Стюарт Уудс
Подозренията убиват (40)

40

Брус Голдсмит приготвяше куфарчето с документите и извика:

— Ела при мен, Мили. — Секретарката влезе с бележник в ръка. — Къде отсяда Мойл?

— В хотел „Риц-Карлтън“, има резервация за стая на етажа на клуба.

— Смени я с апартамент, с голям апартамент, клиентът ни е с възможности. Поръчай и кола за мен за летището — „Мерцедес“, да не е „Линкълн“.

— Добре — записваше бързо момичето.

В кабинета влезе партньорът на Голдсмит, Лестър Мойл.

— Какво става тук, по дяволите?

— Аз поемам показанията в Сан Франциско — уведоми го Голдсмит.

— Имаш много здраве, клиентът си е мой!

— А кой ти го даде?

— Слушай, Брус, не зная що за игра играеш, но не приемам подобно високомерно отношение.

— Лес, млъкни и дай записките си на Мили. Хич не ми пука дали приемаш, или не приемаш. Аз поемам показанията.

— Това ми мирише на разрив, Брус — студено каза Мойл. — Омръзнаха ми твоите номера на капризна примадона. Искаш да ме накараш да напусна фирмата ли?

— Нямам нищо против, пикльо — отвърна презрително Голдсмит. — Надявам се, че помниш формулата — определяш дела си и се договаряме. Прати исканията си по факса в Сан Франциско.

— Вземам си клиентите обаче — каза Мойл.

— Вземаш ги друг път, я прочети договора. Излизаш сам и толкоз. Само ако се опиташ да си вземеш някой клиент, ще заведа дело срещу теб и ще те върна с години назад, знаеш, че мога да го направя. А сега, изчезвай от кабинета ми!

Мойл изпсува и излезе.

— Нещо друго? — попита Мили.

— Да, как се казваше клиентката, която преди две години се разведе със собственика на винарската изба? Тя май си върна моминското име.

— Мадлин Кохран.

— Точно така. Свържи ме по телефона с нея.

Мили отиде в секретарската стая и след малко телефонът на Голдсмит зазвъня.

— Свързах се — каза Мили.

Голдсмит се включи в другата линия:

— Мади? Как си, по дяволите?

— Добре съм, Брус, Изненадваш ме с това обаждане.

— Ами, бях малко на Западното крайбрежие, но сега неочаквано ме дърпат да давам показания в Сан Франциско, довечера пристигам. Да вечеряме заедно и да понаваксаме пропуснатото, а?

— О, Брус, ти все още си женен, нали?

— Малко ми остана, щом се върна, внасям молбата за развод. Това е истински ад. Ще ти разказвам довечера.

— Не ми се ще да се заплитам в нова история, Брус. Все още се чувствам гузна, че го направих по време на развода ми.

— Казах ти вече, Мади, свършено е. Страшно искам да те видя.

— Добре, добре. Къде и в колко часа?

— Седем и половина в „Риц-Карлтън“?

— В кой ресторант?

— Аз ще отседна в апартамент, ще вечеряме в него.

— Много си лош, Брус.

— До скоро, миличка — Брус затвори и се изхили. — Мили, свържи ме с жена ми. — След малко телефонът иззвъня. — Елън? Слушай, тук стана голяма история.

Лес Мойл преди малко напусна фирмата и ми натресе да давам едни много важни показания.

— Ох, Брус, не се измъквай от днешното парти — ужасена каза жена му. — Правя го в твоя чест, не за себе си.

— Зная, скъпа, много съжалявам, но след като Лес ме изостави, само аз мога да свърша работата.

— Добре, но можеш да отделиш няколко часа за гостите си.

— По това време ще съм в Сан Франциско, скъпа.

— Господи, колко ще отсъстваш?

— Поне седмица, а може и повече. Голяма работа е, за много пари.

— Брус, през уикенда семейство Уилардс ще ни гостуват в Истхемптън! Трябва да се видиш с тях.

— Ще им се обадиш и ще им обясниш ситуацията, нали? През целия уикенд ще работя с клиента, имам да наваксвам много по това дело. Проклет да е Мойл, дето ми сви този номер!

— Боже, как ще гледам в очите гостите си довечера?

— Ще се оправиш, мила, нали знаеш, че в тези работи няма по-добра от теб в Ню Йорк?

— Но нали ще се върнеш за училищното представление? Елън играе главната роля и държи непременно да я видиш.

— На всяка цена, ако успея. Слушай, приготви ми чантата. Всички неща, както обикновено, и смокинга.

— Смокинг? Нали става дума за даване на показания?

— Клиентът ми иска да ме запознае с много важни хора през другата седмица. Може да изскочи нещо голямо.

— Мразя те — каза тя.

— Зная как се чувстваш сега, мила, но ще се реванширам. Какво ще кажеш за едно пътуване до Тоскана през лятото? А, би ли оставила багажа ми долу при портиера? Бързам за летището и нямам време да се качвам горе.

— Добре, добре! — тресна тя слушалката.

Голдсмит позвъни на секретарката си.

— Мили, обади се в Пебъл Бийч, че утре в два следобед ще отида на чай, запази ми в „Ин“ хубав апартамент, с гледка към океана. Ако се наложи, говори с управителя и му кажи, че е за мен. Повикай колата и предупреди Майк непременно да сложи стиковете за голф в багажника, ако не са там и се обади в Пебъл Бийч да ми приготвят комплект стикове „Калуейс“, от титановите, нищо друго.

— Приготвила съм папката с показанията. Нещо друго?.

— Мисля, че друго няма — Голдсмит затвори телефона и веднага се обади на лекаря си. Отговори секретарката.

— Здравей, скъпа, как си?

— Чудесно, господин Голдсмит.

— Слушай, имам голяма молба — следобед отиваме с жена ми в Сан Франциско, нещо като втори меден месец. Би ли се обадила там до хотела „Риц-Карлтън“, да ги попиташ за някоя аптека и да им се обадиш да ми изпишат рецепта за виагра?

— Разбира се, колко?

— Е, една-две дузини трябва да стигнат, ха-ха-ха! Помоли да ги занесат в хотела.

— Ще имам грижата. Приятно прекарване с госпожа Голдсмит.

— Не се безпокой, с твоя помощ точно така ще стане. До скоро. — Голдсмит затвори куфарчето си, грабна сакото и се запъти към вратата. — Майк докара ли колата?

— Да, стиковете са в багажника.

— Добре. Една, може би и две седмици ще отсъствам. Обади се и отмени всички ангажименти, които търпят отлагане или мога да оправя по телефона или с факс. Крейвън да поеме другите. Кажи му за напускането на Мойл. Между другото, щом Лес отиде да обядва, прибери папките от бюрото и от куфарчето му, заключи с катинарче кантонерката с делата и прибери неговия „Ролодекс“ в сейфа ми, ясно? — Не изчака да получи отговор, а грабна папката с показанията и изхвърча от кабинета.

— Ясно ми е, лайно ненадминато — промърмори Мили.

Голдсмит слизаше с асансьора преизпълнен с вдъхновение. За нула време се беше отървал от адвоката съдружник, който наблягаше прекалено много върху морала, беше се измъкнал от скучна вечеря и ужасен уикенд, беше си уредил една-две седмици почивка в любимия си град и в Пебъл бийч, както и една страхотна мадама, на която не можеше никога да се насити. Чувстваше се много доволен от себе си.

Майк го чакаше на завоя, задната врата на луксозното БМВ беше отворена. Голдсмит му даде да сложи двете куфарчета в багажника и се настани на задната седалка.

Шофьорът затвори неговата врата и мина зад автомобила.

Голдсмит погледна наляво и забеляза един линкълн опасно близко — на не повече от пет сантиметра от новото му БМВ 7501. Натисна копчето за сваляне на страничното стъкло и изкрещя на шофьора на линкълна, който бе на сантиметри от него:

— Да те вземат дяволите! Само да ми одраскаш колата, ще си видиш задника в съда!

Шофьорът спокойно се обърна към него и повдигна нещо, което заприлича на Голдсмит на къса черна тръба. Нямаше време дори да трепне, когато за последно чу едно глухо фффът!