Лори Ханделанд
Забранена любов (19)

19

— Мислиш ли, че ще осъзнае истината? — попита Конър.

Катлийн се усмихна с усмивката си на мадона и той се успокои. Не беше сигурен дали постъпи правилно, като ги остави двамата сами, но Джулия трябваше наново да свикне да вярва в Райън и вниманието й не трябваше да се отвлича. Беше натрупала много гняв. Точно сега му напомняше за Райън, какъвто беше, преди да я срещне. По ирония на съдбата двамата като че ли бяха разменили ролите си. Райън сякаш най-накрая бе разбрал кои са важните неща в живота и бе намерил сила и спокойствие в любовта. С малко късмет любовта им щеше да усмири гнева на Джулия точно както стана с Райън.

Стигнаха до църквата, когато новата луна вече изгряваше. Безброй звезди блещукаха като извезани на небето. В такива нощи Конър се чувстваше особено близо до Бога.

Той погледна Катлийн и всички мисли за Господ изчезнаха. Въздъхна, обезкуражен от своя живот, предначертан от дадено преди години обещание и прекаран в служба, за която се опасяваше, че е негоден. Обречен бе да умре в самота, а с него щеше да си отиде и родът му, защото той беше последният.

Беше положил клетва пред Бога и дал обещание пред мъртвите. Ала сега въпросите, които го преследваха през нощта, започнаха да го тормозят и през деня.

Конър слезе от коня и подаде ръка на Катлийн. Тя се отпусна в прегръдките му. Трябваше да я пусне и да се погрижи за конете, както бе правил винаги. Тази нощ обаче луната го побъркваше и той продължи да притиска Катлийн в обятията си.

Спокойствието, което напоследък все по-често се появяваше в очите й, излетя. Погледна го с тревога и загриженост. Той се усмихна тъжно и приглади кичур бяла коса на слепоочието й.

— Ах, Кати — въздъхна той. — Как ми се иска да знаех какво те е наранило толкова много и как мога да облекча болката ти.

Катлийн мълчеше и го изучаваше с подозрение.

— Да можех… — Думите се изплъзнаха от устата му и потънаха в дълбоката тишина помежду им. Какво да можеше?

Тя вдигна ръка и прокара длан по смръщеното му чело. Той хвана пръстите й и ги задържа на бузата си. Това леко докосване, съчетано с уханието на жена и дъжд, възпламени тялото му по недопустим за един божи служител начин. Никой друг не го бе карал да се чувства така. Мечтаеше да има право на това усещане за цял живот.

Конър дръпна ръката й, сякаш бе змия, и отстъпи. Тя го погледна с широко отворени очи, дишаше тежко и пресекливо като него самия.

— Толкова бях самотен, Кати, докато не се появи ти. Съществувах, но не живеех. Войната… — Той млъкна разстроен. — Мразя войната. Умират хора, затварят жени, деца гладуват. Абсурдно е. И все пак не искам войната да свършва, защото тогава ти ще си отидеш и аз ще продължа просто да съществувам. Иска ми се…

Той вдигна глава към звездите. Една блестеше по-ярко от останалите и Конър реши да сподели най-съкровеното си желание.

— Иска ми се да си моя. Иска ми се да живеем заедно. Като мъж и жена, съпруг и съпруга. Искам деца, и то от теб. — Той затвори очи, сякаш да забрави небето и звездата, която мигаше подигравателно над него. — Ненавиждам всеки и всичко, което ни разделя. Особено Господ.

Той отвори очи тъкмо навреме, за да види как тя побягна, като че я гонеха сто изчадия на ада. Примирен, че и без това стигна твърде далеч, Конър реши да захвърли и останалите божи заповеди и извика:

— По дяволите, Кати, винаги съм те обичал.

Тя изчезна в църквата, а Конър запроклина слабостта си. Тя беше неговото изкушение. Още от едно време. Но той бе обречен да служи на Бога от самото си раждане. Той го знаеше, знаеше го и тя. Катлийн никога не го заобича така, както той я обикна. Ала това изобщо не отслабваше чувствата му към нея, нито пък потушаваше пожара, в който се печеше всяка нощ. И въпреки всичко Конър се чудеше защо продължава да живее, след като цялото му семейство беше мъртво. Това въобще не беше сделката, която баща му бе сключил навремето с горския дух, когото спаси.

Докато водеше конете към плевнята, си спомни деня, в който баща му обясни защо е обрекъл сина си на църквата. Конър тъкмо бе положил клетва, когато той дойде да говори с него в семинарията. Беше няколко седмици преди цялото му семейство да загине.

— Май е време да узнаеш, Конър, за едно обещание, което направих, преди ти да се родиш. Закълни ми се, синко, че няма да хвърляш расото. Знам, че такъв живот е труден, особено за теб. Възпитах те да знаеш цената на обещанията и клетвите, да вярваш, че един мъж не е мъж, ако не си държи на думата. Постарах се да ти го внуша по една конкретна причина.

— Положих клетва, татко, и ще я спазя.

— Добре. Нека сега ти разкажа една история. Не ме прекъсвай.

Напрегнатото лице на баща му накара Конър да слуша — дори и когато разказът стана съвсем невероятен.

— Много преди ти да се родиш, аз се загубих в Снай Хилс, докато ловувах. Скитах се с дни, страхувах се, че ще си умра там и никога повече няма да видя майка ти и братята ти. Сетне срещнах лисица, която държеше в зъбите си едно мъничко човече.

Конър изгледа смаян баща си. Той идваше от Стария свят и вярваше в такива неща. Кой беше Конър да твърди, че феи, духове и таласъми не съществуват? И Бог не беше виждал, но вярваше в него.

— Застрелях лисицата и с малкото човече си разменихме обещания. Аз му спасих живота и той ми показа пътя към дома. В знак на приятелство се закле, че името Съливан ще пребъде на Земята за вечни времена, стига аз да дам следващото си дете на църквата. На майка ти й беше минало времето за такива неща, тъй че не ми беше трудно да обещая. Но стана истинско чудо — тя зачена. Ти, синко, ти си моето чудо. — Баща му, който никога не показваше чувствата си, го погали по бузата. Лицето му поразително приличаше на неговото собствено. — Цялата ми рода загина в Ирландия. Аз съм последният. Няма да позволя на проклетите англичани да изличат името Съливан от лицето на земята. Обещах на духчето в Снай и те дадох за свещеник. Сега ти трябва да изпълниш своята част от обещанието.

Гняв изпълни Конър при мисълта, че е пожертван в името на обещание, направено към някакво фантастично малко човече. Ала той бе отгледан, за да се отдаде на църквата, и дори да бе имал шанс да последва зова на сърцето си и да се ожени за Катлийн Мърфи, щеше да е прекалено късно. Тя се омъжи за друг, а той положи клетва да служи на Бога.

Конър разтърси глава, за да прогони спомените. Докато размишляваше върху миналото, се бе погрижил за конете и бе влязъл в църквата. Сега седна на задния ред и огледа одеждите си.

Кой ли си бе направил шега със семейство Съливан? Бяха им обещали да просъществуват за вечни времена, а целият род, с изключение на един, беше избит от дърварите. Единствен Конър оцеля — свещеникът.

Дали доброто горско човече не е било всъщност таласъм? Зло вместо добро? Конър изсумтя и разтърка парещите си очи. Ако някой можеше да надникне в мислите му, сигурно щеше да го сметне за откачен.

Откакто Катлийн се върна в живота му, Конър си задаваше един въпрос: Как щеше да се продължи родът Съливан, ако не го стореше той? А как можеше да го стори той и да остане непорочен?

Можеше да избяга — да изостави църквата, клетвите, задълженията. На хоризонта го чакаше съвсем нов живот. Ала щеше ли да се помири със себе си, ако отрече всичко, в което бе възпитаван да вярва, ако хвърли на вятъра всичките си клетви към Бога и хората? И щом бе готов да предаде клетвата си пред Господ, кой щеше да му повярва, че ще спази обета пред любимата жена? И най-важното — обичаше ли го тази любима жена?

Конър стана и тръгна към дъното на църквата. Трябваше да увери Катлийн, че продължава да я закриля. Сега само оставаше тя да започне да се страхува от единствения човек, на когото се доверяваше.

Той почука на вратата й. Не получи никакъв отговор. Когато влезе, сърцето му се сви.

Катлийн я нямаше.

 

 

Райън остана буден цяла нощ в размисли как да преодолее недоверието на жена си. Тя не го погледна даже когато той проникна дълбоко в нея и двамата се понесоха по вълните на страстта.

Зората обагри сивото небе с розови, оранжеви и жълти оттенъци, а Райън още не бе измислил какво да прави. Или тя щеше да го обича безрезервно, или да го намрази завинаги. Никога не се бе чувствал толкова отчаян и безпомощен.

Но денят едва сега започваше.

Джулия се обърна към него в съня си. Макар да си даваше сметка, че тя не знае какво прави, Райън я притегли към себе си и се наслади на несъзнателното й доверие, като извлече от мъничкия жест искрица надежда за бъдещето им. Целуна я по косата, положи ръка на плоския й корем и си представи как ще се закръгля и как един ден ще се появи бебето — плод на тяхната любов. Трябваше да намерят начин да създадат за него свят, свободен от враждите на миналото. Нямаше да позволи детето, заченато с любов, да расте сред омраза. Унесен в мислите си, Райън чуваше само тихото дишане на Джулия до гърдите си и смеха на едно още неродено дете.

Внезапно вратата на колибата се отвори с трясък. Стаята се напълни с бунтовници. Джулия се събуди и скочи, като му хвърли напълно безизразен поглед. Сетне спокойно посегна към дрехите си. Райън се оказа обграден от пистолети, а беше въоръжен само с едно одеяло. Срещу него се изпъчи бащата на Джулия.

Сам Колтън бе позеленял от ярост, а в очите му Райън видя същия бяс, който бе обсебил собствения му баща. И двамата бяха преминали границата. И като че ли нямаше никога повече да си върнат здравия разум.

Разбираше гнева на Сам. Щеше да се чувства по същия начин, ако бе намерил дъщеря си в леглото с мъж, с който и да е мъж, да не говорим с врага. Естествено Колтън не му даде никакъв шанс да обясни.

— Махни се от нея, Мърфи — заповяда той.

Райън се подчини, макар първо да се постара да си обуе панталоните. Останалите го гледаха със самодоволни усмивки. Позна Джеси и Франк, Коул Йънгър и младежа, с когото Джулия бе танцувала в нощта, когато Райън я целуна за пръв път — годеникът й Тед Чандлър. Той не се усмихваше. Не се усмихваха и Бен и Кларк — двамата братя на Джулия. Сигурно бяха видели трупа на Аб навън, но и без това фактът, че са го хванали в леглото с Джулия, му подписа смъртната присъда.

Беше загазил. Нямаше представа как ще се измъкне жив, при това с жена си, но трябваше да опита. И да не може да спаси собствения си живот, трябваше да спаси нейния и на детето им.

Колтън насочи вниманието си към Джулия, която бе успяла да навлече рокля върху ризата.

— Колко пъти съм ти казвал, че единственото ти предназначение на тази земя е да се грижиш за майка си?

— Не си пропускал нито ден. — Тя вирна брадичка и го погледна право в очите. — Аз това и правя.

— Напротив, оставила си я в затвора да умре. — Колтън я зашлеви през устата. Тя залитна, но се задържа на крака. Райън се втурна към нея, но щракването на няколко колта и гневният взор на Джулия го заковаха на място.

Тя избърса потеклата от устната й кръв и пак изправи глава.

— А ти обеща на мама, че никога няма да ме нараниш. Предполагам, че обещанията ти не струват нищо като теб самия.

Сам побесня и отново вдигна ръка, но неочаквано се усмихна и я свали.

— Съвсем скоро всичките ми обещания към майка ти ще си отидат заедно с нея. Тогава ще се разправяме.

Тя пребледня.

— Какво имаш предвид? — прошепна тя.

Той й направи знак да излезе. Джулия хукна към вратата, разбутвайки всички по пътя си. Те я пуснаха и обърнаха ухилените си физиономии към Райън.

— И тъй, момчета, какво ще кажете да се повеселим малко с него, преди да го пречукаме? Всеки мъж, който се заиграва с дъщеря ми, трябва солено да си плати, нали?

Момчетата се озъбиха още повече. Райън хвърли поглед към вратата. От верандата долитаха женски гласове.

— Чувам, че тя не е твоя дъщеря, Колтън.

Усмивката на Колтън замръзна. Погледна към хората си. Лицето му почервеня. Чак тогава Райън осъзна грешката си. Унижи Сам пред всички с разкритието, че жена му е родила дете от друг мъж.

Въздъхна и си представи мъченията, които току-що си бе спечелил с едно-единствено глупаво изречение. Сигурно срамът на Колтън бе гноясвал от години и още повече бе ожесточил омразата и безумието му.

Момчето, което трябваше да вземе Джулия, пристъпи и завря пистолета си в стомаха на Райън. Очите му бяха тъмни и празни като очите на гърмяща змия.

— Ти насили годеницата ми. Отне нещо мое и я направи непотребна.

— Джулия не може да бъде непотребна. Ако това ще те успокои, аз се ожених за нея.

Чандлър побесня. Райън се приготви да умре, но за негова най-голяма изненада Колтън се намеси и изтръгна пистолета от ръцете на хлапака.

— Назад, Чандлър. — Той присви очи и се вгледа в Райън замислено. — Тази новина може да се окаже в моя полза.

Момчето понечи да се възпротиви, но Колтън изръмжа:

— Назад, казах.

Той махна на синовете си. Бен и Кларк веднага се подчиниха и дръпнаха Чандлър настрана.

— Казваш, че си се оженил за нея? Истина ли е?

— Да, обичам я. Надявахме се, че някой ден двете ни семейства ще могат да преодолеят различията…

Колтън го зашлеви хладнокръвно през устата, както бе сторил и с Джулия преди малко.

— Млъквай, по дяволите. И аз обичах жена си и виж докъде ме докара това. Заряза ме пред олтара точно както Джулия изостави Чандлър. Всички жени са еднакви. Не ме интересува детинската ти идея — любов, опрощение… Вълнува ме само моята ферма. Искам си я обратно и мисля, че намерих начин да си я получа.

Райън смръщи чело. Не му харесваше алчния блясък в очите на Колтън.

— Къде е брат ти?

Райън стисна устни.

— Аб го уби.

Колтън извърна глава.

— Добро момче беше Аб. — Вместо сълзи, в очите му проблесна гняв. Райън си спомни как няколко седмици по-рано Сам плака над трупа на Дел и сега се учуди, че смъртта на Аб пробужда у бащата само гняв.

— Да не би да искаш да се извиниш, задето уби и него?

Райън го погледна право в очите.

— Не.

Око за око, Аб за Джейсън, помисли си той. Дойдоха му още мисли. А защо да не обърне и другата страна? Ако някой не го направи, убийствата и отмъщението никога нямаше да престанат.

Райън премигна при тази удивителна мисъл, която не би му хрумнала преди няколко месеца.

— Много скоро ще си платиш за Аб — изръмжа Колтън. — И за Дел. Ще умреш бавно и мъчително, Мърфи. Обещавам ти.

Райън сви рамене. Отдавна се приготвяше да умре. Когато видя Джулия, отново намери сили у себе си да живее, но ако трябваше да умре, за да я спаси, щеше да се пожертва без колебание.

— Къде е баща ти? — попита Колтън.

— С отряда си.

Колтън кимна.

— Значи всичко, което стои между мен и фермата ми, е баща ти? И ако той умре, Джулия, като твоя съпруга, получава всичко?

Райън се замисли върху думите на Колтън, помисли и за Катлийн. Човекът говореше истината — като се бе оженил за Джулия, той отнемаше дома на Катлийн. Джулия никога нямаше да изхвърли сестра му, но Колтън без съмнение щеше, ако не я убие преди това заради името й. Ала Колтън сякаш бе забравил за съществуването на Катлийн и Райън нямаше намерение да му припомня. Той отново благодари на Господ за Конър и за това, че приятелят му никога нямаше да позволи и косъм да падне от главата на Катлийн.

Обърна се към Колтън.

— Джулия ще получи фермата. Ако умрем и баща ми, и аз.

Колтън се ухили.

— И двамата, успокой се.

— Тогава Джулия — той спря и погледна Сам в очите — и нашето дете остават единствените живи членове на семейство Мърфи.

Усмивката на Колтън замръзна.

— Вече си й направил копеле, а? Вие, федералистите, май не можете да си го държите в гащите.

— А вие?

Колтън се засили и блъсна Райън в стомаха. Райън остана без дъх и едва се овладя да не повърне за позор върху ботушите на Сам. Той го сграбчи за косата и приближи лице до неговото.

— Ожених се за Ви, макар че вече знаех какво е направила. Отгледах Джулия като свое дете, макар че ми прилошаваше всеки проклет ден, когато я поглеждах. Толкова проблеми ми създаде, че сега съжалявам, задето не я удавих при раждането. Кръвта вода не става, казват хората, и тя се оказа предател, въпреки че се опитах да я вкарам в правия път. Но все пак тя ще ми донесе една печалба — фермата, която загубихме преди толкова години. Тъй че май ще я оставя да живее. Засега.

Колтън пусна Райън и той падна на колене, задавен от кашлица. Бен и Кларк го изправиха на крака.

— Обесете го, момчета. На пътя, така че федералистите да го намерят. Ще изчакаме да дойде баща му, та да можем да застреляме и стария Шеймъс.

— Чакайте — изхриптя Райън, докато мъжете го влачеха към задната врата. — Без брачното ни свидетелство не можеш да докажеш, че Джулия е наследница.

Бен и Кларк се спряха, като погледнаха през рамо към баща си. Колтън тръгна напред.

— Къде е то?

— На сигурно място.

Колтън кимна на Чандлър. Момчето приближи до Райън, ухили се и го срита в слабините, от което той пак падна. Този път Райън не можа да се сдържи и повърна върху ризата на мъчителя си. Но си струваше да види изражението на Чандлър.

— Казвай къде си го скрил, Мърфи. Кажи ми или ще му позволя да ти отреже топките. И без това няма да ти трябват там, където отиваш. — Сам се изсмя грозно и останалите се присъединиха. — Като се има предвид какво отне от Чандлър, това е най-малкото, което мога да направя за него.

— Вземи Джулия… — На Райън пак му се повдигна и Чандлър бързо се дръпна, за да се предпази. Този път прилошаването премина. — Вземи Джулия и идете в църквата на хълма. Остави я при отец Конър. Ще му напиша бележка и той ще ти даде брачното свидетелство.

Колтън обмисли предложението. Райън виждаше как умът му се мъчи да намери начин да заобиколи подобна сделка.

— Конър може и да е свещеник, но не е безпомощен. Ако не го помоля аз, няма да видиш доказателството. Прави каквото искаш с мен. Не ме интересува, но искам Джулия и детето да са в безопасност при него. Не си и помисляй да я използваш срещу него. И косъм да падне от главата й, няма да получиш проклетата ферма.

— Добре — изръмжа накрая Сам. — Напиши бележката и ще изпратя Джеси до църквата. Никой няма да посмее да му се изпречи на пътя. — Гневът му пак отстъпи на доволна усмивка. — Харесва ми тази идея, Мърфи. И без това не искам да й виждам физиономията до края на живота си.

— И тя сигурно не иска да вижда твоята — промълви Райън.

Бен го изблъска към масата, където веднага се появи лист хартия по нареждане на Колтън. Написа съобщението, което щеше да сложи край на неговия живот и да спаси Джулия, подаде я на Колтън, а сетне погледна тъста си в очите.

— Кажи ми само едно. Как може едно парче земя да струва толкова много? Един цял живот, похабен в гняв и омраза? И смъртта на жена ти и на двамата ти сина, за да притежаваш една ферма и един поток?

— Аб и Дел загинаха за каузата… не за фермата.

— Продължавай да вярваш на това, Колтън. Дано така призраците им не те преследват през нощта.

Колтън пак позеленя от яд и Райън зачака поредното избухване.

— Тази ферма винаги е принадлежала на моето семейство. Врагът я купи, но това не я прави негова. Моето си е мое. Завинаги.

Райън поклати глава. Би разбрал някой да обича дома си, но да го обожава по такъв начин, бе прекалено. Хората имаха значение, не предметите.

Неразбиращото изражение по лицето му още повече вбеси Сам.

— Жена ми скоро ще умре, благодарение на теб и Джулия. Ако двамата се мразехте така, както подобава на произхода ви, нямаше да ни се стоварят такива нещастия.

— Джулия и аз сме родени, за да се обичаме. Отне ми много усилия да го проумея, но успях. Вече винаги ще избирам любовта пред омразата.

— Махнете го оттук — изсъска Сам.

Бен, Кларк и останалите го изхвърлиха през задната врата. Съжаляваше единствено, че няма да види Джулия за последен път, преди да умре.

 

 

Гърдите я боляха. Коремът й гореше. Как можеше да изпитва едновременно толкова много любов и омраза?

Стискаше майка си в прегръдките си и усещаше, че този път краят е близко. Винаги щом се уплашеше за живота й, тя оцеляваше. Но сега нямаше да има чудотворно оздравяване. Елвира Колтън беше стигнала края на своя път.

— Мамо? — разтърси я Джулия. — Мамо, моля те. Не ме оставяй.

Лицето на майка й бе восъчно бледо, а кожата й — леденостудена. Едва дишаше, а когато поемеше дъх, гърдите й така свиреха, че сърцето на Джулия се свиваше от ужас.

Тя се наведе и допря устни до ухото й.

— Обичам те, мамо. Съжалявам, че те оставих там. Отмъкнаха ме, докато спях. Иначе никога не бих те изоставила, мамо. Никога.

Ледените пръсти докоснаха шията й и тя вдигна глава. Очите им се срещнаха и двете жени се усмихнаха една на друга.

— Знам, дете мое. Казах на младия свещеник да те отведе оттук. Трябва да отидеш при онова момче Мърфи. Любов като вашата заслужава да разцъфти.

Майка й винаги четеше мислите й, винаги виждаше какво става в сърцето й. И сега беше така, макар че тя скоро щеше да си отиде от този свят.

— Нали вече не го виниш заради мен? Нали не тъжиш още за брат си? Нали не му се сърдиш заради затвора? Защото, ако е така, трябва да престанеш. Животът е твърде кратък. Или обичаш този мъж, или не, и ако го обичаш, ще му простиш всичко. Това е любовта.

— Мамо, ти умираш.

— Умирам, откакто съм се родила. Стига си се тревожила за мен. Отивам си от този свят, за да се събера с баща ти, и съм щастлива. Това, което се случи с теб, ми помогна да разбера по-добре и своето минало. Отне ми много години, но в крайна сметка простих на баща ти, задето умря, за да спаси мен и теб. Много благородно от негова страна, разбира се, но той все пак избра по-лесния път. Трябваше да живея със Сам и момчетата. Помни това, Джулия — най-лесно е да умреш, животът е далеч по-труден. Сега върви, събери се с твоя човек, родете си това дете и живейте щастливо.

Джулия поклати глава. От рязкото движение я заболя цялата глава. Челюстта й също бе насинена. Тя трепна и си спомни защо я удариха. Бе избягала, без да се погрижи за майка си. Сам Колтън грешеше за почти всичко, но относно предателството на Джулия бе прав. Дължеше на майка си поне това.

— Няма да те изоставя отново, мамо.

Майка й се смръщи, затвори очи, като че да събере сили, и притегли Джулия към себе си.

— Какво говориш? Искам да си плюеш на петите и да отидеш при онова момче Мърфи, преди баща ти да е разбрал за бебето. Ще те използва, теб и детето, за да получи тази ферма. Но първо ще убие съпруга ти. Историята се повтаря твърде често. Но никой нищо не научава.

— Райън е тук.

— Той е тук? — Майка й се помъчи да се изправи, но падна назад и се закашля. На устните й се появи кръв и тя я избърса с кърпичка. — Да не си полудяла? Върви да сториш това, което трябва. Обещай им всичко, само го измъкни оттук.

Вълнението на майка й я порази и Джулия погледна през рамо към къщата. Беше толкова разтревожена за болната, толкова се страхуваше тя да не умре, че избяга от стаята, без да поглежда назад. Сега с ужас установи, че там няма никой. Върна се на верандата.

— Няма ги.

— Намери ги — прошепна майка й. — Сигурно ще го убият.

Джулия изтича по стълбите, спря се и се обърна.

— Но, мамо, ти си болна…

— И без това ще умра скоро. Мислиш ли, че искам да ме гледаш, докато напускам този свят? Сега върви и направи, каквото е нужно. Не позволявай на това момче Мърфи да се направи на герой като баща ти и да избере лесния път към смъртта. Придай смисъл на моя живот. Учи се от миналото, дете мое. Направи го поне заради мен.

Раздвоена, Джулия се защура между къщата и шубрака. След загубата на Райън й се изясниха много неща. Животът не беше сън, нито приказка, а Райън не беше принц на бял кон — но това не я интересуваше. Такива бяха мечтите й в детството. А сега беше жена и трябваше да се държи като жена.

Звук от изстрел я сепна въпреки ужаса, който наливаше краката й с олово и караше сърцето й да препуска бясно. Джулия повдигна поли и хукна боса през пущинака.