Стюарт Уудс
Подозренията убиват (54)

54

В коридора настъпи страхотна бъркотия.

Неколцина полицаи с извадени пистолети заеха позиция за стрелба. Анди Андерсън повръщаше до стената. Полицаят, чийто пистолет бе измъкнал арестуваният, неспирно крещеше: „Не съм виновен, не съм виновен!“ Дино, който бе паднал на пода, се изправи на крака и изкрещя:

— Никой да не стреля! Млъкнете! — Малко по малко настъпи тишина. — Престъпникът е мъртъв. Моментално приберете оръжието.

Стоун взе пистолета от ръката на Анди, подаде го на Дино и поведе Андерсън към тоалетната.

— Върви да се наплискаш със студена вода — каза на младия полицай.

— Сега — разпореди се Дино, — викате съдебен лекар, покривате трупа с едно одеяло и всички сядате да опишете точно и подробно какво сте видели. Незабавно, докато всичко ви е пресно в главата. — Коридорът мигом се изпразни. — Господи Исусе Христе — извърна очи нагоре Дино, — оплесках всичко. А ни беше в ръцете.

— Нищо, Дино — успокои го Стоун, — той и бездруго нямаше да ни издаде Мителдорфер. Щеше да ни баламосва, да ни мотае и разиграва.

— Добре поне, че направихме запис на признанието му — въздъхна Дино. — И това е нещо.

Пристигна лекарят и след като направи огледа, изнесоха трупа от коридора. Чистачът на участъка се зае да почисти пода от кръвта. Двамата с Дино се оттеглиха в кабинета му и Стоун спусна щорите.

— И сега — пак от началото — каза Дино.

— Не е така. Убиецът вече го няма, така че ние няма да сме принудени толкова зорко да си пазим гърбовете.

Не зная защо, но Мителдорфер ми се струва неспособен лично да извърши убийство.

— Смяташ ли, че този му беше син?

— Вероятно е имал двама синове — Ернст, дето работи в цигарената фабрика, и този тук. После ме подсети да благодаря на Анди Андерсън — каза Стоун. — Реагира толкова мълниеносно, че мръсникът не можа да стреля и веднъж.

— Ще му издействам награда — обеща Дино.

— Ако трябва, ще направя писмена декларация за действията му.

На врата се почука, влезе Андерсън и остави на бюрото на Дино някакви документи.

— Моят доклад за случилото се, лейтенант.

— Анди — обърна се към него Стоун, — благодаря ти за бързите действия. Спаси ми живота.

— Радвам се, че можах да бъда полезен — отговори Анди, — Сега какво да правя?

— Мисля, че все още нямаш отговор от Хамбург — предположи Дино.

— Още не, ще ги потърся пак.

— Нали извади всичко от джобовете му, след като го доведохте в участъка, Анди? — попита Стоун.

— Да, всичко съм оставил при дежурния сержант.

— Донеси плика, искам да видим какво има в него — нареди му Дино.

Андерсън излезе.

— Сега какво ще предприемем? — попита Дино.

— Предлагам да започнем от магазина за химическо чистене. Ако успеем да разберем къде е живял, там можем да намерим нещо, което да ни е от полза.

— Добра идея, ще възложа задачата на Анди.

Андерсън се върна в кабинета и връчи на Дино кафяв плик. Лейтенантът го разкъса и изсипа съдържанието му върху масата. И тримата се надвесиха.

— Малко повече от стотина американски долара и доста германски марки — констатира Дино. — Няма портмоне; ключодържател с два ключа. — От блока и от апартамента — предположи Стоун и разгърна един сгънат лист хартия. — Д това тук е бележка за платен наем, издадена на името на Ервин Хаусман — и прочете следващия адрес.

— О, че това е съвсем близо до химическото чистене — плесна се по челото Анди.

— Страхотно! — зарадва се Стоун.

— Да — тупна го по рамото Дино. — Да тръгваме незабавно. Анди, ти се погрижи цялата тази история да не стигне до ушите на пресата; никак не ми се ще Мителдорфер да я прочете във вестниците и да офейка.

— Лейтенант — изохка Анди, — боя се, че тук не ни провървя.

— Защо?

— В момента, когато арестувахме този тип, в близост имаше една телевизионна камера на Канал-4. Заснеха всичко.

— Знаеха ли кой е арестуваният? — попита Стоун.

— Нямам представа.

Дино погледна ръчния си часовник:

— Ще успеем преди новините в 17 часа.

— Да, ако не са го пуснали вече като гореща новина.

— Обади се в телевизията, Анди, и ги помоли да не излъчват историята 24 часа. Ако сметнеш за добре, можеш да им обещаеш ексклузивно интервю след това.

— Те вече получиха от мен ексклузивно интервю, лейтенант.

— Добре, обещай им интервю с мен, ако го задържат 24 часа.

— Не знам, мисля си, че ще е успех дори ако успея да ги накарам да го задържат поне до 23 ч. днес.

— Направи каквото можеш. Тръгвай, Стоун.

На адреса намериха занемарена ограда от червени тухли, с външно пожарно стълбище. Не откриха пощенска кутия с името Хаусман, но единият ключ веднага отвори външната врата. Дино почука на вратата на домоуправителя и отвътре се показа дребен на ръст латиноамериканец.

— Да?

Дино му показа полицейската си значка.

— При вас живее човек на име Хаусман. Кой апартамент заема?

— Нищо не знам — отвърна мъжът.

Тогава Дино му показа разписката от химическото чистене с адреса и попита троснато:

— Къде е този проклет адрес?

— А, тези са в 3Д — уточни мъжът.

— Тези ли? Кои са те?

— Господин Хаусман и един негов приятел.

— Приятелят мъж ли е или жена?

— Мъж.

— Как изглежда?

Домоуправителят отговори след кратък размисъл:

— Ами, прилича на господин Хаусман, ама е с много къса коса.

— Този приятел сега вътре в апартамента ли е?

— Не знам. Влизат, излизат.

— Добре, ти сега се прибери в апартамента си и стой там, докато те повикам.

Мъжът се прибра и затвори вратата.

— Въоръжен ли си, Стоун?

Стоун веднага му показа автоматичния си пистолет.

Дино нареди по мобилния телефон да им изпратят подкрепление от участъка и подкани Стоун.

— Хайде.

Изкачиха се внимателно по стълбите и намериха апартамент 3Д. Дино долепи ухо до вратата и шепнешком каза на Стоун, че вътре работи телевизор. След това заеха позиции от двете страни на рамката. Дино почука силно на вратата.

— Хей — викна, имитирайки гласа на домоуправителя. — Аз съм, домоуправителят.

Никакъв отговор.

Стоун се ослуша внимателно, но не чу нищо друго, освен работещия телевизор.

Дино почука отново, този път още по-решително. Пак нищо. Тогава пъхна ключа в ключалката, завъртя го възможно най-леко и отвори вратата. Звукът от телевизора се усили.

— Хей, ало — повика отново Дино. — Домоуправителят съм, водя водопроводчик да провери канализацията.

Никакъв отговор.

Дино кимна на Стоун и двамата влязоха с насочени напред пистолети, така както го бяха правили стотици пъти заедно. И в трите стаи нямаше жива душа.

Стоун се обади от спалнята:

— Тук са ни оставили обувки с различен размер и само празни закачалки в гардероба.

Дино влезе в спалнята и попита:

— Нещо друго?

— Горното шкафче на дрешника е изпразнено и оставено отворено.

— Какво, смяташ, че другият е духнал ли?

Върнаха се в хола точно когато започнаха новините по телевизията. „Имаме нови подробности по извършения днес следобед арест на Трето авеню — започна водещият. — Нека да се върнем на мястото на събитието с репортерката ни Мария Джоунс. — Показаха млада жена с микрофон в ръка пред ателието за химическо чистене. — Благодаря, Боб. Собственикът на магазина потвърди пред мен, че арестуваният по-рано днес пред магазина мъж е приличал като две капки вода на този от рисунката, публикувана от полицията в неделния брой на вестник «Ню Йорк Таймс». По всяка вероятност е бил във връзка с Хърбърт Мителдорфер, доскорошен затворник, когото полицията издирва за разпит във връзка с поне пет извършени убийства и бомбен атентат в близост до картинна галерия през миналата седмица. Сега отивам към полицейския участък за повече информация от полицията. Това е от мен, Боб.“

— Така, след като това е техен втори репортаж, нищо чудно нашият човек да е гледал първия и да си е вдигнал партакешите.

— В такъв случай, първото нещо, което е направил, било да предупреди Мителдорфер — каза Дино.

Стоун се огледа и констатира:

— Тук няма телефон.

— Гадост — изруга Дино.

В този момент чуха забързано трополене от стълбището. Анди Андерсън първи се показа на вратата.

— Анди, огради с лента мястото, докарай екип и претърсете всичко до шушка. Ервин Хаусман си е имал съквартирант. Търсете внимателно за всяко нещо, което би могло да ни подскаже неговата самоличност, както и за следа, която да ни отведе към Мителдорфер.

— Слушам.

— Дойде ли нещо от Хамбург?

— Не сър, няма и от Интерпол.

— Не ги оставяй на мира — заръча му Дино.

— Дино — повика го Стоун, — трябва да говорим с теб.

В колата.