Сюзън Танер
Сърце в изгнание (24)

Глава 23

Сесил скочи от коня още преди прислужникът да успее да стигне до нея. Донкад с усмивка наблюдаваше как бавно се обърна, за да види любимия Саяран, облян от светлината на късното утринно слънце.

Донкад слезе и подаде поводите на един от конярите. Преди да проговори, вратите се отвориха широко и Селек изскочи навън, готов да се засмее.

— Татко! — Сесил хукна към него и забрави, че не са се виждали от седмици, макар че, откакто напусна този дом, вече не беше същата.

— Е, момиче, ти се върна най-сетне — каза той просто и я прегърна със смазваща сила. Но докато говореше, очите му не изпускаха Донкад, който поклати глава.

Донкад можеше да му каже много и нищо. По-късно обясни, че Ерън отпътувал за Стърлинг още преди той да пристигне в Единбург. И след като Яйън заминал, му се сторило най-добре да отведе Сесил от Единбург, колкото може по-скоро и да се опита да проучи как стоят нещата. Каза колко се е зарадвал, че предложението веднага да тръгнат дошло от Сесил, защото не си представял как може да я убеди, ако не е съгласна. Не завиждаше на Яйън, че има такава жена.

Сесил вдъхна аромата на сандалово дърво и кожа, който се носеше около баща й, откакто се помнеше. Някои неща сякаш не можеха да се променят. Дори и майка й, която дотича след малко, не изглеждаше по-различна.

С радостен вик Сесил се втурна да ги прегръща един по един и остави Селек насаме с Донкад, който припряно заговори. Накрая поклати глава и каза:

— Заминавам за Стърлинг веднага щом девойчето се настани добре.

— Сега тя си е у дома — отвърна Селек. — Тук е достатъчно сигурно.

Донкад се усмихна уморено.

— Тя не мисли така. Твърди, че трябва да остане в Дейлиъс и да чака завръщането на племенника ми.

— Това няма да стане — отвърна Селек сухо.

На вечеря, когато седеше лице в лице с дъщеря си, повтори същото. Как можеше едно дребно създание като нея да бъде толкова решително?

— Много те обичам, татко, но ще изчакам завръщането на съпруга си в дома му. Споразумяхме се за това преди няколко седмици — напомни му тя нежно. — Пак ли трябва да спорим?

— Внимавай какво говориш пред мен, палавнице! Не съм забравил, но Яйън и брат ти може да останат няколко месеца във Франция. Дотогава предпочитам да си в безопасност под моя покрив.

— А аз предпочитам да съм в безопасност в дома на съпруга си — отвърна Сесил спокойно. — Дейлиъс е добре защитен, нали, милорд? — тя погледна към Донкад, за да подкрепи аргумента си.

— Да — призна той притеснено. — Но няма да е нередно, ако останеш в Саяран.

— Докато Яйън се върне, ще живея в Дейлиъс — беше сигурна, че ще постигне своето, защото нямаше намерение да отстъпи.

Както винаги, погледна майка си в очакване на подкрепа и не сгреши. Когато Селек вече изчерпа доводите си, а Сесил не бе ни най-малко разколебана, Джорсъл му заговори нежно:

— Не виждам нищо лошо в това, Селек. Тя ще живее съвсем близо — само на няколко часа път. Ще можеш да я виждаш когато пожелаеш, а и тя ще идва по-често насам, за да се видим. Нали, скъпа?

Джорсъл огледа с любов блесналите златни къдрици по слепоочията на дъщеря си и здравите румени бузи. Непоколебимата й решителност да остане в дома на Яйън, дори докато той отсъства, я зарадва много. Очевидно бракът им щеше да излезе добър.

— Да, мамо. Ще идвам тук колкото може по-често — това щеше да убие част от времето й, точно както пътуването от Единбург дотук заглуши донякъде болката й от самотата.

Селек се опита да спори още малко, но знаеше, че винаги отстъпва пред намесата на Джорсъл. Напоследък дори не се опитваше да й противоречи. Това я уморяваше прекалено.

С чувство на облекчение Сесил се обърна към Рила и я попита как са Тойдорик и Валдемар. Всички погледи се обърнаха към нея и тя пламна, защото това прекъсна разговора й с Донкад.

— Буйстват, както винаги — отвърна тя тихо. — Но много ще се зарадват, че отново си тук.

Сесил се усмихна, защото Рила изглеждаше прекрасна и щастлива. Нежните й зелени очи излъчваха радост. Тя вярваше, че Одулф не би се възпротивил на подобно щастие. Родителите й поне бяха съгласни, ако можеше да се съди по спокойните им усмихнати лица.

— Още тази вечер ще се кача да ги видя, защото утре сутринта заминавам за Дейлиъс. Донкад ще се погрижи да имам добра охрана и ще замине да уредили някои спешни дела в Стърлинг — едва сега Сесил осъзна, че Рила сигурно вече е запозната с нещата дори по-добре от нея и вътрешно се засмя на себе си.

Точно както каза, тя отиде при децата веднага след вечеря. За нейна радост Рила, Ниера и Джорсъл я последваха и оставиха мъжете да разговарят на спокойствие.

Свикнала със странните навици на Рила, дойката не се изненада от късното посещение. Много пъти след смъртта на младия господар тя идваше през нощта и прегръщаше децата до разсъмване. Бедничките, бяха останали без баща. Жената въздъхна, щом си спомни, че и това ще се оправи. Тя седна на стола в ъгъла и поклати глава, когато видя как дамите седнаха на килимчето заедно с децата, без да ги е грижа, че хубавите им рокли ще се омачкат.

Валдемар се втурна към Сесил и тя се разсмя.

— Ще имам момчета — заяви тя гордо. — И всички ще бъдат силни и тъмнокоси като баща си.

— Значи си щастлива? — попита Джорсъл нетърпеливо и отхвърли един кичур от пълното лице на Тай.

— Не съм съжалявала нито за миг — отвърна Сесил, като се надяваше майка й да не забележи, че не отговаря директно на въпроса. Не можеше да се каже, че е нещастна, макар че Яйън все още не искаше да й разкрие цялата си същност. Но и това й стигаше. — И смятам да родя на Яйън прекрасни синове — така щеше да го обвърже завинаги.

— Понякога момчетата могат да създават проблеми, каквито създават големите мъже — предупреди я Рила.

— Аз ще имам момичета — каза Ниера тихо. — Поне първото ще е момиче.

Сесил, която седеше толкова близо до нея, че раменете им се опираха, я погледна изненадано и се отдръпна, за да я огледа по-добре. За първи път, откакто я познаваше, Ниера не изглеждаше тъжна и замечтана.

— Ниера, ти си бременна — извика тя невъздържано.

Ниера се изчерви и Джорсъл пое ръката й.

— Вярно е — каза тя и погледна умилените очи на свекърва си. — Двамата с Берин искахме да сме сигурни, преди да ви съобщим.

— Миличка! — каза Джорсъл и се задъха. — Наблюдавах те и вече знаех.

— А татко? — преди всичко Ниера искаше да дари Селек с още едно внуче, защото той я приемаше изцяло като свое дете.

— Казах му — призна си Джорсъл и сините й очи блеснаха дяволито. — Но го предупредих да не казва на никого, преди ти да ни го съобщиш сама.

Сесил, която преживя неудобния период от месеца още докато пътуваха с Донкад, се чудеше кога ли и тя ще може да ги зарадва с подобна новина. Не беше редно една жена да съобщава, че е бременна, когато съпругът й е на стотици километри.

Тази нощ сънищата й бяха изпълнени с усмихнати бебета с тъмни очи и коси. Събуди се, изпълнена с копнеж да прегърне Яйън и да зачене от него.

На следващата сутрин, докато се сбогуваше със семейството си, тя се повдигна на пръсти и прошепна в ухото на Беринхард:

— Ниера казва, че иска първото дете да е момиче.

— Ще я набия, ако е така — отвърна той безцеремонно. — Ами ако излезе инат като теб? — въпреки това я прегърна силно. — Ще идвам колкото може по-често, Сеси. Просто искам да съм сигурен, че нищо няма да ти липсва до завръщането на Емълрик и Гилъкрист.

— Ще се радвам да те видя, Берин. Грижи са за Ниера и мама.

После отново ги прегърна един по едни и едва сега осъзна какво означава бракът за нея. Саяран вече не й беше дом. Не знаеше къде й е мястото в момента, но чувстваше, че трябва да е със съпруга си, където и да я отведе.

После един от конярите й помогна да се качи на седлото и тя погледна търпеливия Донкад с тъжна усмивка.

— Най-сетне съм готова, милорд.

Донкад, който вече се бе простил с Рила, се усмихна съчувствено. Но сега не й напомни, че може и да не си тръгва. Тя пожела така, а и рано или късно това трябваше да стане. Той не се изненада, когато след малко доброто й настроение се върна. Не беше от хората, които могат да скърбят дълго.

— Ще се върнеш ли в Дейлиъс, когато приключиш делата си в Стърлинг? — попита Сесил, когато вече наближаваха замъка.

— Да, за малко — той въздъхна доволно и добави: — Достатъчно, за да планувам сватбата си с Рила.

— Смяташ ли, че от нея ще излезе добра съпруга? — Сесил се досети, че въпросът е безсмислен. Знаеше, че Донкад иска само любовта й и не го интересува дали е добра съпруга или не.

Тя тихо въздъхна. Изглежда, Яйън много повече държеше на нейното покорство, отколкото на любовта й.

Донкад остана в Дейлиъс още три дни и провери всички защитни съоръжения. Когато най-сетне сметна, че резултатът от огледа е задоволителен, се сбогува със Сесил и натовари капитана на охраната да я пази дори с цената на живота си. Тя се усмихна съчувствено, когато воинът се ядоса на подозренията му. Фрейн, който дойде с Яйън от Англия, знаеше най-добре как трябва да пази съкровищата на господаря си.

Щом остана сама, Сесил с радост се захвана с домакинството на Дейлиъс. Икономът Юън и Изабел бяха единствената й компания през дългите самотни часове на първите дни.

— Изабел, да не би да ревнуваш? — попита веднъж Сесил, след като старата жена още веднъж изброи оплакванията си от иконома.

Изабел я погледна възмутено.

— Не, не те ревнувам, малка госпожичке! — сопна се тя и нарочно не нарече Сесил с титлата й. — И ако чак толкова искаш да се занимаваш с него денонощно, аз с удоволствие ще се отдръпна.

— Работата го задължава да ме известява за всичко необходимо — отвърна Сесил мило. — А аз пък съм длъжна да го изслушам.

— Но той те занимава с ежедневни проблеми.

— Може би — тя вече беше забелязала тази му склонност. — Но по-добре да ми казва всичко, отколкото да пропусне нещо важно. Мисля, че множеството промени в именията на Гилъкрист карат Юън да се престарава малко. И той се опитва да си намери място в този дом така, както и аз.

— Ти си съпругата на лорд Гилъкрист. Няма съмнение, че мястото ти е тук.

— Възможно е — отвърна Сесил неангажиращо. — Но това не ми пречи да разбера несигурността на Юън — и макар че Изабел не можеше да се похвали със същото, тя вече не се опита да попречи на иконома да говори с господарката дори и по най-незначителните въпроси.

Когато Дънмар пристигна в Дейлиъс, Изабел беше в стихията си и сияеше от щастие, че икономът е минал на заден план, докато мадам приема благородния господин и черния свещеник, който пътуваше с него.

Съгледвачът разпозна ранга на гостите и призова Сесил да ги чака на стъпалата към коридора. Тя неохотно даде заповеди за посрещането на голямата група. Макар че не се страхуваше от предателство, капитан Фрейн тихо разположи хората си зад нея.

Дънмар слезе от коня и се упъти към вратата. Сесил знаеше, че я желае, точно както знаеше, че презира Яйън. Това посещение не целеше нито да й окаже някаква чест, нито да й достави удоволствие. Не можеше дори да си представи, че Дънмар е потърсил гостоприемството на Дейлиъс, защото е пътувал насам. Замъкът не беше на кръстопът, а този гост по-скоро би предпочел да посети Лодъринг, отколкото дома на Яйън Гилъкрист.

Но Сесил не издаде чувствата си, когато той се приближи. Лицето й остана вежливо и дори мило.

— Милейди Гилъкрист — поздрави я Дънмар нежно и стори нисък поклон над ръката, която тя му подаде. Зарадва се, когато усети, че тя леко потръпна, но изпита дълбоко разочарование, щом се изправи и видя, че очите й са отправени с ужас към свещеника зад него. Той погледна през рамо проповедника, който все още беше на коня си, а лицето му изразяваше ледена омраза.

Дънмар се възползва от моментното й колебание, за да огледа Сесил Лодъринг Гилъкрист. Между момичето, с което някога се запозна и тази благородна дама нямаше голяма разлика. Златни вълнисти кичури, изплъзнали се от фибите, се спускаха изпод атлазената шапчица. Сините й очи отразяваха дрезгавата светлина, която се процеждаше през облачното небе. Млечно розовата кожа блестеше и той изпита болезнено желание да я докосне.

Когато отново го погледна, той разбра, че и сега откритата му похот не я притеснява повече, отколкото предишния път в дома на баща й. В очите й нямаше страх, а само отвращение. Вместо да се стъписа от демонстративното му отношение, тя леко се усмихна.

— Губите си времето, милорд — каза тя простичко.

Спокойната увереност на думите й го жегна повече от всяка невъздържаност. Той стисна зъби и лицето му трепна. Овладя се с усилие и поклати глава.

— Не мисля.

Сесил наклони глава замислено и вдигна рамене.

— Ще се отнеса добре с вас, ако не прекрачите рамките на приличието — после предупреди: — Но не се опитвайте да отвърнете на гостоприемството ми с измама. Съпругът ми ще се погрижи да си платите скъпо, когато се завърне от Франция.

Знаеше, че не му казва нищо ново за съдбата на Яйън. Подозираше, че той не би дошъл тук, ако не е сигурен, че ще я завари сама.

Разговорът започна да се харесва на Дънмар. Тази жена не приличаше на другите. Тя прекрасно знаеше какви са намеренията му, но не показваше нито страх, нито гняв, а само воля, която той с удоволствие би прекършил. Щеше да плати за презрителното си отношение още преди да падне нощта. Нейната увереност в съпруга й го подразни още повече. Очевидно, не се страхуваше от никого, докато смяташе, че той я покровителства.

Стори му се, че поне за момент е видял в очите й уплаха при вида на отец Ейндриъс. Погледна го замислено и реши, че по-късно използва тази реакция срещу нея.

Щеше да му е приятно да си поиграе с нея, да й позволи да говори с охота за закрилата на съпруга си. После щеше да й каже, че я е оставил на произвола на съдбата. Щеше да се наслаждава на уплахата й, когато разбере, че Яйън Гилъкрист е заминал за Англия, без дори да й се обади.

Сесил направо замръзна, когато се наложи да поздрави отец Ейндриъс. Той се умори да ги наблюдава как си разменят погледи и кимна на един от конярите да му помогне да слезе. Тръгна към нея, без да се преструва на учтив. В очите му гореше омраза.

— Отче — Сесил наведе глава по задължение и нито се усмихна, нито подаде ръка.

— Мадам — той просто показа, че е чул думите й.

Когато се обърна, за да ги въведе в замъка, Сесил почувства, че я побиват тръпки. Тя погледна Фрейн, който кимна сериозно и това малко я успокои. Той не изпускаше от очи войниците на Дънмар.

Юън чакаше според всички правила непосредствено зад вратата на залата. Сесил му се усмихна мило и поиска храна и напитки за гостите. Той също я погледна насърчително и тя възвърна част от увереността, която я напусна при нескритата омраза на отец Ейндриъс.

Посетителите вече седяха удобно пред лека закуска, доста прилично приготвена, като се има предвид неочакваната визита, когато Сесил стана и учтиво се извини:

— Юън ще ви настани по стаите. Ако имате нужда от нещо, обърнете се към него. Сега, когато съпругът ми го няма, имам доста грижи с домакинството, но ще се присъединя към вашата компания за вечеря.

Дънмар отвърна с подобаваща учтивост, докато отецът не й обърна никакво внимание и загледа пищните гоблени по стените, нито един, от които не изобразяваше библейска сцена.

Езичници, помисли си той. И тя все още е такава. Изпита болезнено чувство, че е принуден да пребивава в дома на безбожници.

— Тя трябва да бъде изгорена като заклет еретик.

Дънмар откъсна поглед от лекото полюшване на полите й и се вгледа в свещеника. Да обезобразят това чудесно тяло? Той самият бе изпитвал удоволствие да гледа чудовищни изтезания, но сега потръпна.

— Не — каза той рязко. — Никой няма да й стори зло.

— Тя ще ви навлече божието проклятие — предупреди отец Ейндриъс. — Внимавайте за душата си.

— Душата ми си е на мястото — отговори Дънмар почти без да се замисля. — Но плътта ми изгаря за нея.

Свещеникът се намръщи, но не каза нищо. Отдавна подозираше, че лорд Дънмар не изпитва онзи религиозен трепет, обладал повечето от привържениците на Мари дьо Гиз. Но сякаш само той действаше според интересите й. Това, макар и да не влизаше в намеренията му, беше борба за победата на правата вяра.

 

 

Сесил се облече, сякаш се готвеше за коронация или по-скоро за екзекуция. Толкова ужасна й се струваше предстоящата вечер. Утешаваше се, че само днес ще е сама с гостите си. Вече беше изпратила известие до Саяран с молба да дойде баща й или брат й.

Роклята й бе от златист дамаск, подсилена с канаваца. Когато я облече, тя се усмихна на Изабел.

— Ако можех да подсиля с нещо и себе си! Не искам да мисля каква вечер ме очаква.

— И този свещеник… — изпръхтя Изабел мрачно. — Готова съм да се обзаложа, че и Бог не гледа на него с добро око.

Сесил не я порица, че е непочтителна. Тя самата изпитваше същото.

— И Дънмар ме притеснява. Кръвта ми замръзва, като го видя, но по-скоро ще си прехапя езика, отколкото да се издам.

Тя покорно седна пред огледалото с рамка от полирано сребро и Изабел се захвана с прическата й. Без да чака нареждания, камериерката я вдигна високо и я върза с панделки за по-сигурно. Макар че нямаше да добави нищо към ранга й, щеше да я направи малко по-висока. Шапчицата, поставена върху купищата кичури, беше смешно малка, но и тя даваше сантиметър-два.

Чувстваше се неудобно с кринолина, но все пак се усмихна:

— Ако някой иска да се добере до мен, ще трябва доста да се помъчи — отдолу имаше още няколко подплати от твърда тафта.

Разбира се, всеки, решен да я изнасили, щеше да преодолее тези пречки. Но Сесил знаеше със сигурност, че Дънмар няма да постъпи така. Не, той щеше да се притисне до нея неприлично и да я накара да се притесни, но никога не би действал толкова открито, че да предизвика съпротива. Инстинктивно предусещаше, че ще иска да пречупи духа й, но не знаеше как точно ще се опита да го постигне. Независимо от доводите му, тя беше решена да не се дава лесно. Беше дъщеря на Селек Лодъринг и съпруга на Яйън Гилъкрист. Трябваше да се отнесе с достойнство и към двамата.

Дънмар и отец Ейндриъс се бяха разположили удобно в две тапицирани кресла, поставени на малки турски килимчета пред камината. Навън беше топло и огънят не гореше. Сесил измисли тази подредба, за да придаде малко уют на студената крепост. Опасяваше се, че голямата зала не е станала много добре. Искаше да смени гоблените. Баталните сцени бяха толкова реалистични, че кръвта само дето не беше рукнала по стените.

Когато влезе, мъжете станаха, макар да допускаше, че отецът го е направил по заповед на Дънмар.

Седнаха на масата, отрупана с тежки блюда и бокали с вградени скъпоценни камъни, и главният готвач разпореди да им сервират първото ястие. Когато поднесоха свинското, опечено до леко зачервяване и гарнирано с пресен грах и много сос, Сесил се усмихна одобрително. Знаеше, че това ще зарадва готвача.

След като размениха няколко учтиви фрази, Дънмар заговори по същество.

— Как намирате семейния живот, милейди?

— Приятен и според очакванията ми — Сесил гледаше да не прави невъздържани изявления, защото това можеше да я подведе.

Дънмар я погледна с уважение. Значи нямаше намерение да се предаде. Той нарочно се огледа наоколо и каза:

— Гилъкрист добре се е погрижил за вашето удобство.

— Досега не съм намерила недостатъци — тя добре знаеше, че репликите на Дънмар граничат с неприемливото и много жени щяха да се засегнат и да прекратят разговора. Но тя предполагаше, че Дънмар цели нещо и искаше да доведе нещата докрай. Яйън може би се нуждаеше от това.

Внезапно той сякаш промени темата.

— Хареса ли ви престоят в Единбург?

— Да, не беше лошо — призна тя. Тази оценка й се видя подходяща.

— Да, като всеки град — отвърна Дънмар. — И все пак в Единбург може да се случат много вълнуващи неща, когато хората от двореца са там.

— Аз не обичам големите вълнения, милорд — тя излъга и очите й блеснаха. Дори й стана забавно. — Предпочитам тишината.

— Копел… завареният брат на съпруга ви също живее там, нали?

Сесил млъкна, кимна бавно и пое чашата. Дънмар я питаше за нещо, чиито отговор му беше известен. Защо?

— Тавис загуби много, когато Яйън встъпи в правата си на наследник — думите му бяха почти небрежни, но той внимателно наблюдаваше реакцията й.

Тя отново кимна, без да отговори.

— И ще си го възвърне, ако Яйън внезапно напусне — добави той тихо.

Тя усети предизвикателството и вдигна глава.

— Яйън няма да напусне.

— О, милейди, та той вече го стори.

— По заповед на Ерън — забеляза тя. — Но ще се върне и това е толкова сигурно, колкото и че аз ще го изчакам.

— Мисля, че не — Дънмар я гледаше като ястреб, който се готви да се спусне върху жертвата си. — Той не се е съобразил със заповедите на Ерън. Пътят му го отведе на изток към Англия.

— Лъжете! — но когато видя, че мрачното лице на отец Ейндриъс светна от задоволство, разбра, че не я лъже. Внимаваше да не се поддаде на безпокойството. Искаше да погледне Дънмар смело в очите. — Ако му се е наложило да отиде в Англия, аз вярвам, че ще се върне — каза тя с много повече увереност, отколкото изпитваше.

— И когато ви омръзне да чакате? — Дънмар се ухили злорадо.

— Каквото и да си мислите — каза тя спокойно и стана на крака, — трябва да знаете и това: Яйън Гилъкрист е мой съпруг. И цял живот да го чакам, няма да ми омръзне.

Дънмар знаеше, че въпреки гордите думи, тя е измъчена до краен предел. Тъкмо се канеше да нанесе решаващия удар, когато вратата се отвори със замах. Той изруга тихо, а отец Ейндриъс направо пребледня, когато видя Селек Лодъринг и големия му син.

Сесил въздъхна облекчено и спокойно поздрави.

— Татко, Беринхард, добре дошли в Дейлиъс — Селек я огледа изпитателно и още повече се намръщи. Никога досега не беше си помисляла, че двама мъже, прашни и потни от път, могат да изглеждат толкова прекрасни.

Като се здрависа със Сесил, Селек, който не спомена за поканата й, се престори на учуден:

— Донкад изпрати вест, че потегля. И майка ти веднага поиска да те навестим — той отправи към Дънмар ледена усмивка, потупа Беринхард по рамото и се втурна към отец Ейндриъс. — Ако знаех, че си в такава приятна компания, щях да я успокоя.

Дънмар се усмихна пресилено:

— Лодъринг, наистина се радвам да те видя — той кимна учтиво и към двамата, но не каза нито дума на младежа.

Селек отново се загледа в дъщеря си и видя напрегнатото изражение на устните и очите й. Изглежда, беше закъснял.

— Какво се е случило, Сеси?

— Милорд Дънмар ми донесе неприятни новини. Не знам дали са верни — тя погледна Дънмар огорчено. — Твърди, че Яйън не се е съобразил със заповедите на регента и е отпътувал за Англия.

— Това е съвсем вярно — Дънмар с тежест се обърна към Селек. — Макар да съм сигурен, че лейди Гилъкрист предпочита да е лъжа.

— Какви доказателства имате? — изръмжа Беринхард.

Дънмар сви рамене, като внимаваше да не обиди този исполин.

— Доказателства? Няма нужда от подобно нещо. Времето ще докаже, че съм прав.

— Но защо му е да се връща в Англия? — попита Сесил така, сякаш във въпроса нямаше нищо предизвикателно.

— Може би поради същите причини, които го доведоха и в Шотландия.

— Наследство? — Селек се намръщи. — Говори смислено, човече.

Дънмар пренебрегна открито нападателния тон.

— Не смятате ли, че не е дошъл тук заради наследството? Дали това не е само прикритие за някое по-тъмно дело? Съмърсет ще възнагради богато всеки, който му докладва тайните на Шотландия. А Гилъкрист май не е обвързан с нашата корона.

— Лъжец! — нахвърли се Сесил върху него. — Яйън прекалено много държи на честта си, за да направи подобно нещо.

Но Селек, въпреки че хранеше неприязън към Дънмар, разбра, че в думите му може би има частица истина. Той погледна Сесил с безпокойство. Дали не е обвързал единствената си дъщеря с предател?

— Не — Сесил отвърна гласно на съмненията му. — Не, татко. Яйън не може да лъже — тя се обърна сурово към Дънмар: — Вие обвинявате съпруга ми в лъжа и измяна. Напуснете! Повече не мога да ви приема в този дом.

Лицето на Дънмар помръкна.

— Сега се гордеете, милейди, но това няма да трае дълго.

При тази заплаха Лодъринг го изгледа така свирепо, че двамата със свещеника побързаха да станат. Ще си тръгне, добре. Но няма да забрави. Ще се върне, за да задоволи страстта си с тази самоуверена кучка! И ще я опитоми.