възможно най-скоро.

— Има да си чакам — недоволно изръмжа тя и набра номера на Мишел Кели, психиатърът на Маркиз. На третото позвъняване се включи телефонен секретар и Маги остави съобщение с молба за среща.

Почувствала се безсилна и безполезна, Маги погледна към часовника, питайки се кога ли ще се прибере Тейн. Дори и да бе излязъл само за няколко минути, тя можеше да се възползва от отсъствието му, за да се опита да разбере повече за него… и за тайните, които криеше.

Беше Тейн. Той ми причини това. Не му позволявай да се отърве.

Какво й е причинил, запита се Маги. Опитвайки се да се абстрахира от нелепото чувство, че нахлува без разрешение в частна собственост, тя пристъпи в стаята на Тейн и се огледа за чантата му. Намери я в дрешника и, напрегнала слуха си до край, за да е сигурна, че ще чуе превъртането на ключа, оповестяващо завръщането на Тейн, разрови съдържанието й. Дънки, спортен панталон, един пуловер, няколко ризи, чорапи и бельо. Малък несесер за бръснене. И нищо повече. Никакви книжа, документи или пък тефтерче с адреси и телефонни номера. Нищо, което да й подскаже каква е тайната, която Тейн така упорито крие.

— Е, до тук с претенциите ти, че си голям детектив — промърмори тя и върна нещата обратно в чантата. Опита се да заглуши страха, породен от убеждението й, че времето й изтича, и че колкото и да се старае няма да успее нито да помогне на сестра си, нито пък да разгадае тайните, витаещи около Тейн Уокър.

Беше прекарала целия ден, вървейки по следите на Мери-Тереса, но не бе стигнала далеч — всъщност, не бе научила почти нищо ново. Но пък нима бе очаквала нещо по-различно? Да разреши случай само за двадесет и четири часа, при положение че денвърската полиция работи върху него вече дни наред? Разтри схванатия си врат, влезе в банята и завъртя позлатените кранове на ваната.

— Ама такава си мухла — порица се тя, докато събличаше дрехите си и се оглеждаше в голямото огледало. През деня се бе почувствала странно, осъзнала, че всички хора, с които се срещаше, непрекъснато я сравняваха с Мери-Тереса. Съблече се гола, приближи се до огледалото и вдигна едната си ръка, преструвайки се, че образът, който я наблюдава от огледалото е Маркиз, защото той, образът, вдигнал другата си ръка, наистина беше нейно огледално копие.

— Къде си? — попита Маги и опря глава в огледалото. Челото й докосна образа в отражението. Отражението на Мери-Тереса. О, господи, всичко беше така объркано.

Маги седна на ръба на ваната и се зае да масажира уморените си крака. Не беше свикнала да ходи на високи токове и да се преструва на сестра си. Помещението започна да се пълни с пара. Маги прибра косата си в стегнат кок и го забоде на върха на главата си. После отново погледна към огледалото.

Наистина ли прилича толкова много на Маркиз? Беше ли приликата помежду им достатъчна, за да може Тейн да си фантазира за сестра й през изминалата нощ?

Не прави това, Маг! Опасно е. Жестоко. Противно.

Маги се отпусна във ваната, топлата вода обгърна тялото й, събитията от изминалата нощ отново нахлуха в главата й. Сега, когато се връщаше назад в мислите си, любовният акт с Тейн й се струваше почти нереален, но така порочно вълнуващ. Кожата й пламна при спомена за ласките на Тейн, за милувките и докосванията, довели я до екстаз, какъвто не бе изпитвала от години. Той беше първият й любовник. И най-добрият.

— О, сигурно — сърдито изръмжа тя, върнала се отново в реалността.

Продължаваше да се интересува от него, само защото той беше забранен плод, най-голямото табу в живота й. Тайните му я омагьосваха; чарът му на лошо момче я привличаше неудържимо и я превръщаше в глупава и податлива жена. Отвратена от себе си, тя си забрани да мисли за този мъж, който я влудяваше от желание и само с един поглед на неспокойните си очи я принуждаваше да си фантазира с часове за него. А през това време той си фантазира за Маркиз.

Какво точно й бе казала Ивлин? Че Тейн така и не бе прекъснал връзката си с Мери-Тереса? Че подозира, че той все още я обича и двамата все още са свързани. Защо? Какво продължаваше да ги свързва след всичките тези години?

Заболя я глава от всичките тези въпроси, които не й даваха мира. Маги затвори очи и се отдаде на успокояващото въздействие на водата, която бавно изстиваше. Опита се да се концентрира върху случилото се със сестра й, направи опит да свърже в логична последователност малкото факти, с които разполагаше, но умът й постоянно се отплесваше в мисли за Тейн, а споменът за магическото докосване на пръстите и устните му постоянно смущаваше мислите й.

Очевидно бе задрямала за малко. Когато се събуди, водата във ваната беше студена, а в стаята бе притъмняло. Не можеше да си позволи да забрави, че бе пристигнала в този град с определена цел. Постоянно си повтаряше, че Мери-Тереса бе единствената причина за посещението й в Денвър. Излезе от ваната, присегна се за халата си и в този момент чу, че се отваря вратата на апартамента. Навлече късата роба и побърза да излезе във всекидневната.

— Е? — попита тя, докато Тейн сваляше ръкавиците си.

Той тъкмо влизаше в стаята, но се закова на мястото си, когато я видя и тя изведнъж се изчерви, осъзнала, че е полугола.

Той подхвърли ръкавиците и якето си на един стол.

— Не научих много. — Погледът му се спусна към основата на шията й, където се срещаха двата ревера на робата. — Жената от бензиностанцията се оказа провал. Изобщо не е сигурна дали Маркиз наистина е заредила при тях. Лаело изглежда съвсем порядъчен, а градинарят и икономката боготворят праха под краката й. Отбих се и в хотела на Сид Джилет, но той отсъстваше. Освен това двамата никога не сме се разбирали добре. — Той рязко замълча и я погледна в очите. — Ами ти?

— И аз… не се справих много по-добре — призна си Маги и лекичко се изкашля. Заедно с него в стаята бе нахлул свеж зимен въздух. Косата му беше разрошена и един кичур падаше по челото му по начин, който й напомняше за едно отдавна отминало лято. — Независимо от това, все пак смятам да поговоря с нейния агент и с психиатъра й. Хората от „KRKY“ ми се сториха загрижени и притеснени от случилото се с нея, но кой знае? — Погледна го право в очите, неспособна да забрави факта, че се бе любила с него. — Както сам знаеш, не е много трудно да ме излъже човек.

— Това беше евтин трик, Маги — възрази той, приближи се до бара, намери бутилка уиски, отвори я и си сипа питие. — Искаш ли? — предложи той.

Маги се изкушаваше да приеме. Мускулите на врата и гърба й бяха болезнено схванати, главата все още я наболяваше, а близостта на Тейн я изнервяше. Тя обаче не си падаше твърде по алкохола — видяла бе със собствените си очи колко много разруха и мъка донесе алкохолът на семейството й.

— Съвсем малко.

Той леко вдигна едната си вежда.

— Всичко, което пожелаеш, любима…

— Струва ми се, че вече те предупредих да престанеш да ме наричаш така.

Той поклати глава и се ухили.

— Днес май сме малко сприхави, а? — Прекоси стаята и й подаде чашата. — За теб, Маги — рече той и леко чукна чашата си в нейната.

— За Мери-Тереса — автоматично отвърна тя и отпи голяма глътка, забелязала въпросително вдигнатата му вежда. Шотландското уиски прогори огнена пътека до стомаха й.

— Както кажеш. — Тейн отпи от питието си, обърна се към огъня и хвърли един поглед към огледалото над камината. Остана загледан в отражението й в продължение на един дълъг, изпълнен с неловко мълчание миг. Маги отново отпи от чашата си. Близостта й с Тейн беше пълно безумие. Той я познаваше твърде добре. Освен това беше така дяволски неустоим и привлекателен.

— Мисля, че ще е най-добре, ако се преместя в друг хотел — заяви тя, изненадана от внезапно предрезгавелия й глас.

— Защо?

— Знаеш защо. Това — тя тръсна глава, — това е лудост. Миналата нощ…

— Какво за миналата нощ? — Той се извърна, подпря рамо на камината и довърши питието си на един дъх.

Маги се опита да не гледа към гърлото му докато преглъщаше напитката, нито към малките бръчици около очите му, постара се да не мисли за краката му, които изглеждаха още по-дълги в притъмнялата стая. Не искаше да си спомня ласките и аромата на тялото му, нямаше желание да разсъждава върху факта, че никой мъж не я бе целувал така пламенно като Тейн. Никой. Дори и Дийн.

Чувство на вина прониза сърцето й. Беше се омъжила за Дийн Макрий с надеждата, че той ще й помогне да забрави Тейн. Убеждавала бе сама себе си, че с времето ще се научи да го обича, повтаряла си бе, че чувствата й към Тейн не са били нищо повече от едно невинно детско увлечение. Той беше първата й любов и й бе помогнал да открие нови и непознати територии. Нищо повече.

Само че беше сгрешила.

Любовта, която изпитваше към този самотен каубой, никога не угасна в душата й и дори и сега, след всичките тези години, за Маги, хваната в романтичния капан на тази хотелска стая, като че ли нямаше значение, че те са тук заедно заради Мери-Тереса. Любовта й към този мъж бе по-силна от прозрението, че жената, станала причина за раздялата им преди години, сега като че ли ги събираше отново. А също и от увереността, че болката, преживяна в миналото, можеше отново да я връхлети и изпепели.

— Не се прави на глупак, Тейн — укори го тя, допи питието си и, пратила предпазливостта си по дяволите, се приближи боса до бара и си сипа още малко уиски. — И двамата знаем, че не можем… че ти и аз… между нас нищо няма да се получи, а аз не си падам по кратките свалки. И без това си имам твърде много проблеми.

Когато се обърна, той стоеше непосредствено пред нея и, макар че не направи и опит да я докосне, Маги почувства присъствието му така осезаемо, все едно, че и двамата лежаха голи, преплели жадно ненаситните си тела.

Уискито започваше да сгрява кръвта й.

— Струва ми се, че трябва да поговорим за нещо.

Гласът му сякаш я вледени.

— Какво?

— Има нещо, което трябва да приемеш, Маги. Нещо важно.

Тя отпи още една глътка, преди да попита:

— И какво е то?

— Фактът, че Мери-Тереса може и да е мъртва.

— Какво? — Маги едва не изпусна чашата си. — Никога.

— Помисли малко. Няма я вече почти цяла седмица и през всичкото това време не се е обадила на никого. Освен това никой не е отправил искане за откуп, не е поставял никакви условия за освобождаването й.

— Не го вярвам — заяви Маги и тръсна глава. — Не мога. Ами… ами джипа й? Къде е?

— Може да е откраднат. Или е скрит някъде заедно с трупа й.

— Не искам да слушам подобни глупости! Никога няма да повярвам, че това е възможно. Не мога…

— Маги, бъди разумна. Очевидно е, че нещо се е случило.

— Не! — Тя поклати глава, приближи се до прозореца и се загледа в тъмнината навън. — Не!

Сълзи опариха очите й и тя изведнъж се изпълни с яд. Разгневи се на Тейн. На Маркиз. И на целия шибан свят.

— Зная, че тя е добре.

— Как би могла да си сигурна? Само защото сте близначки…

Тя рязко се обърна и едва не изплиска уискито от чашата си.

— Не би ми повярвал, ако ти кажа.

Очите му се присвиха.

— Ти знаеш нещо? И не си ми казала?

— Не можех. — Мили боже, можеше ли да му се довери сега… да му каже истината? Смееше ли? Изпитото уиски я правеше по-смела, а уютната стая предразполагаше съм споделяне на тайни.

— Какво?

— Спомняш ли си, че ти разказвах за телепатичната връзка между нас двете?

— Едва ли бих могъл да го забравя толкова лесно.

— Сигурно. — Тя се подкрепи с още една глътка от огнения алкохол.

— Има ли и още нещо?

О, господи…

— Би могло да се каже.

Тейн остави чашата си на бара и пъхна ръце в предните джобове на дънките си. Подпрял бедро на плота, подхвърли:

— Не ми казвай, че сестра ти е продължила да ти изпраща подобни съобщения.

— Не… след последното й послание… онова, което получих в хамбара у дома, не съм получавала други вести от нея.

— И това се случи преди аз да се появя в ранчото ти в Айдахо.

— Точно така — заяви тя. Внезапно гласът й стана студен, както и при първата им среща през онзи ден. Питаше се дали може да му се довери, но в крайна сметка реши, че това е без значение. Щеше да му го каже сега или никога. Ръцете й се разтрепериха. Тя прекоси стаята, за да увеличи поне малко разстоянието между телата им. Допи питието си и остави празната чаша на камината. — Посланието, което Мери-Тереса ми изпрати през онзи ден, беше просто ужасяващо.

— Помолила те е за помощ… — подсказа й той.

— Само че имаше и още нещо. — Прокара ръце през косата си и свали шнолата, която я придържаше вдигната на тила й. — Зная, че ще ти е трудно да повярваш на думите ми. И на мен ми беше трудно в началото. Много професионалисти са се опитвали да ме убедят, че това е невъзможно, че всичко е плод на въображението ми, че никой от тях не е чувал за нещо подобно и, след като се случва толкова нарядко, аз просто не бих могла да го докажа.

— Това вече го обсъдихме при предишния ни разговор, Маг. Защо не престанеш да го увърташ? — Гласът му беше нисък, почти заплашителен.

Тя замръзна. О, господи, защо изобщо бе заговорила за това?

— Вече ми каза, че Мери-Тереса се е свързала с теб. Какво ти каза? — настойчиво попита той.

— Щом толкова държиш да узнаеш истината, трябва да ти кажа, че, според нея, ти си въвлечен…

— Въвлечен? В какво?

— В онова, което й се е случило?

— Какво? — прошепна той.

— Тя… тя каза, че ти си й го причинил. За каквото и да говореше…

— Това някаква шега ли е?

— Не, разбира се.

— И ти вярваш, че аз… О, по дяволите! — Ръцете му се свиха в юмруци. — Кучи син. Долен кучи… — Той прекоси стаята само с три крачки и я сграби за раменете. — Сега ме чуй, Маги. Не зная какво се опитвате да направите двете с Мери-Тереса, но държа да ти кажа, че не съм направил нищо, с което да й причиня зло. Разбираш ли? — Пръстите му се забиха дълбоко в плътта й.

— Какво правим? — изписка тя. — Ти смяташ, че се опитвам да ти лепна някакво обвинение? — Не можеше да повярва на ушите си. След всичкото време, което бяха прекарали заедно, след целувките, ласките и… Пресвета майко, как изобщо би могъл да си помисли, че тя би го излъгала? Но ти също не му вярваш, нали? Не напълно. Бъди честна, Маги! — Това… това е нелепо.

— По-нелепо от опитите ти да ме накараш да повярвам, че ти и сестрата ти, с която на практика не поддържаш близки отношения от години, осъществявате помежду си някакъв телепатичен контакт и че тя… тя се опитва да обвини мен за изчезването си?

— Зная, че звучи налудничаво, но…

— Мили боже, Маги, наистина е налудничаво. — Погледна я със суровите си, непримирими очи. — Какво, по дяволите, означава всичко това?

— Ти ми кажи, Тейн. — Маги яростно го изгледа. — Ти си този с несподелените тайни. — Сянка забули погледа му и тя почувства, че отново се кани да я излъже. — Майната ти, Уокър, защо не можеш да бъдеш откровен с мен?

— Вероятно по същата причина, поради която и ти не си напълно откровена с мен. — Погледът му се премести от очите към устните й. — До този момент изобщо не бе споменавала за обвиненията на Мери-Тереса, отправени по телепатичен път. И сега изведнъж…

— Но това е самата истина, по дяволите! Защо ми е да си измислям? Защо? Да не би да смяташ, че правя всичко това, защото искам да ме помислиш за откачалка? За бога, Тейн, повярвай ми поне веднъж в живота си.

— Защо? — сурово попита той и тя едва не го зашлеви през лицето.

— Пържи се в ада тогава!

— Закъсня, любима — грубо заяви той и я привлече толкова близо до себе си, че Маги долови мириса на обхваналата го възбуда. — Защото аз вече съм в ада. — Устните му се впиха в нейните. Целувката беше страстна и настойчива. Продължи толкова дълго, че Маги остана без дъх, а кръвта във вените й кипна. Ръката му се пъхна под ревера на халата й и покри едната й гърда.

Тя затвори очи, когато почувства грубите му пръсти да галят зърното й.

Не прави това, Маги, предупреди сама себе си. Недей! Недей! Недей! Само че не можеше да се спре. И когато езикът му погали устните й, тя доброволно отвърна на целувката. Едната му ръка развърза колана на робата, а другата го смъкна от раменете й и изведнъж Маги, чиста гола, притисна тяло към него, а той, коленичил пред нея, започна да целува гърдите й, да я докосва, да я гали, да я изпива с устни… Цялото й тяло настръхна. Зарови пръсти в косата му, когато езикът му се спря на пъпа й, а после бавно започна да кръжи около малката вдлъбнатина. Ръцете му се спуснаха надолу, погалиха заобления й задник и силно я притиснаха напред, към жадните му устни.

Маги цялата се разтопи от желание. От гърлото й се изтръгна дрезгаво стенание. Тейн я целуна пламенно, тя се отпусна в ръцете му и той я отнесе в стаята си. Престани, Маги, опита се да възпре тя, когато се вгледа в него и забеляза въпросите, напиращи в очите му. Само че предупреждението се оказа напълно безполезно. Маги се отърси от всички въпроси и съмнения, които се блъскаха в главата й. Намери копчетата на ризата му, смъкна памучната тъкан от силните му рамене и надолу по дългите, жилести ръце. После хвърли ризата на пода. Пръстите й нетърпеливо намериха ципа на дънките му и само с едно дръпване всички прегради изчезнаха. Точно в този момент трябваше да спре. Преди нещата да са отишли твърде далеч. Само че не можеше. Дълбоко в себе си изпитваше непреодолим копнеж, желанието пулсираше между краката й и отекваше във всеки удар на сърцето й.

— Маги — промълви Тейн, докато тя, смъкнала се надолу в леглото, изхлузи дънките надолу по дългите му, твърди като камък бедра. Кожата му блестеше от пот. Тя нежно прокара пръсти по протежение на гръбнака му и той затаи дъх. Маги целуна нежните косъмчета от вътрешната страна на бедрата му, проследи тъмния мъх, очертаващ пътека между кръста и слабините му, а после нежно, приковала го под погледа на блесналите си очи, докосна възбудения му член с върховете на нетърпеливите си пръсти. — Господи, Маги… — Тейн изрита дънките на пода, придърпа я нагоре и разтвори краката й с колене. — Подлудяваш ме — изръмжа той, подпря се на лакти и я загледа с потъмнели от страстта очи. — И винаги си го правила, жено, знаеш ли това?

— Същото… същото важи и за теб, каубой. — О, господи, как го желаеше! Желаеше го повече от всеки друг мъж в живота си, желаеше го повече отколкото една жена би могла да желае някой мъж. Цялата трепереше от необуздания, разпътен копнеж, пробудил се в сърцевината на нейната женска същност, който изгаряше душата й с огнените си пламъци и разпалваше кръвта й.

Тейн погледна устните й, наведе се надолу, за да я целуне отново, ръцете му я обгърнаха, а той затвори очи и изруга едва чуто.

— Маги, не искам да ти причиня болка.

— Тогава не го прави — отвърна тя, пламнала от страст. — Недей… — Само ме обичай, Тейн. Поне веднъж ме обичай. Не сестра ми, а мен!

— Исусе, трябва да ме обесят заради това — изръмжа той, преди устните му отново да завладеят нейните, а силните му ръце да я притиснат собственически към него. Цялото му тяло се напрегна, той изрева необуздано и проникна дълбоко в тялото й, достигайки до най-съкровените й дълбини. Тя ахна, останала без дъх, а Тейн се отдръпна за миг, след което напълно капитулира и я облада с отчаяна всеотдайност, която извика сълзи в очите й. — Маги, сладка, сладка Маги… О, господи…

Гласът му беше дрезгав, а дишането — неравно. Черната му коса блестеше от пот. Засили темпото, без да сваля поглед от очите й. Вените на шията му се издуха до пръсване. Маги се движеше заедно с него, танцуваше интимния танц на влюбените, забила пръсти в плътта на гърба му. Не можеше да диша, не можеше да мисли — виждаше единствено мъжа над себе си, обгърнат от облака на сладостната нега. По-бързо, по-бързо — стаята се завъртя пред очите й. Маги надигна гръб, разтърсвана от неудържими конвулсии, притисна се към него, а той отметна глава назад и тялото му сякаш се вцепени и я притисна надолу към леглото, предявявайки над нея пълните си права в единение, което, от хилядолетия насам, само един мъж и една жена можеха да постигнат.

— Господ да ми е на помощ — промълви той, преди да я изгори със семето си. Едва си поемаше дъх, сърцето му биеше до пръсване.

Господ да ни е на помощ и на двамата, помисли си тя, отпуснала се в прегръдките му. Изтощението, умората и обхваналото я безсилие си бяха казали думата. Затвори очи и си помисли, че случилото се преди малко е без значение. Нищо, че се бяха любили — каквото и да се случеше от тук насетне, те се бяха подчинили на страстта си, защото и двамата изпитваха непреодолима потребност да са заедно. Отдала се на подобни размишления, Маги полагаше усилия да не обръща внимание на тъмните страхове и съмнения, спотаили се в дълбините на съзнанието й. И вместо да даде воля на опасенията си, тя се сгуши до Тейн и се отпусна. Въздъхна дълбоко и придърпа завивките над него. Притисна се плътно до него и се заслуша в равномерния, успокояващ ритъм на сърцето му.

Утре щяха да имат предостатъчно време за обвинения и контраобвинения.

 

 

— Ще ме покриеш, нали? — примоли се Джени и промуши глава през поло яката на пуловера си. Осветлението в стаята бе изгасено. Чичо Джим и леля Кони си бяха легнали, а Джени възнамеряваше да се измъкне от къщата, да вземе тайно колата си и да се срещне с гаджето си, Кевин — двадесет и една годишен младеж с боядисана в черно коса, който се отличаваше с няколкото халки на носа си, козята брадичка и перманентно сърдитата гримаса, която като че ли никога не слизаше от лицето му. Бека смяташе, че Кевин е върхът! Той дори свиреше на барабани в един местен състав. Само че никак не й харесваше да лъже заради братовчедка си. От мига, в който Бека прибра багажа си в гардероба на Джени, братовчедка й неведнъж я бе молила да я покрие и в душата на Бека се загнезди смътното подозрение, че по-голямото от нея момиче я използва.

Часовникът на Джени представляваше една дървена фигура на Елвис, облечен като крал. Циферблатът на часовника бе вграден в тялото, но двата крака се люлееха свободно и отброяваха секундите. Точно в този момент часовникът изобщо не й се виждаше чак толкова готин. Бека се взираше в него с ясното съзнание, че вече наближава полунощ. Чичо Джим, бизнесмен, който всяка сутрин ставаше в пет часа, за да има време да пробяга задължителните пет мили преди да тръгне за работа, си беше легнал още в десет. Леля Кони бе продължила да трополи из кухнята, а след това бе разговаряла по телефона почти до единадесет, след което също се бе оттеглила в спалнята. В момента сигурно и двамата вече спяха дълбоко, но на Бека никак не й се искаше да се разправя с тях, ако някой се събудеше случайно.

— Нека да дойда с теб — предложи тя.

— Да бе, точно така! — Джени изразително завъртя очи. Облечена беше с черен поло пуловер и черни прилепнали дънки. Тънката й талия бе подчертана от широк колан със златна катарама. Тя оправи катарамата, след което бръкна в най-горното чекмедже на шкафа си и измъкна няколко банкноти от кутийката за бижута, която криеше под сутиените си. Нейният таен фонд — над двеста долара, които бе спестила от дневните си пари. — Не си ли чувала израза, че двама са компания, но трима вече правят тълпа? Двамата с Кевин нямаме нужда от бавачка, ако разбираш какво искам да кажа.

Бека разбираше. Чудесно при това. И въпреки това се притесняваше.

— И какво се очаква да кажа, ако майка ти случайно влезе тук и види, че те няма?

— Не зная. Че… нещо съм била неспокойна и съм излязла да се поразходя… или пък съм отишла да хапна нещо… каквото и да е. Можеш да й кажеш каквото ти хрумне, но в никакъв случай не ме издавай, че съм с Кевин, ясно? Защото ако й го кажеш, мама сигурно ще получи инфаркт — точно тук, насред стаята ми. Тя смята, че Кевин е… чакай малко, мисля, че точният цитат е мърляв пънкар, който вероятно е наркоман и никога няма да постигне нещо в живота си.

Джени сбърчи нос и присви устни, имитирайки съвсем точно претенциозната гримаса, която не слизаше от лицето на майка й. Бека не можа да се стърпи и се изхили.

— Не се безпокой. Ще се върна след няколко часа. Така добре ли е?

Не беше, но Бека само промърмори:

— Предполагам.

— Добре. Обещавам ти, че утре ще отидем на пазар.

Бека мразеше да ходят на пазар.

Прехапала нервно устни, Джени тръгна да излиза, понесла черните си обувки в ръка. Бека се смъкна надолу в леглото си.

— Ето — Джени взе дистанционното, оставено между четките и компактдисковете, натрупани безразборно върху тоалетната й масичка, и го подхвърли на Бека, — можеш да гледаш шоуто на Летърман. — Открехна вратата и огледа коридора. След това хвърли един последен поглед към братовчедка си, промъкна се през тясната пролука, внимателно затвори вратата след себе си и безшумно се плъзна надолу по коридора.

Бека плувна в пот. Напрегна слуха си до край, опитвайки се да долови всеки звук, долитащ през отворения прозорец. Някаква котка, скрита сред сенките на задния двор, тихичко измяука, няколко коли минаха по улицата пред къщата, някъде в далечината изсвири клаксон. И тогава го чу — тихото бръмчене на двигател. Джени, която винаги оставяше своята джета на улицата, запали мотора и потегли толкова внимателно, че не се чу никакъв звук от движението на гумите.

Бека се спусна към прозореца и надникна през щората. Видя единствено червените стопове на джетата, които завиха зад ъгъла. Нощта й се струваше зловеща и мрачна — синята светлина на уличните лампи проблясваше през палмовите листа и клоните на грейпфрутовите дървета, скрили под сенките си сградата на гаража. Сърцето на Бека биеше толкова силно, че тя беше сигурна, че леля й Кони, която спеше през три стаи от нейната, непременно щеше да го чуе.

Бека преглътна, за да навлажни пресъхналото си гърло и се зачуди защо толкова много бе искала да дойде тук. В този момент мразеше Ел Ей и се чувстваше ужасно самотна, изоставена и предадена. Джени беше едно голямо лайно, а леля Кони и чичо Джим се държаха изключително странно — не спираха да я разпитват за живота й в Айдахо и за майка й. Искаха да знаят какви чувства изпитва тя по отношение на наложеното й изгнание, интересуваха се за какво харчи парите си майка й. На няколко пъти задаваха въпроси, касаещи здравето и работата на майка й, и Бека остана с впечатлението, че са намислили нещо — нещо, което можеше и да не й хареса. А когато попита Джени какво точно става, братовчедка й само сви рамене.

— Винаги са били много напрегнати и особени, но откакто дядо постъпи в онзи дом за възрастни хора, положението стана още по-лошо. Сигурна съм, че ще те завлекат при него, защото той вече е пътник, а всички те са изключително притеснени заради завещанието му. Става дума за някакви попечителски фондове, но не ми е съвсем ясно. — Джени завъртя очи и отново се зае с маникюра си.

А ето че сега Джени изчезна с джетата си и я остави съвсем сама. Бека се извърна от прозореца и се хвърли на леглото си, опитвайки се да се пребори с глупавото чувство, че всеки момент ще зареве. Точно тук, в Ел Ей, където очакваше да се забавлява както никога през живота си, тя се чувстваше ужасно нещастна и самотна. И изплашена. Ако леля Кони разбере, че Джени е изчезнала от къщата, със сигурност ще получи удар. И вероятно ще обвини Бека за всичко. През няколкото дни, които бе прекарала в дома им, Бека бе почувствала, че тя не е толкова гостенка, колкото нещо като допълнително бреме. Леля Кони не само че не бе доволна от присъствието й, но и я обвиняваше за всяка неприятност.

Секундите се нижеха и сърцето на Бека най-после забави ритъма си. Къщата тънеше в тишина. С пресъхнало гърло, Бека бавно въздъхна от облекчение, пусна телевизора и намали звука до край. Докато превключваше от канал на канал, тя изведнъж зърна лицето на майка си — не, чакай малко, това беше леля й Маркиз. Бека се заслуша в новините от Денвър и чу, че леля й все още не е намерена, а от полицията започват да подозират, че вероятно става дума за престъпление.

Какво? Престъпление?

Сърцето й подскочи като обезумяло. Какво точно означава това? Престъпление? Убийство? О, боже, надяваше се, че не е това. Отвличане? Изнасилване? Всичките тези ужасни неща, за които съобщаваха в новините… престъпленията от полицейските сериали? Господи, не и Маркиз! Няма начин! Бека напрегнато изслуша целия репортаж, но не научи нищо ново. Внезапно се разтревожи до смърт. Ставаше нещо голямо — много по-сериозно отколкото бе предполагала. Рязко загаси телевизора и се зави през глава. Къде беше Маркиз? Не можеше да повярва, че някой би й причинил зло. Леля Кони не беше ли споменала, че майка й се е обаждала по-рано вечерта, докато двете с Джени бяха на кино? Дали не се е обадила заради леля й Маркиз? О, господи, не… Това наистина беше ужасно.

Това бяха само някакви тъпи новини. Не може да си позволи да се паникьосва така.

И въпреки това усети, че трепери цялата. Помисли си за любимата си, красива и непокорна леля, която толкова много приличаше на майка й, но беше десет пъти по-готина от нея.

Бека премигна, опитвайки се да прогони сълзите, внезапно бликнали от очите й. Огромна буца заседна в гърлото й. Тя преглътна мъчително и изведнъж си даде сметка колко много й липсват майка й и татко й. Очите й отново се насълзиха, но тя здраво стисна зъби, решена да се пребори с тях. Защо майка й бе решила да се разведе с баща й? До този момент така и не бе получила отговор на този въпрос. И защо той бе загинал в онази катастрофа, по дяволите? Почувства отново старата тъпа болка — онази, която тлееше в гърдите й месеци слез злополуката с баща й.

Бека прегърна възглавницата и я притисна към себе си. Той й липсваше. Ужасно й липсваше. А сега й липсваше и майка й. Нищо, че съвсем доскоро смяташе, че това едва ли би се случило някога.

Подсмръкна шумно и се замисли за последните няколко месеца от живота им в Айдахо. Маги бе пожелала да се махне от Ел Ей и от всичките спомени и болката. Бека се бе борила със зъби и нокти срещу това преместване. Отказа да разговаря с Маги, пожела си дори майка й да умре. Изобщо не се притесняваше да й каже как се чувства и какво мисли за нея.

Бека потрепери, припомнила си тези моменти. По онова време Маги посещаваше някакъв психоаналитик и настояваше, че Бека също трябва да се консултира с него. Маги Макрий бе изкрейзила напълно… всъщност, май и двете бяха превъртели. Припомнила си всичките тези мъчителни сцени, Бека изпита угризения при мисълта за всички нападки и обвинения, които бе изрекла по адрес на майка си. Макар че никак не й се искаше да отстъпи, Бека все пак трябваше да признае, че животът в Сетлърс Ридж не е чак толкова лош. Всъщност, някои неща дори й харесваха.

Харесваше й вечер късно да язди Джаспър през гората, а глупавият, грозен Баркли да подскача след тях на трите си крака. Това едноухо псе се оказа най-добрият й приятел в целия свят. Баркли спеше в долния край на леглото й и я следваше неотлъчно по петите — все едно, че го бе отгледала от съвсем малко кутренце. Да, голям тъпак беше.

Децата в училище също й харесваха. Повечето от тях бяха селяндури — обикновени деца от провинцията, които не бяха чували за Ел Ей, за сърфинг или плажен волейбол и черпеха знания за света единствено от MTV. Някои от момичетата обаче бяха готини. А едно момче от нейния клас, Остин Питърс, си беше направо страхотно. Имаше въздълга и рошава руса коса и беше прекалено срамежлив. Понякога обаче се усмихваше на Бека и тогава сърцето й сякаш спираше за миг. Остин Питърс имаше най-прекрасните сини очи, които бе виждала през живота си.

О, господи, защо си бе спомнила за Остин точно сега, когато се намираше на хиляди мили от него, когато майка й беше в Денвър, а леля й Маркиз вероятно бе станала жертва на престъпление?

Бека лекичко се изкашля, преглътна сълзите си и си каза, че няма защо да се тревожи заради Маркиз. Нали майка й толкова пъти бе повтаряла, че Мери-Тереса никога не пада по гръб и винаги оцелява?

Значи нищо не би могло да й случи. Нищо. Онези новинари сигурно бяха объркали нещо. Не беше невъзможно, нали?

Бека Макрий здраво стисна очи и, за пръв път след погребението на баща си, започна да се моли.