Елизабет Лоуел
Където е сърцето (19)

Глава 19

Беше почти полунощ, когато Шели приключи с работата си в къщата на Кейн. Въздъхна с облекчение, развълнувана и доволна до сълзи, и пое на последна обиколка из стаите. Откъдето и да минеше, каквото и да погледнеше, виждаше собствената си душа, предоставена на Кейн Ремингтън.

„Няма какво повече да дам от себе си. Домът му е съвършен. Постигнах всичко, на което съм способна.

Хайде, връщай се вече, любов моя. Ела и остани с мен!“

Разкъсвана от страх и любов, със стичащи се по лицето сълзи, тя стоеше насред къщата, която сама бе превърнала в произведение на изкуството. Не чу как входната врата се отвори и затвори, нито усети радостната му изненада, когато я видя.

След това силните му ръце я обгърнаха и тя се хвърли в прегръдките му и се притисна, докато почувства болка. Брадата му драскаше бузата й и това усещане бе по-прекрасно от каквато и да било нежна милувка. Миризмата на вълнения му пуловер, пропит с пот, бе по-сладка от който и да било изискан парфюм.

— Аз… направих ти дом — прошепна тя.

— Знам. Ти си моят дом. Когато те държа в ръцете си, аз съм вкъщи.

Гласът му бе неравен като нейния. За известно време просто стояха така. После тя бавно разхлаби прегръдката и му се усмихна.

— Ела с мен. Искам да ти покажа твоя дом!

— Аз и сега го виждам!

Не беше вярно. Той гледаше нея.

Вълната на разочарованието я заля. Тя искаше да сподели с този мъж радостта от сътворения от нея дом, да му даде подаръка, за който бе мечтала от толкова време.

„А той дори не се интересува от това. Не го ли е грижа поне малко?“ — питаше се младата жена.

Отвори уста, за да му каже, и тогава наистина го видя. Лицето му бе покрито с мръсотия, очите — подути и заобиколени с тъмни кръгове, кожата — посивяла. Дори устните му бяха изпити и безкръвни.

И Шели веднага забрави разочарованието си и съвършения дом.

— Боже господи! Какво си направил със себе си!

Той се усмихна някак криво:

— Работих на три смени.

— Защо?

— За да се върна при теб.

— Аз… Не е трябвало да го правиш.

— Но аз го исках с цялото си сърце. А сега съжалявам, че не мога да направя нищо друго, освен да се изкъпя и наспя. През първата част от полета пилотирах сам, през втората стоях буден, за да помогна на Милър, ако се наложи.

Кейн целуна нежно устните й, прокара леко пръсти по лицето, раменете, ръцете й, сякаш да се увери, че не сънува. Тя се повдигна на пръсти и отговори на целувката.

— Ти си вкъщи — прошепна в ухото му. — Това е всичко, което има значение. Ела с мен, ще ти изтрия гърба и ще те сложа да си легнеш.

— Единственото, което мога да ти предложа, е просто да поспим. Едва се държа на краката си.

— Обожавам да спя с теб.

— Дори ако това е всичко, което ще правим?

— Разбира се. Да съм с теб… е толкова хубаво!

Кейн взе ръката й в своята и я последва към банята. Картините по стените безмълвно говореха — небето зовеше птиците, птиците се ухажваха, птиците отглеждаха малките си, птиците ловуваха в безкрайната шир…

— Соколът… — Кейн забави крачка.

Лицето й светна:

— Харесваш ли го?

— Обожавам го — той спотаи прозявката си. — Но ми изглежда някак неясен…

— Защото си полузаспал…

Тя го подтикна напред и той продължи, въпреки че погледът му следеше обстановката.

— Цветовете — прозя се открито Кейн. — Напомнят ми за северна гора. А тази гравюра на стената…

— Да — каза тя. — Нека да вървим. Утре ще те разведа навсякъде.

Кейн застина и усети прилива на адреналин в главата си въпреки изтощението.

— Искаш да кажеш, че си свършила?

— Да. Ще видиш всичко утре сутринта. Сега е по-важно да поспиш.

— Шели… Любов моя?

Тя се усмихна, защото видя жадния въпрос в очите му. Но виждаше също и безкрайната умора. Той бе работил денонощно, за да се върне при нея.

— Не съм приключила, докато клиентът не направи първата обиколка из владенията си. И това ще стане утре. Сега си твърде отпаднал, за да правиш каквото и да било.

За известно време той се бори с истината в думите й, после се предаде на изтощението.

— Проклет да съм — избоботи.

— Всичко е наред. Ти си вкъщи. Всичко останало може да почака. Наистина!

Той се вгледа в очите й, като се опитваше да прочете отговора. Видя загриженост и желание да го приютят и стоплят. Тя беше тук.

Кейн въздъхна, целуна върховете на пръстите й и й разреши да го поведе отново. Шели вървеше бързо, като не му оставяше време да се спира в отделните стаи. Знаеше, че в състоянието, в което бе, той нямаше да може да оцени нищо. Очите му се затваряха, бе почти заспал прав на крака.

Стигнаха в банята и Шели пусна крана, за да напълни ваната. Обърна се и го видя, заспал на стола. Разбуди го, за да съблече дрехите му и да му помогне да се плъзне в топлата, успокояваща вода. Натисна бутона и във ваната забълбукаха малки мехурчета.

— Господи, така е прекрасно. Имам чувството, че цялото тяло ме боли.

— Постарай се да не заспиваш още. Сега се връщам.

Кейн се усмихна:

— Не се безпокой. Няма да се удавя.

Тя бързо се върна с шампоан в ръка, съблече се и влезе при него. Първо изми косата му и много се смя, когато го потопи под вода, за да отмие пяната, и над него заизскача поток от пъргави мехурчета. После втри шампоана в цялото му тяло с ръце вместо с гъба. Усмихваше се нежно, като се наслаждаваше на усещането да бъде с него, да го докосва, без да очаква отговор на ласките си.

Той виждаше удоволствието й и лицето му просветна. Протегна ръце и взе нежните й гърди в шепите си просто да се наслади на красотата й.

Тя се приведе, целуна ръцете, след това продължи да изтрива умората от тялото му, като се възхищаваше на твърдата мъжка плът под пръстите си.

Кейн затвори очи, въздъхна и се унесе в мечти.

— Събуди се!

— Ммм?

— Време е да ходим в леглото!

Мъжът се прозина широко и с усилие се изправи. После засипа тихи клетви, усетил болките в мускулите по гърба и гърдите, напомнящи за мъхнатите скали и броденето из ледения поток.

— Добре ли си? — попита Шели, като видя колебанието му.

— Просто съм скован. Ще ми трябва крик, за да изляза от тук.

Очите и ръцете й проследиха цялото му тяло, но не откриха никакви следи от нараняване. Помогна му да излезе от топлата вода и го обгърна с мека хавлия, по-голяма от самата нея. Той разтвори уста в огромна прозявка, извини й се, после пак се прозя и тя весело се засмя.

— Хайде в леглото, сънливецо!

Насочи го към примамливата постеля и го последва, след като се загърна в хавлия. Приближи се до леглото и отблъсна протегнатата към хълбоците си мъжка ръка.

— Не още. Първо ще прогоним сковаността от това прекрасно тяло. Заспивай!

— Ами ти?

— Когато се събудиш, ще бъда до теб.

Кейн най-после се отпусна с въздишка на облекчение. Шели махна кърпата, втри масло в дланите си и се качи в леглото. Ръцете й замачкаха тялото му и Кейн изръмжа от удоволствие. Тя се усмихна и продължи да го масажира по бедрата и раменете. След това целуна един по един пръстите и се засмя, като видя как се сви като бебе, за да запази топлината, оставена от умелите й ръце. Премести се по-надолу и нежно се зае с прасците и ходилата, докато не усети как тялото му се отпуска спокойно.

— Заспа ли? — прошепна в ухото му.

Отговорът му се изгуби някъде в постелята.

— Обърни се, мързеливецо! Има и друга част от теб, на която трябва да обърна внимание!

— И тя е твърда като всичко останало.

Мъжът се обърна по гръб и дъхът й спря. Мислеше си, че е достатъчно изморен.

— Но нали си толкова изтощен, че…

— И сега съм.

— Направи ме на глупачка!

Тя се разсмя, отдръпна се от протегнатите му ръце и поднови масажа. Движеше пръстите си от ходилата, по прасците и после към силните бедра. Той изръмжа, като усети докосването й върху ивицата косми по корема, дразнещо докосване, което го накара да поиска нещо повече.

— Моята норка…

— Ти си твърде изморен, нали?

С решително движение тя отхвърли търсещите ръце.

— Затваряй очи и заспивай!

— Шел…

Останалата част от името й се изгуби в гърдите й, защото тя се приведе над него и притисна устни в шията му, точно където биеше пулсът на живота.

— Казах да затвориш очи. Не мърдай! Няма да правиш нищо!

Пръстите й се заровиха в къдравите кестеняви косми по гърдите му. Усети как дъхът му стана накъсан и хрипкав.

— Нека се погрижа за теб — прошепна тя. — Нека ти покажа колко се радвам, че си у дома отново.

Той я погледна и въздъхна. След това затвори очи, като й отдаде цялото си същество. Усети как устните й нежно поеха едното му зърно, после другото, докато и двете се втвърдиха като малки метални копчета.

Дългите пръсти се вплетоха в косата й, галеха главата й, въпреки че зъбите й дразнеха плътта му. А тя продължаваше с ласките, наслаждаваше се на тръпките на тялото му. Ръцете й проучваха всеки сантиметър от кожата на гърдите му, докато нейните се полюшваха ритмично и едва докосваха неговите с мъчително удоволствие.

Шели бавно плъзна глава и бузата й опря твърдия му корем, а косата й заприлича на черно петно между бедрата му. Движеше се ритмично и от време на време следеше наслаждението по любимото лице. Потръпна от желание и целуна горещата кожа, радваше го с устни, зъби и език, даваше му всичко, от което той се нуждаеше.

Кейн простена и се притисна в нея с неприкрита невъздържаност. Каза й с тих глас какво му причиняват ласките й, че иска да изгори в горещата й плът, че я желае толкова много… Думите му бяха нежни и възбуждащи, събудиха цветето дълбоко в корема й и тя също застена от желание. Бавно, като насън, Шели седна върху него, а сетивата й се напрегнаха да уловят всеки момент от сливането на телата им. С притворени очи и загадъчна усмивка, тя го пое в себе си, за да изпълни и двамата.

Навеждаше се и го целуваше и целувките й бяха толкова страстни и горещи, както сливането на телата им. Полюшваше се над него в ритъма на любовта. Движеше се отново и отново, все по-бавно и по-плътно обхващаше възбудената му плът, като задоволяваше взаимния им глад.

Напрежението нарасна в тялото му, горещината и нуждата от удовлетворение станаха нетърпими. За последен път Кейн се напрегна, като изчакваше нейната кулминация.

Тя знаеше. Но въпреки това се движеше мъчително бавно, поемаше го все по-дълбоко в себе си. После се приведе до ухото му и прошепна:

— Обичам те, Кейн!

Думите разбиха самоконтрола му. С дрезгав вик, той изля семето си в меката, изгаряща женска плът.

Тя усети експлозията на екстаза и очарована поглъщаше гледката. Но удоволствието му се предаде и на нея и като стенеше и все още се движеше плавно, младата жена се предаде на собственото си усещане.

Ръцете му я държаха още дълго, докато най-сетне тя се отпусна върху тялото му. Кейн я прегърна, като се бореше със съня.

— Кажи ми го пак! — настоя той.

— Обичам те.

Кейн въздъхна за пореден път тази нощ и промълви:

— Благодаря ти, господи… Мислех, че няма да…

Гласът му сякаш се счупи и Кейн заспа непробудно. Тя се усмихна, целуна го по брадичката и се долепи до силното му тяло. След малко се чу и нейното равномерно дишане.

 

 

Събуди се от усещането на ръцете му върху кожата си и от устните му върху гърдите си, които бавно я изтръгваха от пипалата на съня и я водеха към възбудата и страстта. С лек вик младата жена се премести към зовящото я мъжко тяло, готова за него дори и в полусъненото състояние, в което все още се намираше.

Дългите пръсти се плъзнаха в овлажнената вдлъбнатина и вече, уверен, че е желан, Кейн се настани между бедрата й. Повдигна нежно лицето й и се задвижи бавно и предизвикателно, без да навлиза в тръпнещата плът. Със затворени очи, като мислеше, че още сънува, тя го затърси слепешком, с нарастваща болка в корема, докато най-сетне издаде негодуващ вик.

Зъбите му се сключиха около зърното й с контролирана сила, която я накара да се загърчи под него. Влагата между бедрата й увеличи максимално възбудата му и той едва се сдържаше. Но искаше не само това — трябваше да се убеди, че е приет изцяло. Желаеше всичко — доверието, любовта, живота й.

— Кажи ми, че не съм сънувал — настоя мъжът.

Тя извика отново името му, усещаше го как плавно се движи срещу нея, почти в нея, и после идваше отдръпването, от което й се искаше да крещи.

— Обичаш ли ме? — попита той.

Очите й се отвориха — тъмни и жадни:

— Да!

Но той все още чакаше, сребристите му очи упорито се взираха в лицето й. Долови как тя се раздвижи очакващо под него, бедрата й се разтвориха още повече, краката й умолително се притиснаха в неговите.

— Кажи ми! — Гласът му звучеше грубо от сдържаната възбуда. — Трябва да го чуя отново. Трябва да знам, че не съм си го мислил на сън.

— Обичам те, Кейн!

Чувството преобрази лицето му. Тя усети тръпката, минала като вълна през цялото му тяло, и Кейн с мощно движение навлезе в нея. Гледаше я ненаситно, докато тя шептеше непрестанно за любовта си към него. После думите и движенията придобиха еднакъв ритъм, докато накрая останаха единствено виковете на наслада и удовлетворение.

Когато и двамата успокоиха дишането си, той целуна косата, ухото й и тупкащата вена:

— Обичам те, Шели. Чакал съм те през целия си живот.

Младата жена се усмихна, протегна се, за да достигне красивата му уста и да му каже отново колко го обича.

— Ще се оженим възможно най-бързо — промърмори той в устните й, а езикът му се стрелна към ухото й. — Три дни са достатъчни, нали? Мисля, че такива са законите в Калифорния.

Преди да дочака отговора, Кейн запечата устата й с дълга целувка. След това отдръпна глава:

— Имаш ли нещо против меден месец в Чили?

Шели загриза долната му устна и попита заинтересовано:

— Сантяго?

— За няколко дни. После Атакама.

— Точно там са моите родители. Да не би да имаш предвид да отидем да ги видим?

— Пустинята е голяма, но ще ги открием.

— Бих се радвала, но… не е необходимо.

— Защо?

— Ако почакаме няколко седмици, те ще пристигнат в Ел Ей за Деня на благодарността.

— Но ние няма да можем да се приберем. Ще ни отнеме поне няколко месеца за едно начално проучване.

Шели се вцепени от внезапния студ, обхванал тялото й. Сякаш кожата й изтъня и костите се вкочаниха.

— Какво искаш да кажеш?

— „Бейсик Рисорсиз“ спечели и получи проучването в Атакама.

— О…

Кейн прокара език по извивката на едната й вежда и продължи възбудено:

— Това е едно от местата, където не съм се занимавал сериозно с работа. Мислех да изпратя някой друг, но вече не е необходимо. Ти ме обичаш, обичаш и пустинята. Заедно ще се наслаждаваме на великото мълчание, ще пием вино, когато слънцето залязва, ще правим любов призори, в хладните часове, в които звездите са толкова ярки и толкова ниско, че приличат на приливна вълна.

Тялото й продължаваше да лежи вцепенено. Не можеше да диша, скована от болката, която я раздираше.

„Направих дом за него, а всичко, за което той мечтае, е да го напусне…“

— Какво става? Защо мълчиш?

Преди да дочака отговора, Кейн се прехвърли на едната си страна и освободи тялото й.

— Отново те смачках — засмя се той. — Извини ме, но когато се любим, се държиш така необуздано, че после забравям колко си нежна и крехка.

Тя се опита да мисли, да говори, да разбере какво всъщност бе причинило нещастието й.

— Когато се уморим от Атакама, Юкон ще е отново на разположение. А той е специално място. Само няколко железопътни линии, още по-малко пътища, гора, необятна като морето, зелена и свежа. Реки и езера без имена, защото там не се е задържал достатъчно никой, за да…

— А този дом? — прозвуча нещастно гласът й.

— Ще си бъдем в Ел Ей доста време. Ако искаш, ще продам това място и ще живеем при теб.

— Това място!

Тя се изправи рязко, като отхвърли ръцете му:

— Това място — сурово и безнадеждно продължи Шели — е домът, който създадох за теб! Но ти не се интересуваш, нали? Дори не се постара да го разгледаш!

Чертите й се разкривиха от гняв, силен като страстта преди разговора им.

Кейн разбра. И изпита страх, че знае откъде и защо извира тази ярост.

— Мъниче…

— Колко глупава може да бъде една жена! Да направя дом за един скитник! Да се влюбя в човек, който не се интересува от нищо друго, освен от гледката зад хоризонта!

— Аз те обичам, Шели, знаеш го!

Тя поклати ожесточено глава.

— Ти не ме обичаш. Не ме обичаш истински!

— Не е вярно. Аз…

— Не! — прекъсна я свирепо той. — Ти обичаш идеята си за собствен дом с мъж в него, не мен!

Очите й се разтвориха широко — сухи, опасни и почти диви. Неговите излъчваха същата любов и омраза.

— Кога ще разбереш, че сме създадени да се обичаме, Шели Уайлд? Или пък това се отнася само за мен?

Очите му се затвориха уморено. Изведнъж този мъж се състари пред нея и лицето му придоби твърдото, упорито изражение на планините и пустините, които беше обходил. Когато я погледна, очите му бяха придобили сиянието на студената, мрачна зимна нощ.

— Ти не ми вярваш достатъчно, за да разбереш, че хоризонтът привлича и теб! — процеди през зъби мъжът. — Защо? Къде сбърках?

— Ти не разбираш — отговори тя.

Той почака още малко, като се надяваше, че е пропуснал нещо и може би не е разгадал правилно чувствата й.

— Ти просто не разбираш — гласът й вече агонизираше. И това бе всичко, което тя можеше да каже в момента.

Единствената истина, в която бе убедена.

— Как ли не! Разбирам, и то много добре!

Кейн скочи от леглото и започна да навлича дрехите си, като сипеше люти клетви и режещи като бръснач думи.

— Аз също съм бил нараняван, не си ли спомняш? И аз си имам моето достойнство. Добре, това съм аз! Ти дори не ме обичаш достатъчно, за да оставиш за известно време скъпоценния си дом! Не ме обичаш! Въобще!

Болката и горчивината в думите му я зашеметиха. Той бе също толкова сломен, както и самата тя.

— Аз наистина те обичам — промълви младата жена.

— Глупости! Единственото нещо, което обичаш, е твоята собствена представа за дом. Не си преодоляла още детството си! Все още не знаеш разликата между фасада и истински дом!

Вече бе привършил с обличането и стоеше в средата на спалнята, като сега я видя за пръв път. Раклите и килимчетата, снимката на земята, кръжаща около луната, тигровата повърхност на Сахара, набраздена от вятъра, старият месингов телескоп и бляскавата звездна вселена.

— Чудесно е — каза го просто и убедено. — Много, много хубаво. И когато си тръгна, ще бъде празно. Също толкова празно, колкото твоите думи за любов.

Шели престана да диша.

— Но на теб не ти е ясно, нали? Ти дори не допускаш, че навън има един цял нов свят и единственият дом, който има значение, е любовта. Е, аз знам добре какво е там, навън, и проклет да съм, ако се затворя тук, вътре, с теб да си играем на дом и да те чакам да пораснеш.

Отвори вратата на спалнята, обърна се и я изгледа със стоманени очи.

— Изпрати сметката в „Бейсик Рисорсиз“, домашарке! Аз съм пътник и тръгвам отново да завладявам света!