Джейн Силвъруд
Загадъчни дълбини (10)

Девета глава

Джейк Кейн и Сюзан Бонър заведоха Маги в Уиски Коув, ресторантът на Смаглърс Ноуч. Мистериозните й домакини сякаш имаха намерение да си поръчат всичко от менюто. Маги избра пържола, тъй като вече се бе наситила на морската храна.

Когато им взеха поръчката и сервираха питиетата, тя се облегна назад и зачака. Напоследък животът й поднасяше изненада след изненада.

— Зная, че се питаш за какво е всичко това — започна Джейк Кейн. — Познато ли ти е името Оуен Бърнсайд?

— Има ли нещо общо с музиката? Чувала съм за звукозаписна компания с това име.

Кейн кимна и се обърна към помощничката си.

— Защо не обясниш, Сюзан?

Маги се загледа в младата жена и се запита дали и на нея ще отива същата прическа. Може би като се върне в Щатите, ако изобщо се върне…

— Оуен Бърнсайд е основател на многонационална компания за комуникации и развлечение. Освен звукозаписна, той притежава вестникарската верига ОСБ, цял куп списания, между които „Поуз“ и „Сити Стрийте“, както и издателската къща „Ийгъл“, една от най-големите в света за популярни романи.

Маги отпи от виното си.

— Много впечатляващо, но какво общо има това с мен?

Докато Сюзан обясняваше внимателно, Джейк Кейн разглеждаше сивооката млада жена срещу него. Беше привлекателна, но не можеше да се сравнява с пищната червенокоса красавица Кейт Хъмфри. До този момент той беше убеден, че Кейт е внучката на Бърнсайд и че старецът само си губи времето, като настоява да намерят и трите и едва тогава да направят теста за отпечатъците.

Но сега, седнал лице в лице с Маги, Джейк не беше така сигурен. Тя наистина приличаше на обичната съпруга на Оуен. Адвокатът зашари с очи по меките й вълнисти коси. Имаше изящни черти, открит сериозен поглед, упоритата малка брадичка напомняше с нещо стареца. Тази млада дама изглеждаше като пораснало момиче-скаут, но той подозираше, че зад миловидното невинно лице се крие желязна воля и голям инат. Да, Маги Мърфи беше не по-малко надежден кандидат за наследница на Оуен Бърнсайд, отколкото Кейт Хъмфри. Колко интересно развитие на нещата!

— Казваш, че съм едно от трите изоставени бебета, което може да е внуче на този богат мъж — възкликна Маги, като гледаше смаяно ту Сюзан, ту Джейк.

— Знам, че звучи невероятно — намеси се Джейк. — Някакъв непрокопсан син, преди да умре при злополука със спортна кола, признал бащинството на дете, родено от рокзвезда. А после, за да стане историята още по-странна, рокзвездата изоставя детето в сиропиталище, което месец по-късно изгаря до основи. Когато за първи път чух всичко това, ми се стори доста пресилено и не го вярвах. Но аз бях този, който се зае с разследването, и знам, че от началото до края всичко е истина. Дори фактът, че в онази нощ са били оставени три бебета, и трите момиченца.

— И аз съм една от тях?

— И ти си една от тях.

— Казвате, че съм незаконната дъщеря на Кристофър Бърнсайд и Глория Дийн?

— Да, но преди да продължим, искам да те попитам нещо. Преди Глория да остави бебето си, сложила медальон на врата му. Знаеш ли нещо за това?

— Не, струва ми се, не. — Маги си играеше със салфетката. — Знаете ли, чувала съм за Глория Дийн, но не си спомням точно какво. Май, че не беше нещо хубаво.

Сюзан кимна.

— Тя беше една от онези певици на антикултура, умрели рано, жертва на наркотиците от шейсетте. Но е била интересна личност. Ако искаш, ще ти покажа някои снимки, както и папка с разни неща за нея.

— Ще съм ти благодарна, но не сега. Вече чух предостатъчно. Бих искала да знам какво очаквате от мен, след като ми разказахте всичко това?

— Ще бъда максимално искрен. Вече сме открили едно от сирачетата. Засега не мога да ти кажа името й. Ще го научиш по-късно. Но господин Бърнсайд отказва да се проведат научните изследвания, преди да бъдат намерени и три момичета и той да се е срещнал с тях. Възнамерява да ги извика в имението си, а тестовете да се извършат при най-строга секретност.

— Изглежда не е лесно да му угодиш?

— Оуен Бърнсайд върши всичко по свой начин и с годините е станал ексцентрик. Но ти сама ще решиш, кога да се срещнеш с него.

— И кога ще стане това?

— С госпожица Бонър сме тук, за да те заведем в Тейлмън Хол при първа възможност.

— Искате да кажете, че трябва да се върна с вас в Щатите? — намръщи се Маги.

Джейк усети, че ще се сблъска с ината на Маги, затова поясни с най-мекия си тон:

— Зная, че искаме много, ала господин Бърнсайд е в лошо здравословно състояние. Той има слабо сърце и може да разбереш защо е така нетърпелив да се запознае с всяка от трите млади жени. Ще направиш услуга на болния старец. А аз мога да ти обещая, че ще се чувстваш комфортно, докато пътуваш под негова закрила.

— Благодаря за вниманието, но се опитайте да видите нещата и от моя страна. Колкото и да сте ми приятни, все пак не ви познавам. Идвате тук с една история, която изглежда…

— Фантастична? Безсмислена? Напълно абсурдна? — довърши Джейк.

— Честно казано, да. Струва ми се трябва да помисля.

— Разбира се, че трябва да помислиш — отвърна Джейк, като едва сдържаше разочарованието си. Надяваше се, че Маги Мърфи ще тръгне веднага с тях от Барбадос. — Можеш да мислиш колкото поискаш, докато вземеш решение. Но не забравяй, че господин Бърнсайд все пак не разполага с много време. А сега да хапнем.

Сервитьорът бе донесъл ястията. Но когато постави пред Маги красиво подредената огромна порция, тя съжали, че я бе поръчала. След последната изненада, дошла като гръм от ясно небе, тя съвсем загуби апетит.

 

 

Няколко часа по-късно, когато се върна в кулата, Маги зае любимата си поза на прозореца да съзерцава океана. Още една красива тропическа нощ. Луната хвърляше игрива светлина върху набраздената водна повърхност, а бризът рошеше косите на Маги.

Много вечери бе стояла тук и бе мислила за Сесили Марлоу и Джеймс Кинли. Но сега нищо не можеше да я откъсне от откровението на Джейк Кейн.

Възможно ли е да е вярно всичко това? Възможно ли е да е внучка на Оуен Бърнсайд? Та тя беше един съвсем обикновен човек. Всичко изглеждаше така странно. Просто не можеше да бъде. Ами ако е вярно? Маги стисна ръцете си така, че кокалчетата й побеляха.

Въпреки че имаше много мили родители, през целия си живот се бе чувствала като кукувица в тяхното гнездо. Другите деца, които бяха осиновили, си имаха своя история. Едното бе осиротяло при самолетна катастрофа, другите две бяха родени от много млади майки. Тя беше единствената изоставена, детето, което бе получило името си по милост. И сега изведнъж получаваше свое собствено име, което навсякъде може спокойно да изрича, семейство, с което има кръвна връзка… Струваше й се така опиянително и по всяка вероятност щеше да обърне живота й на сто и осемдесет градуса. Не беше сигурна, че ще успее да разбере всичко.

Вън, в тъмнината, чифт очи наблюдаваха Маги с очила за нощно виждане. Би било толкова лесно да бъде убита сега, мислеше си наблюдаващият, като потриваше пръст в спусъка на пушката, бързо и лесно. Много жалко, че господина толкова се дразнеше, като не гледаше на това професионално. Наблюдателят с въздишка свали пушката. Моментът наближаваше. Сега, когато нещата се нареждаха, беше само въпрос на търпение.

 

 

— Изглеждаш разсеяна — подхвърли Фич, след като последният пациент напусна кабинета.

— Така ли? — Маги затвори шишенцето с дезинфекциращ разтвор и погледна изпитателно към Фич. — Защо? Сбърках ли нещо?

— Не, не. Беше направо образцова. Изглеждаш просто… не знам… За какво мислиш? Някакъв проблем ли имаш?

Марлоу изми ръцете си и тръгна към нея, докато ги подсушаваше с кърпата. Светлината откъм прозореца огряваше очите му и те изглеждаха ясни като синьо стъкло.

— Не, макар че имах неочаквано посещение.

— Така ли? — Той вдигна глава. Първоначално Маги имаше намерение да му разкаже всичко. Но колкото повече време минаваше, толкова случката й се струваше по-необичайна.

— Един адвокат и помощничката му. Дойдоха по правен въпрос.

— Относно кулата ли? — попита Фич, смръщил вежди.

— Не съвсем.

Докато подреждаше бюрото си, Маги смени темата:

— Онова момиченце с ушната инфекция, дето беше тук ранния следобед, имаше най-красивите тъмни очи, които някога съм виждала.

— Да, тук има много красиви деца. — Погледът му пробяга по профила й, меката извивка на гърдите, тъпичкото кръстче и леко закръгления ханш.

— Един ден и ти ще имаш такова красиво момиченце, само че със сиви очи.

— Съмнявам се.

— Защо се съмняваш? Нали възнамеряваше да се омъжиш? Каза, че искаш дом и семейство.

— Да, ако се появи мъжът, когото търся. — Тя правеше всичко, за да не срещне погледа му. — Но дори да се появи, все още не съм убедена за ролята на децата.

— Защо? Това има ли нещо общо с твоето осиновяване? Спомням си онова, което ми разказа за родителите си и болестта на Хънтингтън. Да не би да се страхуваш, че може да има нещо такова и в биологичното ти семейство?

Маги взе един молив и се заигра с него.

— Възможно е. Преди години имах приятел, който скъса с мен, щом разбра, че съм осиновена.

— Не е бил с всичкия си.

— Напротив, беше много предпазлив. При човек с моето минало вероятността да има генетични проблеми е далеч по-голяма, отколкото при нормалните хора.

— Нормалните?

— Имам предвид родените по нормален начин в нормални семейства. Моите родители, които и да са, просто са ме изоставили. Какви хора биха сторили това? Това е сериозно доказателство, че нещо не е било наред с тях — някой дефект, който може да е бил генетичен.

— По-вероятно е майка ти да е била някоя загазила, напълно здрава, но изплашена до смърт тийнейджърка. Направо е смешно млада и привлекателна жена като теб да бяга от любовта и живота, заради такава неоснователна причина.

— Не бягам от любовта. Ще дам прием, ако някога я срещна.

Отговорът на Фич беше доста обезсърчителен.

— Смятам да приключваме за днес. А ти?

— Както кажеш.

— Само да сваля тази престилка и тръгваме.

 

 

Половин час по-късно, той отби от пътя и изключи мотора.

— Благодаря, че ме докара.

— Ще дойда с теб — обясни Фич, щом тя го погледна озадачена. — Искам да се уверя, че няма да се натъкнеш на някакъв проблем.

— О, изобщо не е необ…

— Не ме спирай, Маги. Ще съм по-спокоен, като видя, че си влязла вътре.

Тя не възрази повече. Беше малко неспокойна, след като цял ден отсъства от кулата. Не знаеше какво може да намери. А и нямаше нищо против да остане по-дълго насаме с Фич.

Цял ден бяха работили заедно. Макар контактът им да бе предимно професионален, онова вълнуващо физическо привличане не бе изчезнало. Ръцете им се докосваха, докато обслужваха пациентите. Той не реагира нито веднъж, ала Маги усети напрежението в себе си и беше сигурна, че и той се чувства по същия начин.

— Изглежда няма да имаш никакви посетители днес.

— Да — съгласи се Маги. Тя въздъхна облекчено, когато прекосиха неравната пътечка пред кулата.

— И ключалката изглежда непокътната — Фич огледа одобрително солидната брава. — Отключи да погледнем и вътре. Искам да съм сигурен, преди да си тръгна.

Маги се усмихна и кимна. Когато вратата се отвори, тя каза:

— Не би ли останал за чаша чай? Бързо ще го приготвя.

— Без печка?

— Спиртникът идеално загрява вода.

Фич се приведе, за да не удари глава в горния праг и тръгна нагоре по стълбите.

— Тази стая изглежда по-различна — отбеляза той минута по-късно.

— Крадецът скъса репродукциите от стената и развали възглавниците ми. Не ми остана време да ги поправя. — Маги вече бе напълнила чайничето с минерална вода. Извади пластмасови чаши от една кутия и добави: — Извинявай, страхувам се, че не мога да ти предложа чая в порцеланови чаши с позлатено ръбче.

— Щеше да е доста странно, ако можеше.

Фич я наблюдаваше как се бе навела над импровизираната печка. Не можеше да откъсне очи от гъвкавото й тяло и очертанията на бедрата под тънката материя на полата. Цял ден тайничко й се бе наслаждавал. Беше така стройна и крехка, толкова женствена. Спомни си какво бе казала за децата. Едва ли имаше точно това предвид.

— Всъщност съм изненадан, че се осмели да ме поканиш в твоето светилище.

— Ами…

— След случката… след като ти се нахвърлих така в горичката мислех, че няма да посмееш да останеш насаме с мен.

— Често съм насаме с теб в клиниката.

— То е друго.

— О? Искаш да кажеш, че жените не те привличат, когато промиват с йод и правят превръзки.

— Нямах предвид това. Ти ме привличаш без значение какво правиш.

Маги се подпря на петите си и пое въздух.

— Фич, трябва да знаеш, че нямах нищо против, когато ме прегърна в онази горичка или… преди това, когато ме целуна. Аз го исках, защото много те харесвам.

— Будалкаш ме. Доколкото си спомням, ми удари яка плесница.

— Мислех си, че не искаш точно мен и гордостта ми бе наранена.

Той прекоси стаята и спря до масата, където беше телефонът. Видя визитната картичка на адвокатите и някак разсеяно забеляза, че са от Бостън.

— Знам, че се държах като закопнял за момиче юноша. Но много добре знам също и кого държах в ръцете си. Не беше просто похот. Аз исках теб, Маги. — Напрежението във въздуха нарастваше. — Възхищавам ти се, Маги. И то от самото начало. Ти си страхотна жена.

В този момент младата жена заливаше чаените торбички с гореща вода и се забави повече от обикновено.

— Благодаря за комплимента — рече тя и му подаде едната чаша. — Но да се възхищаваш от една жена е доста по-различно, отколкото да я намираш секси. По начина, по който говориш за Елън Бейнтър, мога да кажа, че ти се възхищаваш и от нея.

Фич се засмя.

— Чувствата ми към Елън и към теб са така различни, както е различен денят от нощта.

— О?

— Елън е баба, с фигура на чайник, за бога! А ти си млада и красива. Дори прекалено млада! — Той сграбчи чашата и отпи жадно. Добре, че не беше много горещо.

— Прекалено млада за кого? За теб?

— Ами, да. Аз съм почти на четирийсет, достатъчно стар, за да съм…

— За да си ми баща — довърши тя. — В никакъв случай! А аз не съм толкова млада за теб, и двамата го знаем. Но не съм секси, нито убийствено красива като бившата ти жена.

— Какво общо има Тина?

— Ти си влюбен в нея. Ако аз те привличам, съвсем естествено е да ни сравняваш. Само че сравнението не е в моя полза.

Фич остави празната чаша на пода и хвана раменете й. Беше напълно сериозен, а погледът му галеше лицето й.

— Ти имаш какво да дадеш, за разлика от нея. Ти си много добър човек, Маги. И това се излъчва от теб. Затова си толкова добра в професията си. Изключително приятно е човек да е около теб, да се къпе в твоята светлина.

— Моята светлина? — Истинско удоволствие бе да го слуша, да усеща неговата мъжественост и сила.

— Не зная как по друг начин да го нарека — продължи Фич. — Излъчваш позитивна енергия. Когато съм близо до теб, се чувствам сигурен, стъпил здраво на земята. А с Тина имах усещането, че непрестанно ходя по въже.

— Да вървиш по въже обикновено е много по-вълнуващо, отколкото по твърда земя.

— Може би. Но с годините човек научава много неща. Вече не мисля, че взаимното привличане между мъжа и жената е нещо толкова просто. Тина беше красива, необуздана, възприемах я като награда, която можех да спечеля. Към теб изпитвам нещо друго, но то в никакъв случай не отстъпва по сила. — Той стисна раменете й. — Ти си толкова женствена, мила и в същото време дяволски твърдоглава и независима. За човек като мен това е непреодолимо предизвикателство. След като минах през ада на живот с неподходяща жена, сега съм готов да дам всичко, за да върна времето назад и да имам възможността да бъда с теб.

Маги се приближи до него.

— Защо трябва да връщаш времето назад? Невъзможно е. Желанието ти може да се изпълни сега, в този момент.

— Наистина ли? — Той не откъсваше поглед от лицето й.

— Да. Мисля, че да — отвърна Маги меко.

Очите му постепенно от светлосини станаха тъмновиолетови. Пръстите му започнаха да масажират раменете й. Тя вдигна ръце и го прегърна. Дланите й изтръпнаха при допира с мускулестата му плът. После той сведе глава и устните им се срещнаха.

Тази целувка, за разлика от предишната, бе нежна, колеблива, изучаваща. Някъде дълбоко в нея, от пръстите, през гърдите до върха на главата се надигна сладостно очакване.

— Трябва да спра — прошепна Фич.

— Защо?

— Обещах да бъдеш в безопасност с мен. Един Марлоу винаги изпълнява обещанията си. Това е част от семейния правилник.

— Понякога жените не искат да са в безопасност. Прощавам ти всички глупави и ненужни обещания.

— Маги, аз…

Тя обгърна врата му. Щом пръстите й поеха от силата му, вече знаеше какво иска. Повдигна се, съзнателно потиснала всички странични мисли. Заглуши половинчатия му протест с целувка, която накара сърцата им да бият два пъти по-бързо. Фич затегна прегръдката си, а устните станаха по-твърди и настойчиви. Целуваха се, докато останаха без дъх. После Фич зарови глава във врата й и останаха вкопчени един в друг със затворени очи и със сетива, открити само за другия.

— Маги… О, боже…

— Да, зная.

— Копнея за тялото ти. Предполагам разбираш колко…

— Да, зная. Не е много колегиално да се държиш така с новата си сестра.

— Да върви по дяволите професионализмът — отвърна той и я взе на ръце.

Стана така неочаквано и бързо, че за момент Маги изгуби ориентация. После я остави на матрака в ъгъла и коленичи до нея.

— Само кажи и аз ще изчезна. Ала трябва да побързаш.

Маги гледаше пламналото му от желание лице, само на няколко сантиметри от нейното. Тя едва ли изглеждаше по-различно.

— Следи устните ми — прошепна тя и добави: — Остани.

Повече никой не промълви и дума. В кулата цареше пълна тишина, нарушавана единствено от шумоленето на дрехите, когато копчетата се разкопчаваха и циповете се отваряха. Маги помогна на Фич да съблече ризата си и с треперещи пръсти свали своята. Докато галеше неговите загорели ръце, той съзерцаваше голите й гърди. Желанието в очите му накара зърната й да се втвърдят, а стомахът й се сви. Без съмнение този мъж я желаеше, желаеше я страстно. Остана без дъх, щом си даде сметка за силата на своя порив.

— Без дрехи си много по-красива — промърмори Фич. Когато пое с устни зърната й, тя простена от удоволствие и го притисна към себе си. Свалиха и останалото облекло и се сгушиха един в друг. Сякаш нищо друго не съществуваше, освен плътта, въздишките и стенанията на другия.

— Толкова е хубаво — мърмореше Фич. Устните му отново бяха намерили гърдите й, докато ръката милваше копринената кожа на бедрата й.

Маги впи пръсти в гърба му и полека ги плъзна по широкия му гръб надолу към тесния кръст. Той простена от удоволствие и се изви към нея, давайки й възможност да разбере колко силна е възбудата му. После я притисна към себе си, като не спираше страстно да я целува. Премести коленете си срещу нейните. Тя изпитваше болезнено желание. Искаше го вътре в себе си.

Много месеци бяха изминали, откакто Маги не бе правила любов, а Фич бе доста едър мъж. Още в самото начало той усети, че трябва да спре.

— Било е отдавна, нали — прошепна той.

— Да.

— И за мен.

Той се поизправи и я погледна в лицето. Маги също отвори очи, разкъсвана от желание и недоволство от протакането. Искаше го страстно. Вкопчи се в раменете му, за да го върне обратно. Ала той без усилие устоя.

— Маги, мила моя, още не си готова.

Подпря се на лакти и хвана лицето й в дланите си.

— Да не би да си девствена?

— Не, разбира се.

Почувства се засегната. Като много свои връстнички, смяташе, че трябва да загуби девствеността си в колежа. Ала заради травмата със Скот, не бе имала много любовници.

— Просто… Прав си, беше много отдавна. Съжалявам.

Той се засмя.

— Няма за какво да се извиняваш. Дори се радвам на това, и то много.

Целуна я по челото и приглади косата й.

— Защо да ускоряваме нещата. Не искам да пропусна удоволствието да ти помогна да станеш готова. Още повече, че толкова много те желая.

— Аз…

Тя се вгледа в него и видя червенината по скулите, по правилния нос, около устните, които току-що я бяха целували със страстна полуда и които се надяваше да сторят това отново.

— Да — прошепна тя и затвори очи, щом устните му се спуснаха към нейните. — Да, но нека не ни отнема много време.

Фич се засмя и покри очите й с целувки, помилва страните й, после чувствителната падинка на гърлото, раменете.

— В моменти като този времето е без значение — промърмори той, докато ласките на устните му продължиха надолу към гърдите и нежната кожа на стомаха. В същото време галеше с ръка бедрата й. Фич се справяше така умело и Маги усети как полека-лека се отпуска. Скоро нямаше да има никаква пречка за тяхното единение.

— Имаш красиво тяло — промърмори той с плътен глас. — Ти си много хубава жена, Маги. Можеш да накараш един мъж цял ден да те люби.

Възбудата на Фич взе връх и той притисна копнеещото й тяло под своето. Прегърнати, те се сляха спокойно и естествено. Отначало Фич правеше всичко бавно, ала постепенно ритъмът между тях се уеднакви и страстта им избухна. Маги изви тяло и леко извика от задоволство, когато усети приближаващата кулминация. Миг по-късно Фич я последва и двамата се отпуснаха изнемощели, с влажни тела. Доста време измина преди някой да заговори.

— Беше чудесно — рече Маги замечтано и погали я по рамото.

— И за мен.

— А също и напълно безопасно.

— Безопасно?

Тя се наслаждаваше на мъжката красота на голото му тяло.

— Не ме попита дали съм взела мерки срещу забременяване. Имаме късмет, че сега е период, когато е малко вероятно да се случи това. Няма за какво да се тревожим.

— Това е добре. Доколкото знам, не би искала да забременееш.

— О, не съм сигурна.

— Не си сигурна? Не каза ли, че…

Маги се засмя и го погали по ръката.

— Спомням си какво казах. Но ти си толкова внушителен и така здрав. Сигурна съм, че и децата ти ще бъдат като теб, без значение коя е майката.

— Благодаря за комплимента.

Нещо в тона му никак не й хареса и Маги го погледна, но той се обърна на другата страна, седна и посегна към ризата си.

— Късно е, трябва да взема Джорди.

На Маги й стана студено. Протегна се за дрехите си. Не знаеше какво точно очаква да чуе от него след невероятното изживяване, ала в никакъв случай не бяха тези обикновени думи.

Вярно, той не беше от онези, които приказват добре. Може да не знае какво очаква да чуе една жена в такъв момент. Реши отново да подхване темата.

— Това имах предвид, когато казах, че беше чудесно. Ти си много добър любовник, Фич.

— Благодаря. Радвам се да чуя, че не съм забравил как се прави любов. — Той вдигна панталона си от пода и го нахлузи.

Маги го гледаше учудена, шокирана от внезапната промяна на настроението му. Никога преди не бе изживявала толкова нежност, такава пълнота, толкова трепет. Беше по-скоро интимно общуване, отколкото физическо съвкупление. Имаше нужда да говори с Фич за преживяното. Не непременно да й казва, че я обича. Каквото и да е, само да й даде някаква сигурност за уязвимите й чувства.

Ала той нямаше да го стори, осъзна Маги като го видя да си закопчава колана и да обува обувките си. Просто ще се облече и ще си тръгне, сякаш не му пука или пък съжалява, че вече се е случило.

Тя се сви на матрака, притиснала дрехите към гърдите си, и каза с изтънял хладен тон.

— Смятах, че това няма да промени нищо за мен, но не е така. Струва ми се, че е по-добре да не работим заедно.

— Страхувах се, че ще го кажеш — обади се Фич.

— Така ли? Извинявай.

— Аз съм този, който трябва да се извини. Дадох обещание и не го изпълних. Не биваше да се любим. Твърде стар съм за теб, ако не на години, то с всичко останало. Ти заслужаваш нещо много по-добро.

„Най-малкото, по-добро отношение, каза си тя наум.“

— Маги, никак не ми харесва, че те оставям в такъв момент — той за пореден път погледна часовника си, — но наистина трябва да тръгвам.

— Ясно ми е.

— Наистина ли?

— Да, разбира се.

Фич коленичи и погали голото й рамо.

— Ще поговорим по-късно.

И излезе. Стъпките му постепенно заглъхнаха по пътеката от натрошени черупки.

Дълго време Маги остана да се взира във вратата, без да може да повярва на очите си. После бързо се облече, стиснала решително устни и отиде до телефона.

Взе визитната картичка на Джейк Кейн. Набра номера, макар цифрите да се размиваха пред очите й и поиска да я свържат с него.

 

 

Фич се качи на камиона в доста лошо настроение. Какъв идиотски начин да кажеш сбогом на една жена, която току-що си любил. Завъртя ключа и запали. Наистина трябваше да вземе Джорди. Ала това не бе никакво оправдание да бяга, сякаш Маги го бе изплашила. А той наистина се боеше — от начина, по който тя го караше да се чувства, от нещата, които го караше да иска, и от онова, което не можеше да й даде. Нуждая се от време, каза си той. Трябва ми време помисля.

Когато час по-късно се прибра в „Мархайтс“ с Джорди Серита го посрещна в дневната.

— Госпожица Мърфи се обади.

— О?

Мускулите му се напрегнаха.

— Каза, че следващата седмица няма да идва на работа, защото заминава от острова.

— Защо? — запита Джорди разтревожен. — Щяхме да ходим на пикник.

— Не зная — отвърна Фич разсеяно. — Но ще разбера. — Обърна се и се запъти към камиона. Но когато стигна кулата, беше твърде късно. Маги бе заминала и по нищо не можеше да разбере къде да я намери.

Стоя известно време, загледан в заключената врата и дълго се руга, ядосан на себе си.