Уилбър Смит
Чародей (90)

89

На другата сутрин стените и покривите отново са отрупани с народ. Нефер се отправя от портите към заграденото поле, като прави усилия да не куца. Въпреки мазилата и лековитите лапи, приготвени от Таита и поставени от Минтака, тялото му е схванато и непоносимо боли. Крус стои в същото положение, в което го е оставил предния ден — загледан в опашката си.

Момъкът запява тихо и влиза в полето. Крус не помръдва тяло, но лепва уши към шията и оголва зъби в проклета усмивка.

Нефер го обикаля бавно, като пее и му шепне, а Крус се дърпа и иска да избяга, но е обречен да описва тоя досаден кръг. Нефер хваща въжето и наглася възлите му така, че да бъдат освободени с едно движение.

След това отива внимателно от лявата страна на жребеца, където остава извън полезрението му. Не спира да му говори и да го гали, като в същото време се готви за скок. Скача внезапно и го възсяда. Цялото тяло на жребеца се сгърчва и застива от страх и възмущение. Иска да побегне, но главата му е вързана надолу. Описва още един кръг. Иска да отметне глава, но въжето го тегли болезнено надолу. Отново е неподвижен, с прилепнали назад уши.

Нефер дърпа края на въжето и освобождава първо крака, а след това и главата. Въжето пада, Крус изправя глава и огъва шия. За миг остава застинал в тази поза. След това разбира, че е свободен. Полита като чайка, сякаш се издига във въздуха от място, опънал и четирите крака, докоснал предните с муцуна. Приземява се и отново скача, изпънал опашка, огъващ тяло ту в една, ту в друга посока. Нефер се е прилепил към гърба му като плевел. Крус застава на предни крака, а със събраните задни рита към небето. Изпълнявайки в безредна последователност всички тези номера, той прекосява полето от единия до другия край.

И тук се изправя отново на задните си крака, за да се просне с ясно чут от зяпачите силен удар на собствения си гръб, с намерение да смаже ездача с тяло върху земята.

Минтака изпищява, в очакване да чуе звука от натрошените кости на Нефер, но той е скочил пъргаво като котка от гърба на животното, за да се приземи до размяталия копита във въздуха жребец.

— Само един хитър и войнствен кон може да се опита да убие човек по този начин — отбелязва безстрастно Таита.

Крус се подпира объркан на предните крака, но преди да е стъпил на четирите, Нефер е отново залепнал за гърба му. Жребецът стои и трепери под него, а после се впуска в бесен галоп. Насочва се право към оградата, а залепен за шията, Нефер вика в ухото му:

— Точно така! Бързай колкото можеш!

Крус се хвърля над оградата от бегом и Нефер премества тежестта си, за да му помогне. Двамата се извисяват красиво над горната греда в едно могъщо цяло, за да се приземят, без конят да загуби за миг равновесие.

Нефер се разсмива от възторг и го пришпорва напред.

— Ха сега! Да видим какво можеш!

Крус побягва през най-близките полегати хълмове като дива коза и изчезва зад хребета към пустинята. Виковете от градските стени и покриви постепенно замират и над града увисва пълна тишина.

— Трябва да изпратим някого след тях — нарушава я внезапно Минтака. — Може да го е хвърлил. Може да лежи някъде в пустинята със счупен гръбнак.

Таита поклаща глава.

— Сега нещата се решават само от тях двамата. Никой не бива да се меси!

Всички чакат по стени и покриви, а слънцето достига зенита, за да тръгне към залез. Никой не напуска позициите, за да не пропусне последното действие от това състезание по сила и воля между човек и животно.

— Сигурно са се пребили — тормози се Минтака. — Този кон е чудовище. Ако е направил нещо на Нефер, ще накарам да го убият! — зарича се тя побесняла.

Минава още час, протяжно като прокапал мед, и изведнъж сред зрителите настъпва раздвижване. Хората скачат и вперват поглед към хребета на хълма, а тихият ропот преминава в радостни викове и смях.

На фона на небето изпъква жалка картина. Жребецът е увесил глава, а кожата му е потъмняла от пот, цяла в петна сол, останала от изпаряването й. Крайното му изтощение проличава във всяка халтава стъпка, която прави. На гърба му като парцал виси Нефер и когато Крус поема несигурно надолу по склона, хората виждат охлузеното и изранено тяло на своя фараон.

Крус стига полето. Този път няма и намерение да скача през оградата, а се мъкне примирен към градските порти.

Минтака вика:

— Бак-хер! Добре направено, Велики! — Възгласът е подет на секундата и многогласият поздрав отеква високо горе от хълмовете над извора на Озирис.

— Бак-хер! Бак-хер!

Нефер се изправя на гърба на жребеца и вдига юмрук в победоносен жест. Възгласите удвояват силата си.

Стигнал под стените, фараонът демонстрира ездаческо майсторство: води Крус в серия завои. След това го спира и го кара да се изправи на задни крака. Командите му са почти неуловими — леко притискане с бедра или промяна на тежестта, докосване с палец или длан — но конят се подчинява безпрекословно.

— Опасявах се, че е пречупил духа му — казва Таита на Минтака, — но Крус е от ония рядко срещани същества, които имат нужда от твърда ръка, вместо от нежност. Нефер трябваше да му покаже кой е господарят и — Хор ми е свидетел — не съм виждал друг да го прави по-добре или по-бързо.

Нефер влиза през портите и маха с ръка на Минтака, а после минава по дългата улица до коневръзите. Връзва Крус и му поднася кожено ведро с вода. След като утолява жаждата му, Нефер измива с топла вода мръсотията и солта от кожата му, а после го развежда по пясъчния плац. Пълни торбата му с накиснато в мед просо и докато жребецът яде лакомо, той го разтрива със стиски сено и му казва колко е смел и как ще минат заедно Червения път, а Крус го слуша и преде с уши.

Когато слънцето се спуска, Нефер разстила дебел пласт слама. Крус я подушва, опитва на вкус, а после се отпуска тежко и ляга на една страна. Нефер се настанява до него и слага глава на шията му. Двамата заспиват така и тази нощ Минтака остава сама.