Джуд Деверо
Ангел за Емили (25)

Втори епилог

— Готово е.

— Шегуваш се — каза Емили, като държеше двумесечния им син на коляното си, докато се опитваше да пристегне роклята си. — И няма повече да го поправяш? — закачи го тя.

— Няма. Хайде, дай ми го, докато се преоблечеш — каза Майкъл и се пресегна за бебето.

— Да се преоблека за какво?

— Много смешно. Да се преоблечеш, защото ще изведа двама ви на вечеря, за да празнуваме. Не всеки ден човек завършва книга.

— Не всеки ден един мъж на трийсет и седем написва автобиографията си.

— Нашата автобиография — поправи я той като взе бебето и го целуна, преди да го гушне до рамото си.

— Твоята — усмихна се Емили като тръгна нагоре по стълбите на голямата стара къща и докато се качваше, се замисли за последните две години от живота им. Спомни си как бе срещнала Майкъл, като едва не го премаза с колата си, как бе имал амнезия и двамата се опитваха да открият кой е той всъщност. А по време на тяхното търсене, докато ФБР ги преследваше, смятайки Майкъл по погрешка за търсен престъпник, бяха открили, че някой се опитва да убие Емили.

За миг тя спря на стълбищната площадка и погледна надолу към тъмната глава на съпруга си, който държеше бебето им и нежно го люлееше, докато слушаха любимата песен на детето.

Спомни си как Майкъл я бе спасил от онези мъже, как бяха избягали с мотоциклета му и как зад тях колата с тримата мъже и жената бе изхвръкнала в една пропаст край пътя. И четиримата бяха умрели на място. Когато бе разкрито, че Доналд Стюърт — годеникът на Емили — е бил замесен в заговора, той бе дискредитиран и уволнен. Тя бе чула, че сега Доналд четял синоптичните прогнози в някакво малко градче, за което никой не бил чувал.

После Емили бе предявила претенции за наследството си — къщата на Мадисън — и двамата с Майкъл се бяха венчали. Бяха използвали част от богатството на капитана, за да обновят старата къща, докато стана красив дом, който двамата с Майкъл планираха да напълнят с деца.

Странно, помисли си тя, как едно привидно толкова нещастно начало може да завърши така добре. Понякога се питаше колко ли различен щеше да бъде животът й сега, ако онзи ден двамата с Майкъл не бяха избягали от мъжете, които ги заплашваха с оръжие в ръка.

— Но ние избягахме — каза тя на глас, а после продължи нагоре по стълбите. — И благодаря на Бог и на Небесата, че успяхме. — Спря за момент и погледна замислено огромния прозорец от цветно стъкло, който започваше от покрива на къщата и слизаше до приземния етаж. Оригиналното стъкло бе счупено преди години и когато Емили наследи къщата и започнаха да я ремонтират, Майкъл бе предложил:

— Нека тук да бъде изрисуван образът на Архангел Михаил.

— А имаш ли негова снимка, за да дадеш на художника? — попита закачливо Емили.

— Не, но странно — отнякъде знам как изглежда.

Така че сега имаха прозорец с изрисуван на стъклото му мъж, висок четири метра — изключително красив мъж, който носеше черни доспехи и гледаше намръщено всеки, който минеше покрай него. Но дори намръщен, изражението му бе така доброжелателно, че Емили му се усмихваше всеки път, когато минаваше край него.

— Благодаря ти и на теб — прошепна тя, но не знаеше защо го прави. Какво общо можеше да има един измислен образ като този на Архангел Михаил, с тяхното спасяване от въоръжените мъже?

Тъй като нямаше отговор на този въпрос, Емили сви рамене, качи се в спалнята и отвори вратата на вградения гардероб.

— Е, капитане, какво да нося тази вечер? — попита тя на глас, обръщайки се към призрака, за който хората твърдяха, че обитавал къщата. Но нито тя, нито Майкъл някога бяха виждали доказателства за наличието на призрак в дома им, а освен това не вярваха в съществуването му.

Като погледна надолу към корема си, от който все още имаше много да се желае, що се отнася до стегнатостта му, тя направи гримаса.

— Хайде, капитане, имайте малко милост. Какво трябва да облече тази дебела, току-що родила жена, за да съблазни съпруга си? Имам нужда от помощ.

Тя говореше на шега, но в следващия миг чу някакъв шум в горната част на гардероба.

— О, не! Само да не са пак катерици! — възкликна Емили като погледна към тавана. Включи лампата, а после смаяно и ужасено видя как целият таван на стаичката започна да пада. Термити, помисли си тя, като гледаше как дъските падат. Когато се стовариха на пода, Емили се сви, но преди това нещо я удари по главата. Като вдигна ръка, тя напипа нещо гладко и студено.

Щом прахът се уталожи, Емили погледна към ръката си и видя, че държи смарагдова огърлица, а в краката и по раменете й, както и върху дрехите й, сякаш се бе изсипало цяло пиратско съкровище.

— Мили боже! — възкликна Емили като погледна с широко отворени очи блестящите скъпоценности.

— Какво стана? — извика Майкъл, който дойде тичешком по стълбите, притиснал бебето към себе си. — Добре ли си? Звучеше така, сякаш покривът се срути.

Емили бавно се обърна към него и протегна ръце.

— Мисля, че намерихме бижутата на прабаба ми — тихо каза тя.

— Проклет да съм! — изрече Майкъл като вдигна от пода една огърлица от бледожълти диаманти. — Наистина си ги намерила. — После погледна към ъгъла на стаичката. — Благодаря ти, старче — промърмори той, а след това и двамата с Емили биха се заклели, че чуха сърдечен смях.

— Хайде да се махаме оттук — каза Майкъл. Хвана Емили за ръка и с бебето на ръце, двамата изтичаха надолу по стълбите, смеейки се с глас.

Гавраил погледна Архангел Михаил и попита:

— Защо го изпрати на Земята?

— Защото през вековете Майкъл се бе влюбил в Емили. Понякога стават такива неща, но в този случай Майкъл се намесваше по доста неприятен начин. Емили има много добро сърце, но непрекъснато се влюбваше в пропаднали мъже. През последните й два живота, вместо да види Емили, сключила брак с човек, който я третира като боклук, Майкъл наруши модела и попречи на омъжването й.

— Това неправилно ли беше? — попита Гавраил, а очите му блещукаха закачливо, тъй като знаеше отговора. Беше му толкова забавно да види такъв блестящ воин като архангел Михаил да се заеме с нещо друго, освен с войната и мира.

— Щеше да е правилно, само че Майкъл не можеше да понесе друг мъж да се венчае за нея, така че Емили живееше живота на стара мома. Два пъти умираше като девственица, без деца, товар за роднините си, тъжна и самотна. А това не бе нейната съдба.

— Значи накратко: ти го изпрати на Земята, за да реши дали иска да бъде с жената, която обича?

— Точно така.

— А той направи ли това, което очакваше от него?

— О, да. Доволен съм от него. Двамата са много добри хора и ще отгледат добри деца. От тях ще се разпръсне много любов и добрина. Земята винаги може да използва любовта и добрината.

— Значи нашият млад приятел Майкъл няма да бъде понижен?

Архангел Михаил погледна стария си приятел и разбра, че го дразни, така че само се усмихна. Независимо колко страховит бе ликът му, той никога не плашеше Гавраил, а и не можеше да го заблуди, тъй като Гавраил, както и Бог, знаеха, че Михаил има добро и меко сърце.

— Не съвсем — промърмори Михаил, а после отново насочи вниманието си към случващото се в Средния изток. — Не, не съвсем.