Уилбър Смит
Чародей (91)

90

На следващия ден Нефер представя Крус на Дов. Конете се обикалят един друг, душат муцуни и отново се обикалят. Когато жребецът завира муцуна под опашката на Дов, тя хвърля къч в неискрено негодувание и подскача игриво по тревата, с Крус подире си. Нефер ги оставя да пасат заедно целия ден, а на следващата сутрин им показва колесницата. Не великолепното царско возило, а един очукан и много видял ветеран. Оставя ги да подушат стръката, полирана от допира на много конски тела преди тях. Когато и двамата загубват интерес към толкова банален предмет, Мерен отвежда Крус настрани, а Нефер въвежда Дов в следващия етап от обучението.

Като не престава да я чеше и гали, той нахлузва хамутите през главата й, след което ги връзва здраво. Тя мърда неспокойно, но го оставя да я окичи с тия необичайни неща, които така й пречат. Възсяда я и прави две обиколки. Когато я връща, Мерен държи стръката готова. Тя е откачена от колесницата, макар халката на края да си е на мястото. Нефер впряга кобилата в стръката, а тя блещи очи към неочакваната тежест от дясната й страна. Извива глава да види стръката и след като я оставя да задоволи любопитството си, Нефер хваща юздата и я повежда.

Тя пръхти и бие с копита, ядосана от повляклата се с нея стръка, но Нефер я гали и успокоява. След няколко кръга Дов престава да се дърпа и тръгва с равномерен ход. И тогава настъпва критичният момент. Нефер е заел кротката кобила на Хилто, която впряга от дясно. Тя стои неподвижно на мястото си. Наглася Дов отляво. Кроткият нрав на старата кобила действа на Дов и тя също застава спокойно. Нефер слага и на двете зобилниците, пълни със зърно. Докато яде спокойна и отпусната, Нефер бинтова задните крака на Дов, за да не ги нарани, ако започне да рита, като усети тежестта на колесницата зад гърба си.

Тревогите му са напразни. Повежда я и тя безропотно тръгва редом с другата кобила. Нефер я докосва по плешката и тя напъва в хамута, за да поеме своя дял от тежестта, като че ли цял живот е теглила колесници. Нефер се затичва и Дов тича редом с него. След това той скача в колесницата и хваща юздите. Започва серия завои, всеки следващ — по-остър от предишния, и макар никога да не е виждала юзда през живота си, Дов повтаря движенията на другарката си безпрекословно. До края на деня научава всички команди, като им се подчинява безропотно. Вече не чака старата кобила да й дава пример. Нефер кара с този впряг пет дни по ред и Дов усвоява много бързо уроците.

Идва ред и на Крус да мине по същия път. Минават три дни, преди да спре да се мята, щом усети тежестта на колесницата. Нефер е почти готов да се откаже, но Таита го окуражава:

— Бъди търпелив с него сега, а той ще ти се отплати хилядократно в бъдеще — съветва го той. — Крус е умен и сърцат. Друг като него няма да намериш.

Най-накрая Крус се примирява с кола, който все се мъкне с него и така го дразни, повтаряйки всяко негово движение. Най-после Нефер може да го впрегне редом с Дов. Тя извръща глава и души шията му, като грижовна майка палавото си дете. Крус се успокоява и яде от зобилницата си. Щом ги повежда, той прави опит да се метне встрани, но Нефер го плясва силно по задницата. Тръгва редом с Дов, но започва да клинчи. Още един удар и Крус поема полагащия му се дял от тежестта. Усещането изглежда му харесва, защото не след дълго започва да тегли с желание. Единственото затруднение идва по-нататък, когато трябва да го спре.

Мерен отваря изхода от заграденото пространство и се мята в колесницата, когато тя минава край него. Поемат по керванджийския път и изчезват зад хълмовете, вдигнали червен облак прах.

По него тръгват всяка сутрин през последвалите месеци. При всяко следващо вечерно завръщане конете са по-бързи, а ходът им — по-уверен. Все повече заприличват на едно животно с осем крака и две глави. Двамата млади войни в колесницата също стават по-силни, цели потъмнели от пустинното слънце.

Минтака научава как се чувстват вдовиците.