Сюзън Танер
Сърце в изгнание (30)

Глава 29

Сесил Гилъкрист повдигна очи към слънцето и в гърлото й забълбука смях. Лекият утринен вятър играеше с косите й, тревите се оплитаха в краката й, а дребното момиченце до нея я дърпаше игриво.

Тя взе детето на ръце и се вгледа в сините очи, които грееха под невероятно тъмна коса. Тишината на утрото обзе душата й и тя се зарадва, че на границата в замъка Коар най-сетне успя да намери мечтаното спокойствие. Целуна копринените къдри на детето и прошепна:

— Слънцето се вдигна високо, миличко. Време е да се прибираме.

Тя погледна двамата мъже, които стояха на конете си на почтително разстояние и държаха нейния жребец. Яйън не я пускаше да излиза сутрин с детето, ако не я съпровождат двама силни пазачи. Често се опитваше да я подразни, че е насадила същите навици и на малката Линдел, но не й пречеше да се разхожда докато иска.

Името, което избра за детето, родено малко повече от година след сватбата, трогна Яйън. Това, че звучеше необикновено, не ги възпря и те направиха комбинация между Ан и Сесил. А самата Ан Линдел Сесил Гилъкрист изобщо не се интересуваше колко е странно името й. Тя бе едно слънчево двегодишно хлапе и знаеше само, че много я обичат.

Сесил тръгна към двамата си спътници, когато внезапно съзря, че откъм ново издигнатите стени на Коар се задава ездач. По устните й трепна усмивка, защото не можеше да обърка Яйън с никого. Нямаше човек с такива широки плещи и който така майсторски да язди.

Тя го изчака, очите й грееха от любов. Люлееше детето в прегръдките си. Когато той приближи, подаде му Линдел с усмивка и се обърна към човека, който доведе коня й.

Щом се качи на седлото, сведе лице, за да целуне Яйън, щастлива, че той вече не се притеснява да показва колко я обича. Устните му се притиснаха нежно и настойчиво към нейните и тя леко потръпна. Отдръпнаха се един от друг и той се усмихна на реакцията й. Тя сбърчи нос и се разсмя.

— Би ли ме обичал, ако съм друга?

Яйън гръмко се изсмя на това открито желание.

— Мисля, че съм най-щастливият човек, само защото ти си това, което си. Е, понякога — поправи се той, като се сети колко пъти го е предизвиквала. Последната й приумица беше да остане в Коар още преди да го е довършил. Той я остави в безопасност в Дейлиъс, но само седмица след това тя събра вещите си и уви бебето в дебели одеяла за път. Въпреки половинчатите му протести, веднага се настани в няколкото завършени стаи и внесе в тях такъв уют и топлина, каквито разпали в душата и сърцето му.

Когато чу последните му думи, тя се разсмя гърлено. Смехът й винаги бе толкова волен, че Яйън отново си припомни изживяното. Радостта го подсети защо е излязъл да я повика. Това беше само една от причините — не обичаше да я няма за дълго.

— Получих отговор от лорд Мьодеч. Приел е Тавис да бъде сгоден за дъщеря му.

Сесил се задъха от нескритото доволство в гласа му.

— И кога ще кажеш на Тавис, че той сам е предложил да го ожени за момичето?

— Още днес ще изпратя куриер — това, че щеше да се сблъска с още една трудност, не помрачи радостта му.

— Но съобщението няма да стигне навреме — измърмори тя.

— Това няма значение, скъпа — отвърна той, — защото ти ще го убедиш колко е разумно да се ожени за нея.

— Разумно? Не, ще му кажа колко е красиво момичето и колко много прилича на мен по характер.

Яйън я погледна смаяно.

— Няма да направиш нищо подобно!

— Не смяташ ли, че точно това ще го убеди? — попита тя заядливо. Но като видя обърканото му лице, отстъпи. — Не се притеснявай, ще направя всичко възможно, за да изгладя пречките помежду им — и наистина щеше да го стори, защото много искаше да види Тавис така щастлив, както бяха тя и Яйън. Беше му много трудно да се възстанови, защото смяташе, че той е виновен за смъртта на Елспът и нероденото им дете. Вярваше, че ако не бе влязъл във връзка с Дънмар, онази мрачна утрин никога нямаше да настъпи.

Яйън се отпусна. Ако имаше човек, способен да накара Тавис да приеме, то това беше Сесил. И ако беше вярно, че и Тавис, като повечето мъже, не иска такава своенравна жена като нея, то Яйън не искаше никоя друга.

— Обичам те — каза той нежно и вложи в тези думи толкова много чувство, колкото никой друг.

— Аз също те обичам — отвърна Сесил тихо, като едва осъзнаваше, че дъщеря им е в прегръдките му, а около тях има други хора. Нищо не я изпълваше така цялостно, както чувствата й към Яйън Гилъкрист — изгнаник, който най-сетне бе намерил своя дом.