Лори Ханделанд
Забранена любов (20)

20

Тичаше, сякаш от това зависеше животът й. Не й се живееше без Райън. Как беше понесла майка й смъртта на любимия човек? Сигурно и тя се бе уповавала на детето си, както Джулия, за да не последва съпруга си в гроба.

Моля те, Господи, нека пристигна навреме.

Молеше се, обещаваше всичко в замяна на неговото спасение. Майка й имаше право. Нямаше значение какво бе сторил Райън. Обичаше го и винаги щеше да го обича.

Наближи главния път и предпазливо забави крачка. Дочу шумове, които не можеше да сбърка — проклятия и от време на време откъслечни изстрели. Мили боже, нима вече бяха сварили да го убият?

Надзърна през храстите. Трябваше да се досети, че братята й няма да оставят Райън да умре толкова лесно. Бяха го провесили на едно дърво. Пръстите му опираха земята и той се напрягаше с всички сили да не се задуши. Явно им беше забавно да го ръгат в корема, сетне се заливаха от смях, докато той се полюшваше напред-назад на вятъра. Франк Джеймс и Коул Йънгър стояха на конете си и отказваха да се включат в мъчението, дори изглеждаха леко отвратени. Джеси не се виждаше никакъв и на Джулия това въобще не й харесваше. Джеси бе много опасен. Умееше да напада съвсем безшумно, като индианците.

Тя се огледа разтревожено из шубраците, но не забеляза никакво движение. И без това нямаше избор. Дори Джеси да я дебнеше отнякъде, тя трябваше да действа, ако искаше да измъкне Райън.

Поредният изстрел смрази кръвта й. Надникна от прикритието си и видя стрелеца пред себе си. Тед Чандлър стоеше с гръб към нея и стреляше в краката на Райън, карайки го да подскача. И той като братята й се кикотеше истерично.

— Е, чашата преля — измърмори Джулия.

Преди Тед да се усети, тя скочи зад него, изби пистолета от ръката му и го тупна с него по главата. Той се строполи на земята.

Джулия реши да се заеме с братята си. Бен и Кларк, които по рождение си бяха глупави, зяпнаха насреща й и тя успя да зареди и да ги вземе на мушка. Те пък изобщо не си бяха направили труда да извадят пистолетите си — нали биеха вързан човек.

Хвърли поглед към Франк и Коул. Те я гледаха изумени.

— Стойте настрана. Това е семейна работа — предупреди ги Джулия.

Двамата вдигнаха ръце веднага, сякаш ги беше заплашила, макар че по-скоро им беше смешно.

— Хвърлете оръжията насам, момчета. Хайде, по-живо.

Четиримата се подчиниха неохотно. Джулия изтича при Райън. Очите му бяха затворени. Напрегнал сили до краен предел да се задържи на крака, Райън като че ли не усещаше присъствието й. Накрая погледна и се усмихна.

— Молех се да те видя още веднъж. — Гласът му бе толкова пресипнал, че едва му се разбираше, ала очите му светеха от любов. — Исках да ти кажа, че те обичам.

Райън неочаквано подгъна крака и примката на шията му се затегна.

— По дяволите! — извика Джулия. Бързо измъкна ножа на Бен от колана му и го заби във въжето с всичка сила. — Негодник! — наруга го тя. — Цял живот ще имаш да ми повтаряш колко ме обичаш.

Той падна на земята и я повлече след себе си. Забравила за пистолета в ръката си и за братята си, тя допря ухо до голите му гърди и се заслуша дали сърцето му бие. Вместо това чу единствено изщракването на два пистолета зад гърба си.

Джулия закри Райън с тялото си, защото всички отново бяха наизвадили оръжията. За нейна изненада Франк и Коул насочиха дулата срещу момчетата на Колтън. Тя кимна с благодарност, а те докоснаха шапките си в знак на уважение.

Франк отправи намръщен поглед към Бен и Кларк.

— Какво правите, та тя ви е сестра?

— Да, но се опитва да спаси този проклет янки — процеди през зъби Бен.

— Той е неин съпруг. Това й е семейството. Оставете я на мира.

— Той е Мърфи, по дяволите. Забрави ли, че с тях се мразим? Тази вражда ще изчезне само когато те измрат до крак.

Франк сви устни.

— Или вие.

Бен и Кларк се ококориха, сякаш никога не бяха допускали такъв край.

— Като знам колко държите на тази семейна вражда, бих помислил, че ще разберете грижата на сестра ви за съпруга й — продължи Франк.

— Не те разбирам — рече Бен.

— Не съм и очаквал това от теб. — Франк се обърна към Джулия: — Погрижи се за мъжа си. И най-добре го измъкни оттук, преди баща ти да се е появил.

— Защо ми помагаш? — попита тя. — Мислех, че ти най-много мразиш янките.

— Така е. Но познавам истинската любов, а сега я виждам и у двама ви. Това не се случва всеки ден, сестричке, тъй че бягайте. Бягайте далеч, на запад.

Райън се размърда, изстена и Джулия обърна очи към него. Сърцето й се изпълни с радост.

— И двамата ли сме мъртви? — прошепна той.

— Още не, живи сме, но не благодарение на теб.

— Баща ти обеща да те заведе при Конър. Какво правиш тук?

— Останах заради теб. Дълбоко грешиш, ако си мислиш, че ще живея сама до края на живота си.

Той извърна глава, огледа другите, и пак втренчи очи в нея. На лицето му се появи напрегната усмивка.

— Исках да бъда герой.

— И каква полза от мъртъв герой? Предпочитам жив съпруг. Една мъдра жена веднъж ми каза, че да се умре, е най-лесно, а да живееш, е по-трудно. Истинските герои избират живота пред смъртта.

— И любовта пред омразата?

Тя кимна.

— Значи ми прощаваш?

Тя разхлаби примката и докосна кървавата следа от въжето по шията му.

— Няма какво да ти прощавам.

— А майка ти?

— Тя ти е простила много отдавна.

— Тогава защо не се чувствам опростен?

— Защото първо сам трябва да си простиш.

Той се замисли над това, сетне ръката му посегна към нейната. Тя я пое и я стисна здраво. Едва успя да го изправи на крака, когато един глас ги накара да застинат на място.

— Хвърлете оръжието, господа, или ще стреляме!

Джулия изненадано обърна глава към Шеймъс Мърфи, който се появи от другата страна на пътя заедно с петима федералисти. Франк и Коул прецениха шансовете си и накрая предадоха пистолетите. Джулия уплашено погледна към пущинака зад гърба си. Никой бунтовник не би свалил така лесно оръжието, освен ако наблизо не дебнеха приятели. Реши, че трябва да се измъкнат с Райън, преди всички да почнат да гърмят.

Райън я притисна до себе си, неясно дали, за да я защити, или да се задържи прав — за нея това беше без значение. Нямаше намерение да се отделя от него до края на живота си. Осъзна много истини, след като едва не го загуби.

Шеймъс скочи от коня и огледа групичката на пътя.

— Къде е брат ти? — попита той Райън.

Той целият настръхна. Джулия усети колко огромна бе болката му.

— Мъртъв е.

Шеймъс пребледня и залитна.

— В битка?

— Да, сър.

— Достойна смърт.

— Няма достойна смърт, татко. Джейсън е мъртъв и аз ще го оплаквам до края на живота си.

— Тъй и трябва. Ще ги накараме да си платят. Заедно, ти и аз.

— Татко, напоследък ме плашиш — рече Райън. — Имам чувството, че не те познавам вече.

— Говориш глупости, сине. Ще избием колкото може повече от тях, само така болката ще отшуми.

— Не, тати, не си прав. Опитах се да отмъстя за мама, но това не помогна, а пострадаха още невинни хора. Нямаше смисъл. Каквото и да правим, мама е мъртва, а също и Джейсън. Някой ден враждата трябва да престане.

— Не и докато съм жив. — Шеймъс се запъти към сина си. Посегна, сграбчи го за брадичката и огледа раната на шията му. — Ще ти остане страхотен белег, моето момче. Жените ще го обожават. — Той се ухили към Джулия, но тя посрещна гримасата му, без да й трепне окото. — Дано ти напомня да държиш на своето.

— Ще ми напомня за важните неща в живота.

Рунтавите бели вежди на баща му се сключиха.

— А именно?

— Любовта.

— Точно така, момчето ми. Любов. Към семейството. Към земята и дома ти. Към родината и към дълга. Да вървим.

Райън поклати глава.

— Любов към жена ми и детето ми.

— Какво дете? — сепна се Шеймъс.

— Моето. За нищо на света няма да оставя него и Джулия.

Шеймъс я погледна ядосано и презрителната усмивка отново цъфна на устните му. Тя зачака да го чуе какво ще измисли този път. Когато Шеймъс проговори, Джулия едва не се изсмя на глас.

— Нима ще продължиш да му даваш, макар че се опита да те убие?

— Татко…

— Недей, Райън. — Джулия го спря. Обърна се към Шеймъс и му каза това, което трябваше да му каже преди много време: — Срамувам се, че повярвах на лъжите ви. Изобщо не трябваше да им обръщам внимание. Бях в шок от смъртта на брат си. Беше ми лошо от бременността и се страхувах за живота на майка си.

— Аз не лъжа. Ще ти доведа десет федерални войници да ти се закълнат, че говоря истината, а момчето лъже.

Този път Джулия не можа да сдържи смеха си, вирна брадичка и погледна Шеймъс в очите.

— Не ме интересува какво е направил. Обичам го.

Бащата на Райън почервеня. Обърна се към сина си и го ръгна в гърдите толкова силно, че пръстите му оставиха червени отпечатъци по кожата му.

— Тръгвай с мен, момче. И остави тази уличница. Няма да ти повтарям.

Райън отблъсна баща си и Шеймъс се препъна.

— И аз няма да повтарям. Тя ми е жена. Носи моето дете. И ако не сме добре дошли тук заедно, по-добре да си вървим.

Шеймъс спря да отстъпва. Изпъчи гърди като боен петел.

— От днес нататък ти си един от тях. Ако спиш с врага, и ти ставаш враг. Ти си предател и като капитан от Армията на Съединените щати съм длъжен да те запиша в списъка на издирваните. Всеки федерален войник ще има право да те застреля като дезертьор.

Джулия възкликна.

— Той е ваш син. Как може да говорите такива неща?

— Аз нямам синове. — Мърфи им обърна гръб. — Моите синове загинаха във войната.

— Това е самата истина.

Джулия разпозна гласа на Сам и едва не закрещя. Той изскочи от храстите с насочен към Шеймъс пистолет. С отвращение прескочи Тед, който се въргаляше по земята и стенеше от болка, и огледа синовете си.

— Защо, по дяволите, Мърфи е още жив? Казах ви да го обесите, преди да се появи баща му. С всичко ли трябва сам да се оправям?

— Просто решихме да се позабавляваме малко с него, татко — изхленчи Кларк. — Сетне тя дойде, повали Тед и освободи Мърфи.

— И вие не й попречихте?

— Нали я знаеш каква е, татко. Хитра и лукава. Бие се мръсно. Не даде на Тед никакъв шанс, просто му заби един. На всичкото отгоре Франк и Коул застанаха на нейна страна. — Кларк им хвърли разочарован поглед.

Сам също обърна към тях глава, но преди да си отвори устата, Шеймъс вдигна пистолета си.

— Хвърли оръжието, Колтън. Ние сме повече, нямаш шанс.

— Аз не мисля така, Мърфи. — И той вдигна пистолет. Петима федералисти го последваха.

Джулия и Райън застинаха в очакване на престрелката. Внезапно от гората се появи ездач и всички насочиха оръжията си към него.

— Това място е по-населено и от Ню Йорк — измърмори Райън. Сетне обаче видя кой е ездачът и изкрещя: — Не стреляйте! Той е свещеник!

Конър застана между двете групи наежени мъже и ги огледа един по един. Не носеше задължителните за призванието му одежди, а обикновени дочени панталони, кафява риза и селска шапка. На колана му бе затъкнат пистолет. Единственият знак, че е божи служител беше броеницата, която издрънча на шията му, когато той скочи на земята.

— Свещеник с пистолет? — учуди се Франк Джеймс, без да изпуска Конър от прицел.

— В тези времена е глупаво да се ходи без оръжие — отвърна Конър.

— Да не кажем направо опасно. — Франк свали пистолета и кимна. — Добре, че Мърфи ви позна, отче. Иначе щяхме да стреляме, пък после да се чудим дали сте приятел, или враг.

Конър сви рамене.

— Расото неведнъж ми спасява живота през тази война. — Той отиде до Райън и огледа отблизо белега от въжето. — Какво става тук?

— Правим си веселба.

Конър въздъхна. Затвори за секунда очи, сякаш да помоли Господ да му даде сили, сетне се обърна към противниците.

— Колтън. Мърфи. Не загубихте ли твърде много близки в тази кървава вражда? До крак ли трябва да се избиете, за да се укротите? — Сам и Шеймъс го слушаха намусени, без да свалят оръжията. — Вашите деца намериха любовта. Събраха сили да потушат тази омраза. Но вие няма да престанете, докато не унищожите всичко.

— Аз нямам синове — процеди Шеймъс и блъсна Сам.

— А тя не ми е дъщеря — добави Сам и удари противника си.

Конър вдигна ръце.

— Много добре, щом не ви е грижа, те могат още сега да си тръгнат.

Двамата мъже го изгледаха стъписани.

— Ако Райън тръгне, става дезертьор — рече Шеймъс. — Предател като всички останали тук.

— Това устройва ли те, Рай?

— Напълно.

— Тя не е Колтън. Проклетница — извика Сам.

Джулия вирна брадичка.

— Сега съм Мърфи.

— Ще те убия, ако някога те зърна отново. — Сам почервеня и тръгна заплашително към нея, но Джулия нямаше намерение повече да отстъпва. Бе готова да посрещне всички предизвикателства на живота. Зарече се оттук нататък да приема нещата с добрите и лошите им страни. Сам продължи да беснее: — Не си и помисляй да видиш майка си, ако е още жива. Ти я предаде. А сега се махай от очите ми.

Джулия се поколеба. Да напусне майка си, без да се сбогува… да я остави да умре сама с тези мъже. Тя бе обрекла живота си на нея. Дали бе грях да наруши клетвата сега, когато майка й издъхваше?

Погледна Райън и очите й се изпълниха със сълзи. Както винаги, той разбираше болката й без думи.

— Ще я вземем с нас — прошепна той.

Конър я хвана под ръка — толкова внимателно, че тя усети веднага какво има да й казва.

— Тя си отиде, Джулия. Аз идвам от къщата. Той просто се опитва да ти разбие сърцето.

Джулия се разплака.

— Той вече успя.

Райън я хвана за ръка.

— Направихме, каквото можахме. С тях е невъзможно да се говори.

Джулия кимна. Прав беше. Понякога просто трябваше да опиташ всичко, и сетне да се примириш.

— Да не сте посмели да се върнете! Ако видя някой от двама ви, ще го убия на място — развика се Колтън.

— Ти предаде родината, семейството и името си. Ще гориш в ада, момчето ми — прокле и Шеймъс.

Конър, Джулия и Райън потеглиха, сподирени от клетвите на Шеймъс и Сам, към тяхното бъдеще.

 

 

Райън имаше чувството, че е в рая. Макар че напускаше всичко познато, за да го замени с несигурно бъдеще, без пари и възможности, без хляб и покрив над главата, той бе най-богатият човек на света. Да държи ръката на Джулия и да си спомня как тя гордо обяви, че вече е Мърфи, му стигаше.

Когато изгубиха от поглед другите, Конър се спря. Заби поглед в юздите на коня си, без да смее да погледне Райън.

Райън се смръщи.

— Какво има?

— Катлийн я няма, Рай.

— Как така я няма? Какво искаш да кажеш?

— Избягала е. Взела си е багажа и… — Конър сви рамене и разпери ръце. — Няма я.

— Значи трябва да я намерим.

— Не ние. Аз. Вие побързайте, преди онези да са решили, че трябва да ви убият още сега.

— Но…

— Аз ще я намеря. — Конър най-накрая вдигна глава и го погледна в очите. — Кълна се.

Райън кимна. Конър му хвърли юздите на коня си.

— Вземи го. В дисагите има дрехи, храна и пари. Аз ще се върна и ще взема друг.

— Откъде имаш пари? Мислех, че си се обрекъл на бедност.

Конър сведе глава, а черната му коса падна върху очите.

— Продадох фермата.

Райън въздъхна. Фермата бе последната връзка на Конър с предишния му живот. Понеже приятелят му я задържа дълго, Райън мислеше, че той я възприема като нещо повече от обикновено парче земя.

— Съжалявам, Кон.

— Недей. Останах сам, какво да я правя? — Той въздъхна и отметна косата от очите си. — Войната се проточи и реших, че е добре да събера пари за…

— За черни дни?

— Като този.

— Никога няма да забравя помощта ти, Кон. Никога няма да забравя и теб.

— Естествено, че не. Пак ти спасих кожата, нали?

Конър се усмихна, но очите му останаха тъжни. Райън се запита кога ли ще види радост в очите на приятеля си. Стисна му ръката и Конър го прегърна.

Райън помогна на Джулия да се качи на коня. По страните й личаха следи от сълзи, които му късаха сърцето. Конър дойде и го бутна настрана.

— Позволи ми — прошепна той.

Сетне прегърна Джулия, притегли я към себе си и я погали по косата. Прошепна й на ухо нещо, което я накара да се усмихне и да погледне към Райън. Той въздъхна с облекчение. Тя се оправяше, всичко щеше да е наред.

Конър й подаде ръка, за да се намести тя на седлото. Райън се качи зад нея. Неочаквано от моста се зададе конски тропот и тримата замръзнаха.

— Кървавия Бил — прошепна ужасена Джулия.

— Само той ни липсваше — изропта Райън и се приготви за поредната битка.

За тяхна изненада бунтовниците ги отминаха, без да им обърнат внимание, устремени към нещо в далечината. Скоро след това до тях долетяха изстрели, викове и заповеди — другите пак се биеха помежду си.

Райън и Джулия въздъхнаха. Каквото и да правеха, не можеха нищо да променят. Но имаха себе си, бебето и живота си. Не беше малко.

Райън бръкна в джоба на панталоните си и извади символа на любовта им.

— Джулия?

Тя се обърна; косата й погали лицето му и го обгърна с уханието на рози и сълзи. Тя надникна в дланта му и се усмихна. Подаде му лявата си ръка, а той постави златната халка на пръста й за втори и последен път в техния живот.

— И да си изпълнявате обещанията — заръча Кон.

Райън хвана юздите. Джулия отпусна ръце върху неговите и двамата потеглиха на запад. Конър се отправи на юг. Никой не се обърна да погледне след другия.