Уилбър Смит
Чародей (33)

32

Антуражът на цар Апепи остана в Тива още месец след сватбата. Бяха гости на фараон Нефер Сети и неговия регент и към тях се отнасяха по царски. Таита също допринесе за това забавяне. Беше сигурен, че Наджа не би предприел нищо срещу Нефер, в присъствието на Апепи и дъщеря му.

Царствените гости прекарваха времето си в лов или посещения на безбройните храмове по двата бряга, посветени на всички египетски богове. Провеждаха се турнири между части на войските от Севера и Юга. Състезаваха се с колесници, надбягваха се, стреляха с лък. Имаше дори състезание по плуване, в което победителят завоюва златна статуетка на Хор.

В откритата пустиня биеха от колесници газели и диви кози. В царската соколарна не бе останал нито един сокол — всички бяха пуснати на свобода по време на погребалната церемония на фараон Тамоз. Покрай реката гостите ловяха патици и гъски или биеха с копия големи риби из плитчините. Ходиха и на лов за речни коне — могъщи хипопотами, с военни галери, като Нефер управляваше своя собствена на име „Окото на Хор“. Принцеса Минтака стоеше права до него и пищеше от възбуда, когато огромните набучени със стрели гърбини на хипопотамите се показваха над почервенялата от кръвта им водна повърхност.

През това време Минтака беше често с Нефер. Тя се возеше в колесницата му при лов и му подаваше копието, когато преследваха бърза антилопа. Носеше на рамо собствения си сокол, когато тръгваха на лов за птици. На ловните излети сядаше до него, за да му предлага различни плодове и сладкиши. Белеше най-едрите зърна грозде с дълги заострени нокти и ги пускаше в устата му.

Всяка вечер в двореца имаше гощавки и тя винаги сядаше от лявата му страна — обичайно място на съпругата, за да бъде дясната му ръка винаги готова да хване оръжието. Тя го разсмиваше с остроумни забележки и способността си да имитира другите. Подражаваше Хесерет съвършено с нейните превзети усмивки, кокетни погледи и възприетия напоследък надут тон, с който казваше „моят съпруг, регентът на Египет“.

Макар че правиха много опити, никога не можаха да останат насаме. За това имаха грижата Наджа и Апепи. Нефер се обърна за помощ към Таита, но дори той не можа нищо да стори. И през ум не им мина, че магът не иска да си мръдне пръста и че, също като останалите двама, държи да запази невинността си. Много отдавна беше организирал тайна среща между Тан и Лострис и гръмотевичните й последици още трещяха през годините. Когато Нефер и Минтака играеха бао, около тях се навъртаха роби, както и вездесъщият Асмор. Нефер бе научил добре урока си и вече не подценяваше състезателните качества на принцесата. Играеше като срещу Таита. Изучи силните й страни, както и малкото слаби: тя се безпокоеше много за собствения си замък и ако я попритиснеше в този квадрант, би могла да оголи фланга си. На два пъти приложи тази тактика и проби защитата й, но третия път установи, че тя е предугадила маневрата и му е заложила капан. Когато той оголи западния замък, тя вкара една фаланга в отвора и го принуди да се предаде с толкова доволен смях, че той почти, но не съвсем, беше готов да й прости. Схватките им се провеждаха с все по-голям хъс, докато накрая взеха епични размери и дори Таита се заседяваше да погледа, като кимаше одобрително или пускаше древна усмивка.

Любовта им е така очевидна, че огрява всички останали и където и да отидат двамата, околността се изпълва незабавно със смях. Когато Нефер препусне из улиците на Тива със застаналата до него като копиеносец Минтака, развяла черна грива по вятъра, добродетелните съпруги тичаха на улицата, а мъжете оставяха работата си, за да извикат приветствия и благопожелания. Дори Наджа се усмихва благосклонно и никой не би повярвал, че всъщност никак не му харесва, че общественото внимание се отклонява от собствената му сватба и новите съпруги.

Благородният Трок е единствената печална фигура по време на лов, излети и пиршества в двореца.

Времето им лети много бързо.

— Около нас винаги има прекалено много хора — шепти Нефер над дъската за бао. — Жадувам да останем насаме, макар и за няколко минути. Остават само три дни преди заминаването ти за Аварис. Могат да минат месеци и дори години, преди да се видим пак, а аз искам да ти кажа толкова много неща, но не и пред всички тия очи и уши, насочени като стрели към нас.

Тя кимва и премества фигура, която в залисията е пропуснал да забележи. Поглежда към нея и е готов да я пренебрегне, но в същия миг забелязва, че западният замък се оказва хванат в клещи. След още три хода тя пробива отбраната му. Нефер продължава съпротивата още известно време, но силите му са в безпорядък и изходът от битката — неизбежен.

— Използва обстоятелството, че бях зает с друго — ръмжи фараонът, — типично по женски.

— Не твърдя, че съм нещо различно от жена, Велики. — Произнася титлата с ирония, която го наранява като удар от украсения с диаманти кинжал на пояса й. После се навежда напред и прошепва. — Ако останем насаме, обещаваш ли да не посягаш на целомъдрието ми?

— Кълна се в раненото око на великия бог Хор, че никога докато съм жив, няма да сторя нещо, което да накърни доброто ти име — заявява искрено Нефер.

Тя го дарява с усмивка.

— Братята ми няма да са особено доволни, ако го чуят. — Тя му хвърля кос поглед. — Те биха посрещнали с възторг всеки повод да ти прережат гърлото. Пък ако не е гърлото, може друго да ти отрежат.

Техният час настъпи на следващия ден. Един от царските ловци слезе от хълмовете край селцето Даба, за да съобщи, че от пустинята е дошъл лъв, който нощем напада кошарите. Прескочил оградите и убил осем ужасени животни. Призори селяните успели да го прогонят, въоръжени с факли, рогове, тъпани, към чийто шум добавили собствения си зверски рев.

— Кога се случи? — попита Наджа.

— Преди три дни. — Мъжът беше проснат ничком пред трона. — Тръгнах срещу течението, колкото можах по-бързо, но то е силно и вятърът насрещен.

— Какво стана със звяра? — намеси се цар Апепи.

— Избяга в планината, но аз изпратих двама от най-добрите нубийски следотърсачи да го проследят.

— Видя ли го някой? Колко е голям? Лъв ли е или лъвица?

— Селяните разправят, че е огромен мъжкар с гъста черна грива.

Допреди шестдесет години, лъвовете бяха чудо невиждано в поречието на Нил. Запазени единствено за царски лов, те бяха преследвани от поколения фараони, не само защото причиняваха щети на скотовъдците, но главно защото бяха най-желаният ловен трофей за царете.

В течение на дългите тежки години на войната между хиксоси и египтяни, фараоните и от двете страни бяха прекалено заети с друго и лъвовете се радваха на относително спокойствие. Освен това, човешките тела, оставяни по бойните полета, осигуряваха леснодостъпна храна за лъвските стада. През последните десетилетия видът процъфтяваше, числеността му, както и смелостта, нараснаха многократно.

— Ще наредя веднага да натоварят колесниците на лодките — заяви Апепи. — При сегашното състояние на реката, ще стигнем Даба утре призори. — Той се ухили и удари юмрук в мазолестата длан. — В името на Севт, ще ми се да си опитам късмета със старата черна грива. Откак се наложи да се откажа да убивам египтяни, ръцете все ме сърбят за нещо по-сериозно.

Наджа се намръщи на дебелашката шега.

— Няма ли да отплаваш след два дни за Аварис, Велики?

— Прав си, регенте. Повечето багаж обаче, вече е натоварен. Освен това, Даба е на пътя ми за дома. Мога да отделя ден-два за лов.

Наджа се колебае. Не е толкова привързан към лова, че да зареже държавните дела. Отдавна очаква с нетърпение отпътуването на Апепи, чието шумно, просташко присъствие му е дошло до гуша. Освен това, има и други планове, които могат да бъдат пуснати в ход, само след като Апепи се махне от Тива. От друга страна, не може да остави хиксосийски фараон да ловува сам в територията на Горен Египет. Би било не само неучтиво, но и дълбоко погрешно от политическа гледна точка, да остави Апепи да броди из царството като едноличен владетел.

— С най-голямо удоволствие ще се присъединим, Велики — обади се Нефер, видял възможност за великолепен лов. Сам той никога не бе преследвал с колесницата си лъв, нито изпитал куража си, изправен лице в лице с него. И което бе сто пъти по-важно, представяше се превъзходна възможност да отдалечи още малко раздялата с Минтака, за която дори не искаше да мисли. Преди Наджа да му попречи, той се обърна към все още проснатия на пода ловец:

— Свършил си хубава работа, добри ми човече. Шамбеланът^[1] ще те възнагради със златен пръстен за това. Вземай най-бързата фелука и тръгвай обратно. Подготви посрещането ни. Ще подгоним звяра с всички сили.

Нефер съжалява само, че Таита няма да е с него, за да го напътства в този лов. Старецът е изчезнал в пустинята, на едно от периодичните си тайнствени поклонничества и никой няма представа нито къде е отишъл, нито кога ще се върне.