Корал Смит
Магическото огледало (30)

Глава тридесета

Мина дълго време, преди доктор Томас Макструан, както беше започнала да го нарича тя, да позволи на Джулия да стане от леглото. Заради твърдото му и неотстъпчиво поведение тя добавяше и титлата Неандерталеца към името му. И когато най-накрая беше сигурно, че е достатъчно здрава, Дарах я люби с такава нежност, че Джулия едва не се разплака от радост.

Пожарът в гората беше угаснал, оставяйки още една черна ивица върху земята. Но тази ивица едва докосваше границите на земите на клана Макструан. Благодарение на бързата мисъл на Гордън и усилията на целия клан, огънят бе задържан, преди да стигне до каменния кръг. Аласдеър и Селандин отпразнуваха това особено тържествено.

— Тя е прекрасна, Дарах — каза Джулия, докато наблюдаваше как Аласдеър и Селандин се разхождат прегърнати, сякаш живееха в свой собствен свят. — Коя е тя? Чужденка е, нали?

Той изпъшка.

— О, това не е дори и половината от истината. Тя казва, че е от феите, които живеят от другата страна на морето. Нарича се Талкот и притежава дарбата да предсказва бъдещето. А нашият Аласдеър си е загубил тази дарба още когато я е видял за първи път.

— О, сега вече разбирам. Една от онези невъзможни връзки между чужденка и упорит леърд, от които никога нищо не излиза. — Джулия му се ухили и двамата се разсмяха. — Предполагам, че можем да им пожелаем късмет.

— Да — съгласи се Дарах и плъзна ръка около кръста й. — Не можем да направим нищо друго.

Тя го погледна изненадано. Нейният Дарах ли беше казал това? Господин Дългът Зове? Наистина ли най-сетне той се отказваше от контрола върху брат си? Джулия го прегърна и той й се ухили така, че косата й настръхна.

— Освен това — каза провлачено той, — момичето е единствена наследничка на Крейгън. Тя ще донесе голямо богатство на клана Макструан.

— А-ха! Значи затова приемаш тази връзка. — Тя се усмихна и поклати глави. — Ти си студен човек, Дарах Макструан.

— Просто се грижа за хората си. — Той й се усмихна и в погледа му проблеснаха весели искрици. — И съм готов да ти докажа колко съм студен, ако искаш да се върнеш с мен в леглото.

Джулия остана повече от доволна от демонстрацията. Беше си у дома. Споменът за Ню Йорк и стария й живот избледняваше като сън.

Когато се възстанови достатъчно, Джулия заведе леърдите и няколко от жените при каменния кръг и им показа къде да копаят. Кашоните й си бяха там и бяха непокътнати.

— Добрият стар стиропор — каза радостно тя, докато вадеше една кутия. — Живейте по-добре с химията. — Тя го подаде на Томи, който разкъса нетърпеливо капака и започна да рови из съдържанието, развълнуван като дете на Коледа.

— Това не са лекарства, нали, Джулия? — Той вдигна една консерва с тъмночервен етикет.

— Не — отвърна ухилено тя. — Това е за склада. Артишок.

— Арти… какво?

— Няма значение. Чакай само да го опиташ. А тук имаме домати, тесто за пица, водни кестени и…

— И се пази, момиче. — Лиам заклати пръст към нея. — Чревоугодничеството е покосило повече хора, отколкото мечът.

— Аристотел? — попита усмихната Джулия.

Той изсумтя.

— Не. Макструан.

Те замъкнаха кашоните в селото с радостни викове. Няколко диви кокошки им се изпречиха на пътя и Гордън и Лиам подхванаха отново стария си спор. Дуган изсумтя и се отдалечи от тях, за да потърси новата си любов — една млада вдовица, която се казваше Теса. Жените се бяха върнали в селото и това караше Джулия да се чувства по-щастлива.

Джулия вървеше до Дарах и се радваше на успешното си завръщане у дома, като се хилеше доволно.

— Е — каза той, когато изостана малко, за да не може да бъде чут от останалите. — Изглежда, като че ли смяташ да останеш дълго тук.

Тя се притисна по-близо до него.

— Така е. Искаш ли да се възползваш от това?

— Да.

— О, така ли? — Тя скръсти ръце. — И как?

— Мисля, че вече е време да повикам свещеника.

Джулия замръзна на мястото си.

— Какво?

— Казах, че вече е време да повикам свещеника да ни посети. Има нещо, което искам той да направи, щом си решила да останеш тук.

— Дарах! Мислех, че този въпрос е вече решен! Мислех, че вече сме забравили за тази работа с вещиците. Беше Едана, ако си забравил, тя беше…

— Мълчи, жено! Искам да се оженя за теб.

Тя го зяпна и дълго го гледа с отворена уста, докато най-сетне не проумя истинския смисъл на думите му.

— Наистина ли? — попита тихо Джулия. — Искаш да се ожениш за една чужденка, която постоянно те ядосва?

— Щях да те искам дори ако беше Херман Дребосъка — отвърна тържествено той.

— О, боже — каза Джулия, която не можеше да сдържи смеха, който напираше в нея. — Не казвай това.

— Защо да не го казвам?

— Няма значение. — Тя го прегърна. — Повтори го.

— Кое?

— Онова, което искаш от мен.

— Джулия Адисън, искам да станеш моя жена. — Тя въздъхна доволно. Дарах я разтърси леко. — А ти казваш…

— О! О, да. Да. — Тя се разсмя и го целуна. — Да, любов моя.

 

 

Селандин и Аласдеър гледаха как младоженците танцуват. Селандин улови ръката му и я целуна, след което я сложи върху корема си.

— Какво се опитваш да ми кажеш, любов моя? — измърмори той срещу косата й.

— Време е, любими — отвърна тя. — Ако го искаш.

Той я погледна в очите.

— Сигурна ли си?

Тя се усмихна.

— Забравяш коя съм. — Тя притисна ръката му към корема си. — Не го ли чувстваш?

Аласдеър затвори очи. На лицето му се изписа учудване.

— О, господи. Чувствам го! Като вода от езерото, която гали ръката ми. — Той отвори очи и се загледа в нея. — Не съм сигурен дали ще успея да дочакам да те кача горе в леглото си.

Селандин се разсмя и сладкият звук на смеха й се уви около сърцето му като лоза.

— Ще трябва да почакаш. Намислила съм нещо специално.

Той въздъхна.

— Любима, ти ще ме умориш. Но не мога да ти откажа. Води ме.

Малко по-късно той я гледаше учудено.

— Тук ли?

— Тук. — Селандин отиде в средата на каменния кръг и хвърли наметалото си на земята. Роклята й заблестя на светлината на звездите и тя протегна ръце. — Тук започна всичко и тук искам да ме любиш за първи път. Тук искам да заченем първото си дете. — Тя размаха полите си и пред погледа на Аласдеър се откриха стройните й крака и белите й глезени.

Той започна да сваля меча си като се смееше на безсрамния начин, по който тя го предизвикваше. Тя протегна ръце и той я прегърна.

— Е, главатарке на клана Морстън, какво желаеш?

Тя се усмихна.

— Много добре знаеш какво желая.

— Знаеш, че съм верен Макструан.

— Да, знам. Но когато се оженим аз също ще бъда Макструан. И твоят клан ще бъде и мой, а моят — твой.

— Харесва ми как го казваш.

Тя отстъпи и посочи към небето.

— Пълнолуние — каза Селандин, докато се събличаше. — Искам синът ни да се роди през пролетта.

Той поклати глава.

— Да не си вземала уроци от брат ми? — попита ухилено Аласдеър, като клатеше глава. — Изведнъж започна да командваш много.

Селандин въздъхна и се наведе да вдигне роклята си.

— Е, щом не искаш, предполагам, че мога…

Тя не успя да довърши. Луната осветяваше древните камъни, чиято сила благославяше и защитаваше феята, която бе станала обикновена жена в прегръдките на своя любим.

 

 

— Не мога да ти опиша колко съм щастлива — каза с доволна въздишка Джулия.

Дарах целуваше врата й докато я отнасяше към спалнята им.

— Радвам се. Но се кълна, че си станала по-тежка, сладка моя. Или пък аз вече не съм толкова силен колкото преди.

Тя се усмихна и подръпна ухото му.

— Ти си по-силен от всякога. А и аз съм нещо повече от това, което бях.

— Ти си Макструан.

— Да, така е.

Дарах се спря, притисна гърба й към стената и я целуна, докато и на двамата не им остана дъх.

 

 

В голямата зала под тях Лиам беше зает да изпълнява древния ритуал на изброяване на предците на клана. Публиката му беше изпила доста вино и унищожила доста храна, така че малцина забелязаха, когато той вмъкна имената леърд Хъмфри от Богарт и кралица Ингрид Бергман в списъка. Жена му Бес обаче долови шегата и му изпрати една въздушна целувка от мястото си край огъня. До нея седеше Роуз, която кърмеше новородения си син — Харисън Форд Макструан.

Дуган показваше на Майри как се танцува валс — нещо, което беше научил от Джулия. За случая Майри беше захвърлила бастуна си, но това не бе изненадало никого. Рос, Найал, Гордън, Брус и новият свещеник, брат Саймън, вдигаха наздравици за щастливата двойка, за клана, за къщата, за времето, за мебелите… със зачервени щастливи лица. Никой не бе забелязал кога Томас — както всички вече го наричаха — се беше измъкнал навън с Лара.

Кучето и котката се бяха сгушили под масата и доволно дъвчеха остатъците от вечерята, които успяваха да отмъкнат от някого, или храната, която леърдите им подхвърляха от време на време.

 

 

Дарах влезе в стаята и затвори вратата с ритник. Той положи нежно Джулия върху леглото.

— Значи си станала нещо повече отпреди, а? Аз пък си мислех, че ми е по-трудно да се изкачвам по стълбите.

Джулия се усмихна лукаво.

— Това е, защото си сложил едно бебе в корема на жена си.

Дарах се втренчи в нея. Джулия се разсмя.

— Не бъди толкова изненадан. Какво очакваше след всички упражнения в леглото?

— Дете — каза тихо той. — Кога… как… можем ли все още да…

— И още как — каза тя, докато увиваше ръце около врата му. — Почакай само да видиш какви изненади съм ти донесла от другия свят.

Той я погледна и очите му заблестяха от любопитство.

— Да не искаш да кажеш, че…?

Тя кимна.

— В началото на бременността съм и все още влизам в онези копринени сутиени и бикини, които толкова много харесваш. Разбира се, може да съм станала малко по-голяма отгоре в сравнение с преди, но ти няма да се оплакваш много, нали?

— Ще се преборя — отвърна тържествено Дарах.

— Добре — каза през смях Джулия. Тя седна в леглото и започна да развързва връзките на роклята си.

— Чакай.

Тя се спря и го погледна въпросително.

— Вече се опитваш да командваш жена си, а, леърд Дарах?

Той поклати глава.

— Джулия Адисън Макструан, казвал съм ти това и пак ще ти го кажа — ти си жената от сънищата ми. — Той сложи ръка върху леко издутия й корем.

— И ти също, съпруже — каза тихо тя и се наведе да го целуне. — Не сме ли щастливи, щом сънищата ни са се сбъднали?