Сюзън Танер
Сърце в изгнание (1)

Пролог

Ан Гилъкрист погледна мъжа, когото бе обичала почти двадесет години — до този момент светът ги приемаше за съпрузи. Сълзи изпълниха красивите й тъмни очи и се стекоха бавно по бузите.

— Как да му кажа, Джофри? Как да му покажа това? — това беше едно омачкано писмо, което тя въртеше нервно в пръстите си, тъй като за нея то означаваше край на щастливия живот.

Сър Джофри Линдел нежно измъкна хартията от ръцете й.

— Това все трябваше да се случи някога, мила. Заедно ще посрещнем трудността.

Ан се отпусна в топлината на прегръдката му и се опита да обмисли положението. Толкова се молеше този ден никога да не идва. Можеше да живее с измамата до смъртта и синът й също не би узнал истината. По дяволите Елъсдър Гилъкрист! По дяволите! Причиняваше й болка дори и от гроба. За момент си помисли дали не може да продължи да мами и занапред и да изпрати в Шотландия известие, че синът й е починал като малък. Ще се закълне, че всичките й деца са от англичанина сър Джофри.

Все пак човекът, от когото открадна щастието си, никога не бе я обичал. Само се подигра с нея. Ако излъже пред лицето на неговата смърт, ще лиши сина си от рожденото му право, от богатството и титлата, които му принадлежаха. Елъсдър Гилъкрист бе оставил огромно състояние, притежаваше няколко имота в пограничните райони между Шотландия и Англия. Не се ожени повторно и нямаше никакъв друг законен наследник, освен Яйън — любимия й син.

Джофри нежно погали косата й.

— Никога не съм съжалявал, че те отмъкнах от Шотландия, любов моя. Съжалявам само, че ти причиних тази мъка.

— Шшт! — тя притисна пръст до устните му. — Никога не говори така. Ти ме направи щастлива. Ако бях останала с Елъсдър, животът ми щеше да е безкрайно мъчение.

При мисълта, че можеше изобщо да не я познава, той я прегърна още по-силно. Макар че всичко започна едва ли не на шега — това беше един от онези погранични набези, които вече бяха рядкост във времената на просветление — то се оказа повратен момент в живота му. Доведен до безразсъдство от изпития алкохол, заедно с конете и добитъка, младият англичанин открадна и хубавата жена на Елъсдър Гилъкрист, който бе два пъти по-възрастен от нея. И наистина оттогава Джофри Линдел нямаше повод да съжалява за мига, когато я срещна да язди сама точно преди здрач и я метна в движение на коня си. Опази я от приятелите си, когато се завърна вкъщи, и никога вече не я пусна да си иде.

Само веднъж Джофри й предложи да се върне в Шотландия при съпруга си. Тя отказа. Но и двамата сгрешиха. Престориха се, че синът, който растеше в утробата й, е дете на Линдел и го обявиха пред цяла Англия. Самият Яйън знаеше, че Джофри му е баща. Истината бе достояние само на един човек.

Ан знаеше, че единственият й брат, който много я обича, ще се измъчва при мисълта, че е убита. Писа му и за съжаление спомена за раждането на сина на Елъсдър. Тъй като знаеше колко нещастна се чувства сестра му при съпруга си, Рос Донкад се съобрази с желанието й и не каза никому за момчето. Макар и склонен да пренебрегне блудната си жена, лорд Гилъкрист щеше да обърне света, за да си върне сина, но при смъртта му Рос предяви иск към наследството в полза на племенника си — пълноправния наследник.

Рос писа на Ан за смъртта на Елъсдър и за наследството: не би я оставил да се откаже от рожденото право на Яйън. Сега тя трябваше да излъже и двамата или да изпрати Яйън в Шотландия и завинаги да загуби доверието и уважението му.

— Не мога да направя подобно нещо — промълви тя глухо. Отпусна се на силните гърди на Джофри и захлипа, а сълзите й попиха в ленената риза.

Той погали косата й — все още мека и красива след толкова много години. Дори и сега тялото му откликна на близостта й. Знаеше, че ще я желае до сетния си час. Притисна устни в тъмните къдри. И той самият щеше да се мъчи, ако Яйън се обърне към него и не му каже „татко“. Любимият му син бе от кръвта на друг мъж, но нито едно от децата, които се родиха след него и бяха плът от плътта му, не успя да измести първородния син на Ан.

Той потисна страховете и разочарованията си: макар и да я обичаше много, не можеше да попречи на Яйън да има онова, което по право му принадлежи.