Уилбър Смит
Чародей (102)

101

Нефер остава още миг, прегърнал конете през шия, като им шепне окуражаващо. След това тича назад и се мята в колесницата. Тръгва ходом, после леко преминава в полугалоп. И чак когато бягат в съвършен синхрон, подава командата:

— Нил!

Приближават плавно линията и той отново подава юздите на Мерен. Не му казва нищо — знае, че момъкът още страда, заради първия неуспешен опит.

Докато се готви за първото хвърляне, Нефер внимателно наблюдава ушите на Крус за най-малък признак, че отново има намерение да наруши стъпката, но жребецът ги е насочил напред и бяга с равномерна плавна стъпка. Той продължава така и когато първото копие полита, за да се забие в средата на червения кръг. Вторият идва сякаш почти веднага и той повтаря мощното и грациозно движение, за да запрати късия ствол в средата на вътрешния кръг. До него Мерен мълчи, подкарал колесницата с тяло и душа.

Третото копие се извисява и блести като слънчев лъч, а после Шабако вдига червен флаг.

Последното копие е в ръката на Нефер и той се надвесва над конете, за да им каже с твърд, но окуражаващ глас:

— Още едно. Само още едно!

Колесницата се плъзга като в масло и когато запраща копието, Нефер знае, че то ще намери самата среда на мишената. Вика на конете, докато копието още лети:

— Ха! Ха! Давай! — и те политат напред, преминават от междинен ход в галоп така бързо, че Нефер трябва да запъне крак във въжената халка и да стегне цялото си тяло, за да запази равновесие.

Шабако развява червен флаг и те ясно чуват гласа му:

— Бак-хер, Велики! Дотук отлично!

Но Нефер знае, че вече не могат да наваксат преднината, която загубиха и че преследвачите бягат към тях с всички сили.