Бари Хюгарт
Осем ловки демона (17)

Глава 17

Опряхме само колкото Господарят Ли да изчисти глината от лицето си и да добие вид като за пред хора. После подкарах магарешката каруца към дома на Небесния господар и сърцето ми замря, защото видях, че външният двор е изпълнен с войници от Черната стража, която охранява високопоставените евнуси от Забранения град. Очевидно нещо не беше наред и Господарят Ли не загуби нито минута време. Той просто скочи от каруцата и тръгна към вратата, крещейки заповеди наляво и надясно, сякаш беше дошъл, за да поеме командването, и влязохме вътре като генерали победители.

Когато стигнахме до вътрешния двор, оттам тъкмо изнасяха труп на носилка. Под покривалото се показваше крак. Това беше достатъчно, за да разбера, че не беше на Небесния господар, а на жена. После се сетих коя беше тя. Кракът беше обут с малък глупав чехъл с избродирани катерички, подскачащи сред цветя, и си припомних момичето, което носеше болното куче върху копринена възглавница. Господарят Ли вдигна ръка и спря процесията.

— Къде е Небесният господар?

— Не е тук, Ваше височество. Излезе и още не знае за случилото се.

Когато мъдрецът вдигна покривалото, за да погледне трупа, един мазен евнух излезе от тълпата и се приближи. Гърбът на Господаря Ли ми попречи да видя лицето на мъртвата, но забелязах как мъдрецът се вдървява. Той пусна бавно покривалото и вдигна поглед към евнуха, който изглежда беше официалното лице, назначено да се занимава със случая.

— Кръвта не е прясна. Кога е станало убийството? — Гласът на Господаря Ли беше равен, безразличен.

Евнухът нервно облиза устни. Една възрастна жена си проби път напред през войниците и си спомних, че тя беше тази, която ни отпрати последния път. Очите и бяха зачервени и говореше прегракнало.

— Убили са я вчера — каза тя. — Мислехме, че е отишла да се види със семейството си и затова открихме трупа й едва преди няколко часа, но убийците бяха тук вчера. Имаха бележка от Небесния господар, с която им позволяваше да влязат.

— Можеш ли да четеш, дъще? — попита благо Господарят Ли.

— Не, Ваше височество, но Небесният господар винаги рисува една малка птичка на бележките, които ни пише и я видях — отговори жената. — Повикаха горката Тъпоглавка навън в градината, но аз имах работа и забравих, че са дошли. Преди малко намерихме трупа на Тъпоглавка долу в лодката на кея.

— Можеш ли да познаеш тези хора, ако ги видиш пак? — попита Господарят Ли.

— Да! Как бих могла да ги забравя! — отвърна възрастната жена възбудено. — Водачът им приличаше на шопар, а двамата с него на чакал и на хиена.

Стомахът ми се обърна, когато си спомних как тези същества умъртвиха чиновника и как се смееха на мръсните шегички, докато по брадите им се стичаше кучешка мас. Господарят Ли беше предположил, че в къщата на Небесния господар има шпионин. Дали малката Тъпоглавка не го беше разкрила? Дали това не й беше за награда? Господарят Ли гледаше замислено евнуха.

— Домът и кабинетът на Небесният господар се намират под пряката юрисдикция на Императора. Имащ ли нужните пълномощия, за да разследваш това убийство?

Евнухът изведнъж стана самоуверен и от устата му закапа мед:

— Тази никаквица наистина е удостоена с тази чест — отговори той и се поклони до земята, след което извади един пергамент с имперския печат.

Господарят Ли прегледа документа и му го върна. Лисиците щяха да разследват смъртта на кокошката, но какво би могъл да направи той?

— Много добре. Продължавай — каза той рязко, завъртя се на пета и тръгна навън към магарешката каруца, а аз го последвах.

— Учителю, много лошо ли беше? — попитах аз, когато тръгнахме.

— Убийството ли? — попита той троснато. — Беше нарязана на парчета.

— Копелета!

— Ако имаш предвид Шопара, Хиената и Чакала, прав си, но не те са убийците — каза Господарят Ли.

— Какво! — хлъцнах аз.

— Може би те са я повикали навън, може би те са я държали, но не те са я убили. Тези животни биха я накълцали като касапи аматьори, а този, който я е убил, е владеел изкуството до съвършенство.

— Да не би освен всичко останало да си имаме работа и с побъркан хирург? — попитах аз с половин уста.

— Нищо подобно — отвърна мъдрецът. — Имаме работа с много компетентен тип, чието умение да убива не може да се подлага на съмнение, така както не може да се подлага на съмнение добрата калиграфия. Но най-напред трябва да посетим кукловода. Вол, не забравяй, че шпионинът в дома на Небесния господар може и да е научил, че Йен Ших и дъщеря му ни помагат, а в момента това може да се окаже нездравословна дейност.

Иен Ших печелеше доста добре от занаята си и живееше в голяма и удобна къща, макар и откъм лошата страна на Езерата със златни рибки, на югоизток от Небесния мост. В предния двор нямаше жива душа и когато никой не ни отвори вратата, сърцето ме заболя, но след малко в задния двор чух удари на чук и весело подсвиркване, така че се успокоих. Заварихме Йен Ших край фургона си до конюшнята да кове някакъв механизъм за нова кукла на светлина от фенер.

— Ию Лан пак отиде по шаманска работа — каза той след като ни поздрави — и не можах да заспя. Няма да се прибере цяла нощ. Нещо интересно?

Господарят Ли разказа накратко какво се беше случило и Йен Ших го изслуша внимателно. Споменах вече, че ужасното му обезобразено лице не можеше да изразява емоции, но погледът и движенията на тялото му бяха достатъчно красноречиви. Побесня, когато научи за странния опит за убийство и едва сдържа гнева си, когато чу за съдбата на горката Тъпоглавка.

— Казваш, че не са я убили онези три копелета — гласът на кукловода беше тих, но ръцете му трепереха от желанието да удуши някого. — Тогава кой?

— Ще си поговорим с него за тази работа след малко — отговори Господарят Ли. — Ако искаш, можеш да дойдеш с нас. Докато съм там, искам да свърша и още нещо, така че не е изключено да се позабавим.

— Имам на разположение цяла нощ — отвърна Йен Ших мрачно и скочи на капрата до мен.

Половин час по-късно Господарят Ли, Йен Ших и аз бяхме въведени в една мрачна стая в една още по-мрачна кула, която се издигаше в края на Стената на плача, зад дръвника за екзекуции на Зеленчуковия пазар. Дяволската ръка беше потен, пиян и със зачервено лице и когато бутна каничката към Господаря Ли, разля виното върху голямата дъбова маса, край която седеше.

— В какви времена живеем, Као! — изръмжа той. — Целият свят се е побъркал! Чудовища изскачат, за да попречат на удара ми, а мечовете не прощават такова нещо! Хората ми връчват за изпълнение ужасяващи заповеди и аз трябва да… Слушай! Чуй ги само! Такива са откакто таласъмът ми отне рекорда!

Искаше да каже да слушаме мечовете и наистина, когато долових металическото подигравателно дрънкане на стомана, кръвта ми се смръзна. На Главния екзекутор на Пекин са поверени четирите най-велики меча — от Първи до Четвърти господар — рожби на кръвосмесителния съюз между мъжкия меч Ган-джиянг и сестра му Мо-йе, изковани от черния дроб и бъбреците на Чудната ядяща метал зайка от планината Кун-лун. Когато не ги използваха, те висяха за дръжките си на кадифени въженца в една малка кула с прозорец, гледащ към дръвника за екзекуции, и през ветровитите вечери, когато хората минаваха покрай Стената на плача, можеха да ги чуят как пеят за кървави победи. Пееха и сега — подигравателно — а екзекуторът беше запушил ушите си с ръце.

— Накарай ги да спрат, Као, можеш ли? Кажи им, че не бях виновен аз за този пропуск! Не съм искал да ги опозорявам! — Дяволската ръка заподсмърча.

— Разбира се, че мога — отвърна Господарят Ли.

— Забравяш, че към височайшите особи трябва да се обръщаш писмено. Само равните по ранг могат направо да разговарят с принцове. Вол, спомни си доброто си възпитание и поискай разрешение да прочетеш този апел. Сигурен съм, че мечовете ще простят на нашия приятел.

Господарят Ли надраска една бележка и ми я подаде, а аз изтичах нагоре по стълбата към малката стая в кулата, където висяха мечовете. Разгънах бележката и прочетох:

„Затвори проклетия прозорец!“

Блестящите остриета се триеха в камъка и леко подрънкваха. Погледнах към дръвника навън, потреперих и затворих прозореца, който беше леко открехнат. Закачих куката на черчевето и мечовете престанаха да се оплакват.

— Е, простен ли е Дяволската ръка? — попита Господарят Ли, когато слязох долу.

— Да, учителю. Съгласиха се, че обстоятелствата, при които е допуснал грешката, са били екстремни и повече няма да недоволстват — отговорих аз.

— Слава на Буда — прошепна екзекуторът, преглътна половин литър вино и донесе нова кана. — С това свали от плещите ми само един от демоните, Као. Но има и други — добави той мрачно.

— Като например глупавата малка слугиня. Каква беше присъдата? „Бавно съсичане“, така ли? — попита Господарят Ли.

— В какъв свят живеем, Као! — измърмори Дяволската ръка. — „Бавното съсичане“ не е шега, а отгоре на всичко трябваше да търпя като свидетели и онези три животни. Копелетата се хилеха и кикотеха, като че ли са отишли на панаир, само че аз им го върнах. След няколко секунди горкото момиче не чувстваше нищо, само че те въобще не разбраха.

Йен Ших стоеше мълчалив и неподвижен. Изведнъж вдигна поглед.

— Мехура ли използва? — попита той.

— Точно така — отговори екзекуторът.

— Добър човек — отбеляза Господарят Ли. — Обясни на Вол, защото в очите му виждам въпросителни знаци.

— Ще направя нещо по-добро от това. Дяволската ръка стана на крака със залитане, затършува в едно чекмедже и извади нещо подобно на свински мехур с някакви особени възли по него. Мушна го под лявата си ръка. Дясната му ръка се сви рязко и сякаш по силата на някаква магия в нея се появи дълго тясно острие. Още едно свиване — и то изчезна.

— Екзекуторът разсейва свидетелите само за част от секундата и страданията на жертвата приключват — каза той с тържествен, назидателен глас, с доста надебелял от алкохола език. — Свидетелите не могат да разберат нищо, защото екзекуторът държи под мишница Плачещото бебе и прави още един, този път бавен и дълъг разрез…

Дори Господарят Ли и Дяволската ръка подскочиха, въпреки че знаеха какво ще стане. Когато ужасният писък блъсна тъпанчетата на ушите ми, аз едва не се ударих в тавана. Последва още един.

— Къси, чести стискания за мъж, бавни и дълги за жена — обясни Дяволската ръка. — Ще ви издам една тайна. Използвал съм Плачещото бебе при всички „Бавни съсичания“ през последните десет години, независимо дали семейството на осъдения ме е подкупило, или не.

— Ти чудесно разбираш от работата си — каза Господарят Ли. — Независимо дали си служиш само с острие, или само с мехур, или и с двете. Не мога да възразя, но все пак ми се ще да погледна заповедта за екзекуцията, ако нямаш нищо против.

— Да имам нещо против? Откъде-накъде? Као, както ти казах, светът съвсем се е побъркал! Всички са луди и тази заповед само го доказва още веднъж.

Палачът започна да тършува в друго чекмедже и след малко подхвърли на Господаря Ли някакъв официален документ. Мъдрецът го разгъна, приближи го до светлината и го огледа дълго и внимателно. После го сгъна отново и го върна.

— Приятелю, ще трябва да подсиля лошото ти впечатление от психическото здраве на света — каза мъдрецът. — Искам да разговарям с една видна личност и на път за тук дори си направих труда да съставя документ, който, между другото, е официален. Можеш да го добавиш към колекцията си от безумни неща.

Господарят Ли извади лист хартия от робата си и го подаде, а Дяволската ръка го погледна, както би погледнал кобра.

— Не може да го искаш сериозно!

— Да, но го искам.

— Као, все едно е да поканиш Черната чума на чай! Или да плуваш в кипящо олио! Аз съм убиец, Као. Това е професията ми и в нея съм добър, но винаги пребледнявам, когато това същество…

— Нали не възразяваш? — прекъсна го Господарят Ли с ледено официален тон.

Дяволската ръка се обърна и излезе, залитайки, навън. Чувах го как мърмори, докато пресича съседната стая: „Луди! Всички са полудели! Целият скапан свят е побъркан!“ Господарят Ли се обърна към кукловода и му каза тихо:

— Йен Ших, струва ми се, че ще е добре, ако успееш да намериш дъщеря си и останеш при нея. Още не съм съвсем наясно какво ще излезе от всичко това, но едно зная със сигурност. Тази афера започва да навлиза в доста зловеща фаза.

Кукловодът повдигна едната си вежда.

— Заповедта за екзекуцията на малката слугиня наистина предвиждаше „Бавно съсичане“ — каза Господарят Ли. — Познавам подписа много добре и мога да кажа, че не беше фалшив. Заповедта е издадена от Небесния господар.

Аз се вгледах втренчено в него. Бях вцепенен и не разбирах нищо. Йен Ших беше замръзнал на мястото си. След това пое дълбоко въздух и разпери широко ръце:

— Екзекуторът е прав. Целият свят е полудял.

Той се обърна и излезе бързо през вратата, а докато стъпките му кънтяха в съседната стая, чувах как мекият му баритон се издига към пълното с жълт пясък небе:

Тъжни чакали плачат с кървави сълзи,

треперещи лисици тук мрат,

а бухали с по хиляда години живот

лудо се хилят.

Куче бяло по луната лае

и трупове буди,

на своя гроб сив призрак се мае

и пее песен на войн.

Приближих се до масата, надигнах каната и преглътнах малко от силния алкохол, който Дяволската ръка и Господарят Ли наричаха вино, и след като престанах да кашлям, се почувствах малко по-добре, макар че не кой знае колко. Екзекуторът се връщаше и по дрънкането на вериги познах, че със себе си влачи окован затворник.

— Ти си десет пъти по-луд от целия свят, Као! — извика Дяволската ръка.

— Защо? Защото търся компанията на един чудесен приятел, кротък като малко агънце и два пъти по-мил? — попита Господарят Ли благо.

Екзекуторът и затворникът влязоха през вратата и светът пред очите ми се завъртя. Мекото, тлъсто тяло, жабешката стойка, слюнките, стичащи се от отпуснатите устни…

— Три пъти по-мил — поправи го Ханджията шеста степен Ту.