Ана Годбърсън
Клюки (43)

Четирийсет и първа глава

„Напоследък непрекъснато се говори за покойната Елизабет Холанд. Годежният й пръстен бе открит и мнозина подхвърлиха възможността да е попаднала в ръцете на банда крадци. Ако тя също бъде открита, скоро след това ще се омъжи, независимо какви невъобразими неща са й се случили, докато е била откъсната от обществото.“

Из уводната статия на „Ню Йорк Таймс“, сряда, 27 декември 1899 г.

— Ако някой знае причина, поради която този мъж и тази жена не трябва да сключват брак, нека говори сега или замълчи завинаги…

В помещението се понесе доволен шепот и тих смях и стана ясно, че никой няма да възрази. Подът беше покрит с бели цветчета, прозорците бяха украсени с дантела. В по-малкия хол в източната част на дома на семейство Холанд все още нямаше мебели, но пък бе съвършеното място за венчавка. Бяха внесли малкото канапе, на което седеше майката на Елизабет — възстановила се почти напълно от болестта, въпреки това все още слаба — и леля й Едит, която цяла сутрин не спря да плаче и да се усмихва. Зад тях бяха застанали четиримата прислужници на Сноудън, облечени в кожени жилетки и ризи с бели яки. Близо до закритите прозорци бе застанал Сноудън, държеше Библия и приемаше задължението си изключително сериозно, зад Елизабет се беше изправила Даяна, а зад нея Клер, и двете в бяло, и двете стиснали букети момина сълза и рози, които трите момичета бяха направили същата сутрин и завързали с лавандулови панделки.

В средата бе застанала Елизабет, облечена в нова бяла рокля от шевица, която й стоеше чудесно, макар да не беше шита специално за нея. На врата имаше дантела, също и под лактите, буфан ръкавите и богато набраната пола подчертаваха тънката й талия. Копчетата на китките и на врата бяха облечени в коприна, като на истинска дама. Уил беше избрал роклята, защото майка й забрани „мъртвата“ дъщеря да се показва дори на прозореца. Тя бе протегнала ръка и стискаше пръстите на Уил. Той не я поглеждаше, беше притихнал. Булката едва сега разбра, че бъдещият й съпруг е нервен. Не го беше виждала в подобно състояние много отдавна. Беше облечен в нов, тъмнокафяв костюм с жилетка и бяла яка.

Нямаше представа как ще го възприеме, когато го види в костюм.

— Елизабет Адора Холанд, вземаш ли Уилям Томас Келър за свой законен съпруг, до когото ще бъдеш и в болест, и в здраве, докато смъртта ви раздели?

— Да — прошепна тя.

Очите й бяха влажни и не смееше да откъсне поглед от Уил с широките рамене и големи сини очи, обрамчени с тъмни мигли. Каква ирония, помисли си: с парите от годежния пръстен плати цветята, новата рокля и костюма, но се радваше, че Уил бе участвал в продажбата, и то не само защото се беше пазарил със собственика на заложната къща, ами беше уговорил най-добрата възможна цена. След години, след като Уил се докажеше и след като двамата станеха свидетели на промените, причинени от времето, щяха да разказват на децата си тази история. Щяха да им обяснят как една вещ, която щеше да ги раздели, им беше осигурила сватбените одежди.

— Ти, Уилям Томас Келър, вземаш ли тази жена за своя законна съпруга, за да бъдеш до нея и в болест, и здраве, докато смъртта ви раздели?

Едва сега по лицето му плъзна усмивка. Появи се веднага след като каза „да“ и щеше да остане завинаги. Пазеше пръстените им в джоба и ги извади. Бяха най-обикновени халки от жълт метал, които майка й откри сред семейните реликви, и двамата си ги сложиха.

— Обявявам ви за съпруг и съпруга. Можете да целунете булката — заяви Сноудън.

Елизабет не бе спряла да мисли за този момент от сутринта. Физическата й близост с Уил отдавна бе пазена в тайна и сега й се струваше необичайно и малко страшно да го целуне пред майка си и леля си. В края на краищата настъпи моментът, в който това бе напълно естествено. Не беше сигурна кога я приближи, нито кога започна целувката, но ето че устните им се сляха, меки, нетърпеливи и тя разбра, че дори да бе съжалявала за онова, което оставяше, сега й предстоеше наситено със събития бъдеще, в което щеше да има всичко, което пожелаеше, а също и моменти, за които не подозираше.

Чу ръкопляскане и разбра, че мигът е отлетял. Отстъпи крачка назад и Даяна я прегърна. Горката, изглежда силите я бяха напуснали, макар да прегърна сестра си. Лъскавите й къдрици се разпиляха по рамото на булката. Елизабет бе изслушала признанието й за предателството на Хенри и я успокои, вдъхна й кураж, увери я, че Пенелопи е измислила някой номер. Дори бе облекчена, че малката няма повече да се промъква тайно. Беше убедена, че Хенри е влюбен в нея. Същевременно бе истински скандализирана, задето Даяна е спала с него, макар самата тя години наред да се беше промъквала в леглото на Уил. Сега поне щеше да спи по-спокойно, когато се върне в Калифорния, а и нямаше да се безпокои, че Даяна ще бъде заловена.

Майка й се изправи с усилие. Едит продължаваше да седи на махагоновото канапе, за да се увери, че снаха й ще успее да се изправи сама. Пристъпи напред и целуна Елизабет по бузата. После се обърна към Уил.

— Познаваме се отдавна и винаги съм те харесвала — рече простичко тя. Стисна устни. Около тях, в празната стая със зелени стени и резбован дървен таван, доскоро пълна с вази с цветя, свидетелите зачакаха следващите думи на госпожа Холанд. — Покойният ми съпруг те харесваше много повече от мен. В противен случай нямаше да допусна да се случи подобно нещо. Няма да се преструвам, че съм искала дъщеря ми да сключи такъв брак, но знам, че ще бъде щастлива с теб и в пълна безопасност.

Уил я наблюдаваше сериозно и кимна с благодарност. Едва ли щеше да чуе по-добри думи от майката на Елизабет.

— Благодаря ви, госпожо Холанд — отвърна и протегна ръка.

Елизабет наблюдаваше тънката усмивка на майка си и отривистото й кимване. Знаеше, че й е трудно — сватбата се състоя благодарение на убедителните думи на Едит — и Елизабет й беше благодарна. По-късно, във влака, реши да разкаже на Уил, че дължат всичко на Едит и трябва да обмислят как да й благодарят, когато парите от петрола започнеха да се трупат.

— Господин Кеърнс, бяхте чудесен — обърна се майката към Сноудън. Отново говореше със стария познат тон на ласкателка. — Присъствието ви ни донесе огромна радост. Всеки ден ни изненадвате с ново умение.

— За мен бе чест да извърша бракосъчетанието. Сега ви моля да ме извините — трябва да свърша нещо, а и вие сигурно искате да останете за кратко насаме, като семейство. — Сноудън стисна ръката на Уил, обърна се към Елизабет и задържа малките си очи на нея. Тя си каза, че наистина имаха късмет, задето Сноудън е с тях и по природа е кротък и благ човек. В този момент изпита топлота към него, сякаш бе от семейството. — Поздравявам и двама ви, господин и госпожо Келър.

Той излезе, хората му го последваха и семейство Холанд останаха сами. Повечето оригинални картини вече ги нямаше, но пейзажите на бушуващи морета все още бяха запазени. В малкия хол бе съхранена атмосферата, която Елизабет помнеше от дете — това бе мястото, където в живота на възрастните се случваха интересни неща. Клер беше приготвила чай и торта. Елизабет седна до майка си на малкото канапе.

— Сноудън ще се върне в Бостън, ще ти извади брачно свидетелство и ще ти го изпрати в Калифорния. Като го изготви там, е малко вероятно някой да го забележи. О, Елизабет — промълви и отпусна ръце на бузите на по-голямата си дъщеря. — Ще ми липсваш, да знаеш само как ще ми липсваш, но трябва да заминете в най-скоро време. Колкото повече останете, толкова по-голяма е опасността да ви разкрият. Научи ли някой, свършено е със семейството ни.

Елизабет кимна и преглътна сълзите. Искаше й се да каже на майка си колко много означава, че се е омъжила пред семейството си, но реши, че не е нужно. До края на годината оставаха няколко дни и щеше да ги прекара заедно с хората, които обичаше най-много. Щяха да се хранят заедно и да привикнат с мисълта, че вече е госпожа Келър. След това, на Нова година — така ги посъветва Сноудън — тъй като щели да пътуват малко хора и тогава бе най-малко вероятно някой да ги забележи, Уил щеше да събере оскъдните им вещи в два малки куфара и щяха да се сбогуват с Грамърси за втори път и завинаги с Ню Йорк.