Стюарт Уудс
Подозренията убиват (44)

44

Събуди се от оглушителна шумотевица, която му напомни за старта на състезанието Индианаполис 500. Надигна се и разтърка очи. Чудеше се какво ли става. Шумът заглъхна, после се тресна врата. Скочи от дивана към входната врата и се сблъска с Долче, която тъкмо влизаше с два пакета в ръце. До колата на Стоун беше кацнало яркочервено ферари.

— Резиденцията на Барингтън ли е? — попита тя, надзъртайки вътре.

— Да — отговори Стоун. — Ще благоволите ли да влезете, мадам?

— Опитайте с мадмоазел — каза тя като прекрачи прага, — а още по-добре — синьорина.

Стоун пое пакетите и ги внесе в къщата, а тя се върна при колата и донесе огромен букет цветя и голяма ваза.

— Сметнах, че ще са добре дошли весели петна тук — каза, подавайки му вазата. — Напълни две трети от нея с хладка вода.

Стоун изпълни дословно указанията, тя бързо подреди цветята във вазата и я постави върху масичката за кафе в хола.

— Така изглежда вече съвсем другояче, нали?

— Разбира се. Какво носиш в пакетите?

— Подаръци за новодомци — отговори тя. — Разопаковай.

Подаръците се оказаха две картини с маслени бои — изглед от Венеция и непознат за него пейзаж с открояващи се развалини на постройка от римско време.

— Красиви са — благодари той и я целуна. — Пейзажът откъде е?

— Сицилиански, какъв друг би могъл да бъде?

— И двете са чудесни. Ще донеса инструментите, ще те помоля да ми помогнеш да ги окачим.

Малко след това картините вече висяха на най-подходящите места и Стоун с удоволствие си помисли, че с тях и с лампионите къщата наистина заприлича на дом.

Долче обикаляше навсякъде и разглеждаше с интерес.

— Харесва ми обстановката. Излъчването е типично за Кънектикът, но и в хармония с теб.

— Надявам се да идваш тук много пъти — каза той.

— Такива са и моите намерения. А сега може ли да ми донесеш багажа и да ме заведеш на горния етаж?

Освен една изненадващо малка чанта върху предната седалка на ферарито, Стоун не откри нищо. Впрочем, в колата почти нямаше друго място за багаж. Стоун внесе чантата и заведе Долче на горния етаж.

— О — възкликна тя, — тук има много работа, но дрешникът е добър. Ще трябва да намерим хубави тапети. — Извади от чантата една рокля и я окачи в гардероба. — Тази не иска гладене.

— Домакинът ми каза, че е съвсем неофициална вечеря.

— Да, разбира се — засмя се Долче. — За мъжете може и да е така.

Стоун я прегърна и притисна към себе си.

— Божичко — примигна тя, — та ти си готов.

— И още как.

— Е, засега ще потърпиш, първо имам куп въпроси. — Тя се дръпна от него и го поведе за ръка до дивана на долния етаж. — Така. Сега, тъй като момичетата не обичат изненадите, кажи за коя филмова звезда става дума?

— Ванс Колдър.

На това тя кимна така, сякаш е била с него на вечеря поне сто пъти и добави:

— И съпругата му Арингтън.

Стоун примигна от изненада.

— Направо си невероятна.

— Свиквай с това — отвърна тя.

— О, да бе, забравих за Мери Ан.

— Най-добрата приятелка на всяко момиче е сестра и, запомни това завинаги.

— Ще го направя, уверявам те.

— А сега, — кои са другите гости?

— Не са ми казвали за други, но не е изключено да има.

— Момичето държи да знае каква е конкуренцията.

— Конкуренция?

— Другите присъстващи жени. Но след като си невеж в тия работи, разкажи ми как се облича Арингтън.

— Господи, че откъде да зная?

— Ами как се е обличала за неофициално парти с вечеря, когато сте живели заедно?

— За неофициално парти? Ами как, може би семпло и елегантно.

— Ясно, ти ми оказа гигантска помощ. Ще трябва да избера нещо средно, май. Много накити ли си слага?

— Не много, доколкото си спомням.

— Да, но тогава все още не е била омъжена за Ванс Колдър, нали?

— Ами да, не беше.

— Сега вече кутията й за бижута сигурно прелива.

Възвърнала ли си е фигурата след раждането на детето?

— Не зная, не съм я виждал елед раждането.

— Добре, сега вече тя е съпруга от Бевърли Хилс… затова ще предположа най-лошото.

— Тоест, че е дебела?

— Че е стройна и в страхотна форма. Кажи ми нещо за косата и ноктите.

— Има и коса, и нокти.

— Каква коса, глупчо, лакира ли си ноктите? Това питам.

— При последната ни среща косата й беше дълга колкото твоята. Обикновено поддържаше дълги нокти, лакираше ги само при съвсем специални случаи.

— Значи довечера ще бъдат лакирани — допря пръст до устните си Долче. — Би ли ме извинил за минутка? — Отиде до колата и донесе малка пътна чантичка.

Стоун не можеше по никакъв начин да си представи къде ли е била поставена.

— Има и малък багажник — прочете мислите му тя. — В колко трябва да сме там?

— В седем часа.

Тя погледна часовника си.

— Най-добре е аз да започвам — и тръгна към стълбите.

— Та сега е едва пет — обади се Стоун. — Не искаш ли да пийнем нещо?

— Нямаме време — каза и изчезна нагоре.

Малко след това дочу шуртенето на водата във ваната.

Тя се показа на стълбите.

— Ще можеш да ползваш банята към шест и половина. Преди това не искам да ми се мяркаш горе.

— Слушам, мадам.

— Какво?!

— Слушам, синьорина.

— Напредваш — кимна одобрително и изчезна нагоре по стълбите.