Стюарт Уудс
Подозренията убиват (36)

36

Сега вече не знаеше с какво да си запълни времето. У дома не можеше да се прибере, а къщата в Кънектикът още не бе обзаведена. „Таймс“ беше прочетен от игла до конец, а „Уолстрийт джърнъл“ му беше скучен. По телевизията нямаше хубави филми, сапунени опери не му се гледаха. Стана да се поразходи. Чувстваше тялото си все още сковано от преживяното предната нощ. Вдигна слушалката и се обади на рецепцията.

— Слушам ви, господин Стоун?

— Мисля си за един масаж в моя апартамент.

— Разбира се, за колко часа?

— Колкото е възможно по-скоро.

— Мъж или жена да бъде?

— Жена.

— Шведка или японка?

— Шведка.

— Сега ще проверя коя е свободна, моля изчакайте.

След кратко мълчание администраторът каза: — До час ще дойде да ви масажира Шийла.

— Благодаря.

След като изгледа по телевизията две серии от „Старата къща“, отиде в спалнята, съблече се и се наметна с халат. Скоро след това се почука на вратата. Влезе хубаво младо момиче и разположи масажната маса в спалнята.

— Ще почнем с гърба — каза тя.

Стоун съблече халата и легна, а момичето покри с малка кърпа бедрата му.

— О, имате порязвания по гърба.

— От катастрофа са, дали ще може да не ги докосвате?

— Разбира се. Ако ви заболи, дайте ми знак.

Стоун се отпусна и скоро леко задряма. Някой почука отвън.

— Вижте кой е, моля — каза Стоун. — Сигурно е чистачката. Забравих да сложа табелката да не ме безпокоят.

— Разбира се, веднага се връщам — скочи момичето и излезе от спалнята.

Стоун чу как се отвори вратата, после последва шепот, а след това вратата се затвори и момичето се върна.

— Сложихте ли табелката на вратата?

— Аха — отговори тя и продължи да масажира гърба му.

Той отново се унесе, от това състояние го извади подканата да се обърне. Легна по гръб, а момичето покри главата му с някакъв плик и постави отново кърпата на слабините. Задряма пак. Тя разтри врата и лицето му, после продължи надолу. Видя му се странно настойчивото разтриване на гърдите, но му беше приятно и не протестира. После усети, че кърпата изчезна. „Ами, след като тя няма нищо против, и аз не възразявам“ — каза си наум.

Масажираше корема и горната част на бедрата, като при това, сякаш случайно, докосваше пениса му. После стана ясно, че това едва ли е случайно. Що за масаж предлагат в този хотел? Усети как тя намаза ръцете си с лосион и ги разтърка енергично, след което го докосна съвършено целенасочено. Този масаж му дойде повече и усети как се възбужда.

Отвори очи, но пак ги затвори, защото пликът покриваше лицето му. Тя продължи нежно, но настойчиво.

За секунди получи ерекция, но се въздържа от инстинктивното си желание да я сграбчи. Тя го доведе до върха и продължи да го гали нежно, докато той възстанови спокойното си дишане. Тогава го избърса и го целуна нежно по устните.

— Ще отида да си измия ръцете — прошепна. — Ти се отпусни, връщам се веднага.

Чу затварянето на вратата на банята, седна и наметна халата върху себе си. Какво ставаше? Подобно нещо не му се бе случвало. Помисли, че момичето ще поиска твърде щедро заплащане, което не бе планирал. Когато ставаше от масажната маса, за да вземе портфейла си, момичето излезе от банята.

Брадичката му увисна и той онемя. Пред него стоеше усмихната Долче Бианки.

— Доволен ли сте от масажа, сър? — попита тя.

— Аз… аз… — Вярвам, че останахте доволен. Ще пийна нещо. Да донеса ли и за теб?

— Виж в бокса — каза той. — Донеси и за мен от същото.

Тя тръгна към хола, а той се загледа подир нея, като се мъчеше да си върне самообладанието. След малко тя донесе бутилка шампанско и две чаши.

— Седни спокойно — каза, като отвори бутилката, — не бива да правиш резки движения веднага след масажа.

Стоун седна и пое от нея бокала с шампанско.

— Ти как…

— Получих съобщението ти и пристигнах веднага. Не си направих труда да се обаждам на рецепцията, качих се направо горе и когато масажистката ми отвори, за две стотачки бързо се съгласи да изчезне.

Той се поокопити и вдигна чашата:

— За неочакваните удоволствия!

Тя се засмя.

— По-приятни от тях няма — и отпи от виното.

— Да, несъмнено си пълна с изненади — каза той, все още неспособен да мисли за нещо друго.

— Така си е — съгласи се тя. — Никога не го забравяй.

Освен това съм много дръзка. Искам ли нещо — никога не се колебая.

— Нямам никакви основания да не ти вярвам — каза той, — но откъде знаеше, че няма да падна от масата от изненада?

— Имам нестандартни способности, долавям ги тези неща — намигна му тя.

— И аз си падам малко телепат. Искаш ли да ти гледам на ръка?

— Защо не?

Двамата оставиха на масата чашите си, той взе ръцете й и се взря в линиите на дланите й.

— Виждам, че имаш много талантливи ръце.

Тя посрещна думите му с весел смях и каза:

— За това не се нужни телепатични умения.

— Като млада си била глупава, но сега си поумняла.

— Е, явно Дино ти е разказал за женитбата ми.

— Виждам, че вършиш полезни работи — продължи той. — Ти си от хората, които се раздават. Работата ти е да даваш.

Тя го погледна някак странно.

— Карай нататък — каза.

— Работата ти е свързана по някакъв начин с изкуството. Но не мога да кажа, че си човек на изкуството. Поскоро помагаш на един такъв човек, впрочем, виждам, че са повече от един. И някакви пари са намесени, те дават възможност на художниците да продължават да работят.

Черните й очи се присвиха. Изглеждаше смутена.

— Картини, има много картини — на различни места са, може би в музеи. Виждам също и някаква връзка с телевизията, може би изкуство по телевизията.

Тя се опита да издърпа ръцете си, но той ги задържа.

— Усещам тръни — продължи той. — Някакво име, което има нещо общо с тръни и шипки^[1].

Този път тя рязко издърпа ръцете си.

— Стига! Спри този цирк.

Стоун сви рамене.

— Просто имам пророчески способности. Надарен съм.

— Откъде знаеш всичко това?

— Усетих го — отговори той.

Тя се засмя.

— За момент ме накара дори да ти повярвам. — Тя отпи от шампанското, наведе се към него и го целуна. — Длъжник си ми.

— Да, предполагам, че в това отношение съм — отвърна той.

— Не съм свикнала да чакам дълго да ми платят, винаги държа да си прибера дълговете с лихвите.

— Така изглежда справедливо.

Тя се изправи и разкопча ципа на роклята си. Дрехата се свлече и тя я прекрачи. Беше без сутиен, само по чорапи с колан и бикини. Свали бикините и пристъпи към него.

Той понечи да стане, но тя го задържа и го възседна.

Притегли главата му към себе си и парфюмът й изпълни ноздрите му.

— Първа вноска на изплащането — каза тя закачливо.

Стоун си плати честно. За миг през главата му мина въпроса в какво ли се забърка, но тази тревога се изпари бързо.