Бари Хюгарт
Осем ловки демона (18)

Глава 18

Всеки историк рано или късно стига до тази глава от книгата си, от която няма как да излезе победител. Ако откровено включи нужния материал, читателите му ще побягнат с писъци в нощта, ако не го включи — все едно, че не пише история. Така например учените, които се борят с войните на Трите царства, трябва да скърцат със зъби и да включват мъдри коментари за Седемте светотатства на Тсао Тсао, а аз трябва да се заема с непосилната задача точно да предам думите на един ужасен ханджия. За тези, които го чуват да говори за първи път, ще е много трудно да не си помислят, че изразите му са само още едно оръжие в и без това препълнения му арсенал, но не, те просто отразяваха втората му мания. Първата беше да убива.

— Вол — каза ми веднъж Господарят Ли, — никога не забравяй, че Ханджията шеста степен Ту наполовина произхожда от коренното население. Нашите предци са отнели плодородните земи и са прогонили дедите му в скалистите планини, където почти не е имало препитание. След това там са открили минерални залежи и са прогонили оцелелите в маларичните блата, където пък съвсем не е имало какво да ядат. Гладът се е превърнал в жестоко наследство за коренното население, нещо, гарантирано по рождение на всеки негов потомък. Така че в психологически смисъл Ханджията шеста степен Ту е бил роден гладен.

Днес, когато Ханджията се обожествява все повече и повече, дори и най незначителното редактиране на думите му би се изтълкувало като ерес. Ако пропусна едно-единствено прилагателно, рискувам да бъда разкъсан на парчета от ревящата тълпа, но все пак трябва да помоля за прошка, поради особените обстоятелства. Когато видях зловещото му лице в кабинета на екзекутора, всичко пред очите ми се завъртя и известно време не чувах нищо, освен едно силно бучене, а когато то затихна, разговорът вече беше започнал.

— … о, да, о, да, о, да, Ию е построено от Осемте ловки шамани, за да превръща музиката във вода. „Вода на залязващото слънце“ — така казваше старата ми баба, макар че това име може би заблуждава не по-малко от „Агнешка супа с три риби“, в която няма никакви риби. Няма и агнешко. Йероглифите за „риба“ и „агнешко“, когато са написани един до друг, означават „вкусен“, така че името всъщност е „Тривкусна супа“ и се приготвя от пилешки гърдички, рапани, шунка, бамбукови пъпки, грах, сусамово масло, пилешки карантии и оризово вино. Обичам да я сервирам преди шаран а ла Су Тунг-по, който се приготвя много просто, като всяко творение на гений. Само измиваш шарана със студена вода и го напълваш със зелеви кочани, след което го натриваш със сол и го…

— Ханджийо Ту — прекъсна го Господарят Ли, — Осемте ловки шамани са…

— … изпържваш в тиган с лук, а когато е почти готов, добавяш малко джинджифил, портокалова кора и сос от ряпа. Су Тунг-по е измислил и „Салатата за бедни“, която върви чудесно с шарана — прясно зеле, зряла ряпа, диви боровинки и овчарска торбица. Добавяш малко…

— Ханджийо Ту…

— … ориз и вряща вода и може да стане и на супа, но трябва да внимаваш с водата. Великият Чиа Минг пише в своите „Основни познания за яденето и пиенето“, че водата за „Супата за бедни“ трябва да е от сняг или скреж и да се нарони в тенджерата с кокоше перо. Ако използваш гъше или паче перо, рискуваш да получиш колики, които според него ще получиш и ако готвиш свинско, змиорки или щипоци на огън от черничеви дърва. Чиа Минг също така много се тревожи за спанака…

— Ханджийо Ту! Осемте ловки шамани са носели клетки, които понякога са използвали, за да си говорят на големи разстояния, но мисля, че в тях е имало и още нещо, което са охранявали осем божества демони. Твоите хора знаят ли нещо за това? — успя да попита най-накрая Господарят Ли.

— О, да, о, да, о, да! О, богове, да! В клетките са били ключовете.

— Какви ключове?

— Ключовете, за музиката, която се превръща във вода, разбира се, а за пазачите се говори, че са били много странни и почти толкова опасни, колкото и спанака, за който Чиа Минг пише, че е чуждо растение, внасяно от Непал — много неприятна страна, населена от коварни същества — че същността му е студена и хлъзгава и ако го ядеш, рискуваш да ти изстине стомаха, а ако го ядат малки котки и кучета, краката им ще се изкривят, така че да не могат да ходят. С кучетата е по-лесно, защото поне могат да се използват за кенгхсиен — кучешката яхния, която толкова много е обичал Конфуций и е включил в неговата „Книга за ритуалите“, но представа нямам какво би могло да се направи с кривокраките котки.

— Ханджийо…

— Освен ако котките не са кърмачки. Чел съм, че момчето Император Чинг Тсуанг много обичало ориз „Свеж вятър“, който се приготвя от ориз, драконов мозък, драконови очи на прах и котешко мляко, но да си призная, имам чувството, че „котешко“ е печатна грешка… Освен това, ако котката е бяла, ястието може да стане много опасно, защото белите котки ходят по покривите и ядат лунни лъчи, а яденето на лунни лъчи може да доведе хората до лудост. Разбира се, на юг котките се ядат както и всичко останало… Там ядат дори големи водни б…

— Ханджийо Ту! — изкрещя Господарят Ли. — Осемте божества демони, които са охранявали ключовете в клетките, са имали брат, човек, който е станал велик войн. Твоите хора знаят ли нещо за него?

— Брат? Не знаех, че са имали брат човек. Били са много странни и ако наистина са имали брат, той сигурно е изглеждал като гигантските водни буболечки, които ядат хората на юг. Казват, че имали вкус на омар, но истината е, че имат вкус на леко превтасало сирене.

Сервират ги със сушени осолени дъждовни червеи, който имат вкус единствено на сол. В южната част на Хупе ядат пепелянки и задушени мармоти, а деликатесът на Лингнан са малките плъхчета. Наричат ги „Медени пипчета“, защото сладурчетата се потапят в мед и след това се пускат на масата, а те пълзят наоколо и писукат: „пи, пи, пи“. Вечерящите ги ловят за опашките и ги лапат сурови. В по-изисканите домове дори ги оцветяват с естествени оцветители, за да подхождат на сервиза за хранене — например снежнобели „Медени пипчета“ обикалят около яркочервени порцеланови купи, от които долитат слаби хълцукания.

— Ханджийо Ту!

— Хълцуканията издават малки рачета с меки черупки, потопени в оризово вино, подправено с каменна сол, черен пипер и анасон и те са толкова пияни, че нямат нищо против угощаващите се да ги загребват е черпак и да ги изяждат сурови. Като плъхчетата. На другия край на скалата са слоновете, разбира се, а краката на слоновете от юг са сред най-големите деликатеси на света, ако успеете да избегнете жлъчта. Тя се събира в крайниците им и се мести от крак в крак със смяната на сезоните. Слонският крак без жлъч се пълни с фурми и се пече в сладко кисела смес от оцет и мед. Единственото нещо, което не ядат на юг е…

— Ханджийо шеста степен Ту! — изрева Господарят Ли. — Знаеш ли нещо за същество, което е половин маймуна, половин човек, има сребристо сиво чело, сини бузи, червен нос, жълта брада и понякога го наричат Завист?

— Завист? Завист, о, да! О, да! Той е предизвикал всичко, разбира се. Някак си успял да накара боговете да обърнат гръб на земята, да придума слънцето да запали небето и Птиците на чумата да нанесат опустошителен удар, заради слънцестоенето, разбираш ли? Ако слънцестоенето не било настъпило, слънцето щяло да стане още по-горещо и… Но точно в този момент се намесили осемте шамани и когато приключили със Завист, той станал кротък като агне, а именно агнета не ядат на юг. Мисля, че е много вредно да се яде агнешки черен дроб, който може направо да стане отровен, ако се яде със свинско. Точно както най-обикновеният джинджифил може да стане отровен, ако се яде със заешко или с конско месо. Не че конското месо не е отровно и без това. Император Чинг се кълне, че конските бъбреци са смъртоносни, а Император У-ти казал на Луан Та — придворния си некромант, че предшественикът му издъхнал, защото ял конски черен дроб. И все пак, конското сърце, ако се изсуши, стрие на прах и добави към виното, може да възстанови паметта, а ако спиш на конски череп вместо на възглавница, може да се излекуваш от безсъние…

— Ханджийо…

— Конете могат да се използват за още едно нещо, което отново ни връща към агнето. Във варварски Рим агнетата растат на земята, подобно на репи и когато започнат да зреят, фермерите поставят около тях ограда, за да ги предпазят от хищници. Малките агънца все още са прикрепени към земята с пъпната си връв, която е опасно да се отреже, така че фермерите вземат коне и ги карат да тичат в кръг около оградата.

— Ханджийо…

— Агънцата се плашат и сами късат пъпната си връв, след което тръгват да си търсят трева и вода… Когато на мен ми попадне агънце, обичам да запазвам пищялите за „Осем изключителни лъвски глави“, в което, разбира се, няма никакъв лъв — само агнешко, горски мъх, миди, свинско, колбаси, шунка, скариди и морски краставички. Името е нелепо, защото с „лъвска глава“ в кулинарията се означава един вид дебел салам и според мен грешката иде от някой пиян писар, който вероятно е чул „лъв“, когато готвачът всъщност е казал „мъх“, а в случая с рибената яхния, наречена…

— Ханджийо Ту! — изпищя Господарят Ли. Трябва да призная, че по това време вече изключих напълно. Виждах как ужасната уста на Ханджията Ту се отваря и затваря, но единственото, което чувах, беше някакъв чуруликащ звук, сякаш в черепа ми имаше малко щурче и ми се струва, че не само аз бях така. Главният екзекутор на Пекин също седеше зад бюрото си глупаво усмихнат, с изцъклени очи и ми се стори, че и той чува горски птичи песни. Когато накрая, преди да си тръгнем, Господарят Ли го извади от унеса, никак не му стана приятно.

Мъдрецът не успя да научи нищо повече. Той се приближи до Дяволската ръка и му заговори нещо съвсем тихо, което не можах да чуя, а палачът извика още няколко пъти: „Ти си луд!“ и „Целият свят е полудял!“ след което се приготвихме да тръгваме. Дяволската ръка дръпна Ханджията Ту и веригите му задрънчаха. В последните му думи, отправени към Господаря Ли, имаше нещо дълбоко прочувствено:

— Чакай! Много е важно! Исках да ти кажа, че най-добрите корени от лотос са тези край езерото Нан-кин! Червени ядки вземай само от моста Та-пан! Череши само от храма Линг-ку, а фурми от Яао-фанг! Трябва да опиташ водните кончета на Квантунг, сервирани с вино Лан-линг и ароматизирани с минзухар, свинско, с медена глазура, сготвени като…

Желязната врата се затръшна след него и аз се молех, това наистина да е последната ми среща със зловещия Ханджия шеста степен Ту.