Уилбър Смит
Чародей (12)

11

Поеха назад към Тива, съпровождани от петдесет бойни колесници, под командата на Хилто. Според строгите разпореждания, колоната се отправи най-напред към оазиса Бос. Изпратиха бързоходец да предупреди Благородния Наджа, регента на Египет, който напусна Тива и дойде да посрещне в оазиса младия фараон Нефер Сети.

Потънала в прах и мръсотия от дългото странстване из пустинята, колоната пристигна в Бос на петия ден. Когато влязоха в сянката на палмови дървета, едно подразделение от фатийската гвардия беше строено за тържествено посрещане. Войниците стояха с прибрано оръжие и размахваха палмови клонки. Всички пееха:

„Сети, могъщият бик.

На истината любимец.

И на двете жени, Некбет и Уаджет.

Огнедишащ змей.

Златорък Хор, дал живот на сърцето.

Сети, син на Ра, бог на слънцето, жив сега и във вечността.“

Нефер стои прав между Хилто и Таита в първата колесница. Дрехите му са мръсни и парцаливи, а гъстите кичури — цели в прах. Слънцето е обгорило лицето и ръцете му до цвета на зрял бадем. Хилто кара колесницата през войнския шпалир и Нефер се усмихва стеснително на онези лица в строя, които са му познати. Войниците го приветстват спонтанно. Те обичаха баща му, а сега обичат него.

По средата на оазиса, близо до извора, е издигнат лагер с разноцветни палатки. Пред царската шатра стои Благородният Наджа, заобиколен от свита придворни, аристократи и жреци, в очакване да приветства фараона на Египет. Той е величествен, облечен в могъществото и славата на регентската власт, блестящ в злато и скъпоценни камъни, ухаещ на благовонни масла и ароматни настойки.

От двете му страни са застанали Хесерет и Мерикара, принцеси от царския двор на Тамоз. Лицата им са бели като платно от грим, а очите — огромни и черни от въглен. Даже зърната на обнажените им гърди са боядисани като зрели череши. Перуките от конски косъм са им големи, а полите натежали от перли и злато, така че двете стоят сковани като кукли.

Щом Хилто докарва колесницата пред Благородния Наджа, той пристъпва и сваля от нея мърлявото момче. Нефер не бе имал възможност да се измие, откак напуснаха Гебел Нагара и мирише на пръч.

— Твоят регент те приветства, фараоне! Аз съм ти верен слуга и приятел. Да живееш хиляда години — добавя той отчетливо, та всички близкостоящи да чуят. Благородният Наджа отвежда Нефер за ръка до подиум, изработен от черно дърво, донесено от вътрешността на континента инкрустиран със слонова кост и седеф. Настанява го отгоре и като пада на колене, целува мръсните и ожулени крака на момчето, без следа от погнуса. Ноктите са очукани и пълни с черна кал.

След това се изправя и сваля парцаливата туника на Нефер, за да се види фараонската татуировка върху бедрото. Бавно завърта момчето, така че всички да я съзрат.

— Привет, фараон Сети, бог и син на богове! Ето го знакът! Всички народи по земята го виждат и треперят пред мощта на нашия цар. Склонете глави пред величието на фараона!

Войниците и струпаните около подиума придворни надават мощен възглас.

— Привет, фараоне! Да си жив вечно в могъщество и слава!

Наджа бута напред принцесите и те коленичат, за да се закълнат във вярност на брат си. Гласовете им не се чуват, докато Мерикара, по-малката, не издържа и скача на подиума, зашумяла златоткани поли. Хвърля се към брат си.

— Нефер — пищи тя, — ако знаеш колко ми липсваше. Мислех, че си умрял.

Нефер отвръща вдървено на прегръдката, а тя се извръща настрана и прошепва с кикот:

— Смърдиш ужасно!

Благородният Наджа дава знак и една прислужница отвежда децата, след което могъщите благородници на Египет, предвождани от членовете на съвета, минават един по един пред Нефер и се заклеват във вярност. Настъпва миг на сконфузено объркване, когато фараонът оглежда събралите се и пита с ясен, пронизващ глас:

— Къде е чичо ми Крат? Той трябва да ме поздрави пръв.

Тапа мърмори някакво обяснение:

— Благородният Крат не можа да дойде. Ще обясним по-късно, Велики. — Стар и немощен, Тала е новият предводител на съвета. Наджа го е подчинил напълно.

Церемонията приключва по даден от Наджа знак. Той плясва с ръце и заявява:

— Фараонът пристига от дълъг път. Трябва да си почине, преди да поведе процесията към столицата.

Хваща покровителствено Нефер за ръка и го въвежда в царската шатра, чиито просторни салони и коридори могат да подслонят цяло гвардейско подразделение. Там го очакват началникът на царския гардероб, парфюмеристи и фризьори, пазителят на царските бижута, слуги, масажисти и прислужнички в банята.

Таита е решен да не се отделя от момчето, за да го пази. Той прави опит да се включи незабелязано в царския антураж, но длъгнестата му фигура и сребърна глава го открояват ярко сред останалите, а славата му е такава, че няма кътче в цялата страна, където да мине незабелязан. Пред него начаса изниква стражник.

— Привет, Благородни Таита! Нека боговете бъдат винаги благосклонни към теб. — Макар фараон Тамоз да му даде благородническа титла в деня, когато подпечата указа за освобождаването му от робство, Таита и до ден-днешен изпитва неудобство при споменаването й.

— Регентът на Египет те търси. — Поглежда мърлявите парцали по стария маг, както и оръфаните прашни сандали. — Май е по-добре да не се явяваш в този вид. Благородният Наджа не понася лоши миризми и непрани дрехи.