Елизабет Лоуел
Където е сърцето (9)

Глава 9

Океанът се полюляваше към пясъка, придобил червеникав оттенък от залязващото слънце. По брега всичко, озарено от огнените отблясъци, бе сякаш докоснато от вълшебна пръчка. Магията на светлината бе превзела и най-обикновените кътчета и им бе предала нещо митично и величествено. Полузаровената в пясъка детска кофичка се бе превърнала в широк полумесец. Изхвърлените от океана малки медузи просветваха като лунни камъни. Скалите приличаха на абаносови скулптори със загадъчни, потънали в сенки, лица, менящи формата си при всяка нова, разбиваща се в пясъка, вълна.

През горещия ден плажът бе набразден от хиляди крака. Хората вече ги нямаше, но стъпките, които бяха оставили, образуваха малки дюни, напомнящи пейзажа на величествените пясъчни планини на Сахара. Цветът на водата бе придобил наситено синия оттенък на тропика.

Шели ровеше с крака пясъка и наблюдаваше Били и Кейн, които се опитваха да карат сърф. Въпреки че мъжът явно не го бе правил отдавна, бе очевидно, че той можеше да се справи и да не отстъпи на ловкия си племенник. С лекота превземаше вълна след вълна, като се плъзгаше по водната повърхност върху белия сърф. Били бе почти до чичо си, слабото му тяло компенсираше липсата на сила с ловкост и умение.

Тя се усмихна лениво и продължи да наблюдава мъжката игра. Чувстваше се изморена от силните вълни и борбата със сърфа и си го признаваше чистосърдечно. Искаше й се да полегне на пясъка и да се остави на приспивната песен на океана.

 

 

Събуди се свежа и гладна. Беше време за вечеря, но сърфистите явно не мислеха да се отказват от играта във вълните. На няколко крачки зад нея пращеше огънят, който беше запалила в импровизирано огнище от камъни. Всичко беше готово за печенето на месото. Но не и мъжете.

Отправи поглед към океана и реши, че единственото й желание в момента е да се зарови в топлия пясък и да гледа Кейн в златистата светлина. Видя го да се издига над снежнобялата пяна като самия бог на Слънцето — Аполон. Мускулите по бедрата и прасците му се движеха ритмично и я караха да съзерцава изтъканото от сила и грация тяло с неосъзнато обожание.

Мъжът излъчваше жизненост както слънцето — топлина. Водата се стичаше на златни пръски по мощните му мускули и го обгръщаше в огненочервено сияние. Тя дълго го наблюдава със смесен копнеж от чувствено желание и още нещо, по-сложно, което все още нямаше име. И си представи какво ли ще е да се плъзга вместо огнено златистата вода по тялото му, да го познава така добре, както самия океан, който се докосваше до всяка частица от плътта му.

Изникналата в съзнанието й гледка накара дъха й да спре, после пулсът й заби учестено. Никога досега не бе искала да опознае нечие мъжко тяло — любопитството и страстта й растяха с всяка измината минута.

„Дали ще му хареса да го докосвам по този начин? Ще ми разреши ли да опитам кожата му с устни и език, с пръсти и длани, да разбера дали бедрата му са толкова чувствителни, както моите, ще се втвърдят ли зърната на гърдите му от желание, както сега моите? Ще се извива ли под ласките ми както сивата котка?“

А под всичките тези въпроси се таеше страхът:

„Ще мога ли да го възбудя толкова, че да ме иска? И ще мога ли след това да се държа като истинска жена?“

Затвори очи и отново преживя всички моменти на близостта им: той се приближава и всяка част от тялото му излъчва съблазън, после я целува… Познаваше и по-хубави мъже от него, срещала бе и по-издигнати в обществото. Но никой не беше по-интелигентен, по-съобразителен и проницателен. Никой не беше оказал такова влияние върху тялото и ума й, както Кейн Ремингтън.

Единствено той я бе накарал да поиска да забрави срама, страха и унижението, да остави спомените зад гърба си. Само той бе успял да пробие чувството на самота и отчуждение и да предизвика желанието да разцъфти в тялото й както цвете, което се разтваря за живот под топлите слънчеви лъчи — венчелистче след венчелистче.

Тя потръпна несъзнателно:

„Какво ще стане, ако дам воля на чувствата си? Та те ме плашат и очароват едновременно. Ами ако Кейн е прав? Ако мога да му дам и да получа удоволствие? Боже господи, ами ако греши…“

— Събуди се, мъниче. Време е за вечеря, а ти обеща да я приготвиш!

Шели отвори очи и веднага съжали, че не ги бе държала затворени. Кейн стоеше толкова близо до нея, че тя можеше да извърне глава и да оближе солените капки по кожата му. Изкушението да го направи бе толкова силно, че Шели се обърка. Опита се да извърне глава от потъмнялата, мокра коса и прекрасно очертаните мускули, но погледът й се премести по-нагоре и тя си припомни твърдостта на бедрата му, когато се бе притиснал до нея. И още една, по-напираща и възбуждаща издутина на тялото му. Сега вече отчаяно й се прииска да не беше тук и да не вижда прилепналите му, морскосини плувки, но очите й не се подчиняваха на волята й. Искаше да сложи глава на широките гърди, да потърка буза в тях, да усети мъжката кожа с нокти и език, да го докосва с цялото си същество.

След това разбра, че го бе гледала прекалено дълго. Вдигна глава и видя желанието в очите му.

— Знаеш ли какво бих желал да направя в момента?

Тя поклати глава, защото усещаше, че няма да успее да произнесе нито една дума — сърцето й биеше някъде в гърлото до пръсване.

Той бавно се свлече на колене, но не я докосна. Не си вярваше. Бе видял ясно копнежа в очите й, докато погледът й беше прикован в тялото му. Болеше го от усилието да се въздържи и да не прокара ръка по възбуждащата извивка на изрязаната горна част на банския й. Би могъл вече да усеща тялото й и да разбере дали то бе толкова готово, колкото показваха очите й.

— Искам да ти покажа колко си красива.

— Не съм.

— За мене си.

Едната му ръка прибра китките й и ги заключи. Мъжът бавно повдигна ръцете й високо и приведе глава над гърдите й.

— Били…

— Той се занимава със сърфа. Дори и да погледне насам, няма да види нищо друго, освен мен.

Кейн прокара очи по изящната й шия и нежната извивка на гърдите. Свободната му ръка следваше погледа му, приближаваше се към нежните хълмчета.

Шели изведнъж разбра, че този път тя не би могла да го спре.

— Недей…

— Ще го направя.

— Ще пищя.

— Ще кажа на Били колко голям гъдел имаш.

Въпреки това ръката му спря на сантиметър от интимното докосване.

— Най-после би трябвало да ми обясниш защо не желаеш да погаля гърдите ти — предложи той.

Очите й просветнаха ядосано, бузите й почервеняха от неудобство:

— Знаеш защо — почти изкрещя тя.

— Не всички мъже са като твоя бивш съпруг.

Пръстите му очертаха влудяващ кръг около гърдите й и с всяка негова дума напредваха към зърната й.

— Някои от нас предпочитат качеството пред количеството — усмихна се нежно Кейн. — Ако не вярваш, питай бебетата — една глътка им е достатъчна, останалото е пълно прахосване.

Ръката му обхвана едната й гърда.

Шели можеше да се отдръпне и знаеше, че може да го направи. Но не помръдна. Стоеше като хипнотизирана, прикована от желанието в погледа му, от дрезгавия му глас и усещането от докосването на пръстите му.

— Определено имам нужда от много повече от една глътка. Господи — простена мъжът, — как искам да ти го докажа!

Тя видя как тялото му потрепери, сякаш разтърсено от електрически ток. Той затвори очи и се обърна, за да се овладее, но ръката му не се отдели от гръдта й.

След това Шели не успя да се сдържи — изви се към него, зърната й се втвърдиха и тя простена. Кейн въздъхна облекчено, пръстите му се плъзнаха под тъканта на банския костюм.

— Кейн, ти… Били… Аз не мога — задъхваше се тя.

— Всичко е наред. Били е във водата, а всички останали си тръгнаха.

— Но…

— Тихо, диваче. Сега ще видиш как се отнасям към малките размери.

Шели въздъхна, като усети полъха на вятъра по голите си гърди. Почувства се напълно безпомощна, изплашена и ранима. Извърна глава уверена, че вече го е разочаровала.

— Вярваш ли ми сега? — през зъби попита младата жена.

— Вярвам, че си глупачка.

Тя сепнато го погледна и изумена видя насладата в очите му, впити в гърдите й. Никога не бе очаквала един мъж да я гледа по този начин.

— Красива си — дрезгаво прошепна Кейн. — Не можеш ли да разбереш, че си съвършена?!

Тя несръчно погледна надолу и не забеляза нещо по-различно от когато и да било. Гърдите й бяха твърде малки, за да впечатлят един истински мъж. Тогава Кейн се наведе над тялото й и тя разбра, че е прекрасна.

Шели потрепваше под гальовното дразнене на мустаците му, чу го да шепне нежни думи на кожата й, усети горещината на дъха му. Но най-невероятно от всичко бе желанието, напрегнало тялото му като тетива на древен лък. Той наистина мислеше, че тя е красива, и плътта му го доказваше по най-безспорния начин. Някъде дълбоко в корема й започна да назрява особено усещане, което сякаш разтапяше вътрешностите й.

— Не трябва… — каза Кейн и повдигна леко глава. Очите му бяха приковани в набъбналите, червеникави зърна на гърдите й. — Но го искам толкова много. Само едно докосване. Моля те…

Тя отново потръпна, вперила поглед в устните му. После главата му се приведе, ръката му стисна китките й още по-силно, но не за да я възпре, а от страст. Шели и без това се бе отказала да се бори. Жадните му устни се надвесиха над гърдите й.

Шели въздъхна, когато върхът на езика му докосна зърното й и описа възбуждащ кръг около него, вкусвайки плътта й. Несъзнателно издаде тих, умолителен звук, но не за да я пусне. Напротив — искаше мъжът да продължи. Той разбра и продължи да я измъчва с език и зъби, докато младата жена се заизвива безпомощно и извика от удоволствие.

Сега Кейн разбра, че вече бе време да я освободи. Опита се да се отдръпне от блестящите, влажни връхчета, но зъбите му сами се затвориха около тях. Мъжът показваше, че с огромно усилие владее страстта си, и това изпълваше Шели с още по-силно желание да продължат.

Той изръмжа от разочарование, че трябва да спре, извърна глава и с треперещи пръсти върна банския костюм върху гърдите й. После я привлече върху тялото си и тя усети собствената му възбуда.

— Имаш ли някакви въпроси или още не си сигурна какво причинява тялото ти на един истински мъж?

— Н… не — гласът й трепереше като всяка частица от плътта й.

— Добре, защото се колебая дали да не те взема още тук, на пясъка, за да си отговоря на някои мои въпроси.

Кейн се изтърколи встрани и скочи на крака с едно-единствено движение. Без да я погледне, изтича до морето и се гмурна във високите вълни.

Шели остана да лежи неподвижно, бе прекалено слаба, за да се движи, страстта все още разкъсваше нервите й, напрежението бавно отмираше. Гърдите я боляха леко, жадни за още целувки от умелите му устни. Тя леко въздъхна и реши, че трябва да си възвърне контрола. Имаше толкова малък опит, че сега се чувстваше като чужденка, попаднала в непознато място, чиито нерви потрепваха от всяка новост. Но това я караше да се чувства жива.

След известно време тя се поуспокои, треперенето почти престана и сладката болка някъде дълбоко в корема й изчезна. Младата жена пое дълбоко дъх и стана, за да се заеме с вечерята.

Когато Били и Кейн излязоха от водата, тя вече бе подредила сандвичите, пържените картофки и безалкохолните и бавно въртеше шиша с месото над танцуващите пламъци. Отстрани бяха наредени хлебчетата, за да се поддържат топли.

Шели се бе овладяла напълно и само лекото й потрепване, когато погледнеше към устните му, показваше, че нещо се е случило между тях.

— Трябваше да останеш в океана — каза Били, докато триеше с хавлията водата от тялото си и пръскаше наоколо хладни пръски и пясък. — Вълните бяха страхотни, а водата — много топла. Поне седемдесет, хващам се на бас.

— Не по-топла от тази в басейна ми — отговори на ентусиазма му Шели, докато му подаваше затоплен хляб. — Заповядай.

— Имаш басейн? — попита момчето.

— Да, а също и водопад.

Били изсипваше горчица и кетчуп в огромни количества върху нищо неподозиращия хляб.

— И вълни ли?

— Само когато упражнявам кенонбол.

Били изгледа слабото й, елегантно тяло и тръсна глава:

— Трябват ти още килограми за кенонбол. Ти си твърде…

— Кльощава? — предположи тя с кисела усмивка.

— Ти си точно каквато трябва да бъдеш. Само няколко килограма и ще прескочиш границата. Като майка ми. Преди да се заеме с поредната диета, винаги изглежда отпусната и разплута.

Кейн направи героично усилие да не се разсмее. Но не успя. Той зарови глава в касетката с бира, докато раменете му безшумно се тресяха. Когато се изправи, Шели не успя да се скрие от блестящите сиви очи и от мълчаливото му послание.

„Всичко в повече е излишно пилеене на материал.“

Бузите й почервеняха, устните й се присвиха, но и тя не се сдържа и се разсмя. Били я изгледа над омацания си хотдог, усмихна се и се нахвърли върху храната. Без каквато и да било пауза, той приключи с още три хотдога, огромен плик с чипс и три безалкохолни.

Шели наблюдаваше изумено източеното му тяло и се чудеше откъде се взема такава охота у него към храната и къде отива всичко това. Тя отклони поглед, когато Кейн й предложи нов хотдог.

— Не, благодаря — усмихна се тя. — Не бих искала да изглеждам ъ… разплута.

Кейн се подсмихна и сам го изяде на няколко хапки, после извади фризби изпод плажната си хавлия. Погледна ги предизвикателно и скочи на крака. Били също се изправи веднага и лицето му светна в очакване на играта. Шели бе по-бавна, но не се поколеба да вземе участие.

Тримата се разпръснаха по пясъка в триъгълник. Без предупреждение Кейн замахна с ръка и запрати фризбито във въздуха. Бялата чиния полетя право към Били, който я хвана и веднага я отпрати към Шели. Тя ги изненада с ловък подскок, посрещна фризбито и още във въздуха го изстреля косо, под ъгъл, към Кейн.

Били подсвирна възторжено и одобрително вдигна палци над главата си. После тримата лудуваха на пясъка, правеха си номера, скачаха и спринтираха и Шели се чувстваше като дете. Припомни си коя е и защо е тук, когато Кейн полетя високо във въздуха, за да хване пластмасовата чиния. Тялото му плавно се приземи и мъжът освободи фризбито с мощен замах, който накара устата й да пресъхне. За секунда чинията летеше като полудяла луна, объркала орбитата си между трите планети, огрени от Калифорнийското слънце, пълзящо бавно към водата.

След това вече бе много трудно да се проследи линията на чинията в настъпилия мрак. Кейн скочи високо за последен път и спаси играчката от индигово синьото море.

Шели разбра, че щеше да помни този миг до края на живота си — паметта й запечата тялото му, очертано на фона на последните слънчеви отблясъци като вълна в момента на разбиването си. И после спускането му — плавно и мощно като самия океан.

— Страхотен си, чичо Кейн!

Мъжът поклащаше фризбито в ръка, но не го изпрати към момчето. Тръгна към Шели и очите му не се отделяха от лицето й, пълни с огнени искри. Когато протегна ръка, младата жена я пое без колебание. Топлината на пръстите му, нежно притиснали нейните, изпълниха тялото й с познатата нега. Той я погледна с нескрито възхищение.

— Грациозна си като норка — приласка я гласът му.

— Ще получиш бонбонче за комплимента.

— В момента си мисля за нещо по-сладко.

Шели го погледна за миг и после отклони очи. Почувства се раздвоена — харесваше й чувственият му хумор, но все още се притесняваше.

— Чичо Кейн, още няколко удара? — извика Били. — Само няколко?

— Не. Време е за сладкишите — гласът на мъжа прокънтя ясно в полумрака.

А погледът му, отправен към жената, говореше, че би желал нея като десерт.

— Ела — извика той на момчето и извади вилица и пакет с бонбони. — Този път ти си готвачът!

— Ще ги опека!

— Бас държа, че ще го направиш!

Били се засмя и набучи няколко бонбона върху шиша, после го поднесе към огъня. След това с достойнство и без оплакване всички ядоха почти овъглените остатъци от готварското изкуство на Били. Шели въобще не я беше грижа какво дъвче — тя все още усещаше вкуса на устните на Кейн върху своите. От тялото му струеше топлина, изкушение и откровение. Като че ли бе седнала до нежно, но и изгарящо слънце.

— Студено ли ти е? — той бе забелязал потрепването й.

— Когато ти си до мен? Невъзможно!

Кейн докосна нежно бузата й и тя разбра, че му се иска да я прегърне и стопли. Просто да я стопли.

Когато мъжът обви ръка около раменете й и я приюти до тялото си, усети, че си е у дома. Притисна буза в гърдите му и въздъхна с облекчение.

— Искате ли още? — попита Били, с шиша в ръка.

— Не, благодаря — отговори Шели.

— Чичо Кейн?

— В никакъв случай. Мустаците ми ще останат залепнали завинаги, ако продължа да ям това чудо.

— Пробвай със запалка — предложи момчето. — Действа на дъвката във всеки случай.

— Господи! Как можеш да понасяш вкуса на това нещо!

— Газта от запалката ли?

— Не, дъвката.

Били се засмя и погледна в пълната с бонбони торба.

— Сигурни ли сте, че не искате повече?

— Да, напълно — в един глас отговориха Шели и Кейн.

— Добре.

Били започна бавно, с наслаждение, да яде. Тъпчеше лакомо сладкишите в устата си и след всеки нанизваше нов на другия край на шиша. Явно нямаше намерение да спре, докато не приключи с целия пакет.

Шели неволно извика от удивление и уплаха.

— Не се безпокой — обади се Кейн. — Правех същото, когато бях на неговата възраст. Както виждаш, оцелях.

— Кой ти държеше главата, докато повръщаше?

— Никой. Сет беше дал ясно да се разбере, че след всяка глупост трябва да си чистим сами.

— Разказвал ли си на племенника си?

Въпреки че гласът й беше тих, Били чу, извърна глава от огъня и се ухили:

— Първото нещо, което чичо Кейн ми каза, когато ме покани на пикника, беше, че няма да ми нарежда какво да ям и какво не!

— Майка ти присъства ли на сключването на тази сделка?

Шели веднага съжали за неволните си думи и й се прииска да си беше прехапала езика, преди да спомене нещо за Джоу Лин. Усмивката и безгрижното настроение веднага напуснаха Били и момчето доби странно изражение — твърде безизразно и сковано за неговата възраст.

— Майка е на парти в Сан Франциско. Няма да си дойде тази вечер.

— Били се съгласи да ме наглежда — спокойно се пошегува Кейн. — Племенникът ми знае, че не съм свикнал с живота в големия град. В замяна на грижите му обещах да го изведа със стария му мотор веднага щом открия подходящ маршрут.

— Има няколко занемарени отсечки около дома ми — каза Шели, намерила с облекчение възможност да смени темата. — Виждала съм да се състезават там. Подобно място ли търсиш?

Маската върху лицето на Били изчезна и на нейно място се появи напрегнато очакване. Момчето впери очи в чичо си.

Кейн се усмихна и Шели усети одобрението му в леката, нежна ласка на пръстите, погалили вътрешната страна на ръката й.

— Идеята е добра…

— О, човече! Да го направим утре!

Кейн кимна.

— Само че трябва да имаш предпазител срещу огъня или там каквото го наричат — продължи Шели. — Нали знаеш за онова нещо върху ауспуха, което охлажда искрите. Храстите са наистина много сухи тази година и лесно избухват пожари.

— Били? — попита Кейн.

— Татко никога не ме е пускал да изляза с мотора, без електропредпазител и шумозаглушител. Въпреки че скоростта се намалява.

— Значи всичко, от което се нуждаем, е още един мотор. За Шели.

— Напротив — бързо каза младата жена. — Аз съм само обикновен пасажер, и то по градските улици. Ще се чувствате по-добре без мен.

Дългите пръсти се стегнаха около китката й. Кейн наведе глава и устните му докоснаха ухото й. Мъжът заговори тихо, за да не го чуе момчето:

— Няма начин да се чувствам по-добре без теб.

— Племенникът ти има нужда да бъде известно време насаме с теб — прошепна тя и леко потри буза в гърдите му. После добави с нормален глас: — Но ще бъда щастлива да нахраня състезателите. Кое е любимото ти ядене, Били?

— Пържено пиле, пюре от картофи със сос от печеното и шоколадова торта. Ще ти създам ли много проблеми?

Шели се опита да не се разсмее на очакващото му, пълно с надежда, лице.

— Никакви. А за теб, Кейн? Нещо друго?

— Само прясна лимонада.

Тя го погледна изненадано.

— В Юкон няма лимонови дървета — обясни той.

Изведнъж ги озари ярък пламък. Горяха забравените бонбони на Били — като каскада от падащи звезди. След безуспешен опит да ги изгаси, момчето скочи и се затича към водата. В ръката му стърчеше шишът с пламтящите бонбони. Факлата озари черната вода и после избухна в предсмъртна битка.

Шели се усмихна, като си припомни детството и света, пълен със страхотии и демони, но и със сигурността и закрилата на възрастните.

— Имаш страхотен племенник — нежно каза тя.

— Да — кратко отговори Кейн. — А ти си страхотна жена. Можеш ли да караш мръсен мотор?

— О, беше много отдавна. Когато дойдох тук, нямах достатъчно пари, за да си купя кола, затова се наложи да се задоволя с мотор. Понякога ми липсва. Особено когато времето е хубаво и не е необходимо да изглеждам като току-що слязъл от витрината модел.

— Били няма да има нищо против, ако дойдеш утре.

Тя поклати глава и косата й погали гърдите му.

— Не съм експерт по каране на мотор с препятствия, имам предвид лошите пътища, но ми е ясно, че това изисква повече умение и физическа сила, отколкото по градските улици.

— Хващам се на бас, че ще се справиш.

— Ще се пробвам, но не сега. Струва ми се, че Били иска да бъде с чичо си. Ти си неговият герой. Можеш да го прочетеш в очите му всеки път, когато те погледне.

Дългите пръсти погалиха извивката на устните й, после повдигнаха брадичката и устните му докоснаха нейните. Беше нежна целувка, излъчваща топлота и сладост.

— Обикновено се радвам винаги когато хлапето е наоколо. С него се чувствам добре. Но се надявах тази вечер да те отведа у дома. И да те задържа.

Шели стаи дъх при чувственото обещание, което се криеше в думите му.

— Но… — продължи мъжът — знаех, че това няма да е възможно, щом Джоу Лин ми каза, че няма значение кога ще прибера Били след пикника. Тя нямало да се прибере през нощта и прислужницата щяла да се погрижи за момчето.

Кейн бе свел глава над лицето й и думите му се смесваха с целувките:

— Все пак, казах си, така е добре. За теб е твърде рано да ме приемеш като любовник. Но какво да направя, като се чувствам, сякаш винаги съм те познавал, винаги съм копнял за теб, страдал съм, че те няма, грижел съм се и съм те желал.

Без колебание, младата жена повдигна лице и го целуна бавно, придвижвайки устни по дължината на красиво изваяната му уста. Изпита болезнена нужда да му даде топлота и разбиране, което нямаше нищо общо със страстта. Искаше й се да го достигне с разума и душата си, но не успяваше. Затова просто нежно го целуна. Както и той го беше направил.

Никога не беше се отдавала на целувката по този начин — предлагаше му част от себе си и това чувство бе толкова силно, колкото и желанието.

Така беше и когато Кейн я изпрати и застанаха пред входната врата на дома й. Той я придържаше, сякаш бе по-крехка от пеперуда, устните му бяха всеотдайни и нежни.

— До утре — каза той.

— Ела по-рано — тя прокара върха на пръстите си по мустаците му. — Можеш да поплуваш преди вечеря.

— Мисля, че вече започнах да потъвам. Ще ме спасиш ли?

— Кейн…

— Благодаря.

Той я целуна силно — езикът му разтвори устните й, усети ласката и трепета й, сладостта и напиращия отговор. Топлината и нежността й го караха да я боготвори и в същото време да я желае първично и грубо, да я пази и защитава от грубостта и злобата, но и да прекърши крехкото й тяло под своето. Искаше я по всеки възможен начин, по който един мъж можеше да поиска една жена. Но знаеше, че тя не изпитва същото. Поне засега. Някъде дълбоко в нея се таеше страх — от себе си и от него.

Кейн неохотно се извърна.

— До утре.

Шели мълчаливо го проследи с поглед, докато стигна колата, в която го чакаше Били. Утре изглеждаше страшно далеч.