Елизабет Лоуел
Където е сърцето (17)

Глава 17

Шели не се нуждаеше от фенерчето по обратния път. Луната бе прибрала бронзовия си воал. Сега изглеждаше като обикновен плосък сребристобял диск на фона на черното небе.

През гъстотата на храстите проникваше достатъчно светлина. Единствено на дъното на дефилето бе тъмно като в рог. Сякаш нощта се бе спускала бавно по хълмовете и бе поглъщала по пътя си лунните лъчи. Звукът на водопада някъде пред тях обещаваше приятна хладина, обграждаше ги упойващият дъх на диви цветя.

Кейн се наслаждаваше на нощта с всяка своя клетка. Той обожаваше подобни кътчета. А Шели бе избрала невероятно място за своя дом.

„Но тя не осъзнава защо го е направила — помисли си той. — Не разбира, че това тук е част от нея, че е привлечена от недокоснатата прелест на природата.“

Надяваше се, че младата жена няма да бърза с довършването на неговата собствена къща. Не знаеше колко време щеше да е необходимо, за да й докаже истината: те двамата си подхождаха идеално, бяха създадени един за друг. Ако тя въобще се осмелеше някога да го признае.

„Ще го направи — твърдо си каза мъжът. — Трябва. Не може да се държи така необуздано в ръцете ми, а после да твърди, че е обикновена цивилизована жена. Но разговорите само влошиха положението. Явно трябва да потърся друг начин да преодолея страха й. Тя забравя всичко, когато правим любов.“

Очакването изпълни цялото му същество и Кейн се задъха. Вече приближаваха водопада и в сухата нощ се прокрадна свежестта на водата. Басейнът проблясваше мамещо със сребристата си повърхност и обещаваше невероятни преживявания.

— Алилуя — каза мъжът. — Ако всички разходки свършваха като тази…

Въздъхна и седна на един от шезлонгите, разположени покрай водата, за да развърже тежките си обувки. Шели едва бе успяла да свали своите, когато забеляза, че той вече бе събул дънките и слипа. Кейн я наблюдаваше тайно и с облекчение видя, че младата жена започна да разкопчава ципа на джинсите си. Усмихна се палаво и извика към нея:

— Който последен влезе в басейна, ще мие чиниите една седмица!

Шели захвърли бързо панталона и се хвърли във водата с красив отскок. Когато изплува, махна мокрите кичури от лицето си и се изсмя:

— Много ти благодаря. И без това мразя да мия чинии.

— Чакай малко. Та ти не си съблече блузата и бикините!

— Ти каза, „който влезе последен“. Не спомена нищо за облеклото!

Кейн отметна глава и се разсмя, като призна победата й Шели примигваше заради капките, стичащи се по лицето й, и го гледаше, докато свали и последната си дреха.

Луната обвиваше тялото му с особено призрачно сияние. Беше чисто гол, мъжествен и напълно спокоен. Тя си помисли, че винаги е бил толкова привлекателен за нея. Вглеждаше се в сбъднатата си мечта и желанието я изпълни докрай — някъде дълбоко в тялото й разцъфна сладката болка. Като цвете, разтварящо за живот венчелистчетата си в мрака на нощта. Не знаеше колко време бе стояла така. Когато се опомни, видя, че той бе седнал с кръстосани крака на шезлонга до басейна.

— Как е водата? — попита мъжът.

— Водата?

Тя се опита да се концентрира върху думите. Но не можеше. Всичко, за което копнееше, бе този мъж да се слее с нея.

— Да, водата — съгласи се той.

— Ами, водата… — тя продължаваше да се взира в него.

— Тази, в която си в момента, щом искаш да съм още по-точен — ухили се Кейн. — Забрави. Ще разбера и сам.

Въпреки че й се усмихна спокойно и протегна ръка към басейна, възбудата му бе явна дори и на лунната светлина. Температурата на водата и въздуха бе една и съща, самото божествено съвършенство.

— Също като теб — каза той. — Топла, копринена, чудесна.

Очакването го държеше в напрежение и мъжът едва се сдържаше. Въпреки това не влизаше при нея. Искаше да е сигурен, че тя се намира в същия рай — чакаща да бъде открита в басейна от своя любим.

— Красива нощ — продължи той. — Красива природа, красива жена.

Шели разцепваше водата с грациозни движения и слушаше.

— Защо имам чувството, че не ми обръщаш никакво внимание? — попита Кейн.

— Не можеш да си представиш колко грешиш — прозвуча дрезгавият й отговор. — Кейн…

— Какво, любов моя?

Думите разбудиха още едно цвете в душата и тялото й.

— Не искаш ли да плуваш? — почти извика тя.

— А ти искаш ли да дойда?

— Ела и ще разбереш!

Кейн протегна крака и се плъзна от топлия въздух в също тъй топлата вода и тялото му предизвика леки вълни по спокойната повърхност. Без предупреждение мъжът се гмурна и заплува под вода към нея. Когато пръстите му се сключиха около глезените й, тя си пое дълбоко въздух в очакване да застанат лице в лице. Но вместо да изплува, Кейн придвижи ръцете си към бедрата й, пръстите му се пъхнаха под тънката материя на бикините и ги свалиха с ловки движения.

Появи се на няколко крачки от нея, като държеше в ръка завоеванието си. После триумфиращо го развя като флаг над главата си и го хвърли на каменния ръб на басейна.

— Твърде много си облечена за случая, не мислиш ли?

— Ставаше въпрос за някакви чинии, доколкото си спомням… Бързах.

— Това се отнасяше за преди няколко минути. А ти все още си с дрехите.

— Опитвал ли си да се съблечеш, докато плуваш? — заядливо попита тя.

— Не. Справям се чудесно и на сушата.

— Късметлия — подигра се тя. — Не мога да го направя в момента, защото басейнът е дълбок.

— Нямаш проблем. Аз съм достатъчно висок и за двамата. Облегни се на мен.

Кейн се приближи към нея и тя обви ръце около раменете му.

— Така по-добре ли е?

— Много по-добре.

— Можеш ли да дишаш?

— Със сигурност.

— Възможно е и да бъркам понякога — провлечено каза той.

Протегна ръце и я притегли още по-близо. Дъхът й замря, като усети възбудата му между бедрата си. Мисълта, че отново ще се люби с него, я изпълваше с трепетно очакване.

— Стига сме плували — дрезгаво промърмори Шели. — Хайде да отидем в леглото.

— Обичам водните легла.

— Нямам…

— Напротив, имаш.

Устните му намериха нейните и твърдият му език навлезе в устата й. Ръцете му се провряха между бедрата, като я галеха и придържаха в същото време. Ухапа леко шията й, после продължи бавно и ритмично да я дразни, докато младата жена се замята в ръцете му.

— Щях да сваля блузата ти — каза той, — но в момента ръцете ми са заети.

Бавно премести краката й върху кръста си. Дъхът й спря, после излезе с рязко свистене. Кейн можеше да я люби сега, но не го направи. Тя усещаше как желанието му нараства и не разбираше защо спря.

— Все още носиш твърде много дрехи — бавно каза той. — Съблечи се!

Гласът му бе като ръцете — напрегнат. После видя изненадата, изписана върху лицето й. Усмихна се.

— Безпокои ли те нещо?

Тя кимна.

Кейн обсипа лицето й с целувки, ръцете му галеха бедрата и хълбоците й. В ласките му имаше и успокоение, и възбуда.

— Всичко е наред — прошепна той. — Покажи ми колко си красива, облечена само в лунна светлина.

Удивлението и срамът се смесиха в съзнанието на Шели и тя колебливо повдигна ръце. Несръчно разкопча първото копче на блузата. Посегна към второто, но то се изплъзна от пръстите й. Хвана го отново, но пак не успя да се справи. Най-после го провря през хлъзгавата материя и се зае със следващото. Бе още по-трудно, защото то бе изцяло под водата.

— Не съм много добра в подобни игри — нещастно промълви младата жена.

— Това ще ти помогне ли?

Кейн направи няколко крачки към по-плитката част на басейна и тялото й се показа още няколко инча над водата. Шели се намръщи и продължи да се бори с копчето. Мъжът съсредоточено наблюдаваше блестящите, мокри пръсти. Не се сдържа и целуна ръцете. Не беше достатъчно — той сведе глава и целуна всяко отделно пръстче.

Усещането за езика му, плъзгащ се по ръцете й, накара Шели да загуби представа за времето. Тя се бореше за въздух, но все не й достигаше. Със замъглен мозък се опитваше да се справи с копчетата само с едната си ръка, защото той целуваше другата. Зъбите му се забиха в основата на палеца й и желанието разтърси с нова сила тялото й.

— Ако продължаваш с това — прошепна тя, — никога няма да разкопчея тези проклети копчета.

— Няма защо да бързаме. Цялата нощ е пред нас.

Гласът му галеше и обещаваше. Повдигна глава и се взря в очите й. Ръцете му бавно изучаваха мекотата на бедрата й. Върховете на пръстите проследиха линията им, после се вмъкнаха в познатата вдлъбнатина.

Шели простена, докато той дразнеше чувствителното място. Опита се да каже нещо, но от устните й излезе единствено името му. Очите й потъмняха от желание. Въпреки че трепереше, това нямаше нищо общо със студа. Напротив, изгаряше.

Кейн дишаше тежко с ритъма на нейното тяло.

— Съблечи се за мен — прошепна той настойчиво в ухото й.

Очите му очакваха отговора й и обещаваха удоволствия, които тя не можеше дори да си представи. И Шели забрави за срама и притеснението. Пръстите й смело извадиха копчетата от илиците под погледа на полузатворените му очи. Мъжът все още чакаше.

Тя не знаеше точно какво, но не я беше грижа. Искаше просто да му даде това, което се очакваше от нея, и да получи онова, за което копнееше все повече и повече с всеки удар на сърцето си.

Най-после и последното копче бе разкопчано. Краищата на блузата се развяха около тялото й. Той целуна ключицата й, вдлъбнатината на гърлото и мокрите извивки на шията и раменете. С всяка целувка бавно и сигурно се приближаваше към ръба на басейна, с всяка нова стъпка все по-голяма част от тялото й се показваше от водата и мъжът с обожание впиваше устни в мократа плът. Кейн спря, когато видя тъмните зърна. Зъбите му се впиха в ръба на сутиена, после разочаровано се отдръпнаха:

— Още излишни дрехи — каза той.

Вдигна глава и се взря в очите й с мълчалива молба.

Стари, много стари страхове се прокраднаха в съзнанието й, присмех, подигравки. Това тясно парче полупрозрачен плат бе последното прикритие, даваше й някаква странна сигурност. А той искаше да й го отнеме. Не с думи, които тя можеше да прецени и да отклони. А мълчаливо, упорито, с ясното съзнание какво иска. Тя трябваше да му се отдаде изцяло, както не го беше правила с никой мъж, да му се довери отново…

„Стига си се правила на страхливка — каза си Шели. — Той няма да те унижи. И без това вече те е виждал и не се е оплакал. Не ти е говорил нищо за яйца на очи и други подобни относно женската ти надареност.“

И въпреки това не можеше да не се колебае. Въпреки че веднъж бе преодоляла вцепенението, сега пак бе изплашена. Не искаше да изпита оня ужасен страх, унижение и болка от миналото, които обсебваха съзнанието й и влияеха на рефлексите всеки път, когато ставаше въпрос за гърдите й.

Неохотно и несръчно пръстите й намериха закопчалката на сутиена. Все пак успя да я освободи, но парчето дантела не падна. Стоеше си на мястото, като че ли не бе изразходила толкова усилия в стремежа си да се освободи от него.

Кейн продължаваше да се взира в очите й и да чака.

И тогава тя разбра, че трябва да махне и последната преграда сега, пред погледа му. Да му се предложи всеотдайно.

Кейн видя разбирането, проблеснало върху лицето й, усети напрежението на тялото.

— Обичам те — нежно каза той.

С треперещи ръце тя свали сутиена и го пусна във водата. Вече бе готова за него и интимността на този жест нямаше нищо общо с обикновената голота.

Силните му ръце я повдигнаха, докато гърдите й се показаха над повърхността, и водните струи се стичаха на сребърни поточета по тялото й. Няколко капки блестяха като диаманти по гладката кожа, зърната просветваха като миниатюрни скъпоценности. Той се опита да заговори. Да й каже колко много значи за него нейната всеотдайност и доверие, колко прекрасна е тя, колко различна от всички останали. Но думите нямаха сила да предадат чувствата. Кейн замълча и мъчително бавно я повдигна още по-нагоре.

Топлото прикритие на водата изчезна и младата жена се притисна към силните мускули на тялото му. Очите й наблюдаваха всяко движение на красивите устни, които бавно се разтвориха и поеха капките вода по гърдите й.

И в този миг тя се почувства неземно красива. Кадифеният му език докосваше едно след друго зърната, белите остри зъби дразнеха нежната плът, докато най-после я поеха в устата, и Шели затвори очи. Светът отново се смали, за да остане единствено удоволствието от ласките му.

После той вдигна глава, но не я потопи в басейна, а продължи да я целува с леки, дразнещи целувки, които я накараха да стене и се извива срещу него, искаща, настояваща за нещо повече.

Кейн я наблюдаваше с полуотворени очи, поглъщаше любимото тяло и бавно, с наслаждение, се приближаваше към дълбините на душата й. Искаше да й покаже какво представлява самата тя, прекрасната, необуздана Шели Уайлд.

Тя провря пръсти в косата му и задърпа главата му към гърдите си.

— Люби ме — прошепна с дрезгав глас.

И той я целуваше пак и пак, но и двамата знаеха, че това не е достатъчно. Не можеха да чакат повече и мъжът я взе в ръцете си и я изнесе от водата. Постави я на един от шезлонгите и се надвеси над нея.

— Добре ли ти е тук? Искам да съм сигурен, че е достатъчно удобно.

Тя кимна, неспособна да говори.

— Чудесно — каза той. — Чаках доста дълго за десерта си.

Наведе се и целуна вътрешната част на бедрата й. Тя сдържа дъх и тялото й се изпъна в очакване. Мъжът леко заби зъби в меката плът и ръцете му бавно разтвориха краката й. Мустаците му галеха чувствителната кожа с плавни движения.

— Кейн — прошепна тя. — Ти беше прав. Чакахме достатъчно дълго. Хайде да се качваме в спалнята.

Но той не го направи. Вместо това постави краката й върху раменете си и докато тя отваряше изненадано уста, за да попита какво възнамерява да прави, устните му навлязоха в плътта й. Беше невероятно. Шели никога не си бе представяла подобна интимност. Кръвта й закипя, сякаш беше разтопено злато. Не можеше да говори, не можеше дори да диша. Тялото й бе изцяло в негово владение. Младата жена се замята безумно срещу устните му, усещаща единствено ласката на красивата му уста. Всяко движение на езика и зъбите му й доказваше, че е красива, че е желана като жена.

Тя трепереше и се отдаваше на тези ръце, крещеше и молеше за още. Не разбра кога точно навлезе в нея. Знаеше само, че този мъж е тук, за да изпие виковете от устните й и да изпълни празнотата в тялото и душата й.

Най-сетне той се прекърши върху нея и тръпките на екстаза обзеха и него. Беше като разтърсваща сладка болка, неописуемо силно удоволствие в тишината на нощта.

После Шели дойде на себе си и усети топлия дъх на мъжа върху кожата си. Не можеше да повярва, че тялото му е толкова леко върху нейното. Прокара пръсти по раменете му, после по гърба и бедрата, за да се увери, че е истински. Светът около нея бе все още нереален и изпълнен с чудеса. Не беше възможно мъж и жена да изпитат подобно удоволствие един от друг!

Устните му докоснаха усмихващото се лице и той попита:

— За какво мислиш?

— Че това е сън — отговори тя. — Ти си просто един сън. Не ме буди. Искам така да си умра — сънувайки.

— Аз вече го направих.

Целуна я с нежност, от която в гърлото й започнаха да напират сълзи. После се раздвижи, за да се отдели от тялото й. Шели инстинктивно се напрегна, за да го задържи.

— Не си отивай! — дрезгаво измърмори тя. — Изглежда ми толкова правилно да си тук до мен и в мен. Завинаги.

Той й прошепна за любовта си и бавно започна да се надига.

— Ще те прекърша, ако остана така по-дълго. Та ти едва дишаш.

— Не ме интересува!

— Но мен ме интересува. Има още толкова много неща, които трябва да преживеем заедно тази вечер, утре, през всичките нощи и дни, които ни остават на тази земя.

Целуна я зад ухото, на чувствителното място, което беше открил, и се усмихна нежно, като усети потрепването й.

— Не мога да правя всичко това с теб, ако те смажа под тялото си в момента.

Повдигна се леко и облиза с език корема й.

— Тогава какво се каниш да правиш с мен? — с ленива усмивка попита тя.

Кейн се изправи, като я вдигна със себе си.

— Воден спорт.

— Какво?

Кейн изръмжа в отговор и впи зъби в шията й.

— Да не намекваш за плуване и водна топка?

— Да. И освен това за душове, вани, джакузита, басейни, езера, реки, океани и други подобни.

Тя го погледна и се засмя пред тази необятна перспектива от възможности.

— Не си ли чувала? Норките са страхотни във водата — прошепна възбуждащо той. — Никой и нищо не може да се сравни с тях.

— Говориш за видрите, не за норките.

— Не, имам предвид една много специална норка.

Очите му проблясваха нежно и закачливо.

— Хайде, ела. Време е да те науча как да правиш изкуство от триенето на мъжки гръб.

— А после какво?

Кейн я вдигна до гърдите си.

— После ще ти измия косата и прекрасното тяло. Ще те занеса в леглото и ще те целувам цялата.

— А кога аз ще целувам теб?

Силните мускули се напрегнаха, когато мъжът прочете обещанието в очите й.

— Когато поискаш, любов моя. Всеки път, когато поискаш.