Метаданни
Данни
- Серия
- Стоун Барингтън (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Worst Fears Realized, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иво Тодоров, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Обединяване на абзаци
- goblin (2007)
- Корекция
- Vladislav (2007)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- adin (2007)
Издание:
Стюарт Уудс
Подозренията убиват
(Кралете на трилъра)
„Бард“, София, 2001
(Печат: Полиграфюг, Хасково)
303 с. ; 20 см.
История
- — Добавяне
62
Стоун се качи почти в движение и веднага му се наложи да се вкопчи в колана, защото Дино завъртя колата извън алеята и изпод гумите полетяха ситни камъчета.
— Разказвай сега — нетърпеливо изрече Стоун, когато колата пое уверено по пътя.
— Обади се портиер на жилищен блок на Парк авеню — започна Дино, докато задминаваше една друга кола, с мигащи светлини и виеща сирена. — Той разпознал Петер Хаусман по рисунката във вестника, но загубил малко време, докато се реши да се обади. В този блок живеел Мителдорфер под името Хауърд Мензиес.
— Държал е да запази същите инициали на името си, все пак.
— Сигурно има носни кърпички с извезани инициали. Както и да, та Хаусман се появил в блока, след като ние хванахме брат му. Същата вечер Мителдорфер препродал обратно на дилъра си купения нов-новеничък мерцедес — с голяма загуба, събрал си багажа и потеглил за летище „Кенеди“. Обяснил, че връща урната с праха на съпругата си в нейната родина.
— Тоест на Елоиз Енцберг?
— Позна. Портиерът веднага я разпозна по снимката, която му показа Анди Андерсън.
— Значи е отлетял за Германия?
— Не съм сигурен в това, през следващия час има полети за Лондон, Париж, Рим и за още поне десетина градове; плюс четири за Германия. Сега проверяваме за пътници с имената Мензиес и Хаусман в списъците. Повече ще научим от Анди, той ще ни посрещне на летището. — Тук Дино смело кривна по забраненото за движение резервно платно, за да задмине един камион.
— Да, ако останем още толкова време живи — саркастично подхвърли Стоун през зъби. Дино караше бързо и в най-спокойно настроение, а в подобни екстрени ситуации се проявяваше като пилот от „Формула 1“ — Успя ли да пречупиш Дийкън? очи, тъй като профучаха на сантиметри от една закъсала на платното кола.
— Много добре знаеш какво прави, нали? Урежда женитбата на Долче.
— Долче е омъжена, Дино.
— А, не съм ли ти казал? Някой взел, че видял сметката на Джони Донато. Днес следобед.
Стоун се вцепени.
— Шегуваш се, признай, че се шегуваш.
— Ни най-малко.
— Кой го е свършил?
— Едва ли някога ще се разбере, но няма да се изненадам, ако чуя, че го е направила Долче собственоръчно.
Чисто по мафиотски — два пъти отзад в главата. — Дино щеше да се задави от смях.
— Не е забавно.
— Разбира се, че е.
Дино сви по алеята за международните полети и спря рязко. Анди Андерсън тичаше насреща им.
— Вдигнах под тревога охраната на аерогарата — докладва той. — Ето този е шефът им — и посочи приближаващия се мъж в тъмни дрехи.
— Лейтенант Бакети? Аз съм Сам Уорън, началник на охраната. Кажете ми с какво мога да помогна.
— Видяхте ли снимките?
Уорън кимна утвърдително.
— В момента ги раздават на моите момчета, но както разбирам, тези двамата сигурно вече са минали проверките и са в чакалнята при изходите за самолетите. Става дума за двадесет и пет изхода. От този момент до полунощ от всеки един предстои да излети самолет.
— Спрете ги — отсече Дино.
— Моля?
— Нито един самолет да не излита непроверен!
— Господи! Лейтенанте, не мога да блокирам двадесет и пет полета. Вие представяте ли си какво означава това? Хората ще изпуснат връзките си в Европа. Не може.
— Добре де, а какво става при силен снеговалеж?
— Ами, да, случват се закъснения.
Дино посочи с пръст към прозореца и извика:
— Ей, човече, гледай какъв сняг вали навън! Истинска виелица!
— Лейтенанте…
— Чуйте ме, Сам. В летището са на свобода двама убийци, виновници за шест убийства. Можете ли да поемете такава тежка отговорност — да ги оставите да напуснат страната?
Уорън не отговори, трескаво разсъждаваше.
— Анди, колко от нашите хора са тук? — попита Дино.
— Близо една дузина, още петдесет са на път, но при това движение…
— Да, да, разказвай ми приказки. Дай да видим първо полетите за Германия. Проверихте ли направените резервации?
— В списъците на пътниците няма Мензиес и Хаусман.
— Значи си имат и други паспорти, нещата се затрудняват.
— Анди — обади се Стоун, — проверете за инициали Х.М., започнете с полетите за Германия.
— Добра идея! — извика Дино. — Действай, Анди. Щом намериш нещо, веднага се обади.
— Добре — каза Уорън. — Ще го направя — и се обади по портативната си радиостанция: — Базата, тук е Уорън.
— Да, шефе?
— Пуснете червено на всички международни полети.
Никого не отвеждайте към самолетите, докато не ви наредя.
— Тук Роджър. Шефе, ами тези, които са на пистата и чакат разрешение за излитане?
— По мое нареждане спирате всички международни. Ще ви се обадя по-късно.
— Елате с мен — обърна се към Дино.
Четиримата се затичаха към изходите.
Андерсън остана при един телефон, за да позвъни, ако се наложи.
— Къде са останалите ми хора? — попита Дино.
— Пресяват чакалните, търсят ги по снимките.
Уорън ги преведе през загражденията и се насочиха към изходите за излитане.
— Давай направо към самолетите, Дино — каза Стоун.
— Поставих мои хора на местата за проверки — уведоми ги Уорън, — така че ако са минали през гишето, нямат път назад, само към самолетите. Полетите за Германия са на следващите четири изхода. Ако не са качили пътниците на борда, ще ги проверим в чакалните при изходите.
Влязоха в първата чакалня на обявен вече полет. Уорън взе микрофон от един служител и обясни, че отвеждането към самолета ще закъснее с пет минути.
— Дино — каза Стоун, — дай ми твоя резервен.
Бакети се наведе и извади от кобура на глезена си един къс револвер 38-милиметров. Стоун го затъкна в пояса си. Тръгнаха покрай редиците от чакащи пътници. Стоун оглеждаше всички мъже и търсеше късо подстригания младеж и Хърбърт Мителдорфер.
Дотича Анди Андереън направо без дъх.
— Лейтенант — изрече като скоропоговорка, — в списъка на пътниците два изхода по-нататък има Хайнц Мюлер. Единствен той сред пътниците за Германия е с такива инициали.
Дино тупна за благодарност Сам Уорън по рамото, кимна на Стоун и изкрещя:
— Давай!