Стюарт Уудс
Подозренията убиват (12)

12

Отвори му облечен в черен костюм иконом.

— Добър вечер, господин Барингтън — приветства го той. — Аз съм Уилям. Моля да ме последвате. — Преведе го през една дълга галерия с хубави картини, след което го въведе в просторна и красиво обзаведена всекидневна. — Седнете, моля — каза Уилям.

— Госпожица Бъкминстър е в кухнята, след миг ще се присъедини към вас. Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

Стоун му подаде пазарската чанта.

— Тук има изстудена бутилка шампанско и една бутилка червено вино. Ще ви помоля да отворите бутилката червено, за да подиша, а за нас да донесете шампанското и чаши.

— Веднага, господин Барингтън — поклони се Уилям, пое чантата и се запъти към кухнята.

Стоун бавно разгледа картините. За първи път в живота си виждаше такава богата колекция в частен дом.

Голяма картина на Моне с водни лилии заемаше по-голямата част от едната стена. Подредени в редици картини с по-малки размери покриваха почти изцяло другите стени. Стоун разпозна произведения на Пикасо, Мане, Брак, Дейвид Хъкни и Люсиен Фройд. „Божичко — не се сдържа и промърмори гласно Стоун. — Не бих искал да отговарям за застраховката им.“ Една картина досами камината прикова погледа му и той откри в нея познатата от детството му творба на собствената му майка „Парк Вашингтон скуеър“. Остана дълго пред нея, запленен от майсторството на четката и играта на светлините. „Тук си в добра компания, майко“ — каза пак сам на себе си.

— Стоун!

Обърна се и видя идващата с протегнати към него ръце Сара Бъкминстър. Беше облечена в семпъл панталон и копринена блуза. Стоун я прегъна и целуна. Тя го отдалечи малко от себе си и го огледа.

— Боже мили, с годините си станал по-хубав.

Стоун се смути:

— А ти — още по-красива.

Тя се обърна с лице към картината на Матилда Стоун и закачливо му смигна:

— Знаех си, че ще я откриеш веднага.

— Да ти кажа, за последен път съм я виждал… знам ли, да съм бил единадесет-дванадесетгодишен. — Направи широк жест с ръка и попита: — И кой притежава всичко това?

— Джек и Хилъри Бийкън — отговори Сара. — Той е изпълнителен директор на компанията за безжични телефони „Селтел“. Известна ли ти е?

Стоун кимна утвърдително.

— Всъщност дори използвам техни апарати и съм много доволен от качеството им.

— Притежават една от най-добрите частни колекции живопис в Америка. Не си мисли, че си видял всичко — имат още неща в този огромен апартамент от седемнадесет стаи, а и доста картини са дадени под наем на разни музеи.

— Поразяващо!

В този момент Уилям внесе върху поднос бутилката „Круг“, два изящни бокала за шампанско, малко сандвичи и още нещо, загърнато в салфетка.

— Ела да поседнем — покани го Сара и го привлече към дивана пред веселия огън на откритата камина.

Уилям наля шампанско в чашите и кимна с глава към салфетката върху подноса:

— Предполагам, че е ваш, господин Барингтън?

Стоун трепна.

— Може би това е нещо за мен? — усмихна се Сара.

— Опасявам се, че грешиш — отвърна Стоун. — Шампанското е за теб.

— Уилям — каза Сара, — двамата с Марта сте свободни. По-нататък ние с господин Барингтън ще се справим сами.

— Ако имате нужда от нас, позвънете ни, госпожице Бъкминстър — поклони се Уилям.

— Не бих си позволила, чувствайте се свободни с Марта.

— Благодаря ви, госпожице. Лека нощ. Лека нощ и на вас, господин Барингтън.

— Лека нощ, Уилям, благодаря за… — кимна Стоун към салфетката от подноса.

Икономът излезе и ги остави насаме.

— Така, умирам от любопитство да разбера какво се крие под салфетката — каза Сара.

— Изпаднах в доста неловко положение — отговори Стоун. — Просто забравих, че го оставих в чантата при виното.

Сара придърпа подноса към себе си и започна да развива плата — О, Боже! — възкликна стресната при вида на оръжието. — Със същия успех можеше да използваш и някоя гърмяща змия. — Хвана с два пръста пистолета за дулото и го подаде на Стоун. — Скрий го някъде.

Стоун го пое и го затъкна в колана зад гърба си.

— Спомням си, че и преди ходеше въоръжен, Стоун, но тогава беше полицай. Сега обаче за какво ти е?

— Боя се, че попаднах в доста деликатно положение — отговори Стоун.

— Заради някой ревнив съпруг ли?

— Нищо подобно. Помниш ли Дино?

— Че как мога да забравя този страшен малък мъж?

— Преди доста години ние с Дино арестувахме и пратихме зад решетките един убиец, който сега явно е решил да ни го върне тъпкано.

— И кой е този тип?

— Всъщност, не сме сигурни. Знаем само, че той… напада наши близки.

— Поради тази причина ли не дойде в ресторанта?

— Точно така. Толкова се зарадвах, когато ми се обади, че съвсем забравих, че трябва да внимавам с кого се срещам. Тази история започна съвсем наскоро и все още не съм свикнал с мисълта, че не бива да излагам и на най-малката опасност други хора.

— Е, това вече е наистина много интересно, нали?

— Нямам никакво желание да става прекалено интересно.

— Нали не смяташ, че ме излагаш на опасност, като вечеряш с мен?

— Бях достатъчно предпазлив да не се оставя да ме проследят, а освен това, във входа на блока има полицаи. Един от тях обслужва асансьора.

Сара прихна да се смее.

— Наистина е забавно. Трябва да ти призная, че никога досега не ми бяха сервирали шампанско с пистолет — каза тя и отпи от чашата. — А виното е наистина превъзходно. — Наведе се към него, целуна го и добави: — Както и ти, впрочем.

— Кога се върна?

— Вчера, все още не мога да се оправя напълно от часовата разлика. Пътувах през Лондон и се отбих за няколко дни при нашите.

— И кога имаш намерение да се връщаш в Тоскана?

— Не съм решила. Върнах се тук, за да покажа работите си — през следващата седмица откривам изложба, която включва всичките ми произведения от последните шест години.

— Нямам търпение да ги видя — вметна Стоун.

— Ще ти ги покажа преди откриването, обещавам ти.

Така, вече знаеш, че през всичките тези години се бях уединила в Тоскана и работех. Разкажи ми ти какво прави през това време.

— Добре, съвсем накратко. Само ми припомни с какво се занимавах, когато се разделихме.

— Май все още беше в полицията, макар да бях чула, че си напуснал. Спомням си, че тогава наследи онази приятна стара къща от една твоя леля. Ако не се лъжа, беше започнал да си я ремонтираш сам.

— О, да, страхотната ми леля. Така е, с една полицейска заплата не можех да си позволя да наема хора за ремонта.

— Освен това, тогава се възстановяваше след раняване.

— Точно така.

— Къде те бяха простреляли?

— В коляното.

— Е, не е било на много опасно място, значи.

Стоун се засмя.

— И така, напуснах полицията с пълна пенсия за инвалидност. В интерес на истината ме принудиха да го направя… Не бях се справил по най-добрия начин с едно разследване и някой беше решил да не им се мотая повече там.

— И без друго си беше един доста невъзможен полицай — през смях каза Сара.

— Точно така смятаха и в управлението на полицията на Ню Йорк.

— И след това какво? Привърза се към луксозния живот ли?

— Нали бях завършил право, налегнах си парцалите да зубря и взех изпита за адвокатската колегия. Сега съм юридически съветник на „Удман и Уелд“.

— Фирмата ми звучи познато, изглежда е доста престижна. А какво означава всъщност съветник?

— Означава, че аз поемам най-деликатните проблеми на техните клиенти. Не работя в кантората на фирмата, имам си собствен офис.

— Звучи доста привлекателно.

— Понякога наистина е така.

— Това означава ли, че печелиш добре?

— Дори повече, отколкото съм си мечтал някога. Завърших ремонта и обзавеждането на къщата. Бих могъл да кажа, че почти се къпя в лукс.

— Сега се обличаш много по-добре — присви очи Сара, поглаждайки сакото му.

— Ще ми се да мисля, че съм станал по-добър във всичко.

— Това ще го проверим — изкиска се гърлено тя. — Ела сега в кухнята да ме гледаш как готвя.

— С удоволствие — отвърна. — Само че мога ли преди това да се обадя по телефона? Обещах на Дино да му звънна.

— Разбира се — каза Сара и посочи с ръка. — Телефонът е там.

Стоун отиде до апарата и набра номера на Дино. Отговори му телефонният секретар и той остави съобщение: „Дино, обажда се Стоун. В апартамента на Сара съм — и повтори номера на телефона. — Долу всичко изглежда нормално. Андерсън обслужва асансьора. Звънни ми само в случай че има нещо важно.“

После взе бутилката с шампанското и последва Сара към кухнята.