Ана Годбърсън
Клюки (15)

Тринайсета глава

„От нещастията, които в последно време сполетяха семейство Холанд, най-въздействащ бе слухът, че госпожица Елизабет е жива, в плен на страховит канибал, съдба, която за някои дами е дори по-страшна от смъртта. Ако обаче похитителите й искат пари, ще останат силно разочаровани…“

От „Сите Чатър“, понеделник, 18 декември 1899 г.

— Поне изглеждаш добре — отбеляза Агнес Джоунс и погледна скришом тъмнозеления кадифен жакет, с който бе облечена Даяна.

За нея думите бяха напълно нелогични, понеже не й стана ясно за какво намеква Агнес. Допреди малко обсъждаха студеното време. Ако не беше раздразнена, сигурно щеше да реши, че става въпрос за непрекъснато изчезващите скъпи предмети от хола на семейство Холанд или че камината не е запалена, а дори и пътеката към къщата не е почистена от леда.

— Благодаря — отвърна Даяна и високомерно приглади реверите на жакета. Беше с широки рамене, стегнат на кръста и китките, а цветът му подчертаваше червеникавите и златисти отблясъци на тъмните й къдрици. Беше го купила вчера с парите от издадената клюка и макар да й бе изключително трудно да оправдае подобен разход, дрехата се оказа доста полезна в неотоплената къща. Благодарение на него се почувства по-добре в много отношения, но гостенката едва ли щеше да я разбере. Агнес, помисли си неблагородно Даяна, не разбираше тревогите на красивите момичета. — Ти също.

Агнес скромно сви рамене. Беше облечена в рокля за разходка от кафяв вълнен шевиот, която не й беше съвсем по мярка, и боне, което скриваше почти цялата й квадратна малка глава. Даяна веднага забеляза тези подробности. Агнес беше приятелка на Елизабет — жалко подобие на Лиз, тъй като бе сполетяна от нещастия от съвсем малка и сега беше сираче с оскъдни средства — понеже никой друг, освен семейство Холанд не можеше да я търпи. Тя настоя да дойде на чай, дори след като семейство Холанд бяха премахнали „деня“ за посещения няколко седмици след смъртта на Елизабет, защото така щяла да си спомни приятелката. Още преди да се разболее, госпожа Холанд бе започнала да се крие в стаята си, когато идваха гости.

— Тази стая не е същата без Елизабет — отбеляза Агнес. Плъзна поглед по дървената врата и ламперията, по старинните столове. Стаята имаше значително по-малко мебели отпреди.

— Вече нищо не е същото — отвърна по-младата госпожица Холанд и замахна нетърпеливо с ръка.

Момичетата бяха изпили чая, който Даяна направи сама, за да не товари излишно Клер. Изглежда го остави да се запарва твърде дълго и чаят, в комбинация с липсата на апетит през последните дни, я направи по-нервна и отговаряше по-рязко от обикновено.

— Трябва да вървя — рече Агнес след кратко мълчание.

— Добре.

Докато я изпращаше до вратата, Даяна успя да се престори на любезна и дори покани гостенката да се отбие и друг път. На Елизабет щеше да й бъде приятно, помисли си, което бе самата истина. Върна се в тъмното фоайе и погледна потъмнелия сребърен поднос на пода — очевидно масичката с орнаментите бе използвана да покрие част от разходите на семейството. Бяха оставени няколко визитки. Вдигна ги от любопитство — все пак, ако възнамеряваше да информира Барнард, трябваше да обръща повече внимание на хората, които оставяха визитки — и името на Теди Кътинг привлече вниманието й. Обърна я и зачете.

„Госпожице Даяна, съжалявам, че не ви намерих, но всичко е уговорено за понеделник вечерта. В седем ще дойда да ви взема с каретата си.

Ваш, Теди“

Даяна открай време намираше Теди за изключително скучен — беше от момчетата, които боготворяха безлични създания като Елизабет — но сега проявяваше огромен интерес към него, понеже бе един от приятелите на Хенри. Хукна към първия етаж, вдигнала черната пола. Почука два пъти на вратата на майка си и влезе, без да изчака отговор. От последния път, в който Даяна надникна, белият балдахин на леглото бе дръпнат настрани, а тежките завеси на северния прозорец спуснати. Промяната не я възпря, пристъпи към леглото и се настани върху кувертюрата.

Заговори направо.

— Мамо, радвам се, че се чувстваш по-добре.

Госпожа Холанд, отпуснала глава на възглавниците със затворени очи, не отговори веднага.

— Изобщо не ми е добре. Цяла нощ се притеснявам за теб — вчера сутринта къде хукна?

— Излязох за глътка свеж въздух — отвърна след малко Даяна. Чудеше се, дали ако каже истината на майка си — че е ходила да изпрати телеграма на живата й дъщеря — ще я поразсее.

— След случилото се с Елизабет си мислех, че ще станеш по-добра и няма да ми създаваш толкова грижи. — Отвори очи и многозначително погледна Даяна.

Дъщерята издържа, доколкото можа, и вдигна ръка да прибере няколко кичура.

— Извинявай, мамо — отвърна нацупено. — Би ли ми обяснила какво означава бележката от господин Кътинг?

— А, да, господин Кътинг. — Госпожа Холанд пак затвори очи. — Виж, мила, тъй като нито господин Нюбърг, нито господин Кодингтън проявиха интерес към теб, мислех, че може да се насочиш към някой от старите приятели на Елизабет, а господин Кътинг търсеше млада дама да го придружи на вечерята, организирана от омъжената му сестра.

— Ти как уреди… — заекна озадачената Даяна. В момента не беше сигурна дали да вярва, че майка й е болна или не.

— Надявам се не си забравила от какво семейство произхождаш, Даяна. — Госпожа Холанд отвори очи и се обърна настрани, а светлината подчерта острата й брадичка. — Не си забравила кои сме.

Огледа подчертаната талия на новия жакет и за момент Даяна притаи дъх, защото очакваше майка й да я попита откъде го е взела.

— Съжалявам, че е толкова студено, Даяна — промълви майка й. — Клер ми съобщи, че са престанали да ни доставят дърва, но й дадох пари да плати сметката.

Пак затвори очи и Даяна излезе. Върна се в стаята си, като не спираше да се чуди каква е цялата тази работа с Теди. Интересно. Всичко свидетелстваше колко объркана е майка й. Очевидно госпожа Холанд бе ставала предишния ден и бе използвала старото си влияние, за да уреди дъщеря й да бъде придружена от един от най-желаните ергени в Ню Йорк. Затова пък фактът, че беше погледнала яркозеления жакет и бе изпитала съчувствие към несгодите, които търпеше момичето, вместо да се отнесе подозрително към непознатата дреха, бе странно и стряскащо. Изобщо не бе присъщо за Луиза Ганзворт Холанд. Обикновено познаваше всички вещи. Нищо не се изплъзваше от погледа й, най-малкото нова дреха.

Даяна седна в позлатения стол край прозореца, притеснена и нервна. Отпусна глава на възглавниците на стола и прокара замислено пръсти по ръкохватките. След малко стигна до заключението, че не може да направи абсолютно нищо, освен да избере толкова красива рокля, че да привлече вниманието на Теди. Само така щеше да се възползва от вечерта. Той трябваше не просто да я забележи, а да остане запленен от красотата й, за да се почувства длъжен да сподели с приятеля си Хенри.