Ана Годбърсън
Клюки (36)

Трийсет и четвърта глава

„Има момичета, които се сприятеляват с други единствено заради техните братя. Трябва да внимавате с такива приятелки, без да ги избягвате, защото от тях можете да научите изключително полезна тактика и по-късно да я предадете на дъщеря си.“

Госпожа Хамилтън У. Брийдфелт, „Събрани съчинения за възпитанието на младите дами“, 1899 г.

Момичето, което се върна в балната зала на семейство Скунмейкър, изобщо не се интересуваше, че в косата й няма аксесоари, нито пък скъпи дрънкулки на врата и ушите й. Не се тревожеше нито какво ще си помислят за стойката й, нито за изражението й. Не я вълнуваше дали се държеше добре или не. Всъщност, не се беше държала добре. Вече нямаше никакво желание да бъде като приятелката си от детството Елизабет Холанд. Предпочиташе да прилича на новата си приятелка Пенелопи Хейс, а Пенелопи й беше обещала да се погрижи за нея. Поне й беше обещала така желаното приятелство и да я покани на подходящите места, а това бе напълно достатъчно. Друго не й трябваше. Стигна до мястото, където беше оставила господин Лонгхорн, и го забеляза как тъкмо отвежда госпожа Скунмейкър на танц. Откри, че като остане сама и смълчана достатъчно дълго, господин Хейс ще се почувства длъжен да покани и нея.

— Каролина, вие със сестра ми добри приятелки ли сте? — попита той, докато я отвеждаше към дансинга.

Роклята на Лина бе избрана от „Лорд енд Тейлър“ и бе платена от господин Лонгхорн. Цветът беше тъмносин, подчертаваше ръцете и кръста й, а бюстието беше обсипано със ситни перли, сред които изпъкваше белотата на деколтето.

— Да, много добри — отвърна и се усмихна. — Не се познаваме отдавна. Отскоро съм в града.

Много се беше страхувала от танците, макар да бе наясно, че ако иска да попадне в света на богатите и известните, ще се наложи да се престраши. Още в хотелската си стая започна да подскача в опит да си припомни стъпките от времето, когато помагаше на Елизабет да ги усвои, след като започна частни уроци с гувернантка. Сега с изненада откри, че след като вече притежава увереност, благодарение на новата си приятелка, ще си намери подходящи приятели. Ако допуснеше грешка, веднага можеше да се извини, че е от Запада. Но когато я водеше опитен танцьор, Каролина Брод танцуваше наистина добре.

— Нали нямаш намерение да ни напуснеш скоро? — попита партньорът й и изви в усмивка плътните си лъскави устни.

Хрумна й, че първият й танц в обществото беше с ерген почти на нейната възраст. Много по-добре, отколкото със стария господин Лонгхорн, макар да беше мил и внимателен.

— Засега нямам — отвърна и многозначително го погледна.

Залата с позлатената коледна украса, гримираните лица, изблиците смях и тихият шепот, боровите клонки и бляскавите коледни звезди се завъртяха около нея. Нямаше нищо против да прекара така живота си. Щеше да е жалко да замине от града тъкмо сега, мислеше си, тъкмо когато бе постигнала нещо. Щеше да поостане още, да се усъвършенства и да се установи.

— Тук ми харесва, а и къде другаде да отида?

Грейсън я погледна в очите, изпълнен с разбиране.

— Прекарах четири години в чужбина и единствено мога да кажа, че съм напълно съгласен. Радвам се, че ще останеш. След като си приятелка на Пенелопи, с удоволствие ще те запозная с някои господа…

По-късно наистина я запозна. В края на вечерта краката я боляха от танците, а бузите й бяха поруменели от комплиментите, които не спираха да валят. Помисли си, че ако Уил Келър беше тук, нямаше да го забележи в тълпата, а той щеше да осъзнае, че е бил невероятен глупак, след като я пренебрегна онази нощ в навеса за карети. Тази вечер нейни партньори бяха Никълъс Ливингстън, Абелард Гор и Лиланд Бушар, наследник на богатствата на семейство Бушар, производителите на напитки, който бе отпуснал ръка под кръста й и няколко пъти попита кога ще се видят отново.

По-късно, докато беше в каретата, на път към хотела, Каролина щеше напълно искрено да отбележи, че е прекарала наистина весела Коледа. Улицата бе покрита с бяла снежна пелена, по която личаха единствено колелата на каретите. Внушителните къщи, построени от камъни, внесени от чужбина, украсени с какви ли не причудливи архитектурни орнаменти, преминаваха бавно покрай тях, докато пътуваха. Входовете бяха осветени, на прозорците се виждаше коледна украса. В този момент на Каролина й се струваше, че ако всичко върви така, както го е планирала, Уил със сигурност ще прочете за нея във вестника и ще дойде да я потърси, вместо тя да ходи при него. Прикри устата си с ръка, за да не види никой издайническата усмивка, защото бе убедена, че й предстои великолепна нова година.