Елизабет Лоуел
Където е сърцето (13)

Глава 13

Шели погледна към мъжа с безпокойство. Той махна ръката си от рамото й и вдигна двата куфара до вратата във входното фоайе. Тя се втренчи нещастно в багажа.

„Това ли е искал да ми каже, когато се сбогувахме? Че ще бъда тук за него? Да не би да си мисли, че ще го пусна да живее в дама ми?“

Кейн се обърна към нея с куфарите в ръце и учтивото изражение на гост, очакващ да му бъде показана стаята.

Шели едва се осмели да вдигне глава.

Той забеляза нещастното й изражение. Ако не беше толкова изморен, щеше да се смее с пълен глас. Може би.

А може би щеше да направи това, което се канеше да свърши сега. Намести куфарите в ръце и с решителни крачки се отправи към вътрешността на къщата.

— Къде отиваш? — извика тя.

— Да си взема душ.

Шели зяпна от удивление.

— Тук ли?

— Точно тук.

— Но…

— Изглежда — заговори през гръб той, — че някаква проклета фирма е разбила баните ми.

— Да, аз им казах…

— И няма да бъдат готови поне още една седмица. Не мисля, че ще издържа толкова дълго без душ.

Чак сега тя си спомни какво бе настоявал той относно работата по преобзавеждането на къщата му: „Единственото, което искам, е всичко да приключи, докато отсъствам.“

— Господи — втурна се Шели след Кейн, — грешката е моя. Толкова съжалявам!

— Защо? Да не би ти да си изпълнителят?

Кейн остави куфарите в спалнята за гости и започна да се съблича пред смаяния поглед на Шели. Първо свали тежките обувки. Последваха ги чорапите. Преди да достигнат пода, той вече бе разкопчал няколко копчета на ризата си.

Шели видя къдравите косми по гърдите му, проследи с поглед как ивицата изчезва в панталона и затвори очи. Но това не помогна особено. Не само защото картината си стоеше в съзнанието й, сякаш бе запечатана, но и защото си спомни как преди няколко дни бе облизала капките вода от тялото му. „Господи!“ Отвори бързо очи и потърси друг начин да си възвърне самообладанието.

Не успя. Мъжът продължи с кожения колан на панталона си. Шели отвори уста, но после ги затвори безпомощно.

— Ти ли си?

— Аз… какво?

— Ти ли си проклетият изпълнител?

Ръцете му не спираха и ципът издаде рязък звук. Шели отново затвори очи в напразно усилие да подреди разпилените си мисли.

— Не, не съм — каза тя. „Въпреки че съм глупачката в случая.“ — Аз… ъ… дори не мога да окача картините, без да ги изкривя.

— А как си с триенето на гърбове?

— Кейн!

Но успя да извика само името му. В последвалото мълчание се чу шумоленето на падащите към пода дънки и глухия удар от небрежното подритване на крака му, което ги запрати встрани.

— Не си добра, така ли? — с подигравателно съчувствие каза той. — Няма проблем. Вярвам в успеха на постоянните тренировки.

— Какво?

Ръцете му посегнаха към слипа.

Тя панически му обърна гръб, избяга от стаята и затръшна вратата зад себе си.

— Кейн Ремингтън, какво си мислиш, че правиш? — извика вече зад защитата на дървената преграда.

— Готвя се да си взема душ. И по страхливото ти поведение разбирам, че въобще не възнамеряваш да се извиниш за неудобството, което ми създаваш, като ми изтриеш гърба.

— Аз… това е… Проклет да си! Мислех, че ще отсъстваш поне две седмици и затова им разреших да започнат.

— Усетих, че са започнали, когато се спънах в проклетите инструменти, оставени пред входната врата.

— Ти си сърдит.

— Не съм се къпал от три дни и не съм ял от осемнайсет часа.

— Това намек ли е?

Единственият отговор на въпроса й бе шумът от стичащата се вода в банята. Шели въздъхна и се отдръпна от вратата.

„Дискретността е по-добра от дързостта — каза си тя. — Едно извинение, поднесено с камара от сандвичи, може би ще ме спаси от бесилката. Освен това едва ли бих могла да го обвинявам. Ако самата аз се прибера след дълго пътуване и заваря ад вместо рай, ще търся да убия някого.“

Влезе в кухнята, направи няколко огромни сандвича с шунка и кана прясна лимонада, вдигна подноса и тръгна към долния етаж. Все още се чуваше шумът на стичаща се вода. Мъжът явно се наслаждаваше на удоволствието от къпането.

Шели се пресегна и отвори с едната си ръка, като жонглираше с подноса. Открехна по-широко вратата с бедро и влезе. Беше тихо. Твърде тихо.

— Обядът е на тоалетката — извика тя, за да го предупреди, че вече не е сам.

Вратата на банята се отвори и той се появи току-що избръснат, с хавлия, увита около кръста, и капчици вода в косата. Погледна я изпитателно, порови в куфара си и извади чисти дънки и тениска.

— Предполагам, че ако започна да се обличам, ще избягаш — провлечено каза мъжът с дрехите в ръка.

— Можеш да се обзаложиш, че ще го направя.

— Мъниче — каза той, като подчерта нежното име, което й бе измислил. — Меко, диво и много, много срамежливо.

Тя не отделяше поглед от вратата на банята, която се затвори зад гърба му. След няколко минути Кейн се върна. Дънките му бяха избледнели и обгръщаха плътно тялото му, като очертаваха стройните мускулести крака.

„Никои друг не изглежда така добре в дънки като него — помисли си тя. — Направо не е честно.“

Коланът разкриваше пъпа, гъстите, къдрави косми очертаваха линия по средата на гърдите му. Тя се разширяваше точно преди да навлезе в панталона и младата жена преглътна сухо, като си представи какво следва по-надолу. По тялото му просветваха кристалчета вода и оживяваха с всеки дъх на мъжа. Пред Шели сякаш стоеше скулптура на майстор художник и тя не можеше да преодолее въздействието й върху разума и чувствата си.

— Защо си им казала, че имат две седмици? — спокойно попита Кейн. — Ставаше въпрос за една.

— Да, но…

Тя объркано разтвори ръце.

— Но?

— Предположих, че в действителност ще се върнеш чак след две седмици, ако не и месец.

Той я изчака да приключи и да го погледне.

— Така ли правеше той?

Шели премигна:

— Кой?

— Бившият ти съпруг. Казвал ти е, че ще се прибере след ден, а се е връщал след седмица.

— Нещо от този род.

Кейн въздъхна и тръгна към нея.

— Искрено съжалявам — избърбори тя. — Не исках да създавам такава каша…

— Кога ще разбереш — бавно и ясно изговори мъжът, — че аз не съм той!

Тя безпомощно наблюдаваше как лицето му се свежда към нейното, и пак си помисли, че той имаше най-красивата уста, която някога бе виждала. Силна и чувствена, изящно скроена и същевременно мъжествена.

Тази уста покри устните й. Кейн вече не скриваше глада в очите си. Беше го усещал болезнено през всичките онези часове, които прекара без нея.

Шели се вгледа в сребристосивите очи и си припомни колко чудесни бяха устните му, пулсът заби отчетливо в гърлото й и тя закопня да усети отново нежните ласки.

— За какво мислиш? — меко попита Кейн.

— Че ще умра, ако не ме целунеш.

Дрезгавото признание разтърси тялото му и той впи устни в нейните. Тя сякаш се разтвори за него, покани го в топлата си плът, потръпна, като усети езика му върху своя. Пръстите й се стрелнаха към гъстата му коса, после болезнено се свиха, защото бедрата му се задвижиха срещу нейните, ръцете му се спуснаха по извивката на гърба й и спряха върху хълбоците.

Кейн бавно изследваше устата й, опита мекотата на устните и влажността на деликатния й език. После въздъхна и грубо я целуна с неподправена, невъздържана чувственост.

Шели галеше ненаситно тялото му, като се опитваше да запечата в съзнанието си всяка извивка. Разбра, че телата им си подхождат идеално, сякаш господ ги бе сътворил един за друг.

Ръцете му продължаваха да се впиват в бедрата й, мъжът се долепи до нея и тя ясно усети, че няма място за сравнение между него и бившия й съпруг. Кейн наистина я желаеше. Доказателството за възбудата му дразнеше до болка нервите й с всяко движение на бедрата му.

Кейн се откъсна от устните й и тя се олюля. Обзе я странна слабост, кръвта й кипеше като течна лава, коленете й омекнаха. Шели се вкопчи в мъжкото тяло, напълно безпомощна и разтърсена от страх. Нуждаеше се от този мъж по начин, който не можеше да си обясни.

— Кейн… Чувствам се… замаяна.

Той я погледна, изненадан от объркването и страха в гласа й. И едва сега разбра, че въпреки страстния отговор на целувката му, въпреки очевидното й желание към него и независимо от брака й, тази жена не бе разбрала какво чувство предизвиква страстта.

— Всичко е наред — прошепна той.

Отдръпна се, за да не я плаши с възбудата си, и я привлече върху гърдите си.

— Това е чудесно! Невероятно!

Очите й затърсиха неговите с ням въпрос.

— Така трябва да се чувстват мъж и жена, които се желаят — просто отговори той. — Като огън — чист и всепоглъщащ. Когато те докосвам, сякаш поднасям факла към сухите диви храсти.

— А ти? Ти изпитваш ли същото, когато аз те докосвам?

— Нека разберем.

Той повдигна пръстите й към гърдите си, после ги поведе надолу към издутината, покрита от дънките.

— Хайде, накарай ме да изгоря!

Тя постави ръка върху плътта му толкова леко, че той едва усети ласката. Въпреки това колебливото докосване предизвика рязко увеличаване на възбудата му. Всеки мускул на тялото му се стегна. Когато тя се престраши и отново го погали с върховете на пръстите си, той затвори очи и потръпна.

Шели се взираше в лицето му и се опитваше да открие дали той се наслаждава на непохватната й интимност толкова, колкото самата тя. Чертите му бяха изкривени сякаш от болка, устата му бе стегната в чувствена, сурова линия. Шели се повдигна на пръсти и прокара език по тази болезнена линия, а ръката й нежно се придвижи надолу. Усмихваше се, когато усети как нещо в тялото му избухна.

— Няма да избягаш от мен сега, нали? — попита Кейн.

— Да избягам? — засмя се тя. — Та аз едва стоя на краката си.

— Това е зов на Майката Природа. Казва ти, че е време да отидем в леглото.

— Ти така ли се чувстваш също? Слаб?

Той я целуна нежно, въпреки че изгаряше от страст. Повдигна я бавно, взе я в ръцете си и се отправи към леглото.

— Мъжът може да си позволи още няколко минути — постави я да легне и коленичи до нея. — Но мога да ти кажа, че всеки път, когато ме целуваше, усещах целувките ти от главата до върха на пръстите си.

— Значи сме твърде отпаднали, за да направим нещо — заяви тя полузасмяно, полусериозно.

Той се усмихна съвсем по мъжки.

— Не мисля, че ще стане така.

Протегна ръка и се зае да разкопчава копчетата на блузата й.

— Сигурен ли си?

Дъхът й се пресече, тъй като пръстите му оставяха огнени следи по кожата на корема й.

— Напълно.

Кейн развърза краищата на блузата и се наведе над нея:

— Виждаш ли сега… След като постъпи умно и легна, отново си силна. Много, много силна.

— Не бих казала.

Тя потръпна от желание и страх, когато той свали дрехата и сутиена под нея. Ръцете му се върнаха върху тялото й и дъхът й замря в гърлото.

„Моля те, господи, нека не се стегна, щом докосне гърдите ми…“

Шели не искаше болезнените спомени да се върнат отново. Плашеше се, че Кейн ще се ядоса и ще се отдръпне. Мечтаеше да усети пак огъня, изгорил я на плажа, когато той я бе галил ненаситно. Трябваше да забрави униженията от брака си. Нека изпепели себе си и любимия си в пламъка на страстта.

Въпреки това тя замръзна, усетила допира на ръцете му. Беше за секунда, но той разбра. Остана неподвижен и устата му застина в сурова гримаса.

— Извинявай, не се сърди — трескаво заговори тя. Сълзите задушиха гласа й. — Не си виновен. Аз… Казах ти вече. Не съм добра в…

Устните му прекъснаха потока от думи с целувка. Кейн заглуши протеста й и загали голите й гърди, докато зърната почервеняха и се втвърдиха. По тялото й запълзяха тръпки на удоволствие и тя се изви като лък към Кейн; искаше го, гореше за него. Извиваше се под него, под сладострастния натиск на пръстите.

— Бившият ти съпруг не те е научил да гориш — грубо каза Кейн, — защото е знаел, че не може да разпали искрата. Аз също не знам засега дали ще успея, но бог ми е свидетел, че ще открия как да го направя.

Ръцете му се провряха зад гърба й и я повдигнаха към красивата му, жадна уста.

— Обожавам те, когато гориш — прошепна той. Зъбите му бавно обходиха едното от зърната.

Тя въздъхна от възбуда и мъжът го пое като лакомство в устата си.

Светът изчезна. Шели забрави миналото, съпруга, когото никога не бе успяла да възбуди напълно, съмненията, че беше истинска жена. Забрави всичко, освен ритмичните движения на зъбите, езика и устните на мъжа над нея. Завладяха я нови усещания и я разтърсиха със силата си. Главата й се отпусна безжизнено, очите престанаха да виждат. Тя му се отдаваше с такова себеотричане, което го възбуди много повече от каквато и да било показна страст. Жената забрави времето, не знаеше колко бе лежала в мощните му ръце под галещите устни. Знаеше само, че никога не се бе чувствала по-желана. И не бе пожелавала някого с подобна страст. После разбра, че и това не е достатъчно. Искаше още — и да даде, и да получи. Да го накара да гори, както самата тя гореше. Протегна ръце и прокара бавно пръсти през косата му. Усещането бе наистина прекрасно, все още влажен от душа, но и топъл от страстта, която бе обхванала и двамата. Пръстите й потеглиха надолу и се спряха върху мощните мускули на ръцете. Дланите й погалиха гърдите му, докоснаха всяко място, искаха да усетят и разберат.

Пак не беше достатъчно.

Беше погълната от стремежа да усети всичко, да вкуси сладостта на отдаването, да стане част от този мъж. И все пак не можеше да му каже какво иска. Все още. Едва се осмеляваше да изрече името му под напора на чувствата.

Той сякаш разбра, повдигна главата й и пое устата й в своята с целувка, която не допускаше възражения. Силата му я прикова в леглото, но тя не се оплака от тежестта му. Обви ръце около него и се притисна още по-силно към тялото му. Той се настани между краката й, като се стремеше към очакващата го мекота и се молеше да не бъде отблъснат. Бедрата й инстинктивно се повдигнаха срещу него и му дадоха отговора.

— Шели?

— Да. Побързай.

Той свали дрехите си с цялата бързина, на която беше способен, пресегна се и извади от джоба на дънките малко пакетче.

— Следващия път можеш да ми помогнеш с това — каза и разкъса опаковката. — Сега обаче не ми е до игри. Искам просто да бъда в теб.

След секунда ръцете му я галеха нетърпеливо по цялото тяло. Желаеше я болезнено, но трябваше да забави темпото и да си наложи самоконтрол. Страстта, която изпитваше, бе непозната досега.

Пръстите му докоснаха центъра на женствеността й и Кейн изръмжа удовлетворен от възбудата, която усети. Приведе се и пое отново устата й с ярост, езикът му влизаше и излизаше с ритмичните тласъци, с които би желал да разтърси тялото й.

Шели се разтвори под него, заизвива се диво, закрещя от удоволствие, извика му нещо за огъня, който я изгаряше, и най-сетне не можеше да каже нищо повече, освен да повтаря безкрай името му. Несъзнателно ръцете й се плъзнаха под тялото му и разбраха колко огромна бе възбудата му.

Той издаде дрезгав звук, приличащ на агония, и се задвижи ритмично между дланите й. След това сграбчи ръцете й и ги върна върху гърба си.

— Господи, как те желая само! — процеди през стиснати зъби.

Тя не отговори. Само се надигна към него в няма молба.

Дългите пръсти отново затанцуваха по тялото й и потънаха в меката, копринена дълбина, като изпращаха тръпки до всеки нерв, до всяка клетка. Дъхът заизлиза на разпокъсани тласъци от гърлото на Кейн. Той затвори очи и навлезе още по-дълбоко с ръка в сърцевината й, за да усети влажната мекота. Потръпна и се отдръпна, после бавно легна по гръб.

Шели се извърна нетърпеливо към него, очакваща отговор. И видя изражението на лицето му — сурово, със застинали в болка черти.

— Какво има?

— Искам те. Прекалено много.

— Не разбирам.

Шели докосна устните му и видя как тази ласка го накара да потръпне. Не можеше да се съмнява, че я желаеше както никой мъж досега. Страстта му я издигаше във висините, изгаряше я като огнедишащ дракон. Възбудата бушуваше в тялото й и й придаде неочаквана смелост.

— Кажи ми какво става. Искам те.

— Знам.

Бавно и с наслаждение пръстите му обходиха вътрешната страна на бедрата й.

— Мога да разбра, че си готова за мен. Толкова мека и топла.

Главата й се приведе над него.

— Но ти не си готов за мен, така ли?

Мъжът се изсмя дрезгаво.

— Разбира се, че съм.

— Тогава?

— Минало е много време, откакто не си била с мъж. Стегната си като девица.

Той говореше и не преставаше да я гали бавно и дълбоко. Тя отново почувства познатата слабост и се надигна към него.

— Кейн! Моля те!

Той явно се бореше с разкъсващото го желание да потъне в очакващото го тяло, после горчиво въздъхна.

— Прекалено съм възбуден, мъниче.

— Какво?

Той изруга отчаяно и взе ръката й в своята. След това я постави между бедрата си.

— Ти си много тясна, а аз… съм голям. Ще те нараня.

Кейн махна ръката й и се опита да си възвърне контрола.

А тя се почувства някак празна. Болката се надигна дълбоко в корема й. Бавно целуна челото му, после разрошения кичур коса и каза:

— Няма. Сигурна съм — устните й докосваха кожата му с пърхащи целувки.

Той не можа да възрази, защото мускулите му се свиха от напрежение. Шели трябваше да сломи самоконтрола му и тя се наведе над твърдата плът, скрита от кондома.

— Шели!

— Празна съм без теб, Кейн!

Мъжът не издържа, обърна се и я прикова към леглото с едно-единствено движение. После мощно проникна в нея. Тя извика, но не от болка, а от удовлетворение. Трептящото й, всеотдайно тяло му показа колко силно бе удоволствието.

Той се задвижи, изпълваше я отново и отново, извличаше викове на удоволствие и възбуда, изгаряше я, изгаряше самия себе си. С всеки мощен тласък тя крещеше все по-силно и ноктите й се забиваха в гърба му. Изведнъж тялото й се напрегна. Очите й изненадано се разтвориха и тя усети как всяка частица от плътта й експлодира.

Кейн видя удивлението, изписано върху лицето й. След това усети горещата лава и тръпките дълбоко в утробата й. Сдържа дъх и престана да се движи. Искаше му се да останат така завинаги — приковани един към друг в мига, в който тя изживяваше първия си оргазъм. Последваха нови конвулсивни тръпки, мускулите й се стегнаха и той не можа да се сдържи. Светът избухна и около него и Кейн се притисна в тялото й, отдаде й себе си изцяло и напълно. Както можеше да го направи единствено с нея.

В един безкраен момент телата им си изпращаха послания, които не бяха познали преди.