Уилбър Смит
Чародей (46)

45

Напускат Тива рано на другата сутрин, докато по-голямата част от града още спи и дори стражите при източната порта се прозяват, с натежали за сън очи.

Нефер лежи в задната част на голяма кола, теглена от четири коня. Яките животни са подбрани внимателно, лично от Хилто. Те за здрави и силни, но с нищо не привличат погледа. Колата е натоварена с вещи и провизии, които ще им потрябват, когато напуснат долината на Нил. Хилто е облечен като богат земевладелец, Мерен му е син, а Бай е техният роб.

Нефер лежи върху постеля от слама, скрит под завивка от щавена кожа. Вече е в пълно съзнание, способен да разбира какво казва Таита. Въпреки царския пасаван, началникът на стражата се престарава. Не познава Таита, който е нахлупил островърха гугла и се качва в колата, за да прегледа съдържанието й. Когато повдига кожената завивка и отдолу се подава изпитото и бледо лице на Нефер, белязано с непогрешимия ален печат на чумата, грижливо поставен от Таита, стражникът псува уплашен, скача от колата и започва толкова енергично да прави заклинание срещу зли сили, че изпуска глинената лампа и тя става на парчета в краката му.

— Изчезвайте! — крещи той към Хилто, който кара колата. — Махайте тая чумава мърша далеч от града!

Още два пъти в дните, които са им необходими, за да прекосят плодородните приречни земи на нилската долина и да стигнат хълмистите вериги, откъдето започва пустинята, ги спират военни патрули. Всеки път царският документ и чумавото момче им отварят пътя.

От поведението на военните става ясно, че подмяната на трупа в Тива не е разкрита и тревога не е обявена. Въпреки това, Таита изпитва облекчение, когато прехвърлят първата хълмиста верига и поемат по древния керванджийски път през пустинята към Червено море.

Сега вече Нефер може да стане от постелята си и да куцука от време на време край колата. Отначало е очевидно, че въпреки приказките му, кракът го боли много, но постепенно походката става по-уверена и продължителността на пешите преходи — по-голяма.

Остават край руините на древния град Галала три денонощия. Пълнят до горе кожените мехове с горчива вода и оставят конете добре да си починат, след трудния преход през каменистата пустиня. Бай и Таита лекуват наранените им стави и копита. Когато са отново готови за път, свърват в известна само на Таита посока: пътуват в прохладата на нощта и почиват денем, по тайния път към Гебел Нагара. Бай и Хилто замитат следите и нищо зад тях не показва, че са минали оттук.

Пристигат при пещерата в озарена от звездите нощ. В мъничкия извор няма достатъчно вода за толкова хора и коне. Разтоварват колата и Хилто поема обратно с нея и Бай, като оставят само Мерен да помага на Таита и Нефер. Хилто се е уволнил от военна служба, позовавайки се на влошено здраве, така че може да се върне в Тива, за да донесе нови припаси, лекарства и новини оттам.

Първият месец в Гебел Нагара изтича бързо. В сухия чист въздух на пустинята раните заздравяват бързо, без нови усложнения и скоро Нефер ловува куцукайки заедно с Мерен. Те вдигат пустинни зайци, за да ги поразят с тояжки за хвърляне или пък Таита прави заклинания от скалата над извора, за да привлече стада газели в обсега на лъковете им.

В края на месеца Хилто и Бай се завръщат. Те донасят вестта, че лукавството на Таита остава все още неразкрито и фараон Наджа Киафан, както и цялото му поданичество, продължават да вярват, че в погребалния храм се осолява именно трупът на Нефер.

Съобщават също за размириците в Долното царство и зверското им потушаване от фараон Трок при Манаши. Неспокойно е и в Горен Египет, където Наджа също увеличава данъците и мобилизира нови набори.

— Хората негодуват срещу тези военни усилия, в условията на сключения неотдавна мир — казва Хилто. — Уверен съм, че скоро и в Горното царство ще се стигне до въоръжени конфликти, в които Наджа ще прояви същото милосърдие. Ония, които се зарадваха от възцаряването на новите фараони, ще имат много скоро причина да съжалят за това.

— Какво друго ново в двете царства? — пита нетърпеливо Нефер. Хилто се впуска в подробен отчет за движението на цените по зърнените борси и посещението на асирийски специален пратеник в двора на Трок. Нефер го изслушва нервно и пита накрая:

— А какво става с принцеса Минтака?

Хилто гледа смутено.

— Нищо не знам. Мисля, че е в Аварис, но не съм сигурен.

По време на поредния преход, попадат на стадо пустинни кози и Хилто иска позволение от Таита да ги последва и да убие някоя. Изсушеното козе месо би било добре дошло попълнение на запасите им и Таита се съгласява. Преценява все пак, че Нефер не е достатъчно укрепнал, за да се присъедини към ловната дружина. Неизвестно защо, Нефер не показва да е огорчен от това решение и дори настоява Таита да тръгне с ловците, та да им помага с прословутите си способности да открият плячката.

Щом остава само, момчето изважда кедровата кутия с папирус и принадлежности за писане, донесени от Хилто и се заема със съчиняване на писмо до Минтака. Със сигурност му е известно, че сведенията за неговата смърт са стигнали вече Аварис. Спомня си мъката, когато получи неверните съобщения за нейната собствена смърт, заедно с цялото й семейство при Баласфура и иска да й спести тези страдания. Иска също така да я извести, че решението за развалянето на годежа им е дело на Трок и Наджа, но що се отнася до него самия, той продължава да я обича повече от надеждата си за вечен живот и няма да намери покой, докато не я види своя съпруга.

Всичко това трябва да се облече в слова, които да останат напълно неразбрани, ако писмото попадне в чужди ръце.

Започва, като се обръща към нея с „Първа звезда“. Тя не може да не помни, че когато обсъждаха произхода на името й, му каза следното: „Кръстена съм на третата звезда от пояса на небесния Стрелец“. Той отговори тогава: „Не, не трета. Най-първа в цялата небесна твърд.“

Рисуваше жреческите символи с голямо старание — винаги е бил изкусен краснописец. Подписа се с „Глупакът от Даба“, сигурен, че това ще й припомни непристойното му поведение, когато останаха насаме в пустинята.

Същата вечер, когато ловците се върнаха и всички се гостиха с прясно печено, Нефер издебна случай да поговори с Хилто насаме. Това стана възможно, когато след вечеря Таита реши да се уедини за малко в пустинната нощ. Хилто бе донесъл, наред с останалите припаси, няколко делви бира и Таита си позволи една-две купи, но един от малкото признаци за преклонната му възраст бе скоростта, с която течностите преминаваха през организма му.

Щом се поотдалечи, Нефер се приближи до Хилто и прошепна:

— Имам специална задача за теб.

— Ще бъде висока чест за мен, Велики!

Нефер му подаде мъничкия свитък.

— Пази го като очите си! — заповяда той и когато Хилто го скри в дрехата си, даде инструкции за доставяне на посланието в Аварис. Накрая каза: — Никому ни дума. Нито дори на мага. Разчитам на честната ти дума!

При залез-слънце на другия ден, когато въздухът започна да захлажда, Хилто и Бай напуснаха Гебел Нагара. Те се поклониха на Нефер в знак на вярност, помолиха Таита за благословия и амулет за закрила и потеглиха през пустошта. Конете изкачиха с усилие първия хълм и потънаха сред множество огрени от сребърна лунна светлина скали, които пукаха при изпускане на натрупаната през деня топлина.

Тръгнал пред конете, Бай изведнъж спира, възкликва на дивашкия си език и посяга към лъвското ребро на шията. Насочва го към странната фигура, която изниква от сянката на скалите.

Хилто се стряска още повече.

— Стай надалеч, зла сянко! — вика той, плющи с бича, прави знак срещу всички злини и изрича заклинание, което трябва да прогони всякакви демони и таласъми.

— Спокойно, Хилто! — проговаря най-подир привидението. Луната е така ярка, че хвърля дълга сянка върху твърдата като камък почва, а главата на привидението сияе като разтопено сребро. — Аз съм Таита, магът.

— Не може да си ти! — крещи Хилто. — Разделих се с Таита при залез-слънце в Гебел Нагара. Знам кой си. Ти си някое мръсно създание от подземния свят, което се представя за Таита.

Таита пристъпва и хваща ръката с бича.

— Не чувстваш ли топлината на плътта ми? — пита той и вдига ръката към лицето си. — Пипни лицето и чуй гласа ми!

Чак когато Бай опипа гърдите на Таита с висналия на тях лъвски кокал, след като помириса дъха му за гробовен полъх и го обяви за такъв, какъвто се представя, старият войник повярва, макар и доста неохотно.

— Но как стигна това място преди нас? — попита той, почти с плач.

— Това си е работа на адептите — обясни мъгляво Бай. — По-добре не питай.

— Хилто, в теб има нещо, което поставя всички нас в смъртна опасност — заряза формалностите Таита. — То мирише на смърт.

— Нямам представа за какво говориш, магьоснико — каза с неудобство войнът.

— Нещо, което ти е поверено от самия Египет — настоява Таита — и ти много добре знаеш какво е.

— От самия Египет? — Хилто клати глава и в същото време я почесва.

Таита протяга ръка и Хилто капитулира с въздишка. Бърка в кожената торбичка на пояса и изважда папирусовия свитък. Таита го взема.

— Ни дума за това — предупреждава го той, — нито на фараона дори! Чуваш ли, Хилто?

— Чувам, магьоснико.

Таита гледа втренчено свитъка и след малко върху него се появява светеща точка, извива се тъничко стълбче дим и папирусът пламва изведнъж.

Таита го оставя да изгори в ръката му, като явно не се притеснява от пламъка, а след това стрива остатъците с пръсти.

— Това е магия — шепне Хилто.

— Евтин трик — отвръща Бай. — Това го може всеки чирак.

Таита вдига дясна ръка за благослов.

— Нека боговете ви закрилят по време на пътуването! — казва той и гледа как колата изчезва в далечината.