Уилбър Смит
Чародей (44)

43

По искане на Таита, роби донесоха котли с гореща вода и той изми внимателно цялото тяло на момчето, след което смени превръзките, а върху все още течащата рана на бедрото, постави тампон от прана агнешка вълна.

Когато свърши, предупреди стражата да не пуска никого и залости всички входове към стаята. Помоли се и хвърли тамян в светилника. В синкавия ароматен дим направи древно заклинание към Анубис, бога на смъртта и гробищата.

Едва след това приготви еликсира на Анубис в нова, неизползвана маслена лампа. Стопли го над пламъка на светилника и го отнесе при спящия в постелята Нефер. Обърна главата му на една страна и започна да налива течност в ухото. Бавно, капка по капка, от гъстия топъл еликсир. Внимателно избърса наоколо, като се стараеше да не докосва сместа. После натика дълбоко в ушния канал малко топче вълна, така че никой да не го забележи, освен при внимателен преглед.

Изсипа остатъка върху жаравата на един мангал и течността лумна, придружена от облаче задушлива пара. След това напълни лампата с масло и я остави между другите, в ъгъла на помещението.

Приближи постелята и клекна до нея. Наблюдаваше, как се надигат гърдите на Нефер. Всяко следващо отслабваше, а интервалите между отделните вдишвания се увеличаваха. Най-накрая дишането замря. Магът допря два пръста до шията на Нефер, малко под ухото, и долови бавния слаб пулс на живота, скрит вътре. Постепенно и той отшумя, докато се превърна в неуловима вибрация, подобно на пърхане от крило на невидимо насекомо. Единствено огромният опит и свръхестествени умения на мага му позволяваха да го усети. С лявата ръка той улови собствения си пулс и сравни двата.

Най-накрая съотношението става триста към едно. Таита склопи нежно очите на момчето, постави амулети върху клепачите, както повелява традицията за приготовление на мъртвец. След това ги завърза с ленена лента, а с друга притисна брадичката, за да не се отвори устата. Бързаше много, защото оставането под влияние на еликсира дълго време беше опасно. Най-накрая отиде до вратата и махна лоста.

— Съобщете на регента на Горен Египет, че трябва веднага да дойде — с фараона се случи нещо ужасно.

Благородният Наджа пристига с невероятна бързина. С него е принцеса Хесерет и цял куп техни хора, сред които Благородният Асмор, асирийският лекар Нум и повечето членове на съвета.

Наджа нарежда на останалите да изчакат в коридора, а той и Хесерет влизат в стаята. Таита се надига от мястото си да ги приветства.

Хесерет плаче артистично и прикрива очи с бродиран шал. Наджа поглежда простряното върху постелките неподвижно и бинтовано тяло. Вдига въпросителен поглед към Таита. Таита кима в отговор. Наджа прикрива победоносните пламъчета в очите си и коленичи край покойния. Слага длан върху гърдите на Нефер и усеща как телесната топлина си отива, за да отстъпи място на смъртния хлад. Наджа се моли гласно на великия Хор — покровител на мъртвия фараон. Изправя се и стиска здраво лакътя на Таита.

— Успокой се, магьоснико, ти направи всичко, което можехме да искаме от теб. Няма да останеш без отплата. — Плесва с ръце и когато стражата дотичва, заповядва: — Да се събере държавният съвет!

Всички влизат тържествено и се подреждат около смъртното ложе от три страни.

— Да дойде лечителят Нум и да потвърди заключението на мага, относно смъртта на фараона!

Редиците се разтварят пред асириеца и той излиза напред. Дългите му кичури са накъдрени с горещо желязо и се люшкат над раменете. Брадата му също е накъдрена по вавилонска мода. Робата му мете пода и е цяла в бродерии, изобразяващи непознати божества и магически символи. Той коленичи край постелята и започва преглед на тялото. Души устните на Нефер с огромен гърбав нос, от чиито ноздри се подават черни кичурчета. След това допира ухо до гърдите и внимателно слуша, в продължение на сто мъчителни удара на сърцето на Таита. Прекалено много е разчитал на асирийското невежество.

Нум вади дълга сребърна игла от подгъва на робата си и я забива под един от ноктите на Нефер, като внимателно следи за мускулно свиване или капка кръв.

Накрая се изправя бавно и Таита съзира явно разочарование в извитите устни на печалната му физиономия. Кой знае какви богатства щеше да получи, ако бе използвал иглата си по друг начин, мисли Таита.

— Фараонът е мъртъв! — обявява асириецът и всички присъстващи правят жеста против уроки и гнева на боговете.

Благородният Наджа отмята глава и пръв вие от мъка, а застанала до него, Хесерет подема жалейката с красиво извисен глас.

Таита с мъка прикрива нетърпението си, докато всички присъстващи се изнижат един по един край смъртното ложе и напуснат стаята. Когато в помещението остават само Наджа, Хесерет, Нум и областните управители на Горен Египет, Таита пристъпва напред и казва:

— Благородни Наджа, моля да ме изслушаш! Знаеш, че съм бил слуга и възпитател на фараон Нефер Сети откак се е родил. Дължа му уважение и след смъртта. Моля те за едно благоволение! Ще позволиш ли аз да бъда този, който ще го отнесе в Залата на скръбта и ще извади сърцето и вътрешностите му? Бих приел това като най-голямата чест, която може да ми бъде оказана.

Благородният Наджа мисли малко, после кима.

— Ти заслужи тази чест. Възлагам да отнесеш свещеното тяло на фараона в погребалния храм и да започнеш процедурата по балсамирането му!