Уилбър Смит
Чародей (77)

76

На следващия ден по пладне, могъщата армия на Египет станува под високо плато, където свършват пясъчната пустиня и безводните земи. Тежкият преход е почти завършен и утре ще навлязат в по-хладни области, където оазисите са само на един ден разстояние, където има гори, поля и лозя и където планински потоци текат целогодишно.

Когато царската охрана започва да изгражда дневния лагер на жените, забелязват, че царица Мерикара е раздразнителна и гневна — нещо напълно неприсъщо за слънчевата й природа. Настоява за собствена шатра, далеч от тази на сестра си, царица Хесерет, а когато капризът й е задоволен, иска да откарат ковчежническите коли в малка уади, на двеста крачки от лагера. Командирът на охраната напразно се мъчи да й обясни, че дъното на уади е меко и тежките коли ще затънат.

— Не ме интересува, ако щат направо да изчезнат в него! — отвръща тя. — До гуша ми дойде да гледам тия грозотии по цял ден и да слушам мученето на вонящите говеда. Махай ги от погледа ми!

Старшият на охраната помисли да помоли фараон Наджа Киафан да потвърди това необичайно разпореждане на съпругата му, но съобрази, че колоната е просната на повече от четири левги. Ще му трябва цял час езда в жегата, за да стигне до фараона, и поне още толкова за връщане. Денят беше най-горещият от цялото пътуване, а освен това имаше уречена среща с една от робините на Мерикара — очарователна чернокожа нубийка, която знаеше повече номера и от истинска маймуна. Той нареди да вкарат колите в уади и за да успокои съвестта си, удвои охраната им.

Постигнала своето, Мерикара отново се превръща в милото момиче, което всички знаят.

— Съжалявам, че бях така груба с теб, Морам! Сигурно е заради тая ужасна жега, която изнервя всички ни — казва тя с мил глас на старшия пред хората му. — За отплата, ще накарам Миша да изнесе пет купи от най-добрата бира. Но нека всеки от войниците получи своя дял, защото всички пострадаха от капризите ми.

Миша, излятата като статуя нубийка, с царствена осанка и легендарен задник, занесе пет големи купи бира в шатрата на Морам, а войниците се наредиха, за да получат своя дял, като призоваваха божии благословии за царица Мерикара и отпиваха за нейно здраве от пенливата напитка.

Въпреки обещаното от Мерикара, качеството на бирата беше такова, че Морам изпи повече, отколкото му се падаше. Щом остават сами в шатрата, той се нахвърля върху Миша, а тя, отначало бяга с палави писъци, после му позволява да вдигне полите и да разкрие прочутия задник. Той лъсва изпод късата препаска, черен като току-що изкопан антрацит, големи трептящи полукълба, две черни пълни луни, който преливат от шепите му.

В пристъп на сладострастие, той й се качва, но след десетина мощни тласъка, клюмва встрани и заспива дълбоко, преди да е паднал на пода. Миша го гледа смаяна. Нищо подобно не се е случвало през целия й кратък, но много активен живот. Хъркането на Морам наподобява далечен гръмотевичен тътен. Тя скача на крака, навлича полите, дарява туловището на спящия с мощен ритник и бяга при господарката си. Стражникът пред нейната шатра също спи като убит.

— Всички мъже са свине! — заключава Миша на дивашкия си роден език и го рита с все сила.