Уилбър Смит
Чародей (128)

128

Фараон Наджа спира и поглежда останките от своя воден запас. Макар предупреден от съгледвачите, той е смаян от размерите на бедствието. Бавно слиза от колесницата и приближава до разбитите делви. Парчета печена глина хрущят под подметките на сандалите му и обичайното ледено самообладание му изневерява. Рита една делва, после застива със свити на кръста юмруци, вперил бесен поглед на запад. Малко по малко се овладява и дишането му става равномерно. Отива при щаба си.

— Ще заповядаш ли да се върнем? — пита неуверен глас.

Наджа отговаря студено:

— Следващият страхливец, комуто мине през главата подобна мисъл, ще бъде съблечен и вързан гол зад колесницата ми! Така ще го върна в Египет! — Всички свеждат очи и започват да ровят пясъка с върха на сандалите си.

Наджа сваля синята бойна корона и когато един от копиеносците му подава ленена кърпа, бърше потта от бръснатото си теме. Пъхнал короната под мишница, той дава нови разпореждания.

— Да се съберат всички водни мехове от цялата армия! От този момент, контролът върху разпределението на водния запас е в мои ръце. Никой няма да пие без мое разрешение! Кон или човек. Всички бойни колесници да излязат в челото на колоната, даже и преновите от ариергарда. Всички останали да продължават, кой както намери за добре. Аз ще избързам с кавалерията и ще завладея изворите край Исмаиля.