Ана Годбърсън
Клюки (39)

Трийсет и седма глава

„Коледа е, прехвърча сняг. Когато той започне да се топи и отмие грижите и преживяванията по празниците, започваме да се питаме дали онова, което ни шепти птиченцето, че Елизабет Холанд е все още сред живите, няма да се окаже вярно. Дали пък новината няма да е коледно чудо? Засега приемаме шепотът на пиленцето като най-обикновена клюка.“

Из светската страница на „Ню Йорк Рекорд Куриър“, понеделник, 25 декември 1899 г.

Съгласно традицията Коледа не се празнуваше официално в семейство Ганзворт. За тях бе напълно достатъчно да приготвят купа горещ ром с масло за братовчедите от Лонг стрийт, които наминеха, а по-късно пращаха някой от младите мъже да раздадат подаръци на членовете от семейството, които живееха сравнително близо. За тях това беше ден, в който да пийнат малко повече от обикновено, типично по холандски, и да се похвалят с децата си. Онези от семейство Холанд, които се втурваха да правят коледно тържество, се брояха на пръсти. Те организираха музикални вечери в чест на Коледа за около стотина гости, а по-късно сервираха гъста супа в хола, така отрупан с поанзеции, че цветът им се отразяваше по лицата на присъстващите. Всички в Ню Йорк знаеха, че Луиза Ганзворт спазва единствено онези традиции на семейство Холанд, които харесва, а начинът, по който те празнуваха Коледа, не беше сред тях.

Госпожа Холанд и по-малката й дъщеря бяха единодушни, че може би тъкмо затова спомените на Даяна от Коледа са толкова приятни. В този ден тя рецитираше любимите си стихотворения, гласеше се единствено за семейството си, когато се раздаваха пъстро опаковани подаръци, и баща й — прекарваше времето си единствено с тези, с които му беше приятно — беше в приповдигнато настроение. Може би тъкмо затова, на двайсет и пети Даяна се събуди и погледна към облените в слънце градини и я обзе оптимизъм.

Чувстваше се добре, макар да бе лошо момиче, което все още не беше получило предложение за брак.

Предишната вечер просто вкуси онова, за което копнееше, но се събуди с чувството на приятно очакване, породено от празника, и го задържа, докато се обличаше и решеше. Заради присъствието на Сноудън и двамата мъжаги на приема у семейство Скунмейкър с Хенри не можаха да останат насаме даже минута, но се споглеждаха и тя усещаше любовта му. Дори се запита дали Хенри няма да намери начин да бъде пак с нея по-късно днес. Слезе в хола, за да прекара няколко минути насаме край елхата, да вдъхне боровия аромат, а ако Клер случайно беше там, щеше да я помоли да й направи чаша шоколад. Влезе в хола и съзря, че шоколадът вече е направен и напълно забрави желанието си да остане сама.

— Елизабет! — извика, щом забеляза сестра си, седнала на любимото си кресло пред камината, в която трепкаха няколко анемични пламъчета.

Ръцете й се стрелнаха към дантелата на врата и се плъзнаха към брадичката. Издаде още някакви звуци, напълно неразбираеми, след това се втурна към сестра си, хвърли се в краката й и отпусна глава на коляното й. Затвори очи и се остави първо да почувства присъствието й, да се увери, че наистина е тук. Едва се сдържа да не заговори за онова, което се случваше с Хенри, защото Уил бе зад нея, седнал на старата отоманка, стиснал маша, и заради него се почувства невероятно смутена.

— Даяна! — Елизабет повдигна лицето на сестра си за брадичката и се вгледа в нея. Наведе се и я целуна по челото.

— Не мога да повярвам, че си тук! — Даяна най-сетне погледна към Уил, чиито дълги крака във вълнен панталон бяха щръкнали напред, а той бе подпрял лакти на коленете. Беше странно, но не и неприятно, че го вижда сред старинните мебели и персийските килими на семейния дом. И двамата бяха отслабнали и изглежда бяха стояли дълго на слънце. — Колко се радвам! Тук е пълна каша, Лиз, имаме нужда от теб, знам, че е просто ужасно, че си пропътувала цялата страна…

Елизабет я прекъсна с усмивка.

— Няма ли да поздравиш Уил?

— А, да, здрасти, Уил! — Даяна се изправи и пристъпи към бившия кочияш на семейството и го целуна по бузата. — Знам всичко — прошепна конспиративно и усети как бузите й пламват. — И мисля, че е невероятно романтично.

— Предполагала ли си някога, че ще ме видиш в хола си? — Уил беше стиснал уста, а сините му очи блестяха. Косата му беше пораснала от последния път, когато го видя, а закръгленото му лице се беше стопило. Зелените клони на елхата зад тях придаваха червеникав оттенък на косата му, а господин Холанд ги наблюдаваше от портрета над камината.

— Естествено! И… и… сигурно си влизал тук хиляди пъти досега, нали? Когато бяхме малки и…

Уил стоеше сериозно, но очите му блестяха закачливо.

— Както и да е — разсмя се Даяна, когато разбра, че той се шегува, — радвам се, че сте тук. Ами ти, Лиз, кажи ми какво да направя, защото събитията с Хенри се развиха прекалено бързо и става страшно, и…

Търпението не беше сред качествата на Даяна и бе толкова нетърпелива да чуе съвета на сестра си, че се самозабрави и смущението от Уил изчезна. Сноудън влезе през плъзгащата се врата — все още не беше смазана и скърцаше жално — и тя бързо се опомни, че не бива да говори. Завъртя се към новодошлия и радостта се стопи от лицето й.

— Госпожице Даяна — започна тихо той и пристъпи към малката група. — Не исках да ви прекъсвам.

— Аз… — Думите заседнаха в гърлото й. Хрумнаха й няколко глупави изхода: можеше да каже, че Елизабет е някоя друга, а не сестрата, чиято смърт семейството толкова често споменаваше пред госта. Може пък той да не беше забелязал Уил и ако Даяна го разсееше, щеше да успее да се измъкне от стаята. Без да е обмислила идеите си, дръзко продължи: — Нищо не прекъсвате.

— Така ли? — Толкова пъти го бе лъгала досега, но той не беше нито възмутен, нито изненадан, когато видя уж мъртвата сестра в хола, а Даяна бе толкова озадачена от всичко това, че изпита облекчение.

Господинът премести поглед от едната сестра към другата, докато чакаше обяснение, а проявата на тактичност накара Даяна да се почувства като отявлена лъжкиня. Изглежда беше видял и Уил, но Даяна бе твърде смутена, за да го наблюдава как ще се справи с положението. Притисна пръсти към пламналите си бузи.

— Просто не съм подходящо облечена за компания — заекна тя, за да спечели малко време.

— Не бъдете толкова официална с мен, защото откакто съм тук, обикнах семейството ви като свое. — Сноудън наклони глава и тракна с поизносените си ботуши. Сигурно се чувстваше използван от същото това семейство, което се възползваше от щедростта му и го беше излъгало.

Истината беше, че единствено Даяна знаеше, че мъката им е фалшива.

Тъкмо когато Даяна бе обхваната от отчаяние, Елизабет се изправи и застана до нея. Погали я нежно по рамото и докосването й успокои по-малката сестра.

— Елизабет, тя е жива! — рече Даяна и размаха ръце, сякаш не бе и помисляла, че е възможно да се случи подобно нелогичното събитие.

Може би, помисли си по-малката сестра, ако се престореше, че е разбрала току-що, гневът му нямаше да избликне. Затова подчерта думите си със смях, в който не прозвучаха весели нотки и дори на нея й се стори неприятен.

— Да — отвърна Сноудън. — Виждам.

Последва мълчание, в което Даяна се размърда притеснена и се обърна раздразнена към сестра си.

Най-сетне Елизабет заговори.

— Сигурно ви се струва странно, че съм тук, след като вече бе съобщено за смъртта ми.

— Странно — повтори Сноудън. Тънките му устни се присвиха. — Не, не е странно. Истинско чудо е! Много се радвам, че присъствам на този изумителен момент. Познавах добре баща ви, Елизабет, и му дължа много. Не знам дали Даяна ви е казала…

Даяна поклати засрамено глава. Надяваше се да не спомене пред Елизабет с какво безразличие се бе отнасяла към него, че се беше представила като напълно неумела домакиня. Елизабет никога, абсолютно никога не би оставила човек, без да му обърне внимание. Интересно, какво ли мислеше за Уил, застанал зад Елизабет, все още в работнически дрехи.

— Имам акции на баща ви, които пазя от известно време — няма да ви отегчавам с подробностите, но наскоро успях да ги продам и дойдох да помогна на семейството ви. Надявам се няма да ме приемете за натрапник, госпожице Холанд, ако споделя с вас, че финансовото състояние на семейството ви имаше нужда от известни промени.

Елизабет пристъпи към Сноудън и стисна ръката му. Сестра й усети, макар да беше с гръб към нея, че е призовала всеизвестния си чар. Слънчевите лъчи влизаха през високите прозорци и искряха в русата й коса. Когато заговори, гласът й беше нежен и тих, както едно време.

— Искрено ви благодаря, господин Кеърнс. Вие сте изключително мил. Знам колко много ви обичаше татко и разбирам, че искате да му се отплатите за тази обич. И аз, и цялото ми семейство сме ви благодарни.

— За мен е чест. — Сноудън стисна ръката на Елизабет и се поклони. — Ще прекаля ли, ако кажа, че хората ми са купили подаръци, които се надявам по-късно да ви раздам, и се надявам да ми позволите да заредя кухнята ви с необходимото за истинска коледна вечеря.

Даяна погледна Уил, който стоеше, без да помръдва, прибрал ръце зад гърба си, а ризата на синьо и черно каре бе в приятен контраст със загорялото му лице. Очевидно притеснението и объркването се изписаха по лицето й, защото той й намигна и така разсея напрежението.

— Колко сте мил, господин Кеърнс. — Елизабет отпусна ръце в неговите. Гласът й бе меден. — Не мога да си представя по-приятен начин да прекараме празника…

Даяна забеляза фигура в коридора и този път сестра й замълча. Премести поглед и забеляза, че жената, която не откъсваше очи от тях през полуотворената врата, се беше постарала да си прибере косата, макар в резултат да я бе разбъркала още повече. Дългата нощница, прибрана на бюста и врата, бе с широки ръкави, разкроена и придаваше на госпожа Холанд вид — това хрумна на Даяна, преди да осъзнае колко бе сериозно положението — на полудяла певица от древногръцки хор. Дребната жена наблюдаваше сцената ококорена, очите й, потъмнели като горски езера, силно уплашени.

„На това му се казва истинска изненада“, помисли си Даяна с огромно съжаление, а след това й хрумна, че на двете със сестра й им предстои да дават много обяснения.